Р
Е Ш Е Н И Е № …….
25.08.2020 г., гр. Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I гр. състав, в открито съдебно
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 182 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и
сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на предявени от А.К.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Г.К. - П.,
срещу „Г.У.С.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.Х.А., иск за заплащане, на основание чл.128, т.2,
вр. чл.245, ал.1
и 2 от КТ,
на сумата 1074,34 лв. – главница, представляваща неплатено трудово
възнаграждение, дължимо за периода 01.12.2019г. – 06.02.2020г. по сключен между
страните трудов договор от 08.02.2019 г., и иск за заплащане, на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, на сумата 16,61 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за незаплатеното трудово възнаграждение за периода от
падежа на вземанията за всеки месец до завеждането на исковата молба –
10.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба в съда – 10.03.2020г. до пълното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че работил по трудово
правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов договор от
08.02.2019 г., на длъжност „агроном”, с основно трудово възнаграждение 770,00
лева, както и допълнително трудово възнаграждение в размер на 1,80% за всяка
година трудов стаж при същия работодател.
Ищецът
работил по трудовото правоотношение в периода от 11.02.2019г. до 06.02.2020г.,
когато същото било прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. За периода
от 01.12.2019г. до 06.02.2020г. ищецът не получил дължимото му се трудово
възнаграждение, в общ размер на 1074,34 лв.
Поради забава на дължимите по трудовия
договор плащания, ищецът счита, че ответникът му дължи и сумата 16,61 лева –
обезщетение за забава, начислено върху месечното трудово възнаграждение от
падежа на плащането за всеки месец до датата на подаване на иска – 10.03.2020г.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да
уважи предявените искове и да му присъди направените разноски по делото.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощен процесуален представител, поддържа изцяло предявените искове.
Ответното дружество не изпраща представител и не дава становище по исковете.
Съдът, съобразно чл.235, ал.2 от ГПК,
във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните писмени доказателства е видно, че считано от 11.02.2019 г. страните
са били в трудово правоотношение, което е било прекратено на 06.02.2019 г.,
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
В конкретния случай ответникът не е оспорил, а и с оглед презумцията, уредена в
чл.8, ал.2 от КТ
съдът приема, че през процесния период /01.12.2019г. – 06.02.2020г./ ищецът е
изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята
трудова сила. От представения трудов договор се установява, че е уговорено основно
трудово възнаграждение в размер на 770,00 лева месечно и допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1,80 % - за придобит трудов стаж и професионален
опит. Видно от същия договор, уговорено е между страните възнаграждението да
бъде изплащано до края на месеца, следващ месеца, за който то се дължи.
Видно от приетото заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, неплатеното нетно трудово
възнаграждение, дължимо на ищеца за периода 01.12.2019г. – 06.02.2020г. по
сключения между страните трудов договор, възлиза на 1074,34 лв., а мораторната
лихва – на 7,62 лв.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намери следното:
Съгласно
чл.128, ал.1 от КТ
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
предявен иск по чл.128, ал.2 от КТ
в тежест на работника /служителя/ е да докаже, че претендираното от него
неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя и че то
е било част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че е престирал
реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да
докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
В случая безспорно се установиха
предпоставките за уважаване на иска по чл.128, т.2,
вр. чл.245, ал.1
и 2 от КТ.
Съдът приема за установено, че между страните е било уговорено трудово
възнаграждение в размер на 770,00 лева, като това е нетно възнаграждение за
отработено време, доколкото това обстоятелство не е спорно и се установи от
ССчЕ. Съдът приема за установена и втората предпоставка за уважаване на иска -
че през процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение
да престира на работодателя своята трудова сила - по презумцията в чл.8, ал.2 от КТ.
Поради това, предявеният иск с правно основание чл.128, т.2,
вр. с чл.245, ал.1
и 2 от КТ
следва да се уважи в претендирания размер.
Относно обезщетението за забава върху
дължимите трудови възнаграждение, съдът намери, че в представения по делото
трудов договор е уреден изрично падежът на вземанията. В тази връзка и с оглед
заключението на ССчЕ съдът намира за доказано, че размерът на дължимото
обезщетение за забава е в размер на 7,62 лв., което ще следва да се присъди на
ищеца. Тъй като ищецът претендира обезщетение в по-висок размер, за разликата
над 7,62 лв. до предявения размер от 16,61 лв., искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД ще
следва да се отхвърли.
По
разноските:
С оглед изхода от делото, ищецът има
право на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Представен е с исковата
молба договор за правна защита и съдействие, видно от който на ищеца е предоставено
безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. Представен е и списък по чл.80 от ГПК,
включващ адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. – за представителство по
делото. На основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът на ищеца, осъществил
безплатното представителство, има право на адвокатско възнаграждение в размер
не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл.36, ал.2
от ЗА /Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвоката на ищеца сумата 350 лв. – адвокатско възнаграждение по
делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд -
Свиленград сумата 100,00 лева - държавна такса по исковете, както и сумата 5,00
лв. - държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който
се явява работник/ служител и в това си качество е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски в производството. На същото основание ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград и сумата сумата 180,00 лв. – за възнаграждението
на вещо лице, изплатено от бюджета на съда
Мотивиран от изложеното, Съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Г.У.С.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя З.Х.А., да заплати, на основание чл.128, т.2,
вр. чл.245, ал.1
и 2 от КТ,
на А.К.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1074,34 лв. /хиляда и
седемдесет и четири лева и 34 стотинки/ – главница, представляваща неплатено
трудово възнаграждение, дължимо за периода 01.12.2019г. – 06.02.2020г. по
сключен между страните трудов договор от 08.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 10.03.2020г.
до пълното й изплащане, както и да му
заплати, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата 7,62 лв. /седем лева и 62
стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за незаплатеното трудово възнаграждение за периода от падежа на вземанията за
всеки месец до завеждането на исковата молба – 10.03.2020г., като за разликата
над 7,62 лв. до предявения размер от 16,61 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Г.У.С.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.Х.А., да заплати на адвокат Г.Т.К. – П. ***
сумата 350,00 лв. /триста и петдесет
лева/ - разноски за осъществено
безплатно представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА
„Г.У.С.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.Х.А., да заплати по сметка на Районен съд –
Свиленград сумата 100,00 лева - за държавна такса по исковете, сумата 180,00
лева – за възнаграждението на вещо лице по делото, изплатено от бюджета на
съда, сумата 5,00 лева - за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на
липса на доброволно плащане на сумите, както и сумата от 5,00 лв. - за държавна
такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца А.К.А., с ЕГН: **********.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: