Р Е Ш Е Н И Е
№ 141/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16 януари 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3438 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ЦУ
на НАП против решение № 1733 от 30.09.2019 г., постановено по а.н.д. № 5205 по
описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е отменено наказателно
постановление № 448304-F483051 от 15.07.2019 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „АПИД – 2000” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Скопие“ № 14,
ет.1, представлявано от управителите Х.Д.и А. А., на основание чл.185, ал.2,
във връзка с чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Според касатора обжалваното
решение е неправилно поради противоречие със закона. Иска се отменя му и потвърждаване
на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът счита касационната жалба за неоснователна.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.3 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Според районния съд обаче конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения, защото
нарушението е за първи път и органът не е изложил твърдения от нарушението да
са произтекли съставомерни или несъставомерни вредни последици. Посочено е, че
още в деня на доставката дружеството е издало служебен бон от ЕСФП за доставката и тази доставка е отразена в нулиращия Z отчет за деня, за който няма спор, че е
получен от НАП своевременно. Именно в Z
отчета се съдържат данни за обема
на всеки един от резервоарите по видове горива, като увеличението на
горивото с конкретната доставка е намерило отражение в показанията на
нивомерната система. Поради наличие на хипотезата на чл.28 ЗАНН наказателното
постановление е отменено.
Решението е неправилно.
Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил необосновани и
неправилни изводи.
Нарушението по чл.3, ал.3 от
Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. е безспорно установено от събраните по делото писмени
доказателства и спор между страните в тази насока няма. До същият извод е
достигнал и първостепенният съд, който посочва, че изискуемата информация е получена в НАП в деня на доставката, но по ред,
различен от предвидения в чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
Без правно значение за съставомерността на нарушението е фактът по чия вина и
по какви причини не са изпратени данни за наличните количества гориво до НАП,
доколкото тези факти не са елементи от състава на процесното нарушение.
Категорично не се споделя извода на първостепенния съд
за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН. Установеното
административно нарушение не представлява маловажен случай, доколкото то е
нарушение на просто извършване, т.е., вредните последици не са задължителен
елемент от неговото извършване, и не са налице такива смекчаващи обстоятелства,
които да го характеризират като нарушение с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Доколкото фактическата обстановка е правилно
установена, по безспорен начин са доказани нарушението и нарушителят, правилно
е квалифицирано извършеното нарушение и е определена санкционната норма, като
размерът на имуществената санкция е в предвидения от закона минимален размер,
под който не може да бъде определено наказание, допуснатото нарушение от първостепенния съд не налага връщане на делото
за ново разглеждане. Наказателното постановление е законосъобразно, защото е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, обжалваното решение
следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с
което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. С оглед изхода на
делото и направеното от процесуалния представител на касатора искане за
присъждане разноски същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл.63, ал.5 ЗАНН.
Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1733 от 30.09.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 5205 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
448304-F483051 от 15.07.2019 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„АПИД – 2000” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Скопие“ № 14, ет.1, представлявано от управителите Х.Д.и А.А., на
основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪЖДА „АПИД – 2000” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Скопие“ № 14, ет.1,
представлявано от управителите Х.Д.и А. А., да заплати на Националната агенция
по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.