Р Е
Ш Е Н
И Е
№
06.12.2019 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Г. Христова, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. № 281/2019г. по описа на ДРС и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.А.К. с ЕГН ********** ***, с която срещу С.Ф.А.
с ЕГН ********** ***, Г.Ф.А. с ЕГН ********** ***, М.Х.П. с ЕГН ********** ***,
Х.М.П. с ЕГН ********** ***, Г.М.П. с ЕГН ********** ***9 и М.Л.В. с ЕГН **********
***, е предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД, обективно и
субективно пасивно съединен с иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД, и иск с
правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Претендират
се сторените по делото разноски.
Претендираните от ищцата права
произтичат от следните обстоятелства:
Ищцата твърди да е собственик на
1264/4150 ид.части от следния недвижим имот, находящ се в село *, общ. Добричка,
УПИ I, имот с пл.№ 65 в кв.11а по ПУП на селото, на основание договор за
дарение, обективиран в нот. акт № 2,
т.5, н.д.№ 1295/1990 г. на нотариус при ДРС, договор за покупко-продажба, сключен
с нот.акт № 53,т.VIII, н.д.№ 1364/2018 г. на нотариус Ю.Димитров и по
наследство, след смъртта на баща й А.Н.Б./наследник на Н.Б.Н./, б.ж. гр.Добрич,
починал на 03.03.1996г.
Ответниците С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П., Х.М.П. и
Г.М.П. притежавали останалите 602/4150 кв. м. от гореописания имот, на
основание договор, сключен на 28.05.1987 г. с н. акт № 6,т.III, н.д.№ 777/1987 г. на нотариус при ДРС. На 19.01.2016 г., с нот.акт № 4,т.1, н.д.№ 3/19.01.2016 г. на нотариус
Е.Стоянова, рег.№ 301, с район на действие ДРС, вписан
под акт № 128, т.1, н.д.№ 123/2016 г. в СВп. - гр.Добрич същите даряват 100 кв.
м. идеални части от УПИ I,65 в кв.11а, целия от 4150 кв.
м. на ответника М.Л.В.. Същия ден, на 19.01.2016 г., с
нот.акт № 5,т.1, н.д.№ 4/19.01.2016 г. на същия нотариус, вписан под акт №
127,т.1, н.д.№ 122/2016 г. те продават на М.Л.В. още 502 кв. м. в идеални части
от дворното място от 4150 кв.м .от съсобствения между страните УПИ I,65 в кв.11а по ПУП на с.*,
общ.Добричка за сумата 1150 лева.
Според ищцата действителната воля
на ответниците е била да се сключи договор за покупко-продажба. Желанието на
ответниците е било да набавят средства за погасяване на дълг на един от тях – Г.А..
Извършеното дарение с първия нотариален акт прикрива договор за покупко -
продажба, за да се заобиколи разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС, изискваща
предлагането на съсобствена част от недвижим имот за продажба първо на
съсобственика на имота. Ищцата не е била канена от съсобствениците - продавачи
да изкупи идеалните им части от съсобствения имот, не е била уведомявана за
извършените сделки, за които узнала на 03.01.2019 г. след справка в Службата по
вписванията гр.Добрич. Извършеното дарение е привидна сделка, а действителната
прикрита сделка е договор за покупко-продажба.
С исковата молба се претендира съдът да прогласи нищожността на
договора за дарение на 100/4150 ид.ч. от недвижимия имот, като привиден,
прикриващ договор за продажба, след което да се приложат правилата за прикрита
продажба на 100/4150 ид.ч. от процесния имот, и да допусне изкупуване на 100/4150
ид.ч. и 502/4150 ид.ч. от имота от ищцата при обща цена от 1150 лв. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, с общ
отговор, ответниците С.А. и Г.А. молят за отхвърляне на предявените искове.
Сочат, че общият им наследодател Ф.Т.А. е притежавал собствеността върху
602/4200 ид.ч. от процесния имот по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с П.Р./наследник на Н.Б.Н./, обективиран в
нотариален акт №6, т.III, д. №777/1987г. Съгласно посочения договор процесните
602/4200 ид.части попадат в парцел 4-ти по изготвения между съсобствениците
договор за доброволна делба, т.е. продавачът се е легитимирал като единствен
собственик на процесните 602/4200 ид.части. С оглед съдържанието на исковата
молба ищцата не оспорвала прехвърлителната сделка от 1987г., от която
произтичали правата на ответниците. Ищцата не твърдяла, че при сключването на
тази сделка е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС. Следвало да се
приеме, че наследодателите на ищцата са се отказали от правото си на изкупуване.
