Решение по дело №8321/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 330
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330208321
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330208321 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4581229, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на В. Г. М. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, действащ чрез пълномощника
си адв. П., жалбоподателят поддържа конкретни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата
отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този
извод са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 06.03.2021 г. в 16:00 часа, на
Републикански път II-64, км 49 + 800 в посока с.Труд, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час, и при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил,
„Хюндай И 30“, с рег. *** се движело с установена наказуема скорост 97
км/ч, тоест с наказуемо превишение от 37 км/час.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка и за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON-
M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи
с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От
изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при
които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС,
при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е
налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се
забелязва на статичното изображение. Снимката е ясна и на нея отчетливо се
забелязва номера на МПС, посочен в ЕФ, който съвпада и с автоматично
разпознатия от техническото средство номер, който е виден на разпечатката
на гърба на снимковия материал.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че именно жалбоподателя е регистриран ползвател на процесното МПС.
Изрично следва да се посочи, че изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал. 5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва
да се съобрази, че съгласно Протокол от проверка № 4 – С -ИСИС /
12.02.2021г. допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при
пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този
толеранс е приложен от наказващия орган.
2
От изключително значение за установяване на обективната истина по
делото е, че от приложените доказателства се установява, че контролираният
пътен участък е попадал в обхвата на действие на валидно поставен знак В26,
като възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в обратна
насока са изцяло несподелими от настоящата съдебна инстанция.
На първо място, това обстоятелство се установява от Протокола по чл. 10, в
който изрично е отбелязано наличието на пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта - 60 км/час, като е отразено и разстоянието от знака
до мястото на разполагане на АТСС в метри, а именно 150 метра.
На следващо място от значение е полученото писмо вх. № 4920/ 21.01.2022
г. от ОПУ-Пловдив на АПИ /стопанина на пътя/, от което се установява, че
процесният участък от пътя на км 49+800 в посока село Труд попада в
обхвата на действие на пътен знак В26, поставен 60 метра по-рано на км.
49+860 /нарастването на километража е в обратна посока от с.Труд към гр.
Пловдив/. Действието на знака се изчерпа на забавителния шлюз и изхода на
„Рефан“ на км. 49+736. Процесния километър 49+800 /попадащ в зоната на
действие на знака между км. 49 + 736 и км. 49 + 860 /се намира преди
кръстовище, поради което за него важи посоченото ограничение, предвид
правилата на чл. чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП. В писчото е потвърдено, че
знакът е бил наличен към датата на заснемане на нарушението, като
посоченото съответства изцяло на представената от ОПУ на АПИ схема на
пътя.
На следващо място, в горецитираното писмо изрично е посочено, че знакът
е валидно и законосъобразно поставен. Това е така, доколкото от писмото е
видно, че за поставянето на знака има проведена процедура по Наредбата за
специално ползване на пътищата. Организацията на движението в района е
изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОДМВР.
В аспект на горното и при съблюдаване на изложеното в инструкцията за
експлоатация и приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, включително посочените технически характеристики за
разстояние на засечената цел от 10 до 60 метра /в конкретния случай
камерата е била настроена да заснема в режим приближаване/, то същата е
заснемала нарушения извършени в зоната на действие на пътния знак,
включително процесното такова. В тази връзка изцяло несподелими остават
3
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в обратна
насока, като същите почиват на неправилни изчисления и невярна
интерпретация на доказателствения материал. Отделно от това, представената
по преписката снимка към ЕФ, представлява Crop изображение– фотография
на превозното средство в нарушение /Принцип на работа на Cordon – M2,
стр. 8 – 11 от инструкция за експлоатация на АТСС /, поради което изцяло
необосновано е виждането, че процесния автомобил е бил заснет
непосредствено до техническото средство, включително извън зоната на
действие на въведеното ограничение на скоростта със знак В 26. Ето защо и
възражението за недоказаност на процесното нарушение няма как да бъде
уважено.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно,
че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими,
временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/,
което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г/ изисквания за законосъобразност на
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол
4
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя. Изготвянето на дигитална
снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ
разполагането и използването на АТСС именно на дата 06.03.2021г., на
посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана
връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и
използване на АТСС. В този смисъл - Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив
- съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.) , вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII
състав на АС – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. а. н. д. № 3168 /
2020 г. на XXII състав на АС - Пловдив и др.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
законосъобразно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън
населено място.
5
Коректно е посочена и нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП.
Това е така, доколкото законовата забрана за превишение на установената
скорост за движение се съдържа именно в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а нормата на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП сочи на случаите, когато ограничението на скоростта се
установява с пътен знак и не съвпада с общото ограничение на скоростта
въведено в ал.1, какъвто е именно конкретният случай. Поради това и между
двете разпоредби е налице свързаност и правилно те са посочени във връзка
една с друга в електронния фиш.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване на
ограничението, въведено с пътен знак В26 - коректната правна квалификация
е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на
Административен съд - Пловдив, обективирана в редица решения
включително, но не само - Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от
22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3239/ 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 254 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2819 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и др.
Приложена е коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП,
предвид констатираното наказуемо превишение от 37 км/час извън населено
място, като наложената санкция кореспондира със законоустановения
размер.
По останалите възражения на жалбоподателя:
Относно възражението, че доколкото в представения по преписката
Протокол за използване на АТСС липсва номер на първо и последно статично
изображение, поради което не може да се установи с категоричност връзката
между протокола и снимковия материал, съдът държи да отбележи следното:
Действително в Протокола по чл. 10 от Наредбата липсва отбелязване на
номер на първо и последно статично изображение. Действително номер на
изображението липсва и върху представеното по делото статично
изображение.
Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на
използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута
на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът намира че
6
пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не
е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и
съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от
останалите негови реквизити.
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10 от
Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 13,20 часа до 23,20
часа на 06.03.2021 г., а процесното нарушение е установено на 06.03.2021г. в
16,00 ч., тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на
АТСС и то на същото място посочено в Протокола - на Републикански път II-
64, км 49+800 в посока с.Труд, поради което по делото не възниква
абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време
на използването на АТСС, за което е съставен приложения по делото
протокол и снимков материал.
В този смисъл - изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
1642 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1024 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, и др.
Изцяло неоснователни са и всички възражения във връзка със снимката на
АТСС. По делото надлежно е приложена такава, поради което законовото
изискване на чл. 10, ал.3 от Наредбата се явява спазено.
Както вече беше отбелязано - изготвянето на дигитална снимка на АТСС е
изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и
използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време
и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между
представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на
АТСС. В горецитираните Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и Решение №
1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, изрично се сочи, че законодателят не е
поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват
успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
7
Не на последно място, следва да се посочи, че според трайната съдебна
практика, дори изобщо да не бе представена по делото снимка на АТСС, то
действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то
не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза мястото на контрол
и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания
се установява от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В този изричен смисъл - Решение № 1995 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив , ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530
по описа на съда за 2021 г., Решение № 1158 от 08.06.2021 г. по к. адм. н. д. №
731 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение №
696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв
следва да бъде потвърден.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4581229, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на В. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
8
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/
лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9