Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в открито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Нина Атанасова и с участието
на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д. Недева
КНАХД № 1896 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна против Решение №
378/20.07.2021г., постановено от Районен съд – Варна по НАХД № 1449/2021г., с
което е отменено Наказателно постановление № 111/15.03.2021г. на зам. кмета на Община -
Варна, с което за нарушение на чл. 15, ал.7 ЗДвП, на
основание чл. 178е от ЗДвП на Н.Ж. *** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева, като Община Варна е осъдена да заплати сторените по делото разноски.
В касационната жалба се
поддържа, че решението на ВРС е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон –
отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди, че неправилно ВРС приел
фактическата обстановка, доказателствата са ценени неправилно поотделно и в
съвкупност, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. На
основание изложените доводи моли решението на РС – Варна да бъде отменено и
бъде постановено ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото
НП, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се явява, не
се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото
на спора.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмен
отговор от 09.08.2021г. се поддържа,
че жалбата е неоснователна, а оспореното решение правилно и законосъобразно. С писмено становище с.д. № 14261/30.09.2021г., чрез пълномощника адв. Й.А.
заявява, че оспорва подадената касационна жалба. По съществото на спора моли
решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно, мотивирано и
законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №
111/15.03.2021г. на зам. кмета на Община - Варна, на Н.Ж. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.7 ЗДвП, затова че на
12.02.2021г. е паркирала лек автомобил опел с рег.№**** в градина,
извън обозначените за това места. За да отмени наказателното постановление, ВРС приема, че Ж. е наказана за нарушение, което не е безспорно доказано,
че е виновно извършено.
Така постановеното решение е неправилно.
Съгласно чл.15 ал.7 ЗДвП е забранено преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън
обозначените за това места.
Събраните писмени и гласни доказателства в своята
съвкупност доказват вмененото на Ж. нарушение на посочената норма на чл.15 ал.7
от ЗДвП. С.Х. сочи, че на процесното място има трева с пръст, където паркират
колите и като завали вече е кал. Не може да каже, дали тази трева е саморасла
или е поддържана, ниско подстригана. Автомобилите са били паркирани една до
друга, където има и трева. От описанието на свидетеля, това посочено в акта и
процесното НП се установява подробно описаното местоположение и вид на настилката,
която не кореспондира с място предназначено за паркиране. Още по-малко да е
такова обозначено за паркиране място. Изцяло ирелевантен за спора е дали са правени опити за затревяване и дали тези опити са или не са успели поради
виновното поведение на гражданите, които паркират на това място. Липсва спор, че това място не е било
обозначено като място за паркиране нито с хоризонтална, нито с вертикална
маркировка.
Горното
категорично навежда на извод за осъществен състав на административно нарушение
на чл.15, ал.7 от ЗДвП, съгласно която е забранено преминаването и паркирането
на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените
места извън обозначените за това места.
АУАН
и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Установените факти в АУАН и НП са подведени под приложимата материалноправна
норма и правилно е посочено в НП и коя е кореспондиращата с нея санкционна
норма – чл.178е от ЗДвП. В санкционната норма законодателят е предвидил
наказанието за този вид административни нарушения да е в размер – 50 лева,
поради което не са налице предпоставки за намаляването му.
Деянието
не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като с неправилното паркиране се
увреждат зелени зони, също така е предпоставка да се затрудни видимостта на
останалите участници в движението, което от своя страна е предпоставка за
произшествия.
Като е стигнал до друг правен извод ВРС е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което се потвърди наказателното постановление.
При този изход на спора се явява основателно
искането на касатора за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Съдът приема, че настоящото производство не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева за всяка инстанция или общо в размер на 160 лева.
Водим от горното, Административен съд-Варна, Трети
тричленен състав, на основание чл.222, ал.1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 378/20.07.2021г., постановено от Районен съд – Варна по НАХД №
1449 по описа на Районен съд Варна
за 2021г.
и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
111/15.03.2021г. на зам. кмета на Община - Варна, с което
за нарушение на чл. 15, ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП на Н.Б.Ж.
е наложено наказание „Глоба“ в размер на
50/петдесет/ лв.
ОСЪЖДА Н.Б.Ж. ЕГН ********** *** да заплати в полза на Община Варна сумата в размер на 160,00/сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: