Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
10 юни 2021г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, втори състав, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна
прокуратура- Плевен, като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 716 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
И.Ц.Е. ***, подадена чрез адвокат В.В. ***, с която е
предявен иск солидарно против ОД на МВР- гр.Плевен, адрес гр.Плевен, ул.***и
Община Плевен, с правно основание чл.203 и сл. АПК, във вр.
с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение в общ размер от 1554 лв., от
които 54 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди и 1000 лв. неимуществени
вреди, както и законна лихва върху сумите от датата на влизане в сила на
решението по адм.д. № 202/2018 г. по описа на АС-
Плевен, а именно 01.08.2018г., произтичащи от отменена с решение по адм. д. №
2020/2018 г. по описа на АС- Плевен принудителна административна мярка, обективирана в нареждане за принудително преместване на
неправилно паркирано ППС № 001822/10.12.2017 г. на мл. автоконтрольор
П.Г.Г., с което е разпоредено
да се извърши принудително преместване на ППС с рег. ***, марка Фолксваген
Голф, паркиран на ул.“Димитър Константинов“ № 25, чрез използване на автомобил
тип „паяк“, на специализиран паркинг, находящ се в
гр.Плевен, ул.***, стр. кв. 181а.
С протоколно определение от 01.12.2020 г. съдът е
оставил без разглеждане предявения иск по отношение на ответника Община-
Плевен, върнал е исковата молба в тази ѝ част и е прекратил
производството по отношение на този ответник. Съдът е обявил на страните, че
производството продължава по отношение на конституирания ответник ОД на МВР-
Плевен.
С Определение № 3722/23.03.2021 г., постановено по адм.д. № 296/21 г. ВАС е оставил в сила така постановеното
определение.
В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че с
Решение № 403/18.06.2018 год., постановено по адм.д.
№ 202/2018 год. по описа на Административен съд – Плевен е отменена като
незаконосъобразна ПАМ, обективирана в нареждане за
принудително преместване на неправилно паркирано ППС № 001822/10.12.2017 год.
на мл. автоконтрольор Петко Григоров, с което е разпоредено принудително преместване на ППС, собственост на
ищеца, чрез използване на автомобил тип „паяк“. Твърди се, че в резултат на
незаконното действие на ответника за ищеца са настъпили имуществени вреди в размер на 54 лв.,
представляващи заплатена от него такса за репатриране и престой на автомобила,
както и неимуществени вреди, оценени от ищеца на 1000 лв., произтичащи от причинен
стрес, уплаха и безпокойство при установяване липсата на автомобила, тъй като е
приел, че същият е станал предмет на престъпление, с оглед обстоятелството, че
не е бил уведомен за извършеното репатриране.
От ответника ОД на МВР – гр. Плевен е постъпил писмен
отговор, в който се изразява становище, че претенцията за причинени имуществени
вреди в размер на 54 лв., както и тази за законната лихва върху тази претенция
е предявена срещу ненадлежен ответник, тъй като фактическото репатриране на
автомобила, собственост на ищеца, е осъществено от ОП „Център за градска
мобилност“ – гр. Плевен и въпросната сума е заплатена в полза на Община Плевен,
а ОД на МВР е поела имущественото си задължение по отношение на ищеца, тъй като
със съдебния акт, с който е отменено Нареждане № 001822/10.12.2017 год. дирекцията
е била осъдена да заплати разноски в съдебното производство в размер на 510 лв.
Твърди се, че ако ОД на МВР – Плевен бъде осъдено да заплати претендираните имуществени вреди, то това би довело до
неоснователно обогатяване на Община – Плевен. По отношение претендираните
неимуществени вреди се излагат подробни съображения за неоснователност и
недоказаност на претенцията. В заключение е направено искане да бъде отхвърлен
изцяло предявеният иск за неимуществени вреди, а по отношение на претенцията за
причинени имуществени вреди и законната лихва върху нея се твърди недопустимост
на претенцията, поради което производството следва да бъде прекратено в тази
част. Претендира се присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения и прави искане за
присъждане на разноски в полза на ищеца, за които представя списък. В указания
от съда срок представя писмени бележки, в които излага съображения за доказаност на исковата претенция по основание и размер,
прави искане да бъде уважен предявеният иск и претендира присъждане на разноски
в полза на ищеца.
Ответникът – ОД
на МВР – Плевен се представлява от юрк. Г.А., която
изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по
основание и размер. Поддържа доводите от представения по делото писмен отговор
на ИМ и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В указания от съда срок представя писмена защита, в която
поддържа доводите от представения по делото отговор на ИМ. Излага съображения
за неоснователност и недоказаност на претенцията за причинени имуществени
вреди, тъй като сумата от 54 лв. е заплатена по сметка на Община Плевен. По
отношение неимуществените вреди твърди, че ищецът е получил автомобила си в
период от 15 минути, след като е установил липсата му на мястото, на което е
паркирал, а освен това нареждането, с което е наложена ПАМ е издадено въз
основа на заповедна кмета на Община Плевен и то е било отменено от АС- Плевен
не за това, че ищецът е имал право да паркира на конкретните дата, час и място,
а поради допуснато процесуално нарушение при изписване правното основание за
неговото издаване. Излагат се и доводи за недоказаност на твърдяното от ищеца
влошаване на физическото му състояние, което да е в пряка връзка с
репатрирането на автомобила му. Оспорват се свидетелските показания на
разпитания по делото свидетел, като пристрастни и некореспондиращи с писмените доказателства
по делото. В заключение е направено искане да бъде отхвърлен предявеният иск и
се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, че във фактическия състав
на отговорността на държавата за дейността
на администрацията, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държаватаq при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред,
вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата, на който и да е било от елементите на посочения
фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да
възникне законовата отговорност в случая следва
безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията
или бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и
наличието на реално причинена вреда, следствие от тях в пряка причинна връзка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че е налице
такава пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или
длъжностно лице и вредите. Ето защо предлага на съда в частта за имуществените вреди искът да бъде
уважен изцяло, а по отношение на неимуществените вреди искът да бъде уважен по
справедливост.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е процесуално допустима, тъй като е подадена о лице, което има правен
интерес и претенцията се основава на незаконосъобразен административен акт,
отменен по надлежния ред, въз основа на който са причинени твърдените от ищеца
вреди. Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник –
ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по
иска на осн. чл. 205 от АПК. Неоснователни са доводите
на процесуалния представителна ответника по отношение на това, че ОД МВР –
Плевен не е процесуално легитимирана по отношение претенцията за причинени
имуществени вреди. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, преценена съвкупно с
тази на чл.205, ал.1 от АПК налага извода, че надлежен ответник в
производството е органът, от чийто незаконосъобразен акт са причинени претендираните от ищеца вреди. В конкретния случай това е
именно ОД на МВР – Плевен. Обстоятелството, че претендираните
като имуществена вреда 54 лв. са преведени по сметка на Община Плевен е ирелевантно, тъй като тази сума е заплатена като следствие
от административния акт, издаден от орган на ответника и представлява направени
разходи, свързани с репатрирането и престоя на МПС на наказателния паркинг.
Съдът намира, че исковата претенция е основателна по
отношение претендираните имуществени вреди и
законната лихва, и частично основателна по отношение претендираните
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
От приложената на л.12 по делото Заповед №РД-10-2145/08.12.2017г.
на кмета на Община Плевен се установява, че за времето от 07.00 часа до 21.30 часа на 10.12.2017г. е
било забранено спирането и паркирането на МПС на ул.“Димитър Константинов“ в
отсечката между ул.“Иван Вазов“ и ул.“Катя Попова“. От представените по делото
доказателства - нареждане за принудително преместване на
неправилно паркирано ППС № 0001822/10.12.2017г., протокол за принудително
преместване № 0002467/10.12.2017г., приемо - предавателен
протокол № 0001433/10.12.2017г. и приемо - предавателен
протокол № 001777/10.12.2017г. се установява, че на 10.12.2017г. в 12.40 часа
лек автомобил с рег.№ ***, марка Фолксваген, модел Голф 4 е бил паркиран на
ул.“Димитър Константинов“ № 25 в периода на забраната от цитираната по – горе
заповед на кмета на Община Плевен. От приобщените доказателства по приложеното адм.д. № 202/2018 г. по описа на Административен съд –
Плевен се установява, че във връзка с горната заповед по отношение МПС,
собственост на жалбоподателя е издадено Нареждане за принудително преместване
на неправилно паркирано ППС № 001822/10.12.2017г. С Решение № 403/18.06.2018
год., постановено горното дело е отменено Нареждане за принудително преместване
на неправилно паркирано ППС № 001822/10.12.2017г. на мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен П.Г.Г., с което е разпоредено да се извърши принудително преместване на ППС
чрез използване на автомобил тип „паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр.Плевен на ул.***, стр.кв.181а, на ППС с
рег.№ , марка Фолксваген, модел Голф 4, паркирано на ул.“Димитър Константинов“
№ 25. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 01.08.2018г.
Обстоятелството, че посоченият по - горе автомобил е
бил регистриран на името на ищеца към датата на репатрирането му се установява
от писм. доказателства л.77-83 от адм.д.№
202/2018 год. по описа на АС – Плевен.
Предвид така посочените доказателства съдът счита, че
е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като
незаконосъобразен административен акт на орган от държавната администрация, в
резултат на възложената ѝ със закон административна дейност. Без значение
е твърдяното от ответника обстоятелство, че процесното
нареждане е отменено на формално основание, но всъщност ищецът е нарушил
заповедта на кмета, поради което са били налице основанията за репатриране на
автомобила му. В случая и с оглед разпоредбите на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
единствения релевантен факт, който следва да бъде съобразен от настоящия
съдебен състав е наличието на отменен административен акт, но не и причините за
отмяната му.
На основание посоченото по - горе и отменено от АС –
Плевен нарежане и въз основа на правилата, обективирани в „Ред и условия за принудително преместване
на неправилно паркирани ППС“, одобрени със Заповед № РД – 10 – 435/02.03.2017
г. /л.41 и 42,/ е извършено репатриране на процесния
автомобил от ОП „Център за градска мобилност“ – гр. Плевен, видно от Протокол
за принудително преместване № 0002467/10.12.2017г. /л.36/.
От представения като писмено доказателство Приемо – предавателен протокол № 001777/10.12.2017 г. и приложения към него фискален бон /л.9/ е
видно, че ищецът е заплатил в полза на Община Плевен сумата от 54 лв. за
репатриране на автомобила и престой на наказателен паркинг при получаването му.
Ето защо съдът намира, че по отношение на претендираните имуществени вреди е доказана и втората
предпоставка на закона, а именно причинена имуществена вреда в посочения
размер. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника,
свързани с обстоятелството, че горната сума е заплатена по сметка на Община
Плевен, поради което ОД на МВР – Плевен не е лицето, което следва да репарира
горната вреда. Това е така, защото горната сума е заплатена като разноски за
репатриране на автомобила и престоя му на наказателен паркинг, които са
направени от ОП „Център за градска мобилност“ – гр. Плевен вследствие на
отмененото като незаконосъобразно нареждане за принудително преместване на
орган на ответника и са пряка последица от него.
Съдът счита за доказано наличието на неимуществени
вреди за ищеца, вследствие на отменения като незаконосъобразен административен
акт, но не и в претендирания с ИМ размер.
В хода на съдебното производство е разпитан като
свидетел Ц.И.В., от чиито показания се установява обстоятелството, че към
датата на осъщественото репатриране ищецът е имал затруднения при придвижването
си пеша, ползвал е патерици, които е оставил в колата след паркирането ѝ.
Същият е изпитал дискомфорт, когато установил, че
автомобилът му не се намира на мястото където го е паркирал и разбрал за
извършеното репатриране от намиращите се в близост полицаи. След това ищецът и
свидетелят се придвижили до наказателния паркинг с такси. Обстоятелството, че
ищецът е имал проблеми с опорно-двигателния апарат и че е претърпял операция на
14.11.2017 г. се установява от представената по делото епикриза
на л.24 – 27. Ето защо съдът намира за несъмнено доказано обстоятелството, че
същият е претърпял неимуществени вреди вследствие така причинения му дискомфорт и с оглед обстоятелството, че патериците му са
останали в автомобила му към момента на репатрирането. Този дискомфорт
обаче е продължил за един сравнително неголям времеви период. Свидетелят В.твърди,
че се касае за „час, час и половина“.От приетите по
делото писмени доказателства /Приемо – предавателен
протокол № 0001433/10.12.2017 год. и Приемо – предавателен протокол № 001777/10.12.2017 г./ е видно, че автомобилът на ищеца бил
фактически предаден в наказателния паркинг в 11.50 ч., а е взет от него в 14.15
ч., като по делото няма обективни доказателства за това в колко часа ищецът е
установил липсата му. От показанията на
свидетеля В.обаче е видно, че от момента на паркирането до момента на
установяване обстоятелството, че автомобилът не е на мястото си е изтекъл известен
времеви период, тъй като той и ищецът първо са поднасяли цветя, а впоследствие
са седнали в заведение, за да се нахранят и едва след това са установили
липсата на автомобила. Показанията на свидетеля са идентични с дадените по адм.д.№ 202/2018 год. на АС – Плевен в съдебно заседание на
16.05.2018г.
Съдът счита, че размерът на следващото се обезщетение
за претърпените неимуществени следва да бъде определен при съблюдаване
правилата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, настоящият съд
счита, че справедливият размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди е 100 /сто/ лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен за
тази сума и отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до предявения
размер от 1000 лв.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъдените обезщетения на осн. чл. 86 от ЗЗД е
основателна и следва да бъде уважена. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началния момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. На това
основание претенцията за лихва върху присъдената главница е дължима от датата
на влизане в сила на Решение № 403/18.06.2018 год. по адм.
дело № 202/2018г. на АС- Плевен, а именно 01.08.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за
присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., които следва да се присъдят на осн. чл. 10 ал.3
от ЗОДОВ с оглед изхода на делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК
във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, II- ри състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр.Плевен, адрес
гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ № 3, да заплати на И.Ц.Е.,
ЕГН **********,***, на основание чл.1 ал.1 във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 54 лева (петдесет и четири лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатени по сметка на Община Плевен за
репатриране и престой в наказателен паркинг на лек автомобил, ведно с дължимата
законна лихва върху присъденото обезщетение от 01.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр.Плевен, адрес
гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ № 3, да заплати на И.Ц.Е.,
ЕГН **********,***, на основание чл.1 ал.1 във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 100 лева (сто лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно с дължимата законна лихва върху
присъденото обезщетение от 01.08.2018
год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Ц.Е., ЕГН **********,***
за претендираните неимуществени вреди, за разликата
над присъдения размер от 100(сто) лева до пълния претендиран
размер от 1000 (хиляда) лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр.Плевен, адрес
гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ № 3, да заплати на И.Ц.Е.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 500 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лв. внесена държавна
такса.
Решението може
да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд – Плевен, пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: