Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. В. Ч., подадена чрез адв. С. Н., АК – П., против Решение № 351 от 02.11.2023 г., постановено по АНД № 895 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 002925 от 27.01.2023 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, като е осъдена да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че е налице грубо нарушаване на правата на жалбоподателя, като едно лице не може да бъде санкционирано два пъти за едно и също обстоятелство. Моли съда да постанови съдебен акт, с който отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции, като представя списък.

По делото е постъпил писмен отговор от пълномощник на ответника по касационната жалба, в който са изложени съображения относно правилността на първоинстанционното решение. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Д. В. Ч., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника , който поддържа касационната жалба; оспорва представения отговор и излага становището си по съществото на спора с искане съдът да отмени първоинстанционното решение. Моли да бъдат присъдени разноски, за които прилага списък.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ – гр. София, редовно призован, се представлява се от юриск. К. Д., която оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа представения отговор. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 05.08.2022 г. жалбоподателят Ч. управлявала лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона, по път I-6 км. 401+500, пътен участък с. К. - [населено място], където бил позициониран автомобил на НТУ. От налична справка било установено, че на 16.07.2022 г. този автомобил се е движел по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса, поради което служителите на НТУ го спрели за проверка. На Ч. бил съставен АУАН с № 002925 от 05.08.2022 г. за неизпълнение на задължение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Било  разяснено, че може да заплати компенсаторна такса на място, но тя не разполага с карта. Проверяващите  разяснили, че може да направи това в 14-дневен срок, в който срок компенсаторна такса не била заплатена.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП № 002925 от 27.01.2023 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че при издаването на НП не са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон; АУАН и НП съдържали всички необходими реквизити по ЗАНН; нарушението било описано достатъчно точно и ясно. Формирал е извод, че по делото не се оспорвало, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Ч. на датата, на която се е движел по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса, като доказателства в обратната посока не били представени. Приел, че размерът на наложеното наказание съответства на предвидения в закона размер.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

По делото пред районния съд са представени и приобщени като доказателства: Справка-доклад от Електронната система за събиране на пътни такси чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за нарушения за МПС с рег. №[рег. номер]; статично изображение във вид на снимков материал за МПС с рег. №[рег. номер] – 2 броя снимки; справка за платени пътни такси за МПС с рег. №[рег. номер]; справка за собственост на МПС; извлечение от регистъра на МВР – информация за МПС; справка от ел. система за местонахождение на контролното устройство.

С нормата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е императивно въведено задължение за водач на пътно превозно средство - преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние - такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за ППС по чл. 10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. С нормата на чл. 10а, ал. 7 от ЗП са посочени категории ППС, с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, за които се заплаща винетна такса: 1. МПС, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; 2. МПС, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари; 3. МПС с повишена проходимост. Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, е предвидено наказание глоба във фиксиран размер от 300 лева.

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд правилно и обосновано е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно с процесното НП. От доказателствата по делото е установено, че административното нарушение, за което жалбоподателят Ч.е санкционирана, е извършено. Въз основа на генерирана справка, контролните органи са констатирали, че Ч. е управлявала на посочените дата, място и час в АУАН и НП– на 16.07.2022 г. в 20:31 часа, процесното МПС, за което не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /винетна такса/. В представената справка-доклад от Електронната система за събиране на пътни такси чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и статичните изображения във вид на снимков материал, са посочени: рег. номер на МПС; дата и час на заснемането; номер на контролното устройство, път и посока на движение. По делото не се оспорва, че касационният жалбоподател Ч.е управлявала установеното МПС на посочените в АУАН и НП дата, място и час.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е санкционирана два пъти за едно и също обстоятелство, тъй като срещу нея има издадено друго НП за идентично нарушение, за абсолютно същото деяние. Видно от приложеното по делото пред районния съд копие на НП №005277 от 27.01.2023 г. издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, същото е издадено въз основа на АУАН № 005277/29.07.2022 от 05.08.2022 г. за административно нарушение по чл.139, ал. 6 от ЗДвП извършено на 29.07.2022 г. Касае се за два съставени акта за установяване на административно нарушение, въз основа на които са издадени две различни НП, за нарушения с една и съща правна квалификация (по чл.139, ал.6 от ЗДвП), които обаче са извършени на две различни дати – на 29.07.2022 г. и на 16.07.2022 г.

Съдът съобрази и нормата на чл. 179, ал. 3д от ЗДвП (ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2019 г.), според която в случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера, определен съответно в ал. 3, 3а или 3б. Движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, чрез същото пътно превозно средство от 00,00 часа до 23,59 часа на следващия календарен ден се счита за отделно административно нарушение, за което се налага отделно наказание. Когато с едно и също пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата в рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание се налага само по ал. 3а. При регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно превозно средство от категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение и за него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните административнонаказателни производства за повече от три нарушения се прекратяват.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ следва да се определи в размер на 80 лева и да се възложи в тежест на касатора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 351 от 02.11.2023 г., постановено по АНД № 895 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Д. В. Ч., [ЕГН], с адрес: гр. Б., [улица], да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.