Определение по дело №1906/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1044
Дата: 16 септември 2016 г. (в сила от 8 декември 2016 г.)
Съдия: Красимир Стефанов Комсалов
Дело: 20165220201906
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември 2016г. в състав:

 

 

                                  СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР КОМСАЛОВ

 

 

 

като се запозна с материалите по НОХД № 1906/2016г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

           Производството по делото е  образувано по обвинителен акт на РП Пазарджик против  Е.И. ***, ЕГН: **********  за престъпление по чл.144 ал.3 от НК във връзка с чл.144 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода 04.07.2012г. до 29.11.2012г. включително в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление се е заканил с убийство на В.Т.П. от същия град, като и е казал, че знае къде живее, поради което трябва да се страхува от него, тъй като може да и постави няколко взривни устройства, и като и е написал, че ако няма под ръка въженце и сапун, с удоволствие ще и услужи с такива, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му .

 

           Съдията докладчик при изпълнение на правомощията си по чл.250 от НПК след като се запозна със съдържанието на обвинителния акт счита, че в случая по отношение на подс.Е.И. *** е налице хипотезата на чл.250 ал.1 т.2 от НПК, а именно деянието описано в обвинителния акт не съставлява престъпление, поради което следва наказателното производство срещу него да бъде прекратено от съдията – докладчик с разпореждане.

 

           Съображенията на съдията – докладчик за наличието на основанието за прекратяване на наказателното производство посочено по-горе са следните :

          Против обв.Е.И. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.144 ал.3 от НК във връзка с ал.1 от НК извършено при условията на продължавано престъпление на 04.07.2012г. и на 29.11.2012г. в гр.Пловдив.

 

           По отношение на деянието извършено на 04.07.2012г. в обвинителния акт е описано следното на ст.2 от обвинителния акт „На въпроса на св.П обв.И. отговорил, че трябва да се страхува от него, тъй като той знае къде живее и може да и постави няколко взривни устройства, след което отново прекъснал разговора“. Съдията – докладчик счита, че така, че както е описано деянието в обвинителния акт същото не покрива признаците на престъплението закана с убийство по чл.144 ал.3 от НК във връзка с чл.144 ал.1 от НК. Това е така, тъй като в думите на обв.И. няма закана с убийство. В неговите думи се съдържа отправена под условие закана със взрив, която ако не беше под условие осъществява признаците на състава на чл.320а от НК във връзка с чл.333 от НК, но не и по чл.144 ал.3 от НК във връзка с чл.144 ал.1 от НК.   В случая съдията – докладчик счита, че така както е описано в обвинителния акт, а именно, че обв.И.  може да и постави няколко взривни устройства заканата със взрив е описана в обвинителния акт под условие, поради което не осъществява признаците на престъплението по чл.320а от НК във връзка с чл.333 от НК. Наличието на думата може в изявлението на обв.И. води до извода,че същия не е заявил категорично и безусловно закана към пострадалата, а е поставил осъществяването на заканата в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие.  Така, че обвиняемия не е осъществил състава на престъплението по чл.320а от НК във връзка с чл.333 от НК от обективна страна, тъй като заканването, така както е описано в обвинителния акт не би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му. Обвиняемия не е осъществил състава на престъплението и от субективна страна, тъй като заканите са били под условие т.е изпълнението им е зависело от едно бъдещо несигурно събитие.

        В случая става въпрос за едно бъдещо не сигурно събитие, което е поставено под условие в зависимост от поведението на пострадалата и което към момента на изричане на думите не е възникнало, а ще възникне, ако пострадалата има определено поведение.

 

        Следва да се отбележи, че в случая няма обвинение с обвинителния акт за престъпление по чл.320а от НК във връзка с чл.333 от НК, но съдията-докладчик е длъжен да прецени дали описаното в обвинителния акт представлява престъпление по смисъла на НК.

 

        По отношение на деянието на 29.11.2012г. в обвинителния акт е описано следното : „На 29.11.2012г. обв.Е.И. *** писмо, наименувано „изискване“, което било адресирано до съдия В. П по НОХД № 1806/2007г по описа на съда. Същото съдържало обръщение на обв.И. към св.П с думите „Ако нямате под ръка въженце и сапун, с най-голямо удоволствие ще ви услужа, съдия П“ .

 

        Съдията- докладчик счита, че така както е описано в обвинителния акт деянието не съставлява престъпление по чл.144 ал.3 от НК във връзка с чл.144 ал.1 от НК, както и не осъществява признаците на каквото и да е друго престъпление по смисъла на НК. На първо място думите на обвиняемият отново са под условие с думичката „Ако“.  От друга страна услужването с въженце и сапун без да бъде конкретизирано за какво ще бъдат предоставени от обвиняемия на пострадалата само по себе си не е престъпление по смисъла на НК. Така, че съдът счита, че така както е описано в обвинителния акт и това деяние не съставлява престъпление.

      

        Съзнателното отправяне на закана с убийство е необходим признак от състава на чл.144 ал.3 от НК във връзка с чл.144 ал.1 от  НК. Тази констатация трябва да почива на изричния смисъл на описаното в обвинителния акт, а не същото да се предполага. За да се обоснове обвинението досежно посочения по-горе престъпен състав е необходима констатация по същество, че подсъдимият е съзнавал, че се заканва с убийство на пострадалото лице и тази закана да е безусловна, пряка и недвусмислена, а не основаваща се на предположение относно действителната воля и действия на обвиняемият .

              В случая се касае за едно предположение описано в обвинителния акт, но не и за престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК, тъй като описаното деяние е под условие, а не категорично действие или бездействие което да е извършено от обвиняемия.

 

            Предвид гореизложеното съдът счита, че деянието описано в обвинителния акт срещу подс.Е.И.И. не съставлява престъпление по смисъла на НК, поради което в случая е налице хипотезата на чл.250 ал.1 т.2 от НПК и следва наказателното производство да бъде прекратено.

 

            С оглед прекратяването на наказателното производство и на основание чл.250 ал.2 от НПК следва да бъде отменена мярката за неотклонение на обв.Е.И.И. „Подписка“.

            По делото няма веществени доказателства, поради което съдията- докладчик не следва да се произнася за тях.  

            Водим от горното и на основание чл.250 ал.1 т.2 от НПК Пазарджишкия районен съд

 

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И :

 

 

          ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 1906/2016г. по описа на ПРС .

 

           ОТМЕНЯ мярката за неотклонение на обв.Е.И. *** „Подписка“.

 

           Препис от разпореждането да се връчи на прокурора, обв.Е.И.И. и пострадалата св.В. П.

 

 

            Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет дневен срок от съобщението му на страните по реда на Глава 21-ва от НПК.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :