РАЗПОРЕЖДАНЕ №
ДНЕС,
08.10.2019 г., съдията Златко
Мазников – докладчик по н.ч.х.дело № 2546/2019 г. на Старозагорския районен
съд, като се запознах с първоначалната тъжба на Ж.Г.Г., ЕГН **********,
подадена чрез повереника му адв.Р.Й. – вх.№ 26558 от 25.09.2019 г., и
уточняваща я молба – вх.№ 27920 от 07.10.2019 г., подадена в изпълнение на
указанията за отстраняване на нередовностите в първоначалната тъжба, дадени с
разпореждане на съдията-докладчик от 25.09.2019 г., установих, че въпреки
предоставената с цитираното разпореждане възможност за привеждане на
първоначално подадената тъжба в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, в уточняващата я молба инкриминираните
деяния отново не са конкретизирани по време и начин на извършване, т.е. не
съдържа необходимите данни за обстоятелствата на престъплението (или
престъпленията, тъй като не е ясно за колко точно и какви деяния става въпрос, а
поради това – колко и какви състави на престъпления осъществяват те и могат ли
да бъдат квалифицирани като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26
от НК).
В
първоначалната тъжба фактите на обвинението (какво, кога и как е извършила
подсъдимата) се съдържат в абзац първи и
трети на страница първа на същата. В абзац първи се твърди, че тъжителят обичал да слуша музика
по-високо и подсъдимата В.Ч., с която живеели в един и същи блок, подавала
множество сигнали „до мен (т.е. до
тъжителя, като най-вероятно се има предвид против него, а не до него) до органите на реда за високата музика“,
както и че „В Жалбата която беше пуснала
до мен (т.е. до тъжителя, като най-вероятно отново се има предвид против
него, при това без да става ясно кога е била подадена въпросната жалба) и говорила (т.е. не става ясно дали се има
предвид друго деяние, различно от подадената жалбата – изразено в устно
разгласяване на написаното в жалбата), че
съм и спукал гумите на колата, че съм я обиждал на публични места като съм я
наричал с нецензорни думи и това многократно“, с което го набедила в
извършване на престъпление. В абзац трети тъжителят твърди, че подсъдимата „разгласява позорни обстоятелства за мен
(без да сочи кога, по какъв начин и какви обстоятелства са били разгласени за
него) и ми приписва престъпление (без
да сочи кога, по какъв начин и какво престъпление му е приписано), това е в материалите (неясно кои –
сигнал, жалба, писмени обяснения и т.н.) по
преписка № 824500-2821/18 по описа на 2 РУП ( без да сочи дали тази
преписка е била образувана по жалбата, посочена в първия абзац на тъжбата, или
става въпрос за преписка, образувана по друг случай)“, както и че „същата (т.е. подсъдимата) постоянно говори пред съседи в блока
(без да сочи кога и пред кои съседи), че
всеки път когато се разминем… я плаша и обиждам и се заяждам с нея“.
От
изложеното в молбата за уточняване на обвиненията става ясно, че полицейската
преписка, цитирана в абзац трети на страница първа от първоначалната тъжба,
касае случая и жалбата, посочени в абзац първи на същата страница от
първоначалната тъжба, но отново не е ясно дали става въпрос за едно деяние
(еднократно осъществено престъпление, осъществено в частност чрез подаването на
жалбата, посочена в абзац първи на страница първа от първоначалната тъжба) или
за няколко деяния (разпространяване на позорни обстоятелства и/или приписване
на престъпление, осъществени не само чрез написването и подаването на
въпросната жалба, но и чрез други писмени и/или устни действия на подсъдимата,
обективирани в матиралите на полицейската преписка), тъй като в т.1 на
уточняваща молба се сочи общо, че „всичко
това бе обективирано в преписка № …, това е в материалите“, без да са
конкретизират т. нар. „материали“, обективирали инкриминираните деяния, а в т.3
на уточняваща молба се сочи като начин на извършване на обсъжданото
престъпление (престъпления) „подаване на
сигнали до полицията, едно от които е преписка № …, където твърди…“, без
отново да се сочи къде и как (в кои материали) се съдържат инкриминираните й
твърдения.
Относно
обвинението, че подсъдимата говорила пред съседи в блока, че тъжителят я
заплашвал, обиждал и се заяждал с нея (абзац трети, страница първа от
първоначалната тъжба), в уточняващата тъжбата молба отново не се съдържат
конкретни данни (пред кого какво е казала и кога).
Изложеното
до тук обуславя и извода, че в тъжбата и уточняваща я молба не е посочено и
времето (датата) на извършване на инкриминираните деяния, тъй като в
уточняващата тъжбата молба се сочи, че става въпрос за продължавано престъпление,
макар твърдените от тъжителя факти да не позволяват извеждането на подобен
извод по недвусмислен начин, с начална дата на 15.02.2018 г. и крайна такава – „момента на завеждането на тъжбата в съда“,
т.е. 25.09.2019 г., но без да са изрично посочени обуславящите ги факти – какво
точно се е случило на тези дати (какво и как е извършила подсъдимата), тъй като
за нито едно от инкриминираните деяния, ако и доколкото са описани от тъжителя,
не е посочено изрично кога (на коя дата) е било извършено.
Нещо
повече: крайната дата на твърдяното от подсъдимия продължавано престъпление е
обоснована в уточняващата тъжбата молба с това, че подсъдимата „постоянно говори пред съседи обидни за мен
неща, че съм искал да я бия нападал съм я стресирал“, което само по себе си
илюстрира в достатъчна степен съществуващата неяснота на обвинението
(обвиненията) в обсъжданата насока, която пък неяснота от своя страна обективно
възпрепятства съда от възможността да прецени дали тъжбата е подадена в 6-месечния
срок по чл.81, ал.3 от НПК, още повече, че (ако да не става ясно защо) като
начална дата на твърдяното от тъжителя продължавано престъпление се сочи
15.02.2018 г., т.е. повече от година и половина преди подаването на
тъжбата.
При
тези данни намирам, че дадените с разпореждането от 25.09.2019 г. указания да
се конкретизират обвиненията по време и начин на извършване не са изпълнени с
уточняващата тъжбата молба, предвид което тъжбата не отговаря на изискванията
на чл.81, ал.1 от НПК – не съдържа необходимите данни за обстоятелствата на
престъплението (престъпленията), щото подсъдимата да може да разбере по
недвусмислен начин обвинението (обвиненията) в цялост и пълнота, за да
организира адекватно защитата си, респективно –наказателното производство следва
да бъде прекратено.
Водим
от горните мотиви, на основание чл.247а, ал.2, т.2 във връзка с чл.250, ал.1,
т.1 във връзка с чл.24, ал.5, т.2 от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д
А М :
ПРЕКРАТЯВАМ
наказателното производство по н.ч.х.дело № 2546/2019 год. на Старозагорския
районен съд.
Преписи
от разпореждането да се връчат на тъжителя Ж.Г.Г., повереника адв.Р.Й. и
подсъдимата В.Ч. с указания, че могат да го обжалват в 15-дневен срок от получаването
му, пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: