Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
„В“
въззивен състав, в
публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря МАРИАНА РУЖИНА, като разгледа
докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 13 342 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№
5083275 от 31.05.2017 г. на ищцата Р.Г.Д. срещу Решение № №113027 от 09.05.2017
г., постановено по гр.д. № 69512 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 90 състав, с
което е отхвърлен предявенит от ищцата Р.Г.Д.
срещу ответника „Р.-Б.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1478.82
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 1250.00
лева за такса за разглеждане на потребителски кредит, отпуснат от „У.Б.“ АД
чрез „У.К.Ф.“ ЕАД за предсрочно погасяване на главница по договор за
потребителски кредит с № 167042 от 26.04.2013 г., сключен с „Р.-Б.“ ЕАД, сумата от 218.53 лева за
начислена лихва за периода от 02.10.2015 г. до 31.10.2015 г. по кредита
отпуснат от „У.Б.“ АД чрез „У.К.Ф.“ ЕАД и сумата от 10.29 лева, представляваща
застрахователна вноска по последния договор, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 12.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
като вредите произтичат от виновното и противоправно бездействие на служителите
на ответника „Р.-Б.“ ЕАД – А.К., И.Т., К.Т.и С.Д., по вземане на решение във
връзка с отправено от ищцата Д. до ответника „Р.-Б.“ ЕАД предложение за
погасяване на пълния размер на остатъка от главница в размер на 23046.00 лева
по договор за потребителски кредит № 167042 от 26.04.2013 г.
С решението на основание чл.78, ал.8
от ГПК ищцата Д. е осъдена да заплати на ответника „Р.-Б.“ ЕАД сумата от 100.00
лева, представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Във въззивната жалба на ищцата Д. са
инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на материалният и процесуалния закон в разрез със
събраните по делото доказателства. Заявяват се съображения и за необоснованост
на съдебният акт. Ищцата Д. счита, че неправилно първоинстанционният съд не е
уважил предявената искова претенция. Съдът е следвало да съобрази, че ищцата Д.
е съдлъжник по договор за кредит от 26.04.2013 г. с ответника „Р.-Б.“ ЕАД, като
след преустановяването на плащанията по кредита от кредитополучателя му Николак
Д., ищцата Д. е заявила на банката, че е в готовност да упражни правото си за
предсрочно погасяване на кредита на основание чл.32, ал.1, изр.1 от ЗПК във
връзка с т.5.8.1 от договора за потребителски кредит № 167042 от 26.04.2013 г.
В тази връзка се сочи, че пълният размер на главницата възлиза на
23 046.00 лева, като се твърди, че до датата на депозираната пред СРС
искова молба по настоящият правен спор на 12.11.2015 г., служителите на
ответника „Р.-Б.“ ЕАД са били извършвали опити и действия, с които са имали за
цел да осуетят предложението на ищцата Д. за погасяване на кредита, категоричен
отговор на който същата не била получила. В жалбата на ищцата Д. се релевират
аргументи, че първоинстанционният съд не е бил обсъдил събраните по делото
доказателства в съответствие с разпоредбите на чл.12 от ГПК вр. чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК, като съдът не е посочил ясно и конкретно кои
доказателства са мотивирали крайните му изводи. Заявява се, че от страна на
съда липсвал аргументи за забавянето в действията на служителите на ответника „Р.-Б.“
ЕАД по произнасянето по предложението на ищцата Д.. Сочи се, че съдът не е
съобразил, че кредитора - ответника „Р.-Б.“ ЕАД е отказал да получи изпълнение
на задължение по договор. Релевира се, че съдът не е посочил дали поведението
на служителите на ответната банка се явява в нарушение на чл.32, ал.2 от ЗПК
вр. с т.5.8.1 от договора за потребителски кредит № 167042 от 26.04.2013 г.
Тези съображения, които не са били взети предвид от първоинстанционният съд, са
довели до неправилно решение относно изхода на спора. В тази насока въззивната
инстанция следва да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на
всички доводи и възражения на въззивният жалбоподател. По – нататък, се твърди, че
първоинстанционният съд не е бил осигурил равна възможност на ищцата Д. да
упражни предвидените й по закон процесуални права, като съдът не е участвал
активно за тяхното изясняване. Това е доводело от своя страна до ограничаване
на правата на ищцата Д. във връзка с упражняваното от нея право на защита, при
което съдът неправилно е достигнал до крайния извод, че не са налице основания
за ангажиране на отговорността на служителите на банката. Инвокира се, че ответника „Р.-Б.“ ЕАД не е доказал в условията
на пълно и главно доказване, че ищцата Д. като съдлъжник не е упражнила
правата, гарантирани от чл.32, ал.2 от ЗПК вр. с т.5.8.1 от договора за
потребителски кредит № 167042 от 26.04.2013 г. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е бил приложил служебно императивни правни норми,
уреждащи договора за имуществена застраховка, като на основание ТР 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдът следвало да следи за точното приложение на закона в
хипотезата, когато следвало да се приложи норма от установеният публичен правен
ред. Ищцата Д., заявява също така, че същата е претърпяла имуществена вреда в
претендираният от нея размер. Именно в изпълнение на дадените й указания от
първоинстанционният съд за уточнение на исковата молба, същата е посочила, че
отговорността на банката следва да се ангажира по реда на чл.49 от ЗЗД,
доколкото вредите, които ищцата Д. е била претърпяла, са били настъпили от
противоправни действия и бездействия на служители на банката. В тази насока,
ищцата Д. мотивира подробни съображения, че са изпълнени в настоящият правен
спор предпоставките на спорното материално право по чл.49 от ЗЗД вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД. Твърди се от ищцата Д., че същата неколкократно е била декларирала
пред ответника „Р.-Б.“ ЕАД, дори в писмена форма, че същата е искала и е имала
за цел да погаси пълния размер на остатъка от главницата по договора за кредит
от 26.04.2013 г., който по електронни данни на банката към 10.09.2015 г. е в размер
на 23 046.00 лева. Излага се, че служители на ответника „Р.-Б.“ ЕАД – А.К.-служител
в отдел „Събирания на вземания“ и И.Т. – юрисконсулт на банката, са били
информирали ищцата Д., че тя неможело да упражни това си право – а именно да
погаси пълния размер на остатъка от главницата в размер на 23 046.00 лева,
тъй като към 16.10.2015 г. общият размер на дълга е бил 25 198.61 лева. Заявява
се, че служители на банката уведомили ищцата Д., че по кредита от 26.04.2013 г.
имало към 16.10.2015 г. непогасени задължения за месечни вноски, че кредита бил
нередовен и че първо следвало да се погасят старите задължения и след това да
се погаси предсрочно главницата. Ищцата Д. твърди, че според нея ставало дума
за друг вид плащане, което тя е искала да извърши на основание чл.32, ал.2 от ЗПК вр. с т.5.8.1 от договора за потребителски кредит № 167042 от 26.04.2013 г.
Инвокира се от ищцата Д., че кредиторът е извършил отказ, като е поставил
допълнително условие за изпълнение на други по вид плащане – първо да бъдат
заплатени просрочените вноски по кредита за вноски, лихви и неустойки като
предпоставка за същинското намерение на съдлъжника Д. – да погаси остатъка от
главницата. Заявява се, че това становище на ответната банка е отразено в нейно
писмо до ищцата Д. под изх.№ 123380 от 12.12.2015 г., подписано от К.Т.и С.Д. в
качеството им на изпълнители на възложената работа. На следващо място, във
въззивната жалба на ищцата Д. се релевират доводи, че са неправилни изводите на
съда за липсата на причинно следствена връзка между деянието, осъществено чрез
бездействие на служителите на ответника „Р.-Б.“ ЕАД и реализираните от ищцата Д.
разходи по кредита в заявеният с исковата молба размер. Твърди се, че ищцата Д.
е претърпяла имуществени вреди в общ размер на 1478.82 лева, като същите са
настъпили от изпълнителя при или по повод на възложената му работа. Излага се,
че когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице,
на което е възложена определена работа, то възложителят на същата следва да
понесе отговорност, която по характер е гаранционно-обезпечителна за виновно
предизвиканото деяние (действие или бездействие) в какъвто смисъл са
постановките на т.3 от ППВС № 4/1975 и т.2 ППВС № 17/1973 г. В заключение,
ищцата Д. мотивира съображение, че са неправилни изводите на
първоинстанционният относно това, че за предсрочно погасяване на кредита
следвало да има съгласие на кредитора. Напротив, счита за че предсрочно
погасяване на кредита не е необходимо съгласие. Заявява се, че липсата на
съгласие на банката и бездействието по изразяването относно искането предсрочно
погасяване на кредита представляват само по себе си противоправни деяния, и
съдът е следвало да съобрази тези обстоятелства на основание законовите
разпоредби на ЗПК и договора за кредит между страните. Предявява се искане за
отмяната на обжалваното решение и за уважаване в цялост на исковата претенция
на ищцата Д.. Не се заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
ответникът „Р.-Б.“ ЕАД е депозирал писмен отговор на жалбата на ищеца „Перла“
ООД, като счита същата за неоснователна, а решението на СРС – за правилно и
законосъобразно, като постановено в съответствие с представените по делото
доказателства и приложимият към предмета на производството материален
закон. Не се заявяват доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Следователно, предметът на решаващата
дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените
фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните
във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания
съдебен акт - по отношение на неговата необоснованост, респ. по отношение на
обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с анализа на събраните доказателства,
допускайки тяхното превратно тълкуване и/или че не е приложил правилно
материалния закон на база изследваната и кредитираната от него доказателствена
съвкупност.
Относно правилността на постановеното
първиинстанционно решение, настоящата инстанция споделя като обосновани и
законосъобразни изводите на първоинстанционният съд за неоснователността и
недоказаността на исковата претенция на ищцата Р.Г.Д. срещу ответника „Р.-Б.“ ЕАД, и съответно като
кореспондиращи на материалният закон и събраните по делото доказателства,
поставени в основата на изводите на решаващият съд. На основание чл.272 от ГПК
съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение, поради което
фактическите и правните съждения на СРС следва да се считат за неизменна част
от мотивите на настоящото решение.
В този смисъл
настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе само по релевираните
във въззивната жалба на ищцата Д. оплаквания, свързани с
правилността на обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав не споделя
възраженията на ищцата Д. от въззивната й жалба, че първоинстанционният съд не
е обсъдил всички доказателства по делото и че не е изложил изводи за това кои
фактически обстоятелства приема за установени и въз основа на какви
доказателства. Въззивният съд приема, че извършеният от състава на СРС анализ
на събраните доказателства и доказателствени средства по делото е съответен и
кореспондиращ на техния смисъл и значение в съответствие с разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК. При оценката на доказателствените материали не е извършено
тяхно превратно тълкуване или игнориране, а е съобразено действителното им
съдържание и обективност. Съдът е изложил конкретни и ясни съображения при
оценката на доказателствените източници. При извършения доказателствен анализ
от съда е осъществено ясно и пълно очертаване на фактическите обстоятелства от
предмета на доказване по делото. Не се отчита и не се установява по отношение
на доказателствата и доказателствените средства да им е придадено на същите
съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата на формалната
логика изводът, до който съдът законосъобразно е достигнал, а именно - наличието на основания за недоказаност на
предявената искова претенция по чл.49 от ЗЗД на ищцата Р.Г.Д. срещу ответника „Р.-Б.“ ЕАД, поради
неизпълване на предпоставките на предявеното спорно материално право.
За да постанови обжалваното
първоинстанционно решение, съставът на СРС е приел, позовавайки се на събраните
по делото доказателства, че не се доказвало от ищцата Д. да са претърпени от
нея конкретни имуществени вреди в претендираният размер, които да са предизвикани
в причинна обусловеност от виновни и противоправни действия или бездействия на
служителите на ответника „Р.-Б.“ ЕАД при или по повод на възложена работа. Съдът
е изложил съображения, че служителите на банката не са имали за задължение в
определен кратък срок да отговарят на всяко искане, постъпило от неин клиент,
за да се приеме като извод, че е допуснато нарушение на нормативен акт или че
бездействието им е противоправно. Също така, съдът е мотивирал аргументи, че не
служители на ответника „Р.-Б.“ ЕАД в качеството на кредитор, а само кредитора
може да даде съгласие дали някой солидарен длъжник следва да бъде освободен от
задълженията по договор за кредит, като на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД след
погасяването от длъжника по кредита на главницата по него, то той остава да е
длъжник за неизплатените задължения за
разноски и лихви. Първоинстанционният
съд е приел, че не се установявала причинната връзка между твърдяното
бездействие на служителите на банката и възникналите вреди, доколкото
ответникът „Р.-Б.“ ЕАД е предложил на ищцата Д. да погаси задълженията по
кредита в размер на 25021.31 лева, което представлявало 99 % от необходимото
изпълнение на договора, за да бъде освободена като съдлъжник по него. От друга
страна, е изложено, че по неизяснени причини, ищцата Д. не е била упражнила
правото си да погаси кредита, въпреки, че същата по банкова наличност е имала
сума в размер на 25 000.00 лева на основание кредита й, отпуснат от „У.К.Ф.“
ЕАД. В заключение, първоинстанционният съд е приел, че за предсрочното
погасяване на кредита съгласие от страна на кредитора не е необходимо, освен
ако не се погасява само част от задължението. Според съда липсата на съгласие и
бездействието по изразяването му не можели да представляват противоправни
деяния.
Съдът като съобрази изложеното, пристъпи
към изследване на събраната по делото доказателствена съвкупност:
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че ищцата Р.Д.Г. има качеството
съдлъжник по договор за кредит № 167042 от 26.04.2013 г., сключен с ответника „Р.-Б.“
ЕАД и кредитополучателят Н.И.Д.. Отпусната сума по кредита е в размер
на 28 302.00 лева със уговорен срок за издължаване до 20.04.2023 г.
Не се спори от страните, с оглед
признанието на ищцата Д. в исковата молба, че изпълнението на задълженията по
договора за кредит са били преустановени от кредитополучателя му Н.И.Д. от
месец февруари 2015 г.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че на 10.09.2015 г. с писмена молба по образец, подписана от
кредитополучателя на кредита Н.Д.и ищцата Д. като съдлъжник и адресирана до
ответника „Р.-Б.“ ЕАД е поискано преструктуриране на задължения по процесният
договор за кредит от 26.04.2013 г. С въпросната молба от 10.09.2015 г.
кредитополучателят и съдлъжникът по кредита са обективирали към банката
предложение за изготвяне на нов погасителен план по кредит при лихвен процент в
параметрите от 5.5-6 % при изчисление на главницата, като начислените до
момента лихви и неустойки не следвало да се прибавят към главницата, като след
извършване на справка от банката, такива клаузи се явявали нищожни, според
съдебната практика.
В писмената молба от 10.09.2015 г.,
която е по образец на ответника „Р.-Б.“ ЕАД
не се съдържа отразена клауза или поето задължение за срока, в който
следва да се произнесе банката, като такава клауза липсва и в договора за
кредит от 26.04.2013 г.
Според извадка на писмо по имейл на
ищцата Д., адресирано до ответника „Р.-Б.“ ЕАД от 13.10.2015 г. се установява, че същата изразява разочарование от
некомпетентното, мудно, бавно и непрофесионално отношение на служителите на
банката, като след подаване на молбата за преструктуриране на кредита от
10.09.2015 г., тя заявява, че не е била уведомена за решението на кредитора.
Според писмото ищцата Д. от 13.10.2015 г. тя била посетила офиса на банката на
13.10.2015 г., като от неин служител - С.
й е било заявено, че ответника „Р.-Б.“ ЕАД отказвал да преструктурира кредита
от 26.04.2013 г., поради необходимост от изпълнение на задълженията на
кредитополучателя Д.по друг кредит към банката за кредитна карта. След като била
информирана за отказа на банката, ищцата Д. е посочила в писмото, че е поискала
обяснения от служители на банката, че не може да бъде задължавана по другия
кредит на кредитополучателя Д.и че същата чакала в офиса на ответника да получи
отговор на въпроса възможно ли е да погаси главницата по кредита от 26.04.2013
г., по който е била поръчител. Ищцата Д. заявява в писмото, че безотговорното
поведение на служителите на банката нарушавали нейните законни права, доколкото
решението й за предсрочно погасяване на главницата по кредита не зависело от
желанието или нежеланието на който и да е служител на ответника „Р.-Б.“ ЕАД.
В отговор на електронното писмо от
13.10.2015 г. на ищцата Д. е налице изявление от 14.10.2015 г. на служител на
ответника „Р.-Б.“ ЕАД, според което по възникналия казус банката ще извърши
проверка по казуса.
От приложена електронна справка от
интернет страницата на ответника „Р.-Б.“ ЕАД и видно, че към 14.10.2015 г. е отразено, че по
процесният договор за кредит под № 671392 размера на остатъка от главницата
възлиза на 23 046.05 лева, при следваща вноска в размер на 315.32 лева с
дата на падеж – 20.10.2015 г.
В писмено отговор от 16.10.2015 г., адресирано до ищцата Д.
по имейл, от страна на ответника „Р.-Б.“ ЕАД се заявява покана към същата в
офиса на банката, находящ се в гр.София, ул. „*******за среща със служителя А.К.за
намиране на решение и взаимно приемливи варианти за пълно погасяване на
кредита.
В отговор, от страна на ищцата Д. от 20.10.2015г., е била адресирана по
имейл до ответника „Р.-Б.“ ЕАД жалба, с която същата изразявала благодарност на
отговорните служители на банката, че същата подробно е била информирана за
задълженията на кредитополучателя по кредита. С жалбата си от 20.10.2015 г. ищцата Д.
заявявала за трети пореден път предложението си от срещата на 16.10.2015 г., че
искала на основание чл.32, ал.1 изр.първо от ЗПК да упражни правото си като
погаси пълният размер на остатъка от главницата по кредита, който е в размер на
23046.00 лева. Заявено е искане от ищцата Д. в кратки срокове, но не по-късно от 22.10.2015 г. на
същата от ответника „Р.-Б.“ ЕАД да й бъде предоставена банкова сметка, ***о за
главницата по кредита и доколкото изпълнението на това задължение покривало 99
% от размера на кредитният дълг. Поради това ищцата Д. поискала от ответника „Р.-Б.“
ЕАД възможни варианти да бъде освободена от задълженията по кредита в
качеството й на съдлъжник и от евентуални бъдещи претенции. В жалбата на ищцата Д. от 20.10.2015 г. е
изложено, че поведението на служителите
на банката е необяснимо за нея, доколкото като прецедент в банковата история
кредиторът отказвал да получи изпълнение на задължение по договор за кредита в
нарушение на чл.32, ал.2 от ЗПК. Също така е заявено, че ищцата Д. е имала
намерение да погаси главницата по кредита, като сумата в размер от
23 046.00 лева престоявала повече от 20 календарни в дни в банковата й
сметка. В заключение ищцата Д. заявява, че отказала да бъде задължавана за
всички други договори на кредитополучателя Д., по които е страна с ответника „Р.-Б.“
ЕАД.
В писмено отговор от 22.10.2015 г., адресирано до ищцата Д.
по имейл, от страна на ответника „Р.-Б.“ ЕАД се излага, че същата има
възможност да направи частично предсрочно погасяване на кредита по договор за
кредит от 26.04.2013 г. С писмото е предоставена на ищцата Д. и конкретна
банкова сметка, *** с тази по договора за кредит от 26.04.2013 г., отразена в
чл. 3 от него – IBAN: ***. От страна на
ответника „Р.-Б.“ ЕАД е отразено и основанието за плащането – предсрочно
погасяване под № 984448/44301.
В отговор, от страна на ищцата Д. от 23.10.2015г., е била адресирана по
имейл до ответника „Р.-Б.“ ЕАД жалба, с която същата излагала, че не е била
получила отговор на поставените от нея въпроси в предходната й писмо до
банката. Според тази жалба, ищцата Д. заявява, че е имала категорично намерение
и желание да упражни правото си за предсрочно погасяване на кредита като на
основание чл.32, ал.1, изр.1 от ЗПК погаси пълният размер на остатъка от
кредита в размер на 23046.00 лева. Ищцата Д. заявява, че не е заявявала
намерение да прави частично предсрочно погасяване на кредита на Н.Д., което
водело до съществено разминаване между искането на ищцата Д. и отправеното й от
банката предложение. С жалбата от 23.10.2015 г. са поставени въпроси към ответника
„Р.-Б.“ ЕАД, а именно дали може да предсрочно да погаси кредита на основание
чл.32, ал.1, изр.1 от ЗПК, като погаси пълният размера на остатъка от
главницата за сумата от 23046.00 лева; какви законосъобразни способи би
предложила банката при изпълнение на
горната сума, която покривала 99 % от размера на дълга, ищцата Д. да бъде
изцяло освободена като съдлъжник по кредита, както и какви по размер и
задължения са били погасявани по кредита от 26.04.2013 г. за периода от
м.02.-м.09.2015 г. В заключение в жалбата на ищцата Д. от 23.10.2015 г. са
изложени идентични оплаквания като от жалбата от 20.10.2015 г.
В писмено отговор от 23.10.2015 г., адресирано до ищцата Д.
по имейл, от страна на ответника „Р.-Б.“ ЕАД се сочи, че по случая ще бъде
извършена проверка и жалбоподателят ще бъде своевременно уведомен за случая.
На страница 23 от делото е представен
екземпляр от жалба на ищцата Д. от 27.10.2015 г. по възникналият спор с
ответника „Р.-Б.“ ЕАД, адресирана до БНБ, КЗП, Помирителната комисия за
платежни спорове и до самия ответник „Р.-Б.“ ЕАД. Съдържанието на тази жалба е
идентично на съдържанието на жалбите и оплакванията на ищцата Д. от 13.10.2015
г., 20.10.2015 г. и от 23.10.2015 г.
С писмена покана от 02.11.2015 г.,
адресирана до ответника „Р.-Б.“ ЕАД, ищцата Д. е поискала от същия да й бъде
заплатена сума в размер на 1478.82 лева за периода от 01.10.2015 г. до
31.10.2015 г., представляваща такса за разглеждане на молба за отпускане на
кредит, лихва по кредита за един месец и вноска по застраховка. В тази покана
ищцата Д. е изложила, че претенцията й се основавала действията и бездействията
на служителите на ответника „Р.-Б.“ ЕАД във връзка с липсата на отговор на
искане към банката, с което се правело предложение за погасяване на пълния
размер на остатъка от главницата по договора за кредит от 26.04.2013 г., който
възлизал на 23 046.00 лева. В поканата е изложено, че след служители на
ответника „Р.-Б.“ ЕАД отказали да извършат престуктуриране на кредита, то това
обстоятелство принудило ищцата Д. да намери средства от друга банка чрез друг
кредит. Това обосновало от нейна страна интереса да поиска сумата от 1478.82
лева, която да й бъде заплатена от ответната банка.
С молба – жалба от 05.11.2015 г. ищцата Д. поискала от ответника „Р.-Б.“ ЕАД формуляр
за предсрочно погасяване на задълженията за главницата по кредита, като платежното
нареждане е щяло да бъде адресирано до банката на 09.11.2015 г. Предявено е
искане към ответника „Р.-Б.“ ЕАД на ищцата Д. да й бъдат изпратени проекти на
документи, за да бъде освободена от задълженията й по кредита от 26.04.2013 г.
В писмено отговор от 05.11.2015 г., адресирано до ищцата Д.
по имейл, от страна на ответника „Р.-Б.“ ЕАД се излага, че към 03.11.2015 г.
размерът на задълженията по кредита възлизат на 25 274.05 лева, като при
изпълнение на 99 % от тази сума, която по изчисления на съда е 25 021.31
лева, ищцата Д. е щяла да бъде освободена от задълженията й по кредита от
26.04.2013 г. в качеството й на солидарен съдлъжник по него.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че в периода на развилата се
кореспонденция и отношения между ищцата Д. и ответника „Р.-Б.“ ЕАД от
15.09.2015 г. до 05.11.2015 г., ищцата Д. сключила на 01.10.2015 г. договор за
отпускане на кредит с „У.Б.“ АД чрез „У.К.Ф.“ ЕАД за сумата от 25 000.00
лева, като още на 02.10.2015 г. към банковата сметка на ищцата Д. е била
преведена отпусната в посочения размер сума. Т.е. от 02.10.2015 г. ищцата Д. е
разполагала с парични средства в размер на 25000.00 лева.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че ищцата Д. е заплатила към „У.Б.“ АД
на 02.10.10ч5 г. и 02.11.2015 г. сумата от 1478.82 лева, от която сумата от
1250.00 лева представляваща такса за разглеждане на молба за отпускане на
кредит, лихва по кредита за м.10.2015 г. в размер на 218.53 лева и вноска за
застраховката по кредита от 01.10.2015 г. в размер на 10.29 лева.
В писмено отговор от 12.12.2015 г., адресирано до ищцата Д.
по имейл, от страна на ответника „Р.-Б.“ ЕАД се излага, че същата не може да
бъде освободена от задълженията й по договора за кредит от 26.04.2013 г., тъй
като на основание чл.76, ал.1 от ЗЗД, когато размерът на плащането не е достатъчно
да покрие размера на задължението, то се погасявали най-напред разноските,
лихвите и главницата. Изложено е от страна на банката, че на основание чл.32 от ЗПК длъжникът по договор за кредит по всяко време има правото да погаси изцяло
или отчасти задълженията по кредита, като тази разпоредба не следвало да се
счита, че е съотношение на специален закон към общ такъв относно чл.76, ал.2 от ЗЗД, при което приложение следвало да намери чл.76, ал.2 от ЗЗД, доколкото
допълвал чл.32 от ЗПК. Отразено е отговора, че за ответника „Р.-Б.“ ЕАД не
съществувало задължение да освободи ищцата Д. от задълженията й по кредита,
доколкото същата е била уведомена с писмо от 05.11.2015 г., че ако изпълни 99 %
от дълга, то само тогава тя ще бъде освободена от задълженията й като солидарен
длъжник. С отговора на банката от 12.12.2015 г. ищцата Д. се уведомявала, че
кредитът от 26.04.2013 г. продължавал да бъде в просрочие и че размера на
неизплатените (просрочените вноски) такива възлизал на 2720.57 лева. Заявено е,
че при неизпълнение в срок от 30.12.2015 г. на тези задължения, то банката е
щяла да предприеме действия по съдебен ред срещу кредитополучателя Д.и ищцата Д..
Към отговора на ответника „Р.-Б.“ ЕАД е приложена справка – извлечение с
информация за размера на задълженията по кредита по месеци и непопълнен
формуляр по извършване на предсрочно погасяване на кредит.
Други доказателства не са представени от
страните и не са ангажирани.
От правна страна:
СРС,
90 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за претендираните имуществени
вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната
действителност трябва да са се осъществили следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или
бездействие или съвкупност от действия и/или бездействия); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) настъпили имуществени вреди в твърденият размер, изразяващи се в намаляване
на имущественият патримониум на засегнатото лице; 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат
в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
Настоящият
съдебен състав, след преценка на твърденията на ищцата Д. в исковата й молба и
уточненията към нея, с оглед на релевираните от нейна страна възражения във
въззивната й жалба, при отчитане на оспорванията на ответника „Р.-Б.“
ЕАД от отговора по чл.131 от ГПК и с оглед събраните по делото доказателства, намира, че спрямо ищцата Д.
не е проявявано в причинен каузалитет противоправно поведение във формата на
бездействие от страна на служителите на банката при или по повод изпълнение на
възложената им работа, от което поведение, от своя страна, за ищцата Д. да са
настъпили в нейния имуществен патримониум конкретните в твърдения в исковата
молба размер имуществени вреди. Това е така, защото начина, по който ищцата Д. е
решила, че ще намери и че ще се снабди с парични средства, за да погаси
задълженията си по договора за кредит от 26.04.2013 г., е резултат от нейно
лично решение и преценка, и то само по себе си не я освобождава от задълженията
й по кредита към ответника. Ищцата Д. е избрала да погаси кредита към ответника
„Р.-Б.“
ЕАД като се снабди с парични средства от друг кредит от друга банкова
институция, като снабдяването с тези парична средства от тази банкова
институция няма отношение към задълженията й към ответника „Р.-Б.“ ЕАД. И в
двата случая – с или без втория кредит, ще се счита, че тя пак ще отговаря за
задълженията по кредита си към ответното дружество и съгласно разпоредбата на
чл.81, ал.2 от ЗЗД, според която липсата на парични средства не освобождава
длъжника от отговорността му към кредитора. От друга страна, с оглед преценката
на доказателствата по делото и възраженията на ищцата Д. от въззивната жалба,
съдът намира, че служителите на ответника „Р.-Б.“ ЕАД, след като са били
подадени до него молбата за преструктуриране на кредита на 15.09.2015 г. и първата
жалба на ищцата от 13.10.2015 г., същите са отговаряли след този момент, а
именно след 13.10.2015 г., своевременно на всяка жалба на ищцата Д. за периода
от 13.10.2015 г. до 05.11.2015 г. От своя страна, те са й предоставяли и информация
за банковата сметка, по която ищцата Д. е искала да извърши предсрочно
погасяване на задълженията по кредита, въпреки че тази банкова сметка ***.3 от
договора за кредит и при посочване от страна на ответната банка на размера на
кредита към 05.11.2015г. Според отговора на ответното дружество от 05.11.2015
г. на ищцата Д. е заявено, при изпълнение на 99 % от задълженията от кредита
към този момент за сумата от 25 274.05 лева или при плащане на сумата от
25 021.31 лева, то същата е щяла да бъде освободена от отговорност по
кредита в качеството й на солидарен съдлъжник. Освобождаването на ищцата Д. като
солидарен длъжник по договора за кредит може да бъде се извърши само със
съгласие на кредитора, като от отговора на ответника„Р.-Б.“ ЕАД от 12.12.2015
г. такова съгласие е липсвало, доколкото към тази дата не е било налично
каквото и да е изпълнение на задълженията по договора за кредит от 26.04.2013
г. – било от кредитополучателя Д., или от самата ищца Д.. Последната е
предлагала изпълнение на задължението за главницата по кредита, видно от
всичките й жалби за периода от 13.10.2015 г. – 23.10.2015 г., но същата дори и
към 12.12.2015 г., видно от последния отговора на ответника „Р.-Б.“ ЕАД, не е
изпълнила или изпълнявала въобще каквато и да е част от задълженията по кредит
– било в цялост или частично, и доколкото доказателства за извършено пълно или
частично плащане по кредита от 26.04.2013г. въобще не са ангажирани от нейна
страна. В тази насока е Решение № 15 от 4.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1575/2009 г., според което заявяването на готовност за изпълнение на
парично задължение, без длъжникът да плати на кредитора, не съставлява изпълнение, респективно няма забава на кредитора.
Съдът намира, че с молбата (по образец)
за преструктуриране на кредита от 15.09.2015
г., ищцата Д. и ответника Р.-Б.“ ЕАД не са били уговорили
срока за уведомяването й относно произнасянето на банката в неговите рамки,
като такава клауза или поето задължение не се съдържа и в самият договор за
кредит от 26.04.2013 г. Действително страните не спорят, че ищцата Д. е била
уведомена за отказа на ответника „Р.-Б.“
ЕАД да преструктурира кредита на 13.10.2015 г. при посещението й в офиса на
банката. Спорът е, че е била уведомена със закъснение. Съдът приема, че дори да
има забавяне в произнасянето на банката чрез нейните служители за отказа да се
преструктурира кредита и да се уведоми
ищцата Д. за това решение, то това поведение на служителите на банката не е
противоправно бездействие, тъй като не нарушава установен в закона, в договора
за кредит или обичаите в практиката запрет. В този насока, изложените във
въззивната жалба възражения на ищцата Д. за проявено от служители на ответника „Р.-Б.“
ЕАД противоправно бездействие по липсата на предоставена й информация за
размера на задълженията по договора за кредит са неоснователни. Нещо повече,
ищцата Д. дори да не е била уведомена своевременно за този отказ на банката, то
същата още на 02.10.2015 г., след
две седмици от посещението в банковият офис на ответника Р.-Б.“
ЕАД, е имала в банковата си сметка парични средства в размер на 25 000.00
лева, отпуснати й по договор за кредит от 01.10.2015 г. от „У.Б.“ АД, сключен
по нейно лично решение и преценка. Т.е. отказът на ответника
Р.-Б.“
ЕАД да преструктурира въпросният договор за кредит от 26.04.2013 г. не се явява
в причинна връзка и не обуславя по никакъв начин предварително взетото решение
на ищцата Д. да намери по най – бързия начин парични средства, които е имала на
02.10.2015 г., за да изпълни задълженията си по кредита като солидарен длъжник
към ответната банка. Следва да се отчете, че заплатените от ищцата Д. разходи в
претендираният с исковата молба размер за сумата от 1478.82 лева не са
обусловени в причинна връзка с договора за кредит от 26.04.2013 г. и
неизпълнението на задълженията по него от страна на кредитополучателя му Д., а
са свързани изцяло и единствено с изпълнението на договора за кредит от
01.10.2015 г., сключен с „У.Б.“ АД. Въззивната инстанция не споделя
възраженията от въззивната жалба, че ответникът „Р.-Б.“
ЕАД е отказал да получи от ищцата Д. предсрочно погасяване на задълженията по
кредита, тъй като същата на основание чл.32, ал.1 от ЗПК е имала право да
погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит по
разплащателната сметка, посочена в неговият чл.3, без дори да има необходимост
да иска съдействието и съгласието на кредитора Р.-Б.“ ЕАД. Т.е. погасяването
или погасяванията на задълженията по договора за кредит от 26.04.2013 г. са
могли да се извършат по същата разплащателна сметка, отразена в чл.3 от
договора за кредит, за която ищцата Д. е знаела и е имала предварителна информация,
и доколкото при нея се е съдържал екземпляр от договора за кредит, без да е било
необходимо да се иска каквото и да е съгласие или съдействие от страна на
кредитора си. Следва да се отчете, че паричните задължения са носими
задължения, а не търсими, доколкото длъжникът по договор за кредит носи
задължението да ги заплаща на своя кредитор и същият не може да се освободи от
отговорност към него, ако бездейства. Съдът намира, че задължението на
служителите на ответното дружество са били да отговарят на исканията и жалбите
на ищцата Д. в разумен срок, което същите са и правили на база приложените по
делото доказателства – писмените отговори от 14.10.2015г. до 05.11.2015 г.
Съдът приема на база събраните по делото доказателства, че несъгласието на
ищцата Д. относно размера на дълга за главницата, който е й бил заявен от
страна на банката към 05.11.2015 г. и този, който тя считала, че следвало да
заплати в размер на 23 046.00 лева не може да служи като основание да се
счете, че служителите на ответника Р.-Б.“ ЕАД противоправно
са бездействали да й предоставят необходимата информация или че кредиторът е отказвал
да получи предсрочно изпълнение на задълженията по кредита. Нещо повече, ответникът
Р.-Б.“
ЕАД е указвал и предоставял на ищцата Д. необходимото съдействие като й е посочвал
номера на банковата сметка, по който тя е искала да изпълни и като й е
предоставял информация за размера на дълга към 05.11.2015 г. с отбелязване, че
при изпълнение на 99 % от дължимата сума в този момент в размер на 25 274.05
лева, то ищцата Д. е щяла да бъде освободена изцяло от задълженията й като
съдлъжник по договора за кредит от 26.04.20913 г. Настоящият съдебен състав
счита, че спорът между ищцата Д. и ответника Р.-Б.“
ЕАД е дали 99 % от размера на задълженията по договора за кредит съставляват
23046.00 лева само и единствено за главницата по него и съгласно електронната
справка по делото от 14.10.2015 г. или 25 274.05 лева към 05.11.2015г., според
становището на банката, включващо всички дължими задължения към този момент за
главница и лихви. Отчита се по делото, че в исковата молба на ищцата Д. е
изложено признание на обстоятелството, че за периода от м.02-м.10.2015 г.
плащанията по кредита от 26.04.2013 г. са били преустановени. Т.е. същата като
съдлъжник по договора за кредит е била наясно, че задълженията по кредита към ответника
Р.-Б.“
ЕАД са включвали такива за главница и лихви в рамките на уговорените по
погасителен план месечни вноски. Представената от 14.10.2015 г. справка по
делото е видно, че съдържа информация само за размера на главницата по кредита
в размер на 23 046.00 лева и размера на съответната за месец 10.2015 г.
погасителна вноска, но не и такава за дължимите натрупани лихви. Ищцата Д.,
обаче счита, че с погасяването само на сумата за главницата в размер на
23 046.00 лева, то тя следвало да се освободи изцяло от задълженията по
кредита. Това, обаче, само по себе си не намалява размера на задълженията по
договора за кредит, който включва, освен задължения за главница, така и такива
за натрупаните просрочени лихви. На основание чл.32, ал.1 от ЗПК потребителят има право по всяко време да погаси
изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, като на основание
чл.32, ал.2 от ЗПК кредиторът няма право да откаже предсрочно изпълнение на
кредита, което при приложение на чл.32, ал.2, ал.1 от ЗПК важи както за пълното
предсрочно изпълнение, така и спрямо частичното такова. Тази разпоредба е
специален закон и тя има императивно действие в отношението между ищцата Д. и ответника
„Р.-Б.“
ЕАД. Съдът намира, обаче, че в ЗПК не се съдържа специална разпоредба, която да
определя по какъв начин и ред следва да се преразпредели сумата, с която
кредитополучателят по потребителски кредит
е извършил частично погасяване на задълженията по договора за кредит. В
такъв случай, намира приложение разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД като
приложим общ закон между страните, според която когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, то се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. При тези изводи, въззивната инстанция намира за
неоснователни възраженията на ищцата Д. от въззивната й жалба, че същата е
предложила предсрочно погасяване на задълженията за главница по договора за
кредит, сключен с ответника „Р.-Б.“
ЕАД и че не е получила необходимото съдействие от кредитора си във връзка с
това си намерение, което според нея представлявало нарушение на разпоредбата на
чл.32, ал.1, изр. 1 от ЗПК вр. т.5.8.1 от договора за кредит от 26.04.2013 г.
С оглед
изложените съображения, като е отхвърлил изцяло като неоснователна исковата
претенция на ищцата Д. срещу ответника „Р.-Б.“
ЕАД, първоинстанционният съд е постановил едно правилно и законосъобразно
решение, което следва да се потвърди от въззивната инстанция, а въззивната жалба
на ищцата Д. срещу него – бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и предвид неоснователността на въззивната жалба на ищцата Д. на същата
не се следват разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като сторените такива следва останат за нейна сметка. На ответника „Р.-Б.“ ЕАД
се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Водим от изложеното
СГС,
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение № №113027 от 09.05.2017 г.,
постановено по гр.д. № 69512 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 90 състав.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. с ЕГН: ********** с адрес ***,
партер, офис 4 да заплати на „Р.-Б.“ ЕАД с ЕИК:******* със седалище и адрес на
управление ***-20 на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лева, представляваща сторените
във въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 2.