Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 година град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на девети
юни година 2020
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретаря :
Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 744
по описа на Варненския апелативен съд за
2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, гр.София
против решение № 68/19.09.2019г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по
т.д. № 136/18г. в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството по чл.274,
ал.1, т.1 от КЗ(отм.) до пълния му размер от 85 139.13 лв.,
претендирани като платена на правоимащите лица лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от 45 000 лв. за периода от 30.01.2007г. до
14.10.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. По
съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло
предявената искова претенция.
Изложените в жалбата доводи се свеждат
до следното :
Ответникът е бил трето лице-помагач по
делото, по което застрахователят е осъден да заплати застрахователното
обезщетение – главница и лихви на правоимащите лица. Мотивите на решението имат
обвързваща сила за него. Лихвата, която е заплатена по съдебното решение, е част от главницата по настоящото дело.
Неправилно първоинстанционният съд е определил лихвата от момента на
предявяване на прекия иск срещу застрахователя до момента на извършеното
плащане като последица от извънпроцесуалното поведение на ищеца. Прекият
причинител на вредата не е изпълнил задължението си по чл.224 ал.1 от КЗ /отм./
в 7-дневен срок от узнаването да съобщи на застрахователя си за обстоятелствата, които могат да доведат до
възникване на гражданска отговорност. Видно от приложената по делото покана за
доброволно плащане на ЧСИ застрахователят е заплатил освен присъдената главница
и законна лихва, считано от депозиране на исковата молба по първоначалното
дело. Ето защо претендираното обезщетение в размер на 38 281,22лв се дължи
изцяло.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в
обжалваната му отхвърлителна част.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното в рамките на предметните
предели, очертани с жалбата :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ(отм.)
Безспорно установено по делото е,
че с решение от 04.10.2012г. на ГСГ, І ГО, 10 състав, по гр.д. № 302/07г.,
изменено с решение от 11.07.2013г. на Софийски апелативен съд, ТК, І с-в, по
гр.д. № 409/13г., изменено с решение № 91/21.07.
2016г. по т.д.№ 489/2014г. на ВКС, II т.о. в полза на правоимащите лица е присъдено
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на настъпилата смърт на Маргарита
Василева Петрова при ПТП от 13.09.2006г. в гр.Търговище, в окончателен размер на 45 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2006г. до окончателното
плащане на 14.10.2013г.
Безспорно е, че с влязла в сила на 14.01.2008г.
присъда по НОХД № 575/2006г. на Окръжен
съд-Търговище ответникът И.С.М. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1 във вр.с чл.343, ал.1, б.“в“във вр.с
чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.20, ал.2 от ЗДвП,
в резултат на което причинил по непредпазливост
причинил смъртта на Маргарита
Василева Петрова, б.ж. на гр.Търговище. Съгласно приложената
застрахователна полица № 223060332872/ 29.12.2005г., гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ищцовото
дружество.
Не се спори и за наличието на предпоставките по
чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) относно регресното
право на застрахователя да получи заплатеното от него обезщетение от извършителя
на деликта, доколкото по делото е установено, че последният е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма - 2, 45
промила.
Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата
инстанция, се свежда до това платената от застрахователя законна лихва след
предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) на 30.01.2007г. попада ли в обхвата на регресното
право. В тази връзка съдът съобрази следното :
Приложимият към момента на възникване
регресното право на застрахователя чл.223 ал.1 от КЗ / отм./
предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена в договора
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна
и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата,
съгласно чл.45 и сл. от ЗЗД. Следователно, застрахователят ще отговаря за ония
вреди, за които би отговарял делинквентът
и които са в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането,
съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД, вкл. за
забавата в издължаването, която делинквентът дължи и без покана, съгласно
императивната разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД.
Съгласно чл.227 ал.2 от КЗ /отм./ застрахователят
„има право на регресен иск за платените лихви за забава, съответстващи на
периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаване на обстоятелствата по чл.224 ал.1 от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ, освен ако застрахованото
лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят
във вина”. Тъй като по делото липсват твърдения и доказателства делинквентът да
е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, следва да бъде съобразена датата на предявяване на
прекия иск по чл.226 КЗ /отм./ - 30.01.2007г.
Това е така, тъй като забавата е в пряка
и непосредствена причинна връзка с поведението на делинквента единствено до
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на прекия иск срещу същия, за
присъждане на застрахователно обезщетение на пострадалия. Забавата в
издължаването му след този момент, независимо от това дали застрахователят
добросъвестно счита, че са налице основания за недължимост на застрахователното
обезщетение или съзнателно упражнява превратно процесуалното си право за оспорване
на претенцията, доколкото основание за отхвърлянето й не би било прието за
доказано, е резултат единствено от поведението на застрахователя. Отговорността
за вредите от тази забава в издължаване на застрахователното обезщетение, пряка
и непосредствена последица от поведението на самия застраховател, за този
именно период – от уведомяване от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие или от завеждането на пряк иск за застрахователно
обезщетение насетне, когато не е предхождано от уведомяване на застрахователя
от застрахования, предпоставя единствено неговата, не и на делинквента
отговорност.
Затова и обезщетението за забавено
изплащане на застрахователното обезщетение, за периода до уведомяването на
застрахователя, респ. завеждането на прекия иск, следва да се включи в размера
на застрахователната сума, тъй като е плащане на основание застрахователния
договор. Обезщетението за забава след този момент, дължимо при общия фактически
състав на отговорността за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД, не е част от регресното
право на застрахователя по чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./
Поради
изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 68/19.09.2019г. на Търговищкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 136/18г. в обжалваната част.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :