РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№1648
Град Пловдив, 03 август
2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 987 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 68, ал. 1 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Производството е
образувано по жалба на Ш.П.И.
ЕГН **********,***, против решение № 710/ 19.11.2020 г. по преписка № 623/2018
г. на петчленен разширен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което
е установено, че по отношение на жалбоподателката Ш.П.И. при провеждане на
конкурс за назначаване на длъжността „старши специалист - управление и
стопанисване на съдебно имущество", обявен със заповед № 87/22.02.2016г.
на председателя на Окръжен съд гр. Пазарджик Е.С., от страна на председателя на
Окръжен съд гр. Пазарджик и административен ръководител Е.С., от страна на А.Л.А. - председател на Комисия
за провеждане на конкурс за длъжността, и от страна на Г.К.К. – член на
Комисията по провеждане на конкурс за длъжността, не е осъществена
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак „ образование
" и „лично положение".
Жалбоподателката счита оспореното
решение на Комисията за незаконосъобразно и неправилно. Счита, че същото е
постановено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на приложимите
материалноправни норми. Твърди, че е било нарушено правото й на защита, тъй
като е искала обяснения да дадат А.А. и Г.К.. Счита, че е нарушена процедурата,
защото лицата дали устни, а не писмени обяснения, които били непълни. Посочва
за процесуално нарушение и обстоятелството, че не било допуснато искането за
приобщаване към доказателствата по преписката на трудовата книжка на М.Н., без
да са изложени мотиви за това. В този смисъл твърди, че не е могло да се
направи сравнение дали конкретното лице е било поставено в по-благоприятни
условия от жалбоподателя. Твърди още, че в решението не е направено разграничение
между пряка и непряка дискриминация, като жалбоподателката твърди наличието на
непряка дискриминация. Изразява несъгласие с изводите на комисията, че липсата
на обективни критерии било предмет на разглеждане и произнасяне по друга
преписка, поради което жалбата била недопустима в тази част. Не било ясно как
съда е направил извод в обжалваното решение, че проведеното от конкурсната
комисия събеседване е обективно оправдано. Твърди, че от устните обяснения А. и
К. в открито заседание на 17.06.2020 г. било установено, че същите действително
са проявили дискриминация на сочените признаци. Счита, че доказателствената
тежест за липсата на дискриминация лежи на ответниците в производството пред
Комисията, но същите не са доказали, че липсва проява на дискриминация
съобразно принципа на чл.9 от ЗЗДискр. Аргументира се със съдебна практика на
ВАС. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на
КЗД и вместо него да постанови друго, с което да се признае наличието на
непряка дискриминация, осъществена спрямо жалбоподателката по посочените
признаци, както и да наложи съответната санкция за това. Алтернативно моли
съдът да отмени решението и да върне преписката на Комисията за защита от
дискриминация за произнасяне от друг състав на комисията при спазване на
процедурата за постановяване на решение по ЗЗДискриминация.
Ответникът по жалбата – Комисия за
защита от дискриминация, чрез юрк. Б. Б., намира жалбата за неоснователна,
поради което моли да бъде оставена без уважение. Посочва подробни съображения в
представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна - Г.К.К., чрез
адв. С.Б., претендира се отхвърляне на жалбата. Поддържа дадения отговор по
жалбата към преписката на КЗД и претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна - Е. П. С. в
качеството й на административен ръководител и председател на Окръжен съд –
Пазарджик, поддържа депозирания отговор към преписката пред КЗД, като моли да
се потвърди постановеното решение. Представя за сведение на съда решение на
ВАС, с което е оставено в сила решението на Административен съд – Пазарджик.
Заинтересованата страна – А.Л.А. не взема
становище по жалбата.
Пловдивският административен съд, I отд., ХІV състав след като прецени поотделно и
в съвкупност събраните доказателства, намира за установено следното:
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установени следните
релевантни за спора факти:
Жалбата е процесуално допустима.
Решение № 710/ 19.11.2020 г. по преписка № 623/2018 г. на петчленен разширен
състав на Комисия за защита от дискриминация, e съобщено на оспорващата на 08.01.2021
г.(л.411 по делото). Жалбата е подадена в деловодството на Административен съд
– Пазарджик на 13.01.2021 г. Следователно жалбата е подадена в срока от
процесуално легитимирано лице - адресат на оспорения акт, за който изрично е
предвидена възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Административното производство по
преписка №623/2018 г. пред Комисията за защита от дискриминация е образувано с
разпореждане №1445/07.12.2018 г. на Председателя на КЗД, предвид подадена жалба
с вх.№44-00-3544/14.09.2018 г. от Ш.П.И., като по повод наведените оплаквания в
жалбата за дискриминация по признак „образование" и „лично положение"
преписката е разпределена за разглеждане от Петчленен разширен заседателен
състав.
Компетентността на КЗД е уредена в
разпоредбата на чл. 47 ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които
разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството си
на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на
дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите.
Фактическата обстановка е напълно
изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на съда.
Изводите, които прави КЗД, въз основа на релевантните за административния спор
факти, са правилни.
Производството пред административния
орган е протекло по правилата уредени в Закона за закрила от дискриминация и
АПК.
С жалбата до КЗД жалбоподателката е
поискала Комисията, след като установи налице ли е дискриминация, да се
произнесе съгласно правомощията си.
От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателката е взела участие в процедура по провеждане на
конкурс за назначаване на длъжността „старши специалист-управление и
стопанисване на съдебно имущество" обявен със заповед № 87/22.02.2016г. на
председателя на Окръжен съд гр. Пазарджик, с посочени в обявлението начини на
провеждане на конкурса. В същата заповед за посочени изискванията за заемане на
длъжността и необходимите за кандидатстване документи. Съгласно заповед
№195/28.03.2016 г. на председателя на ОС – Пазарджик по повод конкурса е
назначена комисия в състав: председател - А.А. - зам. административен
ръководител - зам. председател на ОС - Пазарджик; членове - А.К. - съд.
администратор ОС - Пазарджик и Г.К. -главен счетоводител ОС – Пазарджик.
За участие в конкурса били подадени
седем кандидатури, като комисията е допуснала подадените кандидатури сред които
и жалбоподателката до втори етап на конкурса, а именно събеседване, проведено
на 15.04.2016 г. От
представените доказателства става ясно, че комисията е оценила кандидатите чрез
попълване на оценъчна карта, като всеки член на комисията оценил индивидуално
всеки кандидат. На първо място, съобразно получените резултати, било класирано лицето
М.Н., а жалбоподателката била класирана на пето място.
Въз основа на събраните по
преписката доказателства
решаващият орган е приел, че не се установява в хода на конкурсната процедура да
са въведени ограничителни критерии (условия) нито да са приложени
дискриминационни критерии по признак „образование" към кандидатите или
други критерии свързани с признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Административинят орган е приел, въз
основа на твърденията в жалбата, че изразеното
становище от членове на комисията,
свързано с притежаваното от нея по-високо образование и опит, е свързано с
обстоятелството дали квалификацията на кандидата е подходяща за извършване на
посочената дейност с оглед на посочените дейности в длъжностната
характеристика, а не с
оглед образованието на жалбоподателката.
Според органа, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. не представлява дискриминация
различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до
признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., когато тази характеристика поради естеството
на определено занятие или дейност, е съществено и определящо професионално
изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за
постигането й. Органът се
обосновава с представената длъжностната характеристика за „старши специалист
управление и стопанисване на съдебно имущество", където са предвидени основните
задължения за длъжността: отговаря за ремонта строителството и поддържането на
съдебната палата, следи за качеството на извършените ремонти от външни фирми и
подписване на приемо-предавателни протоколи, следи и уведомява съдебния
администратор за възникване на повреди и загуби по имуществото на съда и
предприема действия за отстраняването им, подържа и извършва ремонтни дейност
по имуществото на съда - подмяна на брави, ключове, водопроводни кранове,
дърводелски ремонти, грижи се за зелените площи около Съдебната палата. Поради това ддминистративинят орган е
приел, че проведеното от конкурсната комисия събеседване, целящо
придобиване представа относно уменията на кандидатите за длъжността, е
обективно оправдано с оглед спецификата на длъжността и естеството на
определената дейност и условията, при които се осъществява.
Посочил е също, че твърденията
на жалбоподателката, че е с по - висока квалификация и образование от
спечелилия конкурса кандидат е ирелевантно,
след като квалификацията на класираното на първо място лице отговаря на
изискванията за заемане на длъжността. Позовал
се е на решение №323/2018 г. по пр. №204/2016 г., в който е прието, че въпросите по оценяването на
кандидатите и класирането стои извън обхвата на правомощията по органа на
ЗЗДискр.
Според комисията не
са
установени данни за
нееднакво третиране спрямо жалбоподателката във връзка с признак
„образование" и „лично положение", в сравнение с други кандидати. Изтъква се, че жалбоподателката
е класирана на пето място,
а на местата преди нея - четвърто и след нея – шесто, са класирани
кандидати също с висше образование. Поради
това органът е приел, че в случая
отсъстват предпоставките за квалифициране на действията на ответната страна
председателя на Окръжен съд гр. Пазарджик и административен ръководител Е.С. и
членовете на конкурсната Комисия А.Л.А. - председател на комисия за провеждане
на конкурс за длъжността „старши специалист - управление и стопанисване на
съдебното имущество" в Окръжен съд - Пазарджик и Г.К.К. - член на
Комисията като дискриминационни.
Прието е също, че са наведени оплаквания
за дискриминация по признак „лично положение", без да са представени доказателства
какъв характерен за нейната личност белег носи, въз основа на който да е била третирана
по-неблагоприятно, или е
посочила като основание признак „лично положение", което не е изпълнено с
конкретно съдържание.
Органът приема за недоказани
и твърденията
относно прилагането и оценяването на кандидатите от комисията по всеки отделен
критерий, доколкото няма
данни тези критерии да са били прилагани по различен начин за отделните кандидати.
Посочил е, че възраженията на
жалбоподателката са неоснователни, тъй като предмет на
производството пред КЗД е еднаквото третиране на кандидатите при провеждане на
конкурса, но не и оценяването на кандидатите и класирането им чрез наведените
критерии за процедурни нарушения и липса на обективни критерии. Посочил е също, че тези възражения за
липса на обективни критерии са били обект на разглеждане и произнасяне от комисията с решение
№323/2018 г. по пр. №204/2016 г.,
при което комисията е съобразила съществуването на сходно и сравнимо
положение на жалбоподателката в сравнение със останалите кандидати, и извършила е анализ на
фактите по проведения конкурс в светлината на твърдяното дискриминационно
третиране в хода на конкурсната процедура и търденията за формалност,
опороченост, липса на обектиени критерии и класиране на кандидатите. Поради това е приел, че разглеждането
на това оплакване би довело до пререшаване
на въпрос, по който комисията
вече се е произнесла. Освен
това е посочено, че преразглеждането и пререшаването на спор, решен със
стабилен административен акт от същия орган е установено в определени
ограничени случаи по АПК.Поради
това е посочено, че в тази част жалбата
била недопустима.
В настоящото съдебно производство нови
доказателства не бяха представени.
При извършената служебна проверка,
съдът приема, че производството пред КЗД е развито законосъобразно съгласно
нормите на ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 ЗЗДискр., съгласно която
след образуването на производство председателят на комисията разпределя
преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът
е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл. 55 ЗЗДискр., в
която е събрал писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно
изясняване на обстоятелствата. При осъществяване на своите правомощия комисията
е съблюдавала задълженията си по чл. 56 ЗЗДискр. След приключване на
проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по
преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение,
като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил
заседание.
Страните са редовно уведомени за
заседанието, на което са взели участие, поради което съставът е предложил
помирителна процедура. Дадена е възможност за помирителна процедура поради
заявяване желание за това в рамките на три месеца. До последното, трето по ред
заседание на Комисията споразумение не е постъпило. Поради липса на възможност
да се приложи процедурата по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. преписката се е гледала
по общия ред. Проведени са няколко заседания по събиране на доказателства и
изслушване на свидетели. След изясняване на фактите председателят на състава е обявил
преписката за решаване.
Решението е взето с единодушие,
постановено е от компетентен орган във валидна писмена форма, подписано е от
състав на КЗД.
Видно от проведеното проучване,
органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за
случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация. В този смисъл страната, която твърди, че е жертва на
дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е
налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно
третиране не е нарушено.
Установената от Комисията фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се
възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на
обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи
постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и
преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК,
а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и
възраженията на страните, като е развила доводи защо ги кредитира или не.
Органът е взел отношение по всички релевирани от жалбоподателя доводи.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав приема, че оспорваното решение е валиден административен акт, постановен
от компетентен орган, във валидна писмена форма с реквизити по чл. 66 ЗЗДискр.,
при спазване на процедурата по издаването му. От събраните по преписката
доказателства е видно, че административният орган е установил всички релевантни
и относими обстоятелства, въз основа на които да изгради своите правни изводи.
При извършена проверка за издаване на
оспорваното решение при спазване на разпоредбите на материалния закон, съдът
приема следното:
Разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр.
въвежда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
посочените в закона признаци, сред които и „образование",
„убеждения", „политическа принадлежност", „лично положение" и
„обществено положение".
Пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на
основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с
други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако
тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Специалният закон цели установяване и
отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр, какъвито са и признаците „образование",
„убеждения", „политическа принадлежност", „лично положение" и
„обществено положение".
От друга страна, неблагоприятно
третиране според нормата на § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
Законодателят не е дал легално определение на защитения признак
„образование", „убеждения", „политическа принадлежност", „лично
положение" и „обществено положение". За разлика от други защитени
признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са
иманентно присъщи на човека, защитените признаци „образование",
„убеждения", „политическа принадлежност", „лично положение" и
„обществено положение" нямат еднозначно, изначално прието в закона
обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във
всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег,
който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния
(материален и персонален) обхват на закона.
Настоящият състав намира възраженията за
неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо
жалбоподателят не е осъществена дискриминация по посочените признаци „образование"
и „лично положение, както е приел и административният орган - КЗД. За да е
осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация следва да е
установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е
достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо
да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от
признаците, очертани в чл. 4 от закона.
Съгласно предоставените им от закона
правомощия председателите на съдилища имат право съобразно издадена заповед да
определят комисии за подбор съобразно представените документи и спецификите за
съответния вид работа. Председателят на съда не е обвързан, нито е длъжен да се
съобрази с предложенията на комисията, ако прецени, че определен кандидат
отговаря на изискванията. В случая той се е съобразил с предложението на
комисията. Обстоятелството, че жалбоподателката не е назначено лице от
проведения конкурс, както и останалите неназначени кандидати за вакантната
длъжност, не обосновава дискриминация спрямо личността й. Поради това съдът
намира, че не е налице неравно третиране на жалбоподателката спрямо останалите
кандидати и спрямо класираното на първо място лице, поради което и не се
установява и нарушение по признака „лично положение“.
В хода на воденото производство пред
Комисията по защита от дискриминация и хода на настоящето съдебно производство,
оспорващата не установи с годни доказателства поддържаните от нея твърдения за
дискриминация по признак "образование" , което налага да се приеме,
че доводите, които е развила както в производството пред комисията, така и в
жалбата си и по същество на спора, са недоказани и неоснователни.
В тази връзка съдът не споделя
твърденията на жалбоподателката, че в хода на производството пред
административния орган са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неизискване на трудовата книжка на лицето М.Н. и допускането от
комисията на устен разпит на А.А. и Г.К.,
вместо изискването на писмени обяснения от тях.
По отношение на първото искане съдът
намира същото за неотносимо, тъй като искането пряко засяга въпросите по
оценяването и класирането на кандидатите, което от своя страна е извън обхвата
на проверката за дискриминация. Във връзка с допуснатият устен разпит на
лицата, съдът го намира за законосъобразен и ефективен, тъй като от една страна
устният разпит дава възможност да се зададат въпроси и да се изяснят такива,
възникнали дори в момента на разпита, а от друга страна дава възможност за
преки и непосредствени впечатления на страните и органа от казаното от
свидетелите.
Не се установяват данни преценката на
комисията по конкурса да е направена формално или на база някои от признаците
по чл.4 от ЗЗДискр., нито пряко, нито косвено. Кандидатите в обявения конкурс
са оценени с оглед представените документи за квалификация, професионален опит,
стаж и други компетенции, както и при проведеното събеседване, с оглед
естеството на работата по обявената вакантна длъжност.
Следва да се посочи, че за да бъде
установено дискриминационно третиране на едно лице, спрямо друго е необходимо
да се установи обективно наличен противоправен резултат за това лице, при
упражняването на някаква дейност или при не извършването на определена дейност
и то именно заради наличен негов признак или няколко признаци от подробно
изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, а в настоящият случай липсва такова
установяване, което е основание да приеме, че жалбата е неоснователна.
Пълнотата изисква да се отбележи, че в
хода на воденото производство пред Комисията по защита от дискриминация и хода
на настоящето съдебно производство, оспорващият не установи с годни
доказателства поддържаните от него твърдения за дискриминация по признак
"образование" и „лично положение", което налага да се приеме, че
доводите, които е развил както в производството пред комисията, така и в
жалбата си и по същество на спора, за недоказани и неоснователни.
В конкретния случай не е налице
дискриминация по изброените признаци, тъй като не се установява оспорващия да е
третиран по изброените признаци по начин, които води до противоправен резултат,
за сметка на едно или повече лица, които са третирани по по-благоприятен начин.
Доказателствата по делото сочат, че органите и лицата, към които оспорващата е
заявила исканията си, са преценили надлежно неговия образователен ценз и са му
дали съответната насока за работа, без да се установява, че тези им действия са
повлияни образователен ценз или лично положение на оспорващата, тоест в случая жалбоподателката
не е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с другите субекти.
В заключение съдът намира, че по
делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за
незаконосъобразност на решението на КЗД. В съответствие със задълженията си,
сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата
в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си. В
него са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен
резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила подробно събраните
по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
По изложените съображения и съобразно
извършената в изпълнение на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, служебна
проверка на законосъобразността на административния акт съдът намира, че същият
е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при изложени
подробни мотиви - фактически и правни основания за издаването му, при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите
материалноправни норми и целта на закона, поради което липсва основание за
отмяната му.
От страна на ответника по делото и на
заинтересованата страна Г.К.К. се претендират разноски, които следва да им се
присъдят съобразно изхода от делото. На ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита, а на
заинтересованата страна Г.К. – сторените разноски за адвокат в размер на 600
лв. съобразно представен договор за правна помощ и защита.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд- гр. Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ш.П.И. ЕГН **********,***, против решение № 710/ 19.11.2020 г. по преписка №
623/2018 г. на петчленен разширен състав на Комисия за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Ш.П.И. ЕГН **********,***, да заплати на Комисия за
защита от дискриминация сума в размер на 100 /сто/ лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА Ш.П.И. ЕГН **********,***, да заплати на Г.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 /шестотин/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|