РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. Пловдив, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300501091 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Инвестпродукт“ ООД чрез адв. П.
И. против решение № 3966/25.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1972/2022 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. състав, с което е признато за
установено в отношенията между страните, че „Инвестпродукт“ ООД дължи
на „Транселстрой“ ЕООД сумата от 5 478 лв. с начислен ДДС,
представляваща платен депозит по прекратен договор за наем от 23.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.11.2021 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 9968 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 17818/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С въззивната
жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно,
поради неправилен анализ на събраните доказателства, а исковата сума не
подлежи на връщане от негова страна, тъй като покрива задълженията на
ищеца да му заплати наемна цена поради нощуване в процесния обект на
негови служители. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго
решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Транселстрой“ ЕООД чрез адв. И. И. оспорва
въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение. Не търси разноски.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С доклада по делото ПРС е приел като правна квалификация на
предявения иск – чл.422 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1, предложение трето
ЗЗД. С обжалваното решение е приел, че правилната квалификация на иска е
чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, като се е произнесъл по наведените
от страните факти. Доколкото се твърди наличието на прекратено наемно
правоотношение, във връзка с което е дадена исковата сума, чието връщане
се иска, ПОС приема, че квалификацията на иска е именно чл.55, ал.1, предл.
3 от ЗЗД – връщане на нещо, дадено с оглед отпадане на основанието за
получаването му, а ПРС е разгледал именно този иск, независимо от
посочената с решението правна квалификация.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 17818/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив, за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9968/25.11.2021г.,
връчена на длъжника „Инвестпродукт“ ООД на 01.12.2021 г., а последният е
подал в срок възражение по чл. 414 ГПК. Предявеният тук установителен иск
е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е
процесуално допустим.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че
същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва
да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Въз основа на становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства районният съд е приел за установено в решението си,
че страните са сключили договор за наем от 23.06.2021г., по силата на който
ответникът „Инвестпродукт“ ООД като наемодател е предоставил на ищеца
„Транселстрой“ ЕООД като наемател за временно и възмездно ползване
недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. „****, срещу задължението на ищеца
да заплаща на ответника наемна цена по реда и условията, указани в договора.
Според договора наетата част от обектите се използва от наемателя за
пребиваване на служители на дружеството-наемател, срещу наемна цена в
размер на 15 лв. на ползвано легло, без ДДС. Плащането на цената е
предвидено да става на всеки период от 15 дни от пребиваването срещу
представена фактура от наемодателя, като срокът за плащане е до 5 дни от
датата на издаване на фактурата.
2
Според Раздел ІІІ, т.1 от договора наемателят е длъжен да изплаща
наемна цена в уговорения размер и по указания с договора ред, както и в 5-
дневен срок от подписване на договора да заплати депозит 5 000 лв., който
представлява гаранционна вноска и се приспада от последното задължение
след прекратяването на договора за наем и може да бъде използван от
наемодателя при евентуално нанесени щети или вреди от страна на
наемателя. Районният съд е приел за установено, че сумата от 6 000 лв. с
ДДС е била преведена от ищеца на ответното дружество на 23.06.2021г., за
което ответникът е издал фактура № **********/25.06.2021 г. Тези
фактически констатации и правни изводи не се оспорват пред тази инстанция.
Видно от представеното по делото писмо от „Транселстрой“ ЕООД
до „Инвестпродукт“ ООД, изх.№ 67/26.07.2021г. /л.14 от делото на РС/, със
същото е направено изявление от наемателя на основание т.VІ, т.2 от
договора за наем, същият да бъде прекратен по взаимно съгласие. С писмото
ответникът е поканен да върне на ищеца дадения по договора за наем депозит
от 5 000 лв. без ДДС, като сумата да се преведе по банковата сметка на ищеца.
С писмо с изх.№ 1139/28.07.2021 г. ответникът „Инвестпродукт“ ООД е
уведомил ищеца „Транселстрой“ ЕООД, че писмото се приема като
едномесечно предизвестие за прекратяване на подписания между страните
договор за наем. Следователно следва да се приеме, че договорът за наем
между страните е бил прекратен с изтичането на това предизвестие, на датата
28.08.2021 г.
Жалбоподателят-ответник поддържа, че не дължи връщане на
исковата сума, част от получените от ищеца по договора като депозит сума от
6 000 лв., тъй като задължението на ищеца за заплащане на наемна цена
значително я надхвърля и същото не е изпълнено, поради което сумата е
удържана на основание сключения между страните договор за наем.
Видно от представения по делото договор за наем от 23.06.2021 г. /л.
38 от делото на ПРС/, страните са постигнали съгласие наемодателят
„Инвестпродукт“ ООД да предостави на наемателя „Транселстрой“ ЕООДза
временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот в гр.П., на ул.
„Х****, като наетият обект ще се използва от наемателя за пребиваване само
на негови служители, регистриращи се в обектите по закона за етажна
собственост и командировъчна заповед. Уговорено е заплащането на наемна
цена в размер на 15 лв. на ползвано легло, без ДДС. Или, изискването за
регистрация на нощуващите в обекта служители на наемателя е предвидено в
самия договор, с оглед отчитане на броя на посетителите и нощувките, с
оглед формиране на размера на наемната цена. Изрично се признава във
възивната жалба от жалбоподателя-ответник, че регистрация на нощуващите
в обекта служители на наемателя не е била извършвана. Няма данни по делото
в обратна насока. По делото са представени 11 бр. командировъчни заповеди,
издадени от управителя на ищцовото дружество на 30.06.2021 г., всички за
период от 01.07.2021г. до 31.07.2021г., но видно от същите лицата са били
командировани до гр.С. и до гр.П., поради което, както правилно е приел и
3
районният съд, само въз основа на тях не би могло да се направи извод в кои
от дните през посочения период командираваните лица са пребивавали в гр.П.
и в кои – в гр.С.. Ето защо неустановено е по делото обстоятелството колко
лица са пребивавали в процесния обект и за кои дни, поради което и не е ясно
какъв е дължимият се от ищеца на ответника размер на наемната цена.
Следователно, възражението на ответника за недължимост на исковата сума е
останало недоказано.
Ето защо при тези данни съдът приема предявеният иск за
установяване на процесното вземане за основателен. Решението на районния
съд, с което искът е уважен, като правилно ще се потвърди.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3966/25.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1972/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4