№ 1452
гр. Варна, 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.нова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. В.ев Въззивно
гражданско дело № 20233100501592 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:26 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. 2-ро от ГПК.
Въззивната страна В. Р. И., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. С. Й., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Въззиваемата страна „***“ ЕАД, редовно и своевременно призовано,
представлява се от юрисконсулт М. А., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Р. И.,
чрез адв.Й. против Решение № 2129 от 14.06.2023 година, постановено по
гр.дело № 10 458/2022 година по описа на ВРС, в частта, с която е била
отхвърлена исковата претенция срещу „***“ ЕАД за горницата над сумата от
1
3 120 лева до претендираните 15 000 лева – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова
злополука, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на
гръбначния стълб в поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в
областта на корема, долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен
ритъм, нарушен сън, изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със
законната лихва върху главницата от 3120 лв. от датата на увреждането-
30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която В. Р.
И., ЕГН *** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 657,36 лева
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещи лица.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
противоречи на наличните по делото доказателства.Твърди се, че съдът
неправилно е преценил състоянието на пострадалия и категорично се отрича
„алкохолното му опиянение“; според жалбата доказателства, че при
настъпването на инцидента И. е употребил алкохол няма, следователно не е
налице възприетата от съда „Груба небрежност“, която да обуслови 75%
съпричиняване от страна на пострадалия.Според жалбата също така,
неправилно решаващия съд е намалил размера на обезщетението с
получената сума по застраховката.Направено е доказателствено искане – за
допускането на един свидетел, при условията на водене, които да изяснява
състоянието на пострадалия след инцидента, възстановителния процес и
търпените болки, и страдания.В заключение се настоява ВОС да отмени
решението в обжалваната му част и да присъди разноски.
По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззивното
дружество – „***“ ЕАД.С него се оспорва въззивната жалба и се настоява
съдът да потвърди решението.Относно направеното доказателствено искане –
въззивното дружество не се противопоставя.
Постъпила е и въззивна жалба от „***“ ЕАД в частта на
първоинстанционното решение, с която „***“ ЕАД е осъдено на основание
чл. 200 от КТ да заплати на В. И. сумата от 3 120 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 30.12.2021г. вследствие
на трудова злополука, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване
на гръбначния стълб в поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в
2
областта на корема, долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен
ритъм, нарушен сън, изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със
законната лихва върху главницата от 3120 лв. от датата на увреждането-
30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която
е осъдено „***“ ЕАД да заплати разноски по делото.
Срещу така постъпилата въззивна жалба е депозиран и отговор от
насрещната страна.
АДВ. Й.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам
въззивната жалба на насрещната страна, поддържам отговора.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
Поддържам депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговора.
Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна, поддържам отговора.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с Определение 3015/04.08.2023г. е
допуснал изслушване на свидетел
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит в днешното съдебно заседание на
допуснатия свидетел Р. И. В., водена от въззивната страна В. Р. И., като
поканва свидетеля да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля
пристъпва към снемане на неговата самоличност, изяснява данните за
евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността, която носи
пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят Р. И. В., 49г., българка, българска гражданка, неосъждана,
майка на въззивника В. Р. И., без дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Й.: Освен този инцидент на
29.12. срещу 30.12.2021г., за друг не знам. На 29.12. срещу 30.12.2021г. като
3
беше нощна смяна, малко преди Нова година, ми се обади синът ми към 03:30
часа сутринта, че е в болница и е претърпял злополука. За първи път го видях
на другия ден - на 30-ти, към 9 часа сутринта.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Аз също бях на работа, ние
работим в една смяна на различни места. С баща му работим в „***“ на
смени, а той в „*** – Запад“ и той на смени. Бяхме в една и съща смяна, на
работа бях, когато той звънна, няма как да напусна работното място, след
като съм на смяна.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Й.: На другия ден големият ми
син го прибра от болницата и вкъщи го видях. В Спешното отделение е бил и
ми каза, че откакто е постъпил там, го хвърлили на една кушетка в коридора,
беше мръсен, с работно облекло, никой не му обърнал внимание, дали са му
някакви болкоуспокояващи, като той не можеше нито легнал, нито седнал,
нито прав да седи, повече не издържаше от болка.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Болеше го долу тазът, кръста
към опашката, там беше непоносима болката му. Той се обади на големия ми
син, защото ние докато се приберем от работа, става 9 часа, защото ние
пътуваме с график, не с наш превоз, работим в Д., а ние сме от С.. Обади се на
големия ми син, той го взе с колата и го прибра вкъщи.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Й.: Той беше много зле. Аз като
го видях, той беше целият пребледнял, умираше от болка, не можеше да
говори.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: В болницата не е имало
никаква оперативна интервенция. Откакто го взехме от болницата, той си
беше вкъщи. Лечението му беше вкъщи с лекарства и болкоуспокояващи, и
посещение на лекар в Окръжна болница в ортопедичния кабинет, не е лежал в
болница. Той беше много зле, беше трудно подвижен. Трябваше ние да му
помагаме при обличане, събличане, баня, на него му беше много унизително
това, винаги мен ме гонеше, повече баща му му обръщаше внимание, защото
се срамува, той е голям мъж. Беше изнервен, потиснат. Обясни ми, онази
вечер беше дъждовна. Ние работим с един материал, който е много хлъзгав,
ние работим с един и същи материал, той подава към мен, аз също съм
кранист. Работя в „***“ със същия материал, той го разтоварва на
пристанището и го подава към мен. Този материал е много хлъзгав, когато се
намокри, беше много дъждовно, когато е тръгнал да се качва, нещо е имало
4
като необезопасено място по стълбите. Рядко мога да кажа употребява
алкохол. Не е като алкохолиците редовно да пие. Мисля, че не пие по време
на работа.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Й.: На легло беше домашното
лечение, три месеца беше абсолютно на легло, не можеше да спи, повече
беше по корем, защото по гръб не можеше. Редовно пиеше
болкоуспокояващи. Не е излизал от вкъщи през този период, дори го карахме
с баща му да излезе до приятел да изпие едно кафе, малко да се развлече.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Той още не е добре. Аз мога да
вдигам като жена и като по-слаб човек повече от него. Не беше така, беше
здрав, жизнен, той е едър мъж, камък да стисне, вода ще пусне, сега не може.
Винаги ми казва, че е половин човек.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Й.: Синът ми е посещавал
офиса на пристанището. Това беше много странно нещо, след като стана
инцидента, на него му се повреди телефонът, защото той беше в него. Имаше
много обаждания от пристанището „***“, тук управлението се води, не, та не,
той да посети това поделение. Свързаха се с мен чрез моя телефон, защото
неговият беше повреден. Брат ми също работи там, началниците обясниха на
него, той се свърза от неговия телефон към мен. Той е трудно подвижен, няма
как да отиде до там, да отида аз или баща му, или брат му да отиде да
съдейства, ако трябва.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Това беше след Нова година,
първите работни дни, а не същия ден.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на юрисконсулт А.: Не можеше сам да
става, стъпките му бяха много малки. Имаше само една позиция, в която
можеше да седи, ако беше се наклонил напред или назад, можеше да падне,
не можеше да се качва или да слиза по стълби, и в колата беше трудно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с Определение 3357/30.08.2023г. е
допуснал изслушване на свидетел
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит в днешното съдебно заседание на
допуснатия свидетел Ц. И. К., водена от въззиваемата страна „***“ ЕАД, като
поканва свидетеля да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля
пристъпва към снемане на неговата самоличност, изяснява данните за
евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността, която носи
пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят Ц. И. К., 46г., българка, българска гражданка, неосъждана,
служител на „***“ ЕАД, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещавам да говоря истината.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Ръководител на Отдел
„Безопасност и здраве при работа“ в „***“. От 10 години работя в отдела, от
5-6 години съм ръководител на отдела. Отделът се занимава изцяло с
изследване на трудовите злополуки. Пристанището, за съжаление, е едно от
местата с доста такива.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на юрисконсулт А.: По спомен мисля,
че В. дойде в първия работен ден след Нова година. Той дойде при мен, за да
даде показания. По принцип практиката е да ходим ние в болницата и там на
място вземам показания, лично аз съм ходила десетки пъти там, но той не
беше в болницата и каза, че ще дойде сам. Уговорихме се предварително по
телефона, дойде на място. Офисът ни се намира на втори етаж, като се стига
само и единствено по стълби, на „*** – Изток“. В. работеше на „Варна -
Запад“, но показания дойде при мен на място в офиса ми на „***“ на втория
етаж, дойде сам.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Абсолютно сам дойде. При
мен в офиса има няколко стола, седна, написа показанията собственоръчно.
Той не е стоял прав, не е охкал и пъшкал. Не съм видяла нещо притеснително.
Самото даване на показания включва това, предварително го карам да ми
опише какво се случило преди да пристъпи към това собственоръчно да
6
напише. Абсолютно е забранена употребата на алкохол. Имаме инструкция,
която включва проверката на алкохол. Аз съм много ангажирана към
написването на тази инструкция и когато има такъв случай, би следвало всеки
един, който знае за това, да инициира проверка за алкохол. Всеки един
служител има право да инициира такава проверка. Длъжността „крановик“
включва управление на товарен кран, който пренася огромни товари. Като
при всяка друга машина и отговорност, работата му е свързана с работата на
много други хора, в целия товаро-разтоварен процес крановикът не участва
сам, а и много други хора. Там има хора, които му подават сигнал, има хора,
които вкарват машини, той е отговорен за тяхната безопасност. Ние по
принцип имахме подозрение за употреба на алкохол, но по спомен, когато
взех показания, все още не беше излязла пробата, тя излиза малко по-късно.
Когато има трудова злополука, ние задължително изискваме такава проба. Аз
лично ходя да я взема от съдебна медицина. По спомен аз го питах тогава, но
все още нямах доказателството дали е употребявал алкохол, той отрече да го е
правил, досега в практиката ми никой не си е признал да употребява. Сам си
тръгна.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Й.: Когато лицето е в болница,
по принцип ние ходим да вземем показания. Той, доколкото знам, не е от
Варна, живее в С. по спомен, и нямаше как да дойдем до С., той самият каза,
че ще дойде. Когато има трудова злополука, аз съм длъжна да взема
показания, има много кратък срок, в който трябва да подадем тази
информация. Когато говорих с него по телефона, казах, че трябва да даде
показания, най-вероятно съм казала, че трябва да дойде. Аз бях в стаята,
когато той дойде, не влезе никой друг освен него. Аз не съм медицинско
лице, но видимо нищо му нямаше.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на юрисконсулт А.: До офиса се стига
по двураменно стълбище с площадка между тях, втори етаж на по-високо
помещение, защото това не са жилищни сгради.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля.
АДВ. Й.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
7
разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам доказателствени искания. Във въззивната
жалба е списъка ни с разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Й.: Моля да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното в обжалваната от нас част и да го потвърдите в
обжалваната от насрещната страна. Оплакванията са свързани с преценката
на първоинстанционния съд за съпричиняването. Едното е относно приетата
степен на съпричиняване – 75%. Ако то е субективно и въпрос на лична
преценка, то моля да обърнете внимание на второто ни оплакване, а именно
дали изобщо доверителят ми е осъществил неправомерно поведение.
Преценката на Районен съд - Варна по този въпрос е като на мирови съд – има
някакви данни за употреба на алкохол и това е достатъчно да приемем, че
доверителят ми е бил повлиян от алкохол по време на злополуката. В
съдебномедицинската експертиза е установено единствено, че доверителят ми
е бил алкохолно повлиян към 19 часа, докато трудовата злополука се е
случила 7 часа по-късно. Каква е степента на опиянение, имало ли е изобщо
такава, това са факти, за които носи доказателствена тежест насрещната
страна. Тъй като това е професионален съд и процес, когато тези факти не
бъдат доказани, считам, че искът следва да бъде уважен, съответно
възражението за съпричиняване отхвърлено. Що се отнася до разпитаните в
днешно съдебно заседание свидетели, ясно е, че ще се ценят по чл. 172 от
ГПК, но моля да обърнете внимание на тенденциозните показания на
8
свидетеля на насрещната страна, от които освен всичко друго, излиза, че на
доверителя ми му е нямало нищо, което е несъвместимо със
съдебномедицинската експертиза, която казва, че той не е могъл да се
придвижва поне три месеца. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Поддържам всички изложени от нас аргументи
във въззивната ни жалба и депозирания от нас отговор. По отношение на
алкохола въпросът е зададен към 19 часа на съответния ден, защото тогава
започва работната смяна, а при разследване на злополуката е нямало никакви
данни, че лицето е употребило алкохол по време на работа. Ако някой твърди,
че е употребил алкохол по-късно, нека да го докаже, аз няма как да доказвам
отрицателни факти. Моля да уважите нашата жалба и да отмените решението
в обжалваната част, а в останалата да го оставите в сила. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9