Мотиви към Решение № 1086 от 09.07.2020г. по АНД № 1679/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.
Районна
прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно производство № 74/2018
г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР
– Пловдив с предложение за освобождаване на обвиняемата А.В.С., ЕГН: **********
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу
обвиняемата С. е повдигнато обвинение за това, че на 01.08.2018 г. в гр.
Пловдив на кръстовището на ул. „Шипка“ и бул. „Освобождение“ при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“ модел „Стило“ с рег. № ***,
е нарушила правилата за движение:
- чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“;
- чл. 47
от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство.“;
- чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“;
- чл. 102 от ППЗДвП – „При приближаване
към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява
необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да
пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за
преминаване.“;
- чл.
104, ал. 1 от ППЗДвП – „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.“
и по непредпазливост е причинила на А.П.Т.,
ЕГН: ********** средна телесна повреда, изразяваща се в отворено раздробено
счупване на двете кости на дясната подбедрица, причинило трайно затрудняване на
движенията на долен десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. 2-ро вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
За
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу А.В.С., се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до три години или
пробация. Обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на НК и от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Предвид това
настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава
двадесет и осма от НПК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което намира за доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали както от
обективна, така и от субективна страна. Обосновава наличието на предпоставките
по чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемата С. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Предлага като смекчаващи отговорността
обстоятелства да бъдат отчетени добрите характеристични данни на обвиняемата и
чистото ѝ съдебно минало, като взема становище, че наказание,
индивидуализирано в минималния предвиден размер, би постигнало преследваните
цели.
Защитникът
на обвиняемата – адв. Т.И., се присъединява към становището на прокурора за
наличието на предпоставките за освобождаването на обвиняемата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, което моли да бъде
индивидуализирано в минимален размер.
Обвиняемата
С. се възползва от правото си да даде обяснения, в които възпроизвежда
възприятията си досежно настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП). В хода
на съдебните прения заявява, че съжалява за случилото се. С последната си дума
сочи, че ако съдът счита, че тя е виновна, то моли да ѝ бъде наложено
минимално наказание.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Обвиняемата А.В.С. е родена на *** ***, б.,б.г.,
живуща ***, със средно образование, омъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН: **********.
Свидетелят
А.П.Т. притежавал мотоциклет марка и модел „Хонда Силвър Уинг“ с рег. ***, цвят
***.
На
01.08.2018 г. обвиняемата А.В.С.,***, заедно с дъщеря си – свидетелката С. С.,
и свидетелката С.В. посетили гр. Пловдив. Обвиняемата управлявала лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег. № ***. На предна дясна седалка се возила свид.
С. С., а на задната седалка била свид. С.В.. Обвиняемата С. заедно с двете
спътнички възнамерявали да посетят магазин „Декатлон“, находящ се в ж.к. „Тракия“
гр. Пловдив. Обвиняемата А.С. управлявала лек автомобил марка „Фиат“ модел
„Стило“ с рег. № *** по западното платно за движение на бул. „Освобождение“ в
посока от север на юг, в средна пътна лента.
На
01.08.2018 г. около 13:30 часа свид. А.Т. бил излязъл да се разходи с
мотоциклета си из ж.к. „Тракия“ в гр. Пловдив. Видимостта била добра, на дневна
светлина, пътят бил сух и асфалтов. Свидетелят Т. управлявал мотоциклета си по
бул. „Освобождение“ в гр. Пловдив по източното платно за движение на булеварда
в посока от юг на север. Свидетелят Т. достигнал кръстовището на бул.
„Освобождение“ и ул. „Шипка“, което кръстовище било с кръгово движение.
Кръстовището било регулирано с поставени пътни знаци „Б1 - Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“ и Г12 - „Кръгово движение“ за навлизащите в
кръстовището. В самото кръстовище били поставени знаци Б3 - „Път с предимство“,
указващи, че движещите се моторни превозни средства в кръстовището, са с предимство.
Свидетелят Т. с управлявания от него мотоциклет навлязъл в кръстовището от лява
крайна лента като възнамерявал да направи обратен завой в кръстовището и да
продължи по бул. „Освобождение“ в западното платно в посока от север на юг.
По същото
време обв. А.С. с управлявания от нея лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“
с рег. № *** достигнала кръстовището на бул. „Освобождение“ и ул. „Шипка“,
което кръстовище било с кръгово движение, регулирано с пътни знаци Б1 - „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и Г12 - „Кръгово движение“ за навлизащите в
кръстовището. Обвиняемата А.С. спряла на намиращата се преди кръстовището
пешеходна пътека, за да се огледа за други участници в движението и след това
навлязла в кръстовището. Обвиняемата А.С. след навлизане в кръстовището се
движела със скорост от 36 км/ч и в средна лента в кръстовището. В един момент
водачът на мотоциклет „Хонда Силвър Уинг“ – свид. Т., който се движел в крайна
лява лента в кръстовището, непосредствено до обособения остров, предприел
маневра смяна на лентата и от лява лента навлязъл в средната, по която се
движела обв. С., и настъпил неизбежен удар в предната лява част на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег. № *** и в дясната страна на
мотоциклет „Хонда Силвър Уинг“ с рег. ***. Скоростта на движение на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег. № *** непосредствено преди
задействане на спирачната му система и в момента на удара е била около 36
км/ч., а тази на мотоциклета е била около 43 км/ч. След сблъсъка свид. Т.
загубил равновесие, паднал и с мотоциклета продължил да се плъзга по асфалта,
като в един момент се отделил от него. Мотоциклетът се установил в тревните
площи на разделителната ивица на бул. „Освобождение“. Обвиняемата А.С.
незабавно спряла в кръговото кръстовище и заедно със свид. С. С. и свид. С.В.
отишли при свид. Т. да проверят състоянието му. Свидетелката С. С. позвънила на
ЕЕН: 112 и сигнализирала за случилото се. Пристигналите полицейски служители
към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив изпробвали обв. С. и свид. Т. за
употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите и на двамата били
отрицателни, след което съставили протокол за ПТП с пострадали лица. На мястото
на инцидента пристигнал медицински екип, който откарал свид. Т. за лечение в
УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив. Полицейските служители запазили местопроизшествието
до идването на служители на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“
към ОДМВР Пловдив, които извършили оглед на местопроизшествието.
След
удара свид. А.П.Т. претърпял отворено раздробено счупване на двете кости на
дясната подбедрица и изкълчване на палеца на лявата ръка. Счупванията на
костите на подбедрицата причинили трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за около 5-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Останалите
увреждания причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129
от НК.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и
проверени гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите С. А. С.; С.Р.В., А.П.Т.
(частично), както и от обясненията на обвиняемата А.В.С., от писмените доказателства – справка
за съдимост за обвиняемата С. (лист 10 от делото); справка за нарушител/водач
за обвиняемата С. (лист 13 от делото); схема на кръстовището между бул.
„Освобождение“ и ул. „Шипка“ с вертикална пътна сигнализация и маркировка,
актуална към 01.08.2018 г. (лист 67 от досъдебното производство); констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 01.08.2018 г. (лист 70 от досъдебното производство);
справка за нарушител/водач за свид. Т. (лист 72 от досъдебното производство);
удостоверение за техническа изправност на ППС с рег. № *** (лист 113 от
досъдебното производство); епикриза на А.П.Т. (лист 121-121 от досъдебното
производство); амбулаторен лист № 6967/17.09.2018 г., издаден от д-р А.Д. (лист
123 от досъдебното производство); направление за хоспитализация на А.П.Т. (лист
124 от досъдебното производство), медицински документи (лист 125-127 от
досъдебното производство); характеристична справка на обвиняемата С. (лист 139
от досъдебното производство), от писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от
01.08.2018 г. (лист 2-3 от досъдебното производство), както и от заключението на съдебномедицинската
експертиза № 132/2019 по писмени данни (лист 22 от досъдебното
производство), от заключението на
автотехническата експертиза (лист 29-50 от досъдебното производство) и
от заключението на допълнителната
автотехническата експертиза (лист 53-58 от досъдебното производство).
Обвиняемата
С. се възползва от правото си и дава кратки обяснения. Относимите към делото
обстоятелства, които се установяват от тях, са, че тя се е движила в средната
пътна лента както преди, така и след навлизането си в кръстовището, че
мотоциклетът, с който е настъпил ударът, се е движил от нейната лява страна, че
не е видяла водача на мотоциклета да сигнализира с пътепоказател смяна на
лентата за движение преди настъпилото ПТП, че вътре в кръстовището платното за
движение било малко по-широко от това до навлизането в него. Заявява, че не е
сигурна дали в кръстовището е имало пътна маркировка, но си мисли, че е имало
три пътни ленти. Съдът изцяло дава вяра на обясненията на обвиняемата С.. Вярно
е, че в наказателния процес като освен средство за възпроизвеждане на
доказателства те могат да служат и за изграждането на защитни версии от
предаденото на съд лице. В случая не се констатират такива обстоятелства.
Обвиняемата по никакъв начин не отрича причастността си към настъпилото ПТП.
Нито едно от твърденията ѝ не се явява самостоятелен източник за
установяване на дадено релевантно по делото обстоятелство. Напротив – всичките
ѝ твърдения намират подкрепа и в други доказателствени материали и преди
всичко в заключението на автотехническата експертиза. В този смисъл обясненията
на обвиняемата са проверени, а достоверността им доказана в процеса и поради
това съдът им даде вяра.
На
показанията на свид. А.П.Т. се дава вяра само частично. Съдът приема, че
твърденията на свидетеля не отговарят на обективно случилото се в частта им, в
която сочи, че ударът с автомобила на обв. С. е настъпил в крайната лява лента,
по която се движил мотоциклетът, и след като автомобилът на С. рязко навлязъл в
нея. В тази им част показанията на свид. Т. са категорично оборени от
заключението на автотехническата експертиза, изцяло кредитирано от съда. В тази
си част показанията на Т. противоречат и на обясненията на обвиняемата. Въпреки
това противоречието според съда се дължи на неправилно възприета от свидетеля
фактическа обстановка. Това е така и доколкото в останалата си част показанията
на свид. Т. са подробни, последователни, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, включително със заключението на автотехническата
експертиза, а това мотивира съда да приеме, че показанията са и добросъвестно
дадени. От тях се установява, че преди да настъпи процесното ПТП мотоциклетът
на свидетеля и автомобила, управляван от обвиняемата, са се движили известно
време един до друг в съседни пътни ленти, а ударът е настъпил, когато вече са
били близо до изхода от кръговото кръстовище. И този свидетел потвърждава, че
вътре в кръстовището е имало три пътни ленти, като посочва, че той се е движил
в лявата (най-вътрешната), а обвиняемата в средната, което напълно се
припокрива с нейните обяснения. Свидетелят изяснява още, че вътре в
кръстовището не е подавал сигнал с пътепоказател, с изпъната ръка или по друг
начин за смяна на лентата за движение, тъй като, както се посочи, свид. Т.
въобще не твърди да е напускал своята пътна лента, на което му твърдение обаче
съдът не даде вяра. От показанията на Т. се установява още, че преди да обвиняемата
да навлезе в кръстовището пътната лента пред нея е била свободна от други
превозни средства.
Дава се
вяра и на показанията на свидетелите С. А. С. и С.Р.В.. Единствените относими
към предмета на делото обстоятелства, които се установяват от показанията на
свид. В., са, че именно обвиняемата С. е управлява процесния лек автомобил, че
в него освен тях двете е пътувала и свид. С. С., както и че ударът с водача на
мотоциклета (за когото по делото се установява да е свид. Т.) е настъпил, след
като автомобилът на С. вече е навлязъл в кръговото кръстовище. Свидетелката В.
заявява, че ѝ е било лошо по време на пътуването и затова не е обърнала
особено внимание на случващото се преди инцидента. Показанията ѝ
кореспондират с тези на другите две лица от автомобила – обясненията на
обвиняемата и показанията на свид. С. А. С.. От показанията на последната се
установяват датата на деянието (която съвпада с датата на разпита ѝ),
наличието на три пътни ленти на платното за движение, както и че обвиняемата се
е придвижвала в средната от тях, обстоятелството, че преди да навлезе в
кръговото кръстовище е спряла пред пешеходна пътека, а след навлизането е
настъпил удар с водач на мотоциклет, който е бил от лявата страна на
автомобила, управляван от С.. Показанията на тази свидетелка изцяло
кореспондират с установените по делото данни от протокола за оглед на
местопроизшествие, както и от заключението на автотехническата експертиза. В
тази връзка те се явяват проверени по делото, а достоверността им доказана.
Действително и свид. С. С., и свид. В. се намират в близки родствени отношения
с обвиняемата, но това не е основание да се отрече a priori
доказателствената стойност на показанията им. В случая и двете свидетелки
възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци.
Показанията им се явяват проверени след съпоставката им с обективни източници
на доказателствена информация, а освен това са взаимно кореспондиращи си и
вътрешно непротиворечиви.
В тази
връзка съдът обръща внимание, че от гласните доказателствени средства се
установяват преди всичко обстоятелствата на време, място на настъпване на
произшествието, присъствали лица и самоличността на водачите на двете участвали
в произшествието превозни средства. Всички тези въпроси получиха категоричен
отговор в настоящото производство, а по тези обстоятелства не се формира и
спор. В
свидетелските показания не се съдържат други съществени противоречия, поради което
и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
От
заключението на автотехническата експертиза на първо място се установява
мястото, на което е настъпил ударът между двете участвали в пътнотранспортното
произшествие МПС. Същият е настъпил по дължина на около 49 - 50 м северно и 6 -
7 м източно от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие, като
мястото е графично изобразено на позиция № 5 в приложената динамична мащабна
скица (лист 50 от досъдебното производство) и обективно попада в средната пътна
лента – т. 5 от заключението. На следващо място установява се разположението на
двете превозни средства върху пътното платно в момента, когато лекият автомобил
„Фиат Стило“, управляван от обв. С., е потеглил и навлязъл в процесното кръгово
кръстовище, т.е. това е моментът около 6,40 секунди преди удара, тъй като
вещото лице изчислява, че това е изминалото време след навлизането на
автомобила на обвиняемата в кръстовището до мястото на удара. И тук динамичната
мащабна скица на лист 50 от ДП графично илюстрира, че към този момент – позиция
№ 1, когато обвиняемата е навлязла в кръстовището, мотоциклетът, управляван от
свид. Т., се е намирал в позиция № 2 от скицата. Съобразяването на конкретната
пътна обстановка в този момент е от съществено значение за разкриването на
обективната истина, тъй като в заключението си вещото лице предлага различни
изводи за предотвратимостта на удара в зависимост от това кога се приема да е
настъпила опасността. Първата възможна хипотеза е отнесена именно към момента
преди обвиняемата да навлезе в кръстовището, която е възприел прокурорът.
Изяснява се на следващо място, че от момента на навлизането си в кръстовището
(позиция № 1 от скицата) до мястото на удара (позиция № 5) автомобилът „Фиат
Стило“, управляван от обвиняемата, е изминал около 32 метра (така лист 42 от
ДП). Това включва установяване на двете превозни средства на позиции съответно
№ 3 и № 4 от динамичната мащабна скица, когато са се движили успоредно едно на
друго, преди да е настъпил ударът. Позиция № 3 от своя страна се свързва с
другата възможна хипотеза за момент на настъпване на опасността съгласно
заключението на вещото лице. Тази позиция се отнася към момент около 0,8
секунди преди удара. Съгласно изчисленията на лист 45 от ДП /лист 17 от
заключението/ това е времето, което е изминало от момента на насочването на
мотоциклета „Хонда Силвър Уинг от лявата към средната пътна лента до момента на
настъпилия удар. Видно и от приложената скица на същия лист 45 от ДП, към
момента, когато мотоциклетът, управляван от свид. Т., се е насочил от лявата
към средната пътна лента, лекият автомобил, управляван от обв. С., се е намирал
на разстояние 8,06 метра от мястото на удара. В тази връзка от експертното
заключение се установяват и други необходими изходни обстоятелства за
преценката на приложимото право – на първо място скоростта на движение на двете
МПС, като скоростта на мотоциклета в момента на удара е била около 43 км/ч, а
на автомобила на обвиняемата С. непосредствено преди задействане на спирачната
му система и в момента на удара – около 36 км/ч. На следващо място досежно
разположението на превозните средства се изяснява, че след навлизането си в
кръстовището (позиция № 1 от схемата) обвиняемата С. се е движила в средната
пътна лента – така вещото лице изрично на лист 44 от ДП /лист 16 от
заключението/, а мотоциклетът, управляван от Т., се е движил в лявата пътна
лента (т.е. най-вътрешната) и в един момент от лявата е навлязъл в средната
лента, където вече се е била установила обвиняемата – там е настъпил ударът
след 0,81 секунди. Изяснява се още, че и двете превозни средства са се движили
в една и съща посока на движение вътре в кръстовището – от север на юг, като
мотоциклетът е навлязъл първи, а към момента на навлизането и на автомобила на
обвиняемата той все още се е намирал от източната страна на кръстовището (т.е.
позиция № 2 от скицата). В заключение вещото лице е формирало становище за две
възможни хипотези в зависимост от момента, когато е настъпила опасността за
обвиняемата С.. На практика те се свеждат до въпроса дали опасността от гледна
точка на обвиняемата е настъпила, когато мотоциклетът се е намирал под позиция
№ 2 или под позиция № 3 съгласно скицата на лист 50 от ДП. Мотивирано експертът
е заключил, че ако опасността е възникнало още когато мотоциклетът се е намирал
в източната страна на кръстовището (т.е. позиция № 2) ударът е бил предотвратим
за обвиняемата, ако беше отложила потеглянето си, но ако опасността е
възникнала, когато движейки се успоредно едно до друго, в съседни пътни ленти,
мотоциклетът рязко е навлязъл от своята лява в средната лента, където вече се е
била установила обвиняемата, то ударът е бил технически непредотвратим за нея.
Последният извод на вещото лице също се ползва с доверие от съда, тъй като той
е обоснован с необходимите експертни предвиждания и съобразявания, като
изяснява се, че от момента, когато мотоциклетът без предупреждение е навлязъл в
пътната лента на обвиняемата, последната е изминала 8,06 метра до мястото на удара,
а дължината на пълния ѝ спирачен път (т.нар. опасна зона) е била 21,14
метра (лист 41 от ДП, респ. лист 13 от заключението). Следователно в тази
хипотеза ударът е попадал вътре в опасната зона за обвиняемата и е бил
технически непредотвратим. Съдът кредитира заключението по изготвената
автотехническа експертиза. В същото е отговорено в пълнота на поставените
задачи с постановлението за назначаване на експертизата. Изготвено е от вещо
лице, разполагащо с необходимите специални познания в съответната област на
науката. Експертът е съобразил и използвал необходимите и релевантни изходни
данни – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум. Подробно е мотивирал
изводите, до които е достигнал. По тези съображения заключението се цени като
обосновано, подробно и добросъвестно дадено.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни се установява,
че на свидетеля А.П.Т. са били причинени раздробено счупване на двете кости на
дясната подбедрица и изкълчване на палеца на лявата ръка. Изяснява се и
механизмът на настъпване на описаните травматични увреждания, а именно в
резултат на удари с или върху твърд тъп предмет, като същите отговарят по време
и начин да са причинени при процесното ПТП. Установява се още, че счуването на
костите на подбедрицата е причинило трайно затрудняване движенията на долен
десен крайник за около 5-6 месеца. Изкълчването на палеца на лявата ръка е
причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни също се
кредитира от съда. То е изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите
специални познания в съответната област на науката. Експертът е съобразил и
относимата медицинска документация, при което е достигнал до обосновани изводи.
От справка за съдимост за обвиняемата С. се
установява, че същата не е осъждана, нито е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.
От правна
страна:
От събраните и проверени по делото доказателствени
материали се установява, че действително на описаните в постановление на РП –
Пловдив време и място – на 01.08.2018 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул.
„Шипка“ и бул. „Освобождение“ е настъпило пътнотранспортно произшествие.
Категорично са установени и участниците в него, а именно лек автомобил „Фиат
Стило“ с рег. № ***, управляван от обвиняемата С., и мотоциклет „Хонда Силвър
Уинг“ с рег. ***, управляван от свид. Т.. Доказа се и че последният е претърпял
средна телесна повреда, изразяваща се в отворено раздробено счупване на двете
кости на дясната подбедрица, причинило трайно затрудняване на движенията на
долен десен крайник.
Основният спорен момент по делото се концентрира около
обстоятелството в кой момент е възникнала опасността за обвиняемата С. и
по-конкретно дали това е станало, когато мотоциклетът „Хонда Силвър Уинг“,
управляван от свид. Т., се е намирал на позиция № 2 или на позиция № 3 съгласно
динамичната мащабна скица на лист 50 от досъдебното производство. Изясни се
вече, че в първата посочена хипотеза ударът е бил предотвратим за обвиняемата,
ако тя беше отложила навлизането си в кръстовището, а във втората – ударът е
бил техническо непредотвратим, защото е попадал вътре в опасната ѝ зона
са спиране. Съдът приема, че от конкретните факти по делото, установени от
събраните и проверени доказателства, се прави извод, че приложима към процесния
казус е именно втората посочената хипотеза – ударът е попадал в опасната зона
за спиране на обвиняемата, а настъпилото произшествие представлява случайно
деяние по чл. 15 от НК.
Съдебната практика трайно е изяснила, че моментът на
възникване на опасността за движението е винаги фактически въпрос, който не
може да бъде свързан с формалния критерий определена част от пътя. В процесния
случай за изясняване момента на възникване на опасността следва да бъде
разрешен един предварителен въпрос – а именно дали вътре в кръговото кръстовище
превозните средства са се движили по платното за движение в различни пътни
ленти или не. Значението на това обстоятелство ще бъде допълнително
изяснено от съда, но към настоящия момент достатъчно е да се посочи, че дори и
самото вещо лице ясно е посочило определящото значение на това обстоятелство за
правилното приложение на материалния закон. Така в т. 6 от заключението по
автотехническата експертиза (лист 49 от ДП/лист 21 от заключението) експертът е
посочил: „ако се приеме, че след навлизането на двете МПС в кръстовището, те са се движили по кръговото движение с три
ленти, то тогава причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че водачът на м-т „Хонда Силвър Уинг“ – А.П.Т. е предприел маневра
смяна на лентата и е навлязъл от лявата в средната пътна лента по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне движещия се там л. а. „Фиат Стило“. На първо място
доказателствена информация за установяването дали в кръговото движение е имало отделни пътни ленти се черпи от протокола за
оглед на местопроизшествие. От същия се установява, че на платното за движение
на бул. „Освобождение“, северно от процесното кръстовище, платното за движение
се състои от три пътни ленти за посоката от север на юг. Установява се, че
вътре в кръговото движение и след знака Г12 няма изпълнена хоризонтална пътна
маркировка. Пътната лента обаче не бива да бъде отъждествявана с пътната
маркировка. Подобен подход е незаконосъобразен, тъй като е в пряко противоречие
с действащия материален закон. В тази връзка що е пътна лента легална дефиниция
дава разпоредбата на § 6, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, съгласно
която пътна лента е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни
пътни превозни средства в една посока едно след друго. Същата дефиниция на
понятието дава и § 6, т.1 от ППЗДвП. Съдебната практика също трайно е изяснила,
че липсата на положена хоризонтална пътна маркировка не изключва наличието на
отделни пътни ленти при съблюдаването на правилото на § 6, т. 2 от ДР на ЗДвП
(така Решение № 95 от 03.05.2017 г. по н.
д. № 163/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив). Също така практиката по
приложението на разпоредбите за пътната лента са извели някои принципни
ръководни начала за конкретни обстоятелства от обективната действителност,
които да сочат какъв е броят на пътните ленти при липса на изпълнена
хоризонтална пътна маркировка. Напълно обосновано и вещото лице по
автотехническата експертиза е съобразило именно тези основни ориентири,
изведени в практиката – броят на пътните ленти се определя от водачите
съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните
пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на вещото лице, че в конкретния
случай съобразяването на тези правила определя три пътни ленти вътре в
кръговото движение. За категоричността на този извод съдът, независимо от
правомощието по чл. 378, ал. 2, пр. 1 от НПК, извърши допълнителен разпит в
хода на съдебно следствие и на двамата водачи – участници в пътнотранспортното
произшествие. От обясненията, респ. показанията и на двамата се установи по
категоричен начин фактът, че вътре в кръговото движение широчината на платното
за движение не само не се стеснява, а дори е по-голяма в сравнение с платното
на бул. „Освобождение“, по който са се движили и двамата преди да навлязат в
кръговото кръстовище. След като в по-тесния участък широчината на платното
определя три пътни ленти, то несъмнено и в по-широкия участък отново следва да
бъдат приети три отделни ленти. За пълнота следва да се посочи, че в
експертизата се приема широчината на платното вътре в кръговото кръстовище да е
същата като на булеварда. Заключението обаче не представлява доказателствено
средство за възпроизвеждане на това обстоятелство. Такова би могъл да бъде
протоколът за оглед на местопроизшествие. Допустимо е обаче информация за тези
обстоятелства да се черпи от свидетелските показания. При всяко положение не се
констатира съществено противоречие, тъй като и гласните доказателствени
средства, а и приетото в експертизата води до един и същи категоричен извод за
наличие на три пътни ленти вътре в кръговото движение. Самите участници в
произшествието – обв. С. и свид. Т., в разпита си пред съда разказват за
„лентите вътре в кръстовището“, като и двамата посочват те да са били три.
Следователно и от обективна страна, а и от субективна съгласно възприятията на
самите водачи в процесния пътен участък е имало три отделни пътни ленти за
движение.
Тук съдът
изрично обръща внимание, че това обстоятелство е описано и в обстоятелствената
част на постановление на РП – Пловдив, поради което не се касае за
новоустановено фактическо положение. Според съда това би трябвало да е
достатъчно, за да разреши спорното обстоятелство по делото в кой момент е
възникнала опасността. Отново се напомня за заключението на вещото лице по т.
6, че ако се
приеме, че след навлизането на двете МПС в кръстовището, те са се движили по кръговото движение с три ленти, то тогава
причина за настъпилото произшествие е, че водачът на мотоциклета е сменил
лентата си за движение, когато това не е било безопасно и е
навлязъл в лентата на обвиняемата, без да пропусне същата. По делото
категорично се доказа, че вътре в кръстовището превозните средства са се
движили по път с три ленти, което е условието, за да намери приложение горната
хипотеза. Това условие е осъществено в обективната действителност. Въпреки това
прокурорът е отказал да даде вяра на заключението на вещото лице, като е приел,
че е осъществена първата хипотеза на възможна опасност съгласно експертизата -
още когато мотоциклетът се е намирал в източната страна на кръстовището и на
позиция № 2 от скицата на лист 50 от ДП. Действително експертното заключение не
обвързва едностранно нито страните, нито съда в наказателния процес, но в
настоящия случай неподкрепено от никакви съображения е отказано да бъде
зачетено становището на експерта. Никоя от страните не оспорва обосноваността и
правилността на изводите на вещото лице, а както се посочи, същите изцяло се
ползват и с доверието на настоящия състав, тъй като са съобразени с фактите по
делото и са научно обосновани.
Въпреки това предвид възприетата от държавното
обвинение позиция същата следва да бъде разгледана, за да бъде ясно изяснена
нейната несъвместимост и неотносимост към установените по делото факти.
Погледнато от перспективата на обвиняемата С. – в момента, когато тя се е
намирала на стоп линията на бул. „Освобождение“, движейки се от север на юг и
достигайки до процесното кръгово кръстовище, тя се е позиционирала в средната
пътна лента. В тази част пътното платно се е състояло от три ленти за движение
в посоката, в която се е движила С., както преди, така и след навлизането в
кръстовището. В дясната лента до нея е имало друг автомобил също на стоп
линията. Пътните знаци, указващи ѝ дължимото поведение, били Б1 – „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и Г12 „Кръгово движение“. Вътре в кръговото
кръстовище имало само едно МПС - мотоциклет „Хонда Силвър Уинг“ с рег. ***,
управляван от свид. Т.. Следователно за обвиняемата съществувало задължението
да пропусне именно това МПС. Мотоциклетът от своя страна се движил само и
изцяло в лявата (най-вътрешната пътна лента). Средната пътна лента, в която
била обвиняемата, била празна и пред автомобила на С. нямало други превозни
средства, така както и пред автомобила в крайната дясна пътна лента.
Мотоциклетът, движейки се в лявата лента, която е различна от лентата на
обвиняемата, не сигнализирал със светлинен пътепоказател, с изпъната
хоризонтално встрани ръка, с превключване на светлините, със звуков сигнал или
по друг начин, че има намерение да премине от лявата пътна лента, където се
намирал, в средната такава. Това обстоятелство се установява от показанията на
самия водач на мотоциклета – свид. Т.. Тези му твърдения съдът намира за
логични и обясними, тъй като свидетелят твърди, че всъщност не е преминавал в
друга пътна лента, а ударът е настъпил, когато обвиняемата завила наляво,
навлязла в неговата пътна лента и го ударила. В тази част обаче показанията са
категорично оборени като недостоверни от заключението на автотехническата
експертиза, недвусмислено изяснила, че ударът е настъпил в средната пътна
лента. При тези факти съдът намира, че е напълно необосновано и несъобразено с
фактите по делото да се приеме, че свид. Т., намирайки се на позиция № 2 от
скицата на лист 50 от ДП, е представлявал опасност за движението на обвиняемата
и тя да е имала нормативно задължение да отложи навлизането си в кръстовището.
Това се дължи именно на доказания по делото факт за съществуващи отделни пътни
ленти вътре в кръстовището, към значението на който факт съдът по-горе в
мотивите си акцентира, че отново ще се върне. Най-важното обстоятелство от
фактическа страна в случая е, че обвиняемата е осигурила достатъчно странично
разстояние за разминаването и едновременното движение както на нейния
автомобил, така и на мотоциклета на свид. Т..
Щом е имало достатъчно странично разстояние, за да
могат двете превозни средства да се движат едновременно и независимо в
кръговото кръстовище, свидетелят Т., който е имал предимство, не е сигнализирал
по надлежен начин, че ще навлезе в друга пътна лента, а същевременно лентата
пред обвиняемата е била свобода, то не е съществувала никаква опасност за движението.
Навлизането на С. в кръстовището е било безопасно и ако свид. Т. не беше
навлязъл в лентата на обвиняемата, то двете МПС щяха и да завършат безопасно
излизането си от кръстовището.
Най-ясното доказателство обаче за това, че опасност за
движението не е съществувала, когато обвиняемата вместо да стои и чака в
празната си лента да премине мотоциклетът, който се движил в съвсем друга
лента, а е навлязла в кръстовището, е фактът, че всъщност С. е изпълнила
задължението си да пропусне мотоциклета. Обвинение да не е сторила това ѝ
е вменено с разпоредбите на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 104, ал. 1 ППЗДвП.
Задължението за пропускане на движещите се по пътя с предимство, както беше
изяснено, произтича от поставения пътен знак Б1, установено от схема за
организация на движението в процесния пътен участък, приложена на лист 66 от
досъдебното производство. Пропускането като указана от разпоредбата форма на
дължимо поведение не е легално дефинирано, както е пътната лента например.
Съгласно Български тълковен речник „пропускам“ означава „пускам да мине, да
влезе“. В тази връзка от събраните по делото доказателства по категоричен начин
се установява, че обвиняемата С. е пуснала мотоциклета да мине покрай нея. В
показанията си свид. Т. казва, че в един момент трите превозни средства
(включвайки и неинтересуващия делото автомобил в крайна дясна лента) са се
движили успоредно вътре в
кръстовището. Показанията му в тази им част изцяло кореспондират със
заключението по автотехническата експертиза, като този момент е графично
изобразен в позиция № 3 и № 4 на скицата на лист 50 от ДП. След като
обвиняемата е осигурила възможност двете МПС да се движат вътре в кръстовището,
следователно тя е изпълнила задължението си да го пропусне. Друга би била ситуацията,
ако ударът беше настъпил на мястото съгласно скицата на лист 56 от ДП, т.е. в
хипотезата, разгледана от допълнителната автотехническа експертиза, която обаче
не съответства на конкретните факти по делото. Видно е, че в хипотезата на
допълнителната експертиза ударът би настъпил веднага при навлизането на
обвиняемата, т.е. не би имало пропускане. Отново се подчертава обаче, че това
не кореспондира с обективно случилото се. Действителните факти по делото са
установени в първоначалната автотехническа експертиза.
След като двете превозни средства са се движили при
осигурено необходимо странично разстояние, успоредно едно на друго и вече вътре
в кръстовището, всяко в своя отделна пътна лента, то задължението за пропускане
е изпълнено, а нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 104, ал. 1 ППЗДвП не е
допуснато. Знакът Б1 указва дължимото поведение за водачите преди да навлязат в кръстовището,
когато се движат по път без предимство. След като навлязат, указанието на знака
вече е изпълнено и вътре в кръстовището започват да действат други правила. В
конкретния случай с оглед начина на разположение на процесните превозни
средства върху платното за движение поведението им е било регулирано от
правилото по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което „при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“. Именно
това правило за движение по пътищата е нарушил свид. Т., което в пряка
последица е довело до настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Тук съдът обръща внимание, че в показанията си свид. Т.
ясно сочи, че ПТП е настъпило „вече на излизане от кръстовището“. Това му
твърдение отново е проверено от заключението по автотехническата експертиза и
се явява достоверно. Мястото на удара е изобразено на позиция № 5 в скицата на
лист 50 от ДП. В този смисъл напълно неясно остава за съда защо на обвиняемата
се вменява обвинение, че при напускането на кръстовището е нарушила
предписанието на пътен знак Б1, след като този знак е поставен преди самото
кръстовище и указва какво да бъде поведението на водачите при навлизането, а не
при излизането от кръстовището. Когато обвиняемата е навлязла в кръстовището,
знакът Б1 или е бил нарушен, или е бил изпълнен, но при всяко положение
действието му вече е преустановено към мястото, където е настъпил ударът между
двете МПС, които вече са излизали от кръстовището.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че това
не е единственият недостатък на обвинението. Твърди се в постановлението на РП
– Пловдив, че обвиняемата С. е нарушила едновременно разпоредбите на чл. 20,
ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП. Както съдът нееднократно е имал повод да
напомня в съдебната практика е трайно и последователно изяснено, че е
невъзможно с едно и също поведение да се нарушат едновременно чл. 20, ал. 2,
изр. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – в този смисъл са Решение № 16/2012 г. по н. д. № 2888/2011 г.
на ІІ н. о. на ВКС; Решение №
300/2012 г. по н. д. № 947/2012 г. на ІІ н. о. на ВКС, косвено този извод
се застъпва и в Решение №
52/2012 г. по н. д. № 3071/2011 г. на ІІІ н. о. на ВКС, в което се приема, че по изр. 1 и изр. 2 на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
се визират различни нарушения. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП се
регламентират съответно т.нар. „предвидима“ и „непредвидима“ опасности, като
във всеки конкретен случай следва да се съобразява с какви фактори водачът е
бил длъжен да съобразява скоростта си на движение. Следователно дори и да беше
възприета тезата на прокурора, то обвиняемата отново следваше да бъде оправдана
по едно от двете несъвместими ѝ обвинения.
По гореизложените съображения съдът приема, че когато
свид. Т. се е намирал в източната част на кръстовището, отбелязано като позиция
№ 2 в скицата на лист 50 от ДП, той не е представлявал опасност за движението
на обвиняемата и за нея не е действала забрана да навлезе в кръстовището, което
тя е сторила безопасно. Въпреки това по делото е доказано да е настъпил удар
между двете превозни средства, което според настоящия състав се дължи на
виновно нарушаване от страна на свид. Т. на правилото по чл. 25, ал. 2, изр.
1-во от ЗДвП. Без значение за въпроса за отговорността на обвиняемата е дали
това поведение на Т. се дължи на загуба на контрол, недостатъчно наблюдаване на
пътя пред превозното средство, разсейване или дори съзнавано поведение.
Релевантното обстоятелство е, че опасността е възникнала в момента на насочване
на мотоциклета от лявата към средната пътна лента, в която се е намирала
обвиняемата С.. Този момент е 0,81 секунди преди удара, когато лекият автомобил
„Фиат Стило“ с рег. № *** се е намирал на 8,06 метра отстояние от мястото на
удара, а мотоциклетът „Хонда Силвър Уинг“ с рег. *** – на 9,68 метра. Изводът
на съда изцяло кореспондира със заключението по автотехническата експертиза. От
последната се установява и дължината на пълния спирачен път в конкретната пътна
обстановка, съобразно скоростта на движение на обвиняемата, която не е била
нито превишена, нито несъобразена с пътната обстановка, както и при отчитане на
времето за реакция на водача и за сработване на спирачната система. В случая
опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фиат Стило“ с рег. № ***,
управляван от обвиняемата С., е 21,14 метра (така лист 41 от ДП/лист 13 от
заключението). Следователно процесният удар, който за обвиняемата е настъпил
8,06 метра след възникване на опасността, е попадал вътре в опасната зона за спиране. По тези съображения ударът е бил
технически непредотвратим за С.. Скоростта, с която тя се е движила, е била
разрешена, а същевременно по делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че тя не е била съобразена с пътната обстановка, със
състоянието на пътя, със спирачните възможности на автомобила или
квалификацията на водача. Такива предположения категорично не могат и да се
правят в тежест на обвиняемата. Това налага извод, че е налице случайно деяние
по чл. 15 от НК. Деянието на обвиняемата С. не е виновно извършено деянието, тъй
като тя не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. За
да е налице небрежно извършено деяние, както твърди прокурорът, трябва кумулативно обвиняемата да е била
длъжна и да е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
По делото се доказа, че тъй като ударът е попадал вътре в опасната зона,
обвиняемата С. не е могла да предвиди тези последици, поради което е налице
случайно деяние, изключващо вината и субективна съставомерност на деянието и
същото не представлява престъпление. Това налага на основание чл. 378, ал. 4,
т. 2 от НПК обвиняемата да бъде оправдана по повдигнатото ѝ наказателно
обвинение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1
от НПК направените по делото разноски в размер на 519 (петстотин и
деветнадесет) лева следва да останат за сметка на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