№ 2257
гр. Варна, 12.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело №
20233100501119 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Изпълнителните
директори Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев И., действащи чрез адв.И. Ц., против
Решение №1236/03.05.2022г. постановено по гр.д.№9756/2022г. на PC Варна, в частта, с
която е уважен предявеният от Б. В. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:
***, чрез адв.Й. А., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия разликата над 6348.66лв. до присъдените
11402.46лв., представляващи частичен иск от общо дължимите 12983.26лв., съставляващи
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил
“Мицубиши Аутлендър“, с рег.№***, в резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 10.06.2022г. в гр.Варна, на кръстовището образувано от ул.“Стилиян
Чилингиров“ и ул.“Ниш“, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Голф“, с рег.
№*** чиято отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, в атакуваната му част, е неправилно
и необосновано, като се оспорват изводите на съдът относно начина на формиране на
размера на дължимото застрахователно обезщетение за материални щети по л.а.“Мицубиши
Аутлендър“, с рег.№***. Сочи се, че според приетото по делото заключение на САТЕ са
възможни три варианта за ремонт на процесният автомобил. Поддържа се, че предвид факта,
1
че към датата на ПТП увреденото МПС е над 14 години, то действителната стойност за
възстановяване му следва да се калкулира по реда на Методиката към Наредба
№24/08.03.2006г. на КФН. Твърди се, че въпросната методика е приложима защото
пострадалият не е представил доказателства за реално осъществен ремонт или оферти от
сервизи, които са поели отговорност за ремонтиране на автомобила, и тъй като липсват
обективни данни за подмяна на увредените части с оригинални. Сочи се, че е възможно
автомобилът вече да е бил отремонтиран на цени значително по-ниски от определените от
експерта, или да се управлява активно и с наличните щети по него, без да е отремонтиран.
Поддържа се, че индиция за последното, е липсата на доказателства за извършена
дерегистрация на процесното МПС от информационните масиви на ПП-КАТ. Твърди се, че с
присъждане на обезщетение по критерият средни пазарни цени, индиректно се нарушава
един от основните принципи в гражданското право за недопускане за неоснователно
обогатяване. Поддържа се, че ищецът ще ползва процесния автомобил и ще извърши
ремонт, без налични доказателства за това и на доста по-ниски цени, като същевременно ще
получи обезщетение, което реално не му се следва, при това в хипотеза на т.нар. “тотална“
щета. С оглед горното се поддържа, че оценката на ремонтът следва да се извърши по
Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КФН и да бъде определена крайна стойност за
възстановяване на процесното МПС в размер на 6348.66лв. Поддържа се още, че
понастоящем ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 6771.90лв., от която
6348.66лв.-главница и 423.24лв.-законна лихва за периода от 26.07.2022г. М оли ли се за
отмяна на атакуваната част от решението, т.е. за сумата от 5053.80лв. и отхвърляне на
предявеният иск, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени
подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта
и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Оспорват се доводите на
жалбоподателят, че дължимата стойност за ремонт на процесните уврежданията следва да се
определи по реда на Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КФН, като се поддържа,
че в процесния случай са приложими чл.390, ал.2 от КЗ вр. с чл.386, ал.2 от КЗ и чл.400, ал.1
от КЗ, съответно че обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди,
т.е. на стойността, която е необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Поддържа
се още, че когато разходите за възстановяване доближават или надвишават себестойността
на самото имущество, извършването им е икономически неизгодно, което налага
ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото
имущество. Сочи се относима съдебна практика и са изложени доводи за адекватност на
застрахователното обезщетение, което е определено нас база средната пазарна стойност на
автомобила и чрез приспадне на извънсъдебно заплатеното застрахователно обезщетение и
сумата, която ищецът би могъл да получи от запазените части. Ето защо се моли за
потвърждаване на атакуваната част от решението и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
2
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, против Решение №1236/03.05.2022г. постановено
по гр.д.№9756/2022г. на PC Варна, в частта, с която е уважен предявеният от Б. В. А., иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да
заплати на въззиваемия разликата над 6348.66лв. до присъдените 11402.46лв.,
представляващи частичен иск от общо дължимите 12983.26лв., съставляващи
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“Мицубиши
Аутлендър“, с рег.№***, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
10.06.2022г. в гр.Варна, по вина на водача на л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№*** чиято
отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1119/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 05.07.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3