№ 12598
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110170496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г. Ц. А., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД срещу С------ за
заплащане на сума в размер от 6000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, битови и
социални неудобства и психоемоционален стрес, вследствие на деликт, настъпил на
07.06.2022 г., около 9.00ч., в гр. С--“, в близост до кръстовището на ул. „Н-“ и ул. „З-“,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.12.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от 330 лв. - лихва за забава за
периода от 07.06.2022 г. до 22.12.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 07.06.2022 г., около 9.00ч., в гр. С--“, в близост
до кръстовището на ул. „Н-“ и ул. „З-“, ищецът през работно време и при изпълнение
на трудовите си функции, свързани с доставка на стоки в търговски обекти, след
слизане от служебния си лекотоварен автомобил и при опита си да отвори багажното
отделение на същия, почувствал удар в главата си изпитал силна болка.
Непосредствено след инцидента служители от намиращия се в близост търговски обект
„Ф-“ му помогнали, като промили раната на главата му. Мястото било посетено и от
екип на спешна помощ, от които било констатирано, че ищецът е ударил главата си в
знак и кърви, както и че не е губил съзнание, за което бил съставен фиш за преглед. На
09.06.2022 г. му бил извършен преглед в УМБАЛ „А.ска“, Клиника по съдебна
медицина, при които било установено наличие на рана в дясната слепоочно теменна
област на главата, с дъговидна форма с дължина около 8см., като е посочено, че
същата е получено вследствие на удар с или върху твърд тъп предмет в оскръглена
форма и изразен ръб, съставляващо временно разстроиство на здравето, неопасно за
живота, като би могло да се получи по време и начин на настъпване на посоченото
събитие. Непосредствено след произшествието търпял интензивни болки и страдания,
изпитвал психично безпокоиство, страх от повторни удари в пътни знаци. Оттогава и
1
до настоящия момент ищецът постоянно се оглеждал, като се движи по тротоар в
близост до кръстовища и изпитва притеснения да не се удари отново в ниско поставен
знак с остри ръбове. Ищецът предявява иск срещу С------, като имащ вменено по закон
задължение за поддържане изправността на пътищата, публична общинска
собственост, в частност - безопасното поставяне на пътни знаци по тротоарите, така че
те да са на нужната безопасна за движещите се височина, както и да бъдат така
изработени, че по тях да няма остри и режещи ръбове, които са от естество да нанесат
сочените от ищеца травматични увреждания. Претендира се осъждане на ответника да
заплати обезщетение за неимуществени вреди от 6000 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба- 23.12.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 330лв.- лихва за забава за периода от датата на
увреждането 18.03.2022 г. до 22.12.2022 г.
Ответникът – С------, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в които
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Признава
обстоятелството, че процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа.
Оспорва иска, поддържаики, че ищецът не ангажира преки доказателствени средства за
установяване на механизма на настъпване на процесния инцидент, както и
местоположението на паркираното от него превозно средство и пътния знак, с които е
осъществено евентуално съприкосновение. Посочва, че на ищеца не е налице издаден
болничен лист, не е било налице необходимост от консултация с друг специалист и от
допълнително изследване и не е извършвана допълнителна манипулация. Оспорва
механизма на настъпване на инцидента с твърдението, че от страна на водача е
нарушен чл. 98, ал 1, т. 6 от ЗДвП, като се твърди, че водачът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната
обстановка и е паркирал управлявания от него автомобил на място, което не е
предназначено за паркиране, а излизаики от автомобила е навлязъл в тревната площ.
Твърди също, че ищецът паркирал на тротоара, предвиден за придвижване на
пешеходци и мястото, определено за товаро-разтоварна деиност от магазина, които е
обслужвал. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства дали процесният
инцидент е признат за трудова злополука и не сочи доказателства за твърдения факт да
се намирал в трудово правоотношение и инцидентът да е настъпил по време на
изпълнение на трудовите му задължения.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че кръстовището на ул. „Н-“ и ул. „З-“, находящо се в гр. София, кв.
„С-“, съставлява общински път, част от общинската пътна мрежа.
От приетата справка-сведение от фирма „Ф--“ (л. 35 по делото) и Допълнително
споразумение към трудов договор (л. 29 по делото) се установява, че от 2017 г. ищецът
работи на трудов договор във фирма „Ф--“, както и че същият регулярно извършвал
доставката за обект Ф---, като това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските
показания.
Съвкупно от приетите писмени доказателства фиш за спешна медицинска помощ
2
от 07.06.2022 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 07.06.2022 г. съдебно-
медицинско удостоверение № 403/2022 г. от 09.06.2022 г. се установява, че на
07.06.2022 г. около 9 ч. ищецът е получил разкъсно-контузна рана и оток в дясната
слепоочно теменна област на главата, вследствие на удар с или върху твърд тъп
предмет с окръглена форма и изразен ръб, което се потвърждава от събраните гласни
доказателствени средства чрез разпит на св. Н---, които показания съдът не намира
основание да не кредитира. От същите се установява, че работи в магазин „Ф-“ и че
познава ищеца от 6-7 години, който и зареждал стока два пъти седмично в магазин
„Ф-“ № 18 в ж.к. „С-“. Сочи, че ищецът бил един от първите, който идвал до рампата
на магазина за приемане на стоката, след което отивал да зарежда други магазини и се
връщал отново за да си вземе документите. За процесния инцидент свидетелства, че
ищецът се върнал за да си вземе документите и докато седяла на рампата, видяла, че
ищецът отивал към буса и явно си проверявал документите. Тогава видяла, че се
ударил отгоре на главата в знак на ул. „Н-“, хванал се за главата и се върнал при нея
целия в кръв. Била от задната страна на знака, като дава показания, че бил кръгъл.
Ищецът бил висок 1.80, малко по-висок от нея. Свидетелката започнала да му оказва
помощ, но извикала линейка, от която го обработили, понеже не могла да се оправи
сама. Дава показания, че ударът бил голям, косата на ищеца изпадала, имало много
кръв, която не спирала, бил много пребледнял, определено изпитвал болки и
страдания, раната била дълбока и много издълбана и положението не било никак
добре. Дали му кола и сладки неща, защото ищецът не бил добре и поседял 2 часа там
докато се освести. Не е зареждал стока 2-3 седмици, като след като се появил,
благодарил на свидетелката за помощта и показал шевовете. Описва знака като
заоблен, все едно прерязан и прегънат, вдлъбнат, остър. Като си тръгвала видяла
кръвта и косата по знака. Сочи, че знакът бил в тревата на ъгъл между тревата и
плочката. Сега бил преместен и сложен нов. Ищецът бил паркирал буса на 2 метра след
знака надолу, като трябвало да го заобиколи за да се качи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 и чл. 86
ЗЗД.
Съдът е разпределил тежест на доказване съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, като
ищецът следва да установи, че лице, комуто ответникът е възложил извършването на
тази работа, е извършил твърдяното противоправно деяние - поставен пътен знак на
тротоар по начин, че да е под безопасната височина за пешеходците (чл. 16, ал. 5
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от
МРРБ /обн.ДВ, бр.73/2001 г./.) и с това допринесъл за настъпване на твърдения
инцидент по посочения начин - на 07.06.2022 г., около 9.00 ч., в гр. С--“, в близост до
кръстовището на ул. „Н-“ и ул. „З-“, в пряка причинна връзка от което ищецът е
претърпял твърдените неимуществени вреди (вида на претърпените болки и страдания,
битови и социални неудобства и психоемоционален стрес).
Ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми,
съответно, че с оглед чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 31 от ЗП е осигурил
изпълнението на изисквания на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на
3
пътищата с пътни знаци, издадена от МРРБ /обн.ДВ, бр.73/2001 г./, конкретно чл. 9, ал.
1 и чл. 16, ал. 5.
Между страните не е спорно, че процесното кръстовище е съставлява общински
път, част от общинската пътна мрежа, поради което и С------, в качеството на стопанин,
следва да бъде натоварена с нормативно предвидените задължения в чл. чл. 167, ал. 1
от ЗДвП, респ. чл. 31 от ЗП и в конкретния случай чл. 16, ал. 5 от Наредба №
18/23.07.2001 г. Съгласно чл. 9, ал.1 от тази Наредба пътните знаци и другите средства
за сигнализиране се поставят отдясно на платното за движение, с лицевата си страна
срещу посоката на движение, така че да не се закриват от други пътни знаци,
препятствия, съоръжения или принадлежности в обхвата на пътя на място, което
осигурява своевременното им разпознаване и възприемане от участниците в
движението през деня и през нощта, както и безпрепятствено движение на пътните
превозни средства и на пешеходците. Разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от същата наредба
установява изискване в населени места и селищни образувания разстоянието от
настилката на тротоара до най-ниско разположената точка на пътния знак или
допълнителната табела, поставени отстрани на платното за движение, да е не по-малко
от 2.25 метра и не повече от 3.30 метра. С------ като юридическо лице, натоварена с
посочените нормативно предвидени задължения, следва съответно да възложи на свои
служители – физически лица или на други юридически лица извършването на действия
за привеждане на фактическата обстановка в съответствие с правно дължимото. При
неизпълнение на горното задължение, то С------ на основание чл. 49 ЗЗД ще отговаря
за причинените от бездействието вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая фактическият състав за
ангажиране на отговорността на ответника е налице.
На първо място, С------ не е изпълнила изискването на чл. 16, ал. 5 от посочената
наредба, като не е поставила пътния знак на съответната височина. От свидетелските
показания се установява, че ответникът е висок около 1.80 м., който докато е вървял
към автомобила си и е гледал служебни документи, си е ударил главата в процесния
знак. От правилата на силогизма се стига до извод, че най-ниската точка на пътния
знак е под 2.25 м., доколкото ищецът е по-нисък (1.80 м.) и си е ударил главата в него
докато ходи, както и липсват доказателства (например друг обект или поведение на
лице), които да опровергават този извод, т. е. обяснят наличната разлика от около 45
см. между височината на ищеца и минималната височина на знака. Оттук се доказва и
противоправността на поведението (бездействието) на С------ да постави знака на
височина не по-малко от 2.25 м. от най-ниската му точка.
Доказани са и причинени вреди в причинна връзка с противоправното
бездействие, доколкото от свидетелските показания и събраната медицинска
документация се установява механизма на настъпването на вредите, както и в какво се
изразяват. При поставянето на знака на нормативно предвидената височина, в
конкретния случай ищецът нямаше да си удари главата в същия и нямаше да получи
посочените физически травми.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е
допринесъл за настъпването на вредните последици, чрез навлизане в тревни площи и
липса на внимание и концентрация при изпълнение на служебните му задължения. От
събраните по делото доказателства не се установяват факти в тази посока, както и при
изпълнение на служебните му задължения, а именно да доставя стока, ищецът не е
длъжен да предвижда поставени пътни знаци на подобна височина, на които е
4
обективно възможно да се удари.
При това положение, съдът следва да определи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди по справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. За определяне на горното, настоящият съдебен състав
изхожда от следните обстоятелства около претърпения инцидент: на първо място,
следва да се вземе предвид вида и степента на засягане на физическата цялост на
тялото, претърпените болки и страдания, периода на възстановяване, както и
последващите неудобства. Доказва се, че ищецът е получил разкъсно-контузна рана и
оток в дясната слепоочно теменна област на главата, изтекла е много кръв, паднала е
коса в следствие на удара, изпитвал е болка, ищецът не е могъл да извършва
служебните си задължения поне 2 часа, докато е бил в магазина, както и факта, че 2-3
седмици след инцидента ищецът е бил с конци на главата. Водим от горното, съдът
намира, че сумата от 1500 лв. би обезщетила причинените неимуществени вреди,
вземайки предвид и социално-икономическите условия в страната. Претенцията за
разликата над 1500 лв. до пълния претендиран размер от 6000 лв. следва да се
отхвърли. Претенцията за лихва за забава от 07.06.2022 г. до 22.12.2022 г. в размер на
330 лв. е частично основателна, като ответникът е изпаднал в забава за вземане в
размер на 1000 лв. за посочения период, поради което следва да се уважи за размер от
82.92 лева като претенцията за разликата до пълния размер от 330 лв. следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, с право на разноски разполагат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 274,40 лв. за държавна такса и 600 лв. за
адвокатски хонорар, като е доказал, че е сторил такива и е представил списък по чл. 80
ГПК. На основание чл. 78, ал. 1, следва да му се присъдят разноски в размер на
218,66лв.
Ответникът поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 следва да му се присъдят
разноски в размер на 75 лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД С------, ЕИК: ---, адрес: гр. С-
---- да плати на Г. Ц. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С------- сумата от 1500 лв.
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, битови и социални неудобства и психоемоционален стрес,
вследствие на деликт, настъпил на 07.06.2022 г., около 9.00ч., в гр. С--“, в близост до
кръстовището на ул. „Н-“ и ул. „З-“, както и сумата от 82.92 лева - лихва за забава за
периода от 07.06.2022 г. до 22.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2022 г., до окончателното плащане,
5
като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата над уважената част до
претендираната главница в размер от 6000 лв., както и за сумата над уважената част до
претендираната мораторна лихва в размер от 330 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С------, ЕИК: ---, адрес: гр. С----- да
плати на Г. Ц. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С-------, разноски по делото в размер на
218,66лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Г. Ц. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. С------- да плати на С------, ЕИК: ---, адрес: гр. С-----, разноски по делото в
размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6