Решение по дело №229/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 159
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Наталия Денева Георгиева
Дело: 20204500500229
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              159

 

                                      гр. Русе,  04.06.2020г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в закрито заседание на 4 юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                         АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при секретаря                                                                                  и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                           в.  гр. дело 229 по описа         за 2020год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

                   Д.Г.Д. *** е обжалвал постановление от 17.02.2020г. за прекратяване на основание чл.433, ал.2 ГПК на изпълнителното производство по изп.д.№40/20г. по описа на ЧСИ Ц. Г. Излага оплаквания за незаконосъобразност на постановлението и моли то да се отмени и делото да се върне на съдебния изпълнител, като му се присъдят и направените по делото разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК.

                   Ответницата – длъжник по изпълнението, не е дала възражение по подадената жалба.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от взискателя по изпълнението в законния срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество тя е основателна.

                   Изпълнителното производство е образувано по молба на жалбоподателя за привеждане в изпълнение на издадения в негова полза изпълнителен лист №3212/11.10.2019г., издаден от Русенския районен съд по влязлото в сила решение по гр.д.№7735/2018г., с което е определен режима на лични отношения на Д. с малолетния му син Г. Длъжник по изпълнението е ответницата Г.Й.Д. – майка на детето, на която са възложени родителските права. От приложеното изпълнително дело е видно, че на длъжницата е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени и дължимите от нея разноски във връзка с образуваното изпълнително производство. За събиране на вземането върху трудовото й възнаграждение е наложен запор. Разноските са платени чрез получената от запора сума и тази, която длъжницата доброволно е внесла по делото. На 17.02.2020г. съдебният изпълнител е издал обжалваното постановление, с което е прекратил производството по делото на основание чл.433, ал.2 ГПК.

                   При така изяснената фактическа обстановка съдът намира обжалваното постановление за незаконосъобразно. В чл.433, ал.1 ГПК изчерпателно са изброени основанията, при възникването на които изпълнителното производство следва да се прекрати. Нормата е императивна и следва да се прилага стриктно, поради което изпълнението не следва да се прекратява в отсъствието на предпоставките по чл.433, ал.1 ГПК, какъвто е настоящия случай. Законодателят прави разлика между основанията за прекратяване на производството по чл.433, ал.1 ГПК и тези за приключване на изпълнителното производство по чл.433, ал.2 ГПК, което съдебният изпълнител не е съобразил, следствие на което е постановил прекратяване на делото на основание чл.433,ал.2 ГПК, което предполага пълно удовлетворяване на длъжника и събиране на разноските по изпълнението. Към момента на прекратяване на изпълнителното производство не е имало основание нито за прекратяване на изпълнението, нито за свършване на изпълнителното производство по чл.433, ал.2 ГПК, тъй като задължението не е било изпълнено. В настоящия случай предмет на принудителното изпълнение е определено действие – изпълнение на определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето Г., което има периодичен характер и ще съществува до настъпване на обстоятелства, които изменят или прекратяват това задължение. Затова обжалваното постановление като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия. Предвид основателността на жалбата в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за такси и адв. възнаграждение.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                                Р                 Е       Ш      И:

 

                   ОТМЕНЯ  постановлението от 17.02.2020г. за прекратяване на основание чл.433, ал.2 ГПК на изпълнителното производство по изп.д.№40/20г. по описа на ЧСИ Ц. Г. и ВРЪЩА делото за продължаване на изпълнителните действия.

                   ОСЪЖДА Г.Й.Д. ***, да заплати на Г. Д. ***, сумата 273лв. разноски по делото.

                   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: