Присъда по дело №394/2020 на Районен съд - Провадия

Мотиви към присъда по НОХД №394/2020г. по описа на РС П., ІV
наказателен състав.
Варненската районна прокуратура e предявила обвинение и внесла
обвинителен акт в съда срещу подсъдимия С. А. Р. , роден на *** г. в гр. П., с
постоянен адрес гр. П., обл.Варна, ул. ***, ЕГН: ********** за извършено от
него престъпление наказуемо по чл. 354а, ал. 3 пр.2 т.1 от НК.

Предявеното срещу подсъдимия обвинение е затова, че на 28.09.2020г. в
град П., област Варна, без надлежно разрешително съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови
наркотични вещества: марихуана с нетно тегло 0,12 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 4, 31 тегловни %, на стойност 0,
72лв. и метамфетамин с общо тегло 0, 13 грама със съдържание на активен
компонент метамфетамин 52,26 тегловни %, на стойност 3, 25 лева, всичко на
обща стойност 3,97 лева, съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23
на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
Съдът насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание по
реда на чл.359 НПК, без провеждане на разпоредително заседание и предвид
разпоредбата на чл.370 ал.1 от НПК, съдът служебно разясни предварително
изслушване на страните по делото. По искане на подсъдимия и неговия
защитник наказателното производство се проведе по общите правила,
предвидени в НПК.
В с.з. представителя на РП- Варна, ТО- П. поддържа обвинението, като
излага, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Твърди, че не следва случая да се приема като
маловажен, предвид противоправното поведение на подсъдимия.
Защитника на подсъдимия - адв.Г. Г., АК- Варна излага, че фактическата
обстановка не се оспорва от нея и от подзащитният й. Пледира подзащитния
й да бъде признат на невинен, като по отношение на него и извършеното от
него деяние се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, алтернативно на
подзащитния й да бъде наложено наказание при условията на чл.354а, ал.5 от
НК, като твърди, че случаят е маловажен и излага аргументи в тази насока, а
именно: малко количество и ниска стойност на наркотичното вещество - в
размер на 3.97 лева, добро процесуално поведение на подсъдимия по време на
ДП и в съдебната фаза на процеса, липсата на противообществени прояви на
подсъдимия, проявена критичност към извършеното от него деяние. Във
връзка с твърденията и искането си за приемане от съда на случая за
маловажен цитира множество съдебна практика.
1

В последната си дума подсъдимия изразява съжаление за извършеното
от него и обещава да не повтаря постъпката си.
От фактическа страна съдът прие за установени следните
обстоятелства:
Подсъдимият С. А. Р. живеел в гр. П., обл. Варна. На 28.09.2020 г.
подс.Р. се срещнал със свои приятели от града Г. П. П. , Е. А. К. , О. Н. Р. и С.
Н. А.. Около 21.00 часа на посочената дата всички те пътували от село Х.,
община П., област Варна за град Дългопол, община Дългопол, област Варна с
лек автомобил марка *** управляван от св.О.Р.. Когато пристигнали в град
Дългопол от неустановено лице срещу сумата от 20.00 лева подс.Р. се
снабдил с наркотично вещество във вид на кристали, което било поставено в
прозрачно полиетиленово пликче. През цялото време подс.Р. седял на задната
седалка от дясната страна, а до него по средата на задната седалка била
приятелката му, св. Г.П.. Той държал пликчето с наркотичното вещество в
ръката си. Предният ден подс.Р. поискал от св.Г.П. калъфа й за очила и
поставил в него, със знанието й, парче тревиста маса - марихуана за пушене,
увито в метално фолио, като помолил П. да го съхранява у себе си.
Последната взела обратно калъфа си за очила и го поставила ведно с
наркотичното вещество в дамската си чанта. По време на описаното по-горе
пътуване въпросното парче марихуана продължавало да се намира в калъфа
за очила в дамската й чанта.
На посочената дата - 28.09.2020 г., пътувайки отново с гореописания лек
автомобил, управляван от св.О.Р., на улица „Цанко Церковски“ в град П.,
изброените младежи били спрени за проверка от полицейски служители от
РУ-П., ОД на МВР-Варна - автопатрул с позивна 815 в състав свидетелите В.
Е. В. и С. Б. М. . Щом видял полицейските служители, подс.Р. се изплашил,
че ще бъде разкрит в противоправно поведение и веднага пуснал пакетчето с
кристалите под седалката, на която седял. При проверката поведението на
пътниците в автомобила се сторило странно на полицейските служители,
поради което те поискали съдействие от екип на отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР-Варна, който по същото време провеждал специализирана
полицейска операция за противодействие на битовата престъпност на
територията на РУ-П.. При пристигането си полицейските служители от този
екип - свидетелите Г. М. Г. , А. Е. Я. и Н. А. Д. , както и св.С. А. Г. от РУ- П.
поканили лицата да излязат от автомобила и ги приканили да предадат
намиращи се у тях наркотични вещества. Лицата отрекли да имат у себе си
такива. Последвала проверка на автомобила, при което под задната седалката
от дясната й част било намерено пакетчето, което по- рано опитал да скрие
там подс. С.Р.. При проверката в дамската чанта на св. Г.П. било намерено и
парчето фолио с марихуана в него, което подс.Р. предал на приятелката си за
пазене. След като веществата били намерени, подс.Р. признал пред
полицейските служители, че са негови.
2

С протокол за доброволно предаване от 28.09.2020 г. подс.С.Р. предал
1бр. полиетиленов плик съдържащ бяло кристално вещество със
собственоръчно написано пояснение:“ Предаденото от мен найлоново пликче
съдържа наркотично вещество – кристал. Същото закупих от град Дългопол
тази вечер за сумата от 20.00 лева. По време на проверката от полицията се
опитах да го скрия под седалката на колата, с която бяхме.“
На същата дата, с Протокол за доброволно предаване св.Г.П. е предала
едно парче зелено кафява тревиста маса, увито във фолио, със
собственоръчно изписано пояснение: „Марихуаната е собственост на
приятеля ми Симо.“
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото
СФХЕ - Протокол №651/01.10.2020 год., която съдът кредитира изцяло,
предадените за изследване с горния протокол за доброволно предаване
субстанции представляват както следва:
1. Сухата, зелено-кафява на цвят тревиста маса, увита в метално фолио,
представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива,
известно като марихуана /индийски коноп, канабис/ е съдържа активен
компонент тетрахидроканабинол. Нетното му тегло е 0, 12 грама, а
съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол е 4,31%,
2. Бялото кристално вещество, съдържащо се в 1бр. прозрачно
самозалепващо се полиетиленово пликче представлява метамфетамин с
нетно тегло 0, 13 грама. Съдържанието на активен компонент е 52, 26%.
Метамфетаминът и марихуаната по време на анализите са изразходвани
напълно.
Съгласно посочената СФХЕ Конопът /марихуаната/ предмет на
деянието, има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във вр.чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Амфетаминовите производни са под контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ -
Приложение №1 към чл.3, ал.2 „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Съгласно чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите - „Забранява се производството, преработването, търговията,
съхранението, вноса, износа, реекспорта, транзита, пренасянето,
3

превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването
на растенията, наркотичните вещества и техните препарати по списъка на
чл.3, ал.2, т.1”.
Видно приложения по делото Протокол за оценка на наркотични
вещества рег.№324р-536/19.03.2020 г., съставен на основание Приложение
№2 от Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и гореизложеното
заключение на вещото лице по изготвената СФХЕ, стойността на
наркотичните вещества, предмет на деянието, е както следва: марихуана с
нетно тегло 0, 12 грама и съдържание на активно вещество - 4, 31% - 0, 72
лева и метамфетамин с нетно тегло 0, 13 грама и съдържание на активен
компонент 52, 26% - 3, 25лв, или общо 3, 97лв.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия
същият до настоящият момент не е осъждан.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимия на ДП, показанията на всички разпитани в хода
на досъдебното производство свидетели, които единодушно установяват
авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, както и относно
обстоятелството, че той е държал наркотичните вещества с цел лична
употреба, протокол за доброволно предаване, заключения по СФХЕ,
експертна справка, протокол за оценка на наркотични вещества, справка за
съдимост и всички останали писмени доказателства, като всички
доказателства по делото са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не
водят на различни правни изводи.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си, като прие,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление наказуемо по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 от НК , тъй като
на 28.09.2020г. в град П., област Варна, без надлежно разрешително съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал
високорискови наркотични вещества: марихуана с нетно тегло 0,12 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4, 31 тегловни %, на
стойност 0, 72лв. и метамфетамин с общо тегло 0, 13 грама със съдържание на
активен компонент метамфетамин 52,26 тегловни %, на стойност 3, 25
лева, всичко на обща стойност 3,97 лева, съгласно Приложение № 2 от
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като извършено
деяние представлява маловажен случай, като го оправда по първоначално
предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2,
т.1 от НК.
Преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и
4

комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от
НК.
От значение са механизма на осъществяване на деянието, вида и
стойността на предмета му, както и на вредните последици, данните за
личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като
всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. От друга страна
количеството и стойността на предмета на престъплението също са от
съществено значение за квалификацията на деянието - с оглед преценката за
степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.
В конкретния случай съдът прие, че маловажността на случая се
обуславя от една страна от малкото количество наркотично вещество, което е
държал подсъдимия, неговото ниско съдържание на активен компонент, както
и неговата ниска стойност, а именно в размер на 3.97 лв. (определена
съобразно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), така и от
данните за личността на подсъдимия, а именно с добро процесуално
поведение по време на ДП и в съдебната фаза на процеса, липсата на
противообществени прояви, критично отношение към извършеното.
Съдът от друга страна при преценката си относно маловажността на
случая взе предвид и вида на наркотичните вещества - марихуана, т.е. така
наречената ,,мека дрога,, неводеща в такава степен до създаване на трайни и
необратими зависимости, както и взе предвид и обстоятелството, че се касае
за инцидентна проява от такъв вид в живота на подсъдимия, сериозността, на
която същият съзнава.
Данните по делото сочат на предназначение за лична употреба от
подсъдимия, като това обстоятелство несъмнено сочи на по- ниска степен на
засягане на правнозащитения обект- обществените отношения свързани с
опазване на здравето на гражданите.
Установените по делото данни за личността на подсъдимия дават
основание за преценката за по- ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние.Подсъдимият е млад човек, който е нямал
противообществени прояви, критичен е към извършеното от него, като също
така с цялото си поведение е съдействал за разкриване на обективната истина
по делото и установяване на престъплението. Изразеното от него съжаление
за станалото не следва да се цени като декларативно и формално, тъй като с
действията и поведението си е съдействал изцяло за разкриване на
обективната истина по делото.
При преценка - освен за маловажността на случая, съдът прецени и
5

обстоятелството дали наказание лишаване от свобода, каквото иска
представителя на прокуратурата би било справедливо, тъй като
справедливостта на наказанието е основен принцип на нашето наказателно
право, като справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на
престъплението, а от друга страна следва да е съобразено и с обществената
опасност на дееца.
Наказанието следва да е съответно на престъплението и на личността на
дееца, като този принцип е закрепен и в разпоредбите на закона.
Престъпното деяние съставлява не само основание, но и мярка за
наказателната отговорност. В този смисъл наказанието е не само справедливо
възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на
посочените от закона цели.
Съгласно разпоредбите на чл.36 от НК целите на наказанието са две:
индивидуалната и генералната превенция, като то трябва да съответства на
престъплението, т.е. да е справедливо. Това определя съотношението между
изискванията за справедливост и за целесъобразност на наказанието, а също
така и съотношението между двете цели на наказанието - генералната и
индивидуалната превенция.
От друга страна справедливото наказание е винаги целесъобразно, като
посредством справедливо наказание, което съответства на тежестта на
престъплението се постига крайната цел на наказанието, а именно - общата
превенция, като в същото време винаги задължително и с приоритет следва
да се има предвид и индивидуалната превенция по отношение на всеки един
деец, като в крайна сметка следва да се постигат целите на закона.
Изхождайки от това разбиране, прилагането на разпоредбите на закона
следва да бъдат съобразени и с общите цели на наказанието, а именно
генералната и индивидуалната превенция.
В настоящия случай прокурора прави искане по отношение на
подсъдимия да не бъдат приложени разпоредбите на чл.354а ал.5 от НК, а в
обратна насока е искането на защитника на подсъдимия, а именно да бъдат
приложени тези разпоредби, вкл. и на чл.9, ал.2 при алтернативност да бъде
оправдан подсъдимия.
За да бъде приложена в крайна сметка таза разпоредба следва целите на
наказанието да могат да се постигнат посредством налагане и на друг вид
наказание различно от лишаване от свобода.
При тълкуване на тази разпоредбата трябва да се има предвид
съотношението между индивидуалната и генералната превенция, като двете
цели на наказанието не са откъснати една от друга, а се намират в неразривна
връзка.
6

По делото е установено, че подсъдимия е извършил престъпление, като
след разкриването му като извършител той е съдействал изцяло на органите
на разследването и е изразил и показал искреното си съжаление за стореното,
като е обяснил действията си със своето лекомислие и наивност.Това сочи за
критичното отношението на подсъдимия към извършеното от него
престъпление.
От друга страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че
подсъдимия искрено се разкайва за извършеното от него и е съдействал
напълно за разкриване на всички факти и обстоятелства по делото.
В този смисъл съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода
отложено с изпитателен срок от три години от страна на подсъдимия /
каквото е искането на прокуратурата/ не би допринесло в никаква степен за
постигане на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът счете, че с наказание, такова каквото е наложено с присъдата
също ще бъдат постигнати по най- добрия начин всички цели визирани в
закона.
В този смисъл е и съдебната практика, а именно решение №178 от
01.06.2015г. на ВКС по н.д. №252/2015г. първо н.о. докл. Павлина Панова, в
което се приема, че законодателят поставя акцент върху индивидуалната
превенция на наказанието, като това от своя страна предполага констатиране
на съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец,
които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Генералната превенция не следва да се игнорира, но не тя трябва да има
приоритет при преценка какво наказание да се наложи на извършителя. В
противен случай би се стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява
обществото, но не поправя и превъзпитава дееца, спрямо когото се налага. За
да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на
обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя
самия деец, спрямо когото се налага.
В този смисъл отделно от изложеното, касаещо маловажността на
извършеното от подсъдимия настоящият съдебен състав намери, че именно
наложеното с присъдата наказание – глоба е справедливото наказание и по
този начин ще бъдат осъществени целите на закона.
От субективното отношение на дееца към деянието и неговите
общественоопасни последици въз основа на фактите от обективна страна,
съдът прие, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял тяхното настъпване. Той е съзнавал, че веществата, които
7

държи са наркотични такива и че същият упражнява фактическа власт върху
тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
наркотично вещество, без да е налице съответното разрешение за това.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
Подсъдимият е бил наясно че марихуаната и метамфетамина е вещество
под специален режим, наясно е бил, че той няма разрешение да държи такова
вещество като умисълът му се извежда по категоричен начин от неговите
действия – след пристигане на органите на полицията е казал, че държи
такива забранени вещества и ги е предал доброволно.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира
следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
самопризнанието на подсъдимия още от първоначалния момент – при
проверката от органите на реда, пълното съдействие на органите на реда за
установяване на всички факти и обстоятелства по делото, проявената
критичност към извършеното, младата му възраст.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.
Съдът, след като съобрази всичко изложено по горе прецени, че на
подсъдимия с оглед извършеното от него деяние по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2
т.1 от НК следва да бъде наложено наказание Глоба в размер на 1000/хиляда/
лева.
Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на подсъдимия.
Прецени, че подсъдимия не е осъществил състава на първоначално
предявеното му обвинение, тъй като в своята съвкупност извършеното от
подсъдимия- малко количество и ниска стойност на наркотичните вещества,
данните за личността му, факта, че наркотичното вещество е за лична
употреба, както и всички други факти и обстоятелства преценени в цялост
водят до извод за осъществен състав на престъпление, но не такова каквото е
8

повдигнато от прокурора, а с по- ниска степен на обществена опасност, а
именно по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
9

Номер на акта:	10
Дата:	5 август 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия:	Катя Ганева Савова

Дело:	20203130200394
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 октомври 2020 г.

Присъда по дело №394/2020 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите