О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2109
Гр.
Перник, 13.05.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото
съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 02188/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал.
3 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД,
с ЕИК: ********* срещу Д.Ц.Т..
При
служебно извършената проверка за допустимостта и редовността на исковата молба,
съдът е счел същата за нередовна, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане от 17.04.2019 г. е дал указания на ищеца в едноседмичен да
отстрани допуснатите нередовности в т. ч. като представи доказателство за
внесена по сметка на Районен съд – Перник държавна такса за разглеждане на
исковете в размер на сумата от 25 лв., както и да уточни крайния момент от
периода, за който претендира вземането в размер на сумата от 44,64 лв. – лихва
за забава на месечните плащания, при съобразяване с обстоятелството, че в
заявлението/заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която обосновава интереса
си от установителна защита това вземане е за период до 27.11.2018 г., а не за
период до 27.12.2018 г. /както е по исковата молба/. С разпореждането съдът е предупредил ищеца за
неблагоприятните правни последици от неизпълнение в срок на дадените указания –
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Препис
от разпореждането с указанията е връчено на ищеца „Топлофикация – Перник“ АД на
25.04.2019 г., видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването му – л. 9 от делото, но в указания му едноседмичен срок, изтекъл
на 09.04.2019 г. по делото не е представено доказателство за внасяне на определената
държавна такса, нито за уточняване падежа на задължението, а с това и за
изпълнение на дадените на ищеца указания.
Съдът
намира, че неизпълнението на указанието към ищеца „Топлофикация – Перник“ АД да
внесе определената държавна такса, дължима за разглеждане на исковите му
претенции, е
основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК, а
като последица от това и за прекратяване на производството по делото в неговата
цялост. За да достигне до този извод съдът съобрази изричната разпоредба на чл.
128, т. 2 ГПК, въвеждаща като основание за редовност на исковата молба
прилагането на документ за внесена държавна такса, както и разпоредбата на чл. 129,
ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, предвиждаща като основание за връщане на исковата молба
невнасяне на държавната такса по делото при дадени от съда указания в тази
насока.
За
прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че въпреки дадената му
възможност за това, ищецът не представи доказателство за внасяне на сумата от 25
лв., определена по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и формирана като разлика между пълната дължима
държавна такса в размер от 50 лв. и внесената в хода на заповедното
производство от 25 лв., не е депозирал и молба по чл. 63 ГПК за продължаване на
срока за изпълнение на указанията, по която съдът да се произнесе.
За
пълнота съдът намира за необходимо да изясни, че самостоятелно основание за
връщане на исковата претенция за законна лихва за забава е и неизпълнението от
ищеца на указанията за изясняване момента, в който ответницата, в качеството си
на потребител, е следвало да изпълнява задълженията си за заплащане стойността
на доставяното количество топлинна енергия, релевантен при определяне
изпадането ѝ в забава, както и неуточняване на периода, за който се
претендира това вземане, предвид необходимостта от пълно съответствие между
вземанията – по характер, размер и период с тези по предходно развилото се
заповедно производство и недопустимостта в исковия процес по чл. 422, ал. 1 ГПК
да се заявява вземане за по-дълъг период.
Изложеното дотук обосновава извода, че поради неизпълнение
на дадените указания, исковата молба следва да бъде върната, а производството
по делото – прекратено.
Като
последица от това следва да бъде обезсилена и Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадената по ч. гр. дело № 08798/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това
разрешение следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед основанието за прекратяване на
производството – бездействието от страна на ищеца, както и етапа на
производство, на последния не се следват разноски.
В хода на заповедното производство длъжникът Д.Т. не
е направила искане за присъждане на разноски, а и по делото не са представени
доказателства такива да са извършени, поради което и не следва да ѝ се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
искова молба с рег. № 9527/27.03.2019 г., подадена
от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 02188/2019 г. по описа на Пернишкия районен
съд, ГО, I-ви състав.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед № 6534 от 12.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 08798/2018 г. по
описа на Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, VI-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба, пред Пернишкия
окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на ищеца.
При
влизане в сила на настоящото определение, препис от същото, заедно
с ч. гр. дело № 08798/2018
г. по описа на Пернишкия районен съд, да се изпрати на съответния състав.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: