№ 28
гр. Благоевград, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20221200900145 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищеца Е. И. М., с ЕГН **********, с адрес общ. Р.г, с. Б., ул. “Г.Д.“ № 1, чрез
адв. Т. Г., срещу ответника ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК ******, с адрес гр. С., п.к.
1000, бул. “К.А.Д.“ № 59.
Твърди се в исковата молба, че на 18.09.2019г. ищецът е закупил лек
автомобил марка “А.Р.” модел “Стелвио“ с ДК № Е **** МТ, за лично
ползване от дружество „С.М.“ ЕООД. Твърди се, че на 01.11.2019г. ищецът е
сключил застрахователен договор със ЗАД “А.Б.” с ЕИК ******, за същия
автомобил, застраховка “Пълно Каско по полица № 19-0300/011/5000036,
валидна до 31.10.2020г., на обща застрахователна сума от 60 000 лева, за
която ищецът е платил застрахователна премия в размер на 2588,76 лв.
Съгласно договора, тази премия е платима на четири вноски от по 660,13 лв.,
като при сключване на договора ищецът е платил първата вноска и
впоследствие на определения в договора падеж до 31.01.2020г. е платил и
втората вноска. Поддържа се, че сключената застраховка “Пълно Каско”
покрива рисковете “кражба” и “грабеж“. Впоследствие ищецът платил
предсрочно и оставащите вноски, поради настъпване на застрахователно
събитие - имуществени вреди върху автомобила, по което била образувана
щета и автомобилът бил възстановен по експертна оценка.
Твърди се, че на 28.03.2020г. около 20:30 ч., автомобилът на ищеца бил
паркиран пред блока, в който живее, находящ се в гр. П., кв. “И.", ул. “Б.П.”
бл. №”5. На сутринта на следващия ден 29.03.2020г. около 8:30ч. ищецът
1
установил, че автомобилът е откраднат. Веднага на същия ден уведомил
органите на МВР - П., които пристигнали на мястото където бил паркиран
автомобилът. По случая било образувано ДП № 117/2020г. по описа на второ
РУ - П., представляващо пр. пр. № 993/2020г., РП- П., срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл. 346, ал. от НК, което не е приключило.
Сочи се, че на 30.03.2020г. ищецът предоставил на застрахователя, оригинала
на уведомление за щети по МПС, застрахователната полица, свидетелството
за регистрация на МПС - част 1 и 2, знак на ГТП, служебна бележка от 2-РУ-
гр. П., декларация за семейно състояние, квитанция за платен данък, банкова
сметка, както и ключа на застрахования автомобил и завел щета №0300-20-
217-500016, по която представил всички налични документи към момента.
Отговор от застрахователя в шест месечния срок относно заведена щета
твърди, че не е получил. Излага, че на 08.04.2022г. изпратил писмо до РП –
П., с което искал да се произнесе по заведената прокурорска преписка, а
именно: да отдели събраните в хода на досъдебното производство материали
за извършено друго престъпление и да спре производството, касаещо само
противозаконното отнемане на автомобила. Също така на 06.04.2022г.
изпратил искане до ЗАД “А.Б.” за произнасяне по щетата, тъй като са изтекли
сроковете предвидени в чл. 108, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от КЗ. Излага се, че на
13.04.2022г. получил уведомление с изх. № 2-101-4101-923121/11.04.22г. от
застрахователя, с което последният отново потвърждава искането си за
предоставяне на постановление за спиране или прекратяване на
наказателното производство. Поддържа се, че такова искане на
застрахователя изпълнява условията, предвидени в хипотезата на чл. 106, ал.
5 от КЗ, и в тази връзка постановлението за спиране на наказателно
производство не зависи от волята на застрахования, а се съставя от държавен
орган при наличие на предпоставките по чл. 25 и чл. 26 от НПК. На следващо
място предпоставките за съставянето на такова постановление не допринасят
за изясняване на основанието и размера на щетата. С искането на този
документ застрахователят цели само забавяне изплащане на обезщетението
(повече от две години). Предоставеният шестмесечен срок за представяне на
документа не зависи от волята на ищеца. Постановлението може да бъде
съставено и след неопределено време съответно, правата по договори за
имуществена застраховка „Каско“ се погасяват с тригодишна давност,
считано от настъпване на застрахователното събитие, (чл. 378, ал. 1 от КЗ).
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане ответникът да
заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователна сума
по застраховка „Пълно каско“, сключена със застрахователна полица № 19-
0300/011/5000036 от 01.11.2019г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата, на която е изтекъл срокът определен в чл. 108, ал.2 от КЗ, а
именно шест месеца след предявяване на претенцията, от 30.03.2020г. до
2
окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор. Със същия оспорва, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по доброволна имуществена застраховка Пълно Каско с
покритие кражба учредено с полица № 19- 0300/011/5000036, сключена
между ищеца и ЗАД А.Б. АД, като застраховател, предоставящо покритие
кражба по смисъла на Общи условия (ОУ) към застраховката, за периода
01.11.2019- 31.10.2020 г. за лек автомобил марка Алфа Ромео модел Стелвио с
peг. № Е****МТ. Твърди се, че индивидуализираният от ищеца при
сключване на застрахователния договор автомобил не е действително
застрахованото МПС. На следващо място се твърди, че сключеният между
ищеца и „С.М.“ ЕООД договор е нищожен на основание чл. 26, ал.1 и 2 от
ЗЗД. Поддържа се, че на 30.03.2020 г. Е. И. М. е заявил събитие „кражба“ на
застрахования автомобил, установена на 29.03.2020 г. За заявеното събитие е
образувана преписка по щета № 0300/20/217/500016 по описа на ЗАД „А.Б.“
АД. При окомплектоване на преписката с необходимите документи и
извършения оглед на твърдяното като място на настъпване на вредите, се
твърди, че е установено, че събитието не е настъпило по начина, по който е
декларирано. В отговора се оспорва, твърдението че е настъпило
застрахователно събитие, по риск попадащ в обхвата на застрахователния
договор. Също така, съгласно предвиденото в т. 86 от Общите условия във
връзка с т. 88.4., както и съгласно представения и подписан от ищеца
протокол за документи от 30.03.2020 г., които застрахованият следва да
представи в ЗАД „А.Б.“, същият е декларирал, че е запознат с изискванията на
застрахователя за предоставяне на посочените доказателства, необходими за
изплащане на обезщетение, като се е задължил да ги предостави. С писмо с
изх. № 2-101-4101-9231#2/11.04.2022г. ищецът е уведомен, че следва да
представи постановление за прекратяване на досъдебното производство,
респективно прекратяване на образуваното наказателно производство. Към
настоящия момент посоченият документ не е представен пред застрахователя.
На следващо място се твърди, че застрахованият е заблудил ответника, чрез
представяне на неверни данни по отношение, както на застрахования
автомобил, така и на застрахователното събитие, като съгласно т. 108 от ОУ
това е изключение от застрахователното покритие по полицата и
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение. Навежда се че с т.108 от Общите условия към застрахователния
договор изрично е посочена, и страните по застраховката са приели,
изключения от покритието на риска за събития покрити по клауза "Кражба на
цяло МПС" от договора за застраховка. Тук са уредени договорни
задължения, тяхното неизпълнение и санкцията за това. Следствие горното, е
напълно ирелевантно, дали тази заблуда е завишила риска и допринесла за
настъпване на събитието, тъй като застрахователят е предвидил, че когато
застрахованият е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни
по отношение на застрахованото МПС и/или твърдяното събитие, е налице
изключение от покритието по застраховката, респективно събитието не е
застрахователно. Собственикът на МПС е бил съгласен с такава уговорка
3
между страните, като я е приел, подписвайки договора за застраховка в този
му вид. Наред с горното се излага, че в конкретния случай е налице
хипотезата на чл. 408, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане, както и че е
налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховане, като това
неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя. С оглед
горното, се посочва, че иска за главницата, е изцяло неоснователен. В
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е налице
хипотезата на чл.408, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане, се иска да бъде
редуциран размера на застрахователното обезщетение, съобразно
договореното между страните в процесния застрахователен договор, както и
съобразно трайната съдебна практика по сходни случаи. Поддържа се, че
размерът на предявения иск е неоснователно завишен. Исканото обезщетение
не е съобразено с разпоредбите на Кодекса на застраховането, като
действителната стойност на МПС към датата на събитието е по-ниска от
заявената. Твърди се, че МПС е имало налични увреждания, при сключване
на застрахователния договор, с които следва да се редуцира действителната
му стойност към датата на твърдяното събитие. Неоснователността на главния
иск за имуществени вреди води до неоснователност и на акцесорния иск за
лихви претендирани от ищеца.
С допълнителна искова молба са изложени съображения, че отговорът е
направен бланкетно и са изказани множество твърдения, които не са
подкрепени с доказателства.
С допълнителния отговор се поддържат всички наведени възражения в
първоначалния отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства – писмени и
изготвената експертиза, намира за установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е представена застрахователна
полица № 19-0300/011/5000036/01.11.2019г., от която се установява, че между
ищецът Е. И. М. и ответното дружество ЗАД „А.Б.“ е сключен договор за
автомобилна застраховка „Пълно Каско“ за лек автомобил марка „Алфа
ромео“, модел Стелвио, с рег. № Е **** МТ със срок на действие за периода
01.11.2019г. - 31.10.2020 г. Видно от полицата покритите рискове са съгласно
клауза „Пълно каско“ от общите условия, приложими към договора за
застраховка. В нея изрично е посочено, че застрахованият е запознат с общите
и специалните условия по застраховка „Пълно Каско“ и ги приема.
Като доказателство по делото са представени и копия на Общите
условия на Автомобилна застраховка „ Пълно каско“.
Представено е свидетелство за регистрация на МПС, видно от коeто
като собственик на процесното МПС е посочен ищецът М..
От страна на Второ РУ Полиция – П., ОДМВР П., е представено
удостоверение, в което е посочено, че е образувано ДП № 117/2020г. за
престъпление по чл. 195 НК за извършено деяние за времето от 28.03.2020г.-
29.03.2002г. за кражба на застрахования автомобил, отнет от владението на
ищеца.
Видно от уведомление за щета от дата 30.03.2020г. застрахованото лице
4
е уведомило застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
представил е и изискуемите документи, които подробно са описани.
От страна на застрахователя е изпратено писмо до застрахования, с
което е посочено, че застрахованото лице следва да представи постановление
на органите на ДП за спиране или прекратяване на образуваното наказателно
производство.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа и оценителна
експертиза се установява, че стойността на застрахования автомобил към
датата на настъпване на застрахователното събитие е 59 140 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, при настъпването на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Предпоставките, обуславящи правото на застрахования да получи
застрахователното обезщетение, са следните: наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора; изпълнение на задълженията на застрахования да плати
застрахователната премия, да уведоми застрахователя за настъпилото събитие
в предвидения от закона срок, да съдейства на застрахователя да установи
всички обстоятелства, свързани със застрахователното събитие и да
представи необходимите документи.
Възможностите на застрахователя да откаже плащане на
застрахователното обезщетение, са посочени в закона - чл. 408, ал. 1 от КЗ,
като извън изброените в тази разпоредба хипотези изплащане на обезщетение
не може да бъде отказано, независимо дали такава възможност е уредена в
самия застрахователен договор или в общи условия към него.
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен валиден договор за имуществено
застраховане на собствения на ищеца лек автомобил по договор за
застраховка Пълно каско със срок на действие 01.11.2019г. - 31.10.2020 г.
Няма спор, за това че застрахованото лице е изпълнило в срок
задължението си да заплати в полза на застрахователя изцяло дължимата
застрахователна премия. Налице са твърдения в исковата молба, в тази
насока, които не са оспорени от ответния застраховател.
Безспорно установено е също така, че съгласно договора за застраховка
кражбата съставлява покрит риск по смисъла на 7.1.5, клауза „Пълно Каско”
от ОУ към договора за имуществено застраховане, представени от ответника
по делото.
Установи се и това, че застрахователното събитие – кражба, е
настъпило, като възраженията на ответника в обратна насока не се споделят
от настоящата съдебна инстанция. За да се приеме, че е настъпило
застрахователно събитие – кражба, на застраховано имущество не е
задължително условие да е налице влязла в сила осъдителна присъда за
5
извършено престъпление по чл. 194 НК – кражба на застраховано имущество,
нито пък акт на органите на ДП за прекратяване, респ. спиране на
производство. В конкретния казус застрахованото лице е уведомило
незабавно /същия ден, в който е констатирана липсата на застрахованата вещ/
компетентните органи за обстоятелството, че автомобилът му е откраднат,
впоследствие /няколко дни по-късно/ е уведомил и застрахователя, като му е
предал всички налични документи и ключове. По случая е образувано ДП.
Това е достатъчно, за да се приеме, че е настъпило процесното
застрахователно събитие за целите на застрахователното правоотношение.
Липсата на влязла в сила присъда, респ. акт за прекратяване или спиране на
образуваното ДП не е основание за отказ за изплащане на застрахователно
събитие.
От своя страна застрахователят не е доказал, че е налице инсценирано
застрахователно събитие или опит за заблуда или премълчаване на
обстоятелства от страна на застрахования, който веднага и добросъвестно е
описал цялата фактология, която му е известна, предал е всички необходими
документи и ключове. Налице са единствено твърдения на ответника в тази
насока, но липсват конкретни доказателства. Налице са бланкетни
възражения за наличие на заблуждаващи действия от страна на застрахования
спрямо застрахователя с твърдения, че са представени неверни данни. Не е
уточнено какви са тези неверни данни, както и липсват доказателства в тази
насока.
Установени по делото са и останалите предпоставки по чл. 405, ал. 1 от
КЗ, а именно изпълнение на задълженията на застрахования да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие, да съдейства на застрахователя да
установи всички обстоятелства, свързани със застрахователното събитие и да
представи необходимите документи.
Процесният договор е сключен, а и застрахователното събитие е
реализирано, при действието на чл. 408 КЗ, която норма е императивна. С
цитирания законов текст законодателят лимитативно е посочил случаите, при
които застрахователят по застраховка имущество може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят, както основанията за носене на
отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото
имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна
отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408 КЗ.
В чл. 408, ал. 1 КЗ е закрепено правилото, че основанията, при които
застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане
на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени
изрично три от допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащият или от трето ползващо се лице
/т.1 и т. 2/ и неизпълнение на задължение от застрахования по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и
е довело до възникване на застрахователното събитие /т. 3/. Освобождаването
на застрахователя от отговорност в случай на умишлено причиняване на
6
застрахователното събитие е позволено от закона само при условието,
визирано в чл. 408 КЗ - ако умисълът е свързан с поведението на
застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице. В
конкретния случай ответникът не е въвел твърдения за извършени умишлени
действия от застрахования или от трето лице, които да се намират в причинна
връзка с настъпилия риск – кражба на МПС.
По делото не се установява и поведение на ищеца, което да
представлява неизпълнение на договора за застраховка, и да е съществено за
интереса на застрахователя, както и да е довело до настъпване на
застрахователното събитие.
Освен това ответникът не доказа наличие на причинна връзка между
неизпълнението на конкретно задължение от страна на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие или препятстване на доказване на
обстоятелствата, при които е настъпило събитието. В тежест на
застрахователя е вменено да докаже пряка причинно следствена връзка между
неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в ОУ
към застраховката и настъпването на застрахователното събитие, като не
може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като същата
следва да се докаже в процеса от застрахователя.
На следващо място съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за това, че по делото липсват доказателства за това, че
застрахованото лице е собственик на застрахованото имущество, респ. че
договорът, въз основа на който му е продаден автомобилът е нищожен.
По делото е представено копие на Свидетелство за регистрация на
МПС, видно от което като собственик на автомобила е посочен именно
ищецът. Отделно от това в документите, представени и попълнени от
застрахователя - / застрахователна полица/ ищецът е посочен като собственик
на процесния автомобил. Т.е налице е изходящ от ответната страна документ,
в който е признато, че ищецът е собственик на процесния автомобил, с оглед
на което е сключен и самият застрахователен договор.
Ето защо в обобщение следва да се приеме, че са недоказани
възраженията на ответника, че застрахованото лице не е изпълнило
задълженията си по договора, което е основание за отказ за изплащане на
дължимото се застрахователно обезщетение.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за настъпило
застрахователно събитие в размер на 60 000 лв., за която сума процесната вещ
е застрахована. Съгласно разпоредбата на 386, ал 2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Според заключението на вещото лице пазарната
стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие е в размер на 59 140 лв., за която сума предявеният
иск е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва считано от
30.03.2020г., на която дата изтича максимално предвиденият законов срок от
шест месеца, необходим за произнасяне на застрахователя, след изтичането,
7
на който лицето следва да се счита в забава. За разликата над 59 140 лв. искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед частичната основателност на предявения иск ще следва на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски в размер на 5283,18 лв., включващи адвокатско възнаграждение,
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
С оглед частичната неоснователност на претенцията ищецът дължи
разноски на ответника в размер на 13,04 лв., включващи възнаграждение за
юрисконсулт и възнаграждение за вещото лице. Неоснователно се явява
възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението за
юрисконсулт, като същото е съобразено с минималните размери, посочени в
нормативните разпоредби, уреждащи възнаграждението за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК ******, с адрес гр. С., п.к. 1000, бул.
“К.А.Д.“ № 59, да заплати на Е. И. М., с ЕГН **********, с адрес общ. Р.г, с.
Б., ул. “Г.Д.“ № 1, чрез адв. Т. Г., сумата в размер 59 140 лв. (петдесет и девет
хиляди сто и четиридесет лева) на основание чл. 405 от КЗ, представляваща
неплатено застрахователно обезщетение по преписка по щета №
0300/20/217/500016 за настъпил покрит застрахователен риск – кражба на лек
автомобил “А.Р.” модел “Стелвио“ с ДК № Е **** МТ, застрахован по
застрахователна полица № 19-0300/011/5000036 при ЗАД А.Б. АД, ведно със
законната лихва върху посочената сума считано от 30.03.2020г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 59 140
лв. (петдесет и девет хиляди сто и четиридесет лева) до 60 000 лв. (шестдесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК ******, с адрес гр. С., п.к. 1000, бул.
“К.А.Д.“ № 59, да заплати на Е. И. М., с ЕГН **********, с адрес общ. Р.г, с.
Б., ул. “Г.Д.“ № 1, чрез адв. Т. Г., разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 5283,18 лв.(пет хиляди двеста осемдесет и три лева и осемнадесет
стотинки).
ОСЪЖДА Е. И. М., с ЕГН **********, с адрес общ. Р.г, с. Б., ул. “Г.Д.“
№ 1, чрез адв. Т. Г. да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК ******, с адрес гр.
С., п.к. 1000, бул. “К.А.Д.“ № 59, разноски съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 13,04 лв. (тринадесет лева и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Апелативен съд - С..
8
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9