Правото на изкупуване за ищцата било преклудирано.
Оспорва се едва на 03.01.2019г.
ищцата да е узнала за извършените разпоредителни сделки от 19.01.2016г.
Оспорва се договорът за дарение
да е привиден. През 2013г. С.А. претърпял ортопедична операция и поради
здравословното си състояние не можел да се грижи сам за себе си. Ответникът М.В.
помагал на съпругата на С.А. в грижите за последния – цепел дърва, поддържал
градината, помагал му в ежедневнието. Поради стореното С.А. искал да го
възнагради. Разговарял с останалите наследници на Ф.А., които се съгласили да
дарят на М. гореописаните идеални части от имота. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК са
постъпили писмени отговори от ответниците М.Х.П. и Г. М П., които са с еднакво
съдържание. На 11.11.1980г. бил съставен нотариален акт въз основа на
обстоятелствена проверка, с който било признато, че наследниците на Н.Б.Н. са
собственици на процесния имот по наследство и давностно владение. С договор от
23.02.1982г. наследниците на Н.Б.Н. са поделили имота помежду си. По силата на
този договор П.Н.Р.– дъщеря на Н.Б.Н. е получила в дял два парцела от имота,
единият от който е продала на наследодателя на ответника. Едва през
2018г. ищцата придобива 2/24 ид.ч. от гореописания имот, т.е. към 2016г. за останалите
съсобственици не е съществувало задължение да поканят същата да изкупи дела им.
По изложените съображения се моли за отхвърлянето на предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника М.Л.В..
Наследниците на Н.Б.Н.,
б.ж. на село Ведрина, обл. Добрич, починал 13.04.1956г. вследствие извършена
обстоятелствена проверка на 11.11.1980г. са се снабдили с констативен
нотариален акт, с който им е било признато придобитото по наследство и
давностно владение право на собственост върху процесния имот - дворно място, с
площ от 4200 кв.м., с план № 65, парцел I, разположен в кв. 11а, по уличната и
дворищната регулация на село *, обл.Добрич. С договор
от 23.02.1982г. всички наследници на Н.Б.Н., респ. и техни низходящи, са
разпределили дяловете помежду си. П.Р.е извършила продажба на притежавания от
нея дял на Ф.А.. В действителност останалите ответници през 2016г. са извършили разпоредителни действия с имота, като даряват на М.В.
част от него - 100 кв.м. ид.ч. от УПИ I, пл. № 65, в кв. 11А, представляващо
дворно място. Оспорва се действителната воля на
страните при сключване на договора за дарение да е била да се сключи договор за
покупко-продажба, за да се заобиколи разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗС. Оспорва се конститутивният иск
да е предявен в преклузивния срок по чл.33, ал.2 от ЗС - двумесечен срок от продажбата. През 2016г. ответникът В. се е
срещал с М. * и нейния съпруг Стоян, които били наясно, че ответникът е закупил
част от имота. М.В. споделил на ищцата
за своите намерения да трасира имота. М.К. и съпругът й С.лично да са
присъствали в момента на трасиране и означаване на граничните точки на имота,
като според ответника това обстоятелство може да бъде потвърдено от геодезиста,
съставил съответния протокол - инж. М.Д.. Ищцата оказвала системен психически
тормоз върху ответника В. и семейството му. Ответникът С.А. лично е уведомил
ищцата за намерението на останалите съсобственици и отправил към нея
предложение да закупи дела им. Едва след категоричния отказ на ищцата да изкупи
дела на останалите съсобственици, под предлог, че в момента не разполага с
финансови възможности, същият дял е продаден на трето лице, при същите условия
и цена, предложени на М. *. По изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищцата лично
и чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на
предявените искове. В хода по същество поддържа твърдението си, че са наличе
предпсотавките за уважаване на исковете, а именно: имотът, предмет на двата
атакувани договора, е съсобствен; ищцата не е поканена писмено да изкупи дела
на продавачите преди те да продадат на ответника М. идеални части от имота; относно
привидността на процесния договор за дарение се моли съдът да вземе предвид
личните изявления на ответниците С.А. и Г. А в проведеното на 15.05.2019.г
съдебно заседание, че те са били принудени да продадат имота, а за дарението
решението е взето по съвет на нотариуса, когато документите за сделките
вече са били готови; изрично ответникът Г.А.
заявява, че „конкретно за това дарение, което се случи през 2016 г. и последващата продажба, трябва да питате
нотариуса“, като според ищцата това изявление трябва да се тълкува като
признание на неизгодни за ответната страна факти, ч.е. че с извършеното дарение
се прикрива договор за покупко-продажба; договорената цена от 1150 лева не е
спорна по делото, като това следва и от изричното изявление пред съда на С.А.;
ищцата узнала, че купувач по сделката е именно М.В. на 3.01.2019 г. след
справка в Службата по вписванията, т.е. спазен е срокът по чл. 33, ал.2 от ЗС;
доказателствата, включително и многобройни изявления от пълномощничката на М.В.
– **, сочат, че именно ** се е представяла за собственик на имота, т.е. не се е
знаело какви са конкретните парапетри на извършената сделка.
Ищцата депозира писмени бележки извън
предоставения от съда срок, поради което развитите в тях съображения не следва
да бъдат обсъждани.
В съдебно заседание
ответниците молят за отхвърляне на предявените искове.
Ответниците М.П., Х.П., Г.П. и М.В.
в първото по делото съдебно заседание, чрез адв. В. Г. – ДАК, заявяват, че
ищцата знае за извършваниете сделки още от момента на сключването им,
присъствала е и на трасирането на имота. Твърдят наличие на договор за доброволна делба
от 23.02.1982г. и вследствие на него липва на съсобственост между страните.
В съдебно заседание
на 15.05.2019г. /л. 157 – л. 158, л. 163/ ответникът С.А. лично заявява пред
съда, че заедно с другите ответници са имали право да продадат наследническото
си място, взели са решение за продажба и са намерили купувач през 2015г. През
2015. ответникът отишъл при ищцата, за да се снабди с копия на документи. М. К.
знаела, че ответниците от много години искат да продадат имота си. Когато
починал бащата на С.А., последният заедно с останалите наследници започнали да
търсят купувач на имота, защото не можели да го поддържат. Решението за дарание
било взето, когато документите вече били подготвени от нотариуса. За
извършеното дарение били посъветвани от нотариуса. Страните по сделките отишли
при нотариуса и се разписали. Ответникът С.А. и останалите наследници били
принудени да продадат имота, не можели да се грижат за мястото, лозето
многократно било обирано.
Ответникът Г.А.
заявява пред съда в съдебно заседание на 15.05.2019г. /л. 158/, че като
собственик има право да си продаде имота, а за конкретното дарение и последващата
продажба трябва да се пита нотариуса.
В хода по същество
ответникът М.В., чрез пълномощника си ** /негова майка/ моли за отхърляне на
предявените искове по следните съображения: искът не е предявен в определения
от закона преклузивен срок; ищцата е
уведомена още през 2016 г., че М.В.
е новият собственик на имота; ** е участвала през 2016г. в сделката като майка
и пълномощник на М.; ищцата и семейството й познават **; проблемите и
разправиите между М.К. и ** започнали през март – април 2016г.; дарението е
извършено по лични и семейни причини; в закупения имот М.В. извършил
подобрения.
В хода по същетсво
/л. 324/ ответникът С.А. моли за отхвърляне на исковете – имотът е продаден
през 2016г.; според него не е необходимо разрешение от ищцата, щом се продава
наследнически имот.
Ответниците, чрез
адв. А.А., настояват за отхвърляне на исковете:
ищцата не установила нищожност на дарението; М.В. е помагал на ответника С.А.,
приятел е със сина му и поради тази причина дарението е извършено. В предоставения
от съда срок, ответниците, чрез адв. А.А., депозорат писмени
бележки: исковата молба е подадена три години след като М.Л.В. е придобил
собствеността върху 602 /4150 идеални части върху имота, находящ се в село * и
след като неговата майка и пълномощник при сделката е извършила подобрения в
имота за над 30 000 лева; имотът е бил пустеещ 10 години и едва след
облогородяването му ищцата е проявила интерес към него; от събраните
доказателства по делото по безспорен начин се установявало договорът от 1982г.
е за доброволна делба, поради което
всеки от съделитилите има право да продава своята част, без да се съобразяват и
да иска съгласие на останалите собственици; извършеното дарение било
действително; ищцата узнала за сделката още при трасирането на имота, което
следвало от показанията на свид. М.Кирилова;
съдът не следвало да кредитира показанията на съпруга и сина на М. К..
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД, обективно и субективно пасивно съединен с иск с
правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Правната норма, уредена в чл. 26,
ал. 2, изр. 1, предл. пето от ЗЗД, обявява за нищожни привидните договори - при
персонална или обективна (абсолютна или относителна) симулация. Симулативни са
договорите, при които страните по него не са изразили действително, а само
привидно намерение (воля) за пораждане правните последици на учреденото
съглашение. Когато волята на страните по облигационното правоотношение е
насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а
само да се създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по различен начин от
обективираното в съглашението намерение, симулацията е относителна.
Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяване привидността на оспорената сделка
принадлежи на страната, която навежда това правно твърдение - в настоящия
процес ищцата следва чрез пълно и главно доказване, както предписва правната
норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК, да
установи, че процесната сделка е относително симулативна - т.е. волята на
страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в
съглашението намерение (договорът за дарение е нищожен като привиден и прикрива
договор продажба, която е действителен).
Искът за нищожност е обуславящ
спрямо иска за изкупуване с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, който е
обусловен от доказването на привидността, както и от доказването, че в
действителност прикритата сделка е договор за покупко-продажба.
За да бъде уважен иск по чл.33,
ал.2 от ЗС, в тежест на ищцата, при условията на пълно и гласно доказване, е да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) Наличие на
съсобственост върху недвижим имот към момента на атакуваната сделка –
19.01.2016г.; 2) Прехвърляне на идеална част от имота от един съсобственик на
трето лице чрез договор за покупко-продажба; 3) Непредлагане писмено на
останалите съсобственици или на някой от тях да изкупят частта на
съсобственика-продавач при условията, при които е извършена продажбата на
третото лице или отправяне на предложение, което съдържа симулативни условия,
прикриващи по-благоприятните условия за продажба, действително уговорени между
продавача и третото лице-купувач.
Предявяването на иска е обвързано
от закона - аргумент от чл.33, ал.2, изр.2 от ЗС, с преклузивен срок,
съставляващ предпоставка за неговата допустимост- 2 месеца от продажбата или от
узнаването, като в тежест на ищцата е да установи момента на узнаването.
От нотариален акт №108, том IV с, д. 1526.1980г. на Толбухински районен съдия /л. 4/,
се установява, че въз основа на обстоятелствена проверка, наследниците на Н.Б.Н.
са признати за собственици на имот, представялващ дворно място, находящо се в
с. *, ведно с построена върху него къща от две стаи и салон, имот с пл. №65, в кв. 8 по регулационния план на селото. По делото не е
спорно, а и от удостоверение за наследници, изх. №40/08.06.2018г. се
установява, че ищцата е от кръга на наследниците по закон на Н.Б.Н..
От представения по делото договор
за дарение, обективиран в нот. акт № 2,
т.5, н.д.№ 1295/1990 г. на нотариус при ДРС /л.6/ се установявява, че ищцата М.
К. е придобила собствеността върху 572 кв.м. в идеални части от дворно място,
цялото от 4200 кв.м., имот с пл. №65 в кв. 8 по плана на с. *, обл. Добрич. Впоследствие с договор за покупко-продажба,
обектвиран с нот.акт № 53,т.VIII, н.д.№ 1364/2018 г. на нотариус Ю.Димитров,
същата става собственик на 2/24 ид.ч.от дворно място на площ от 4150 кв.м.,
съгласно скица, а по документ за собственост на площ от 4200 кв.м.,
представляващо имот с пл. № 65 , за който е отреден парцел I, отреден за
озеленяване, разположен в квартал №11А по уличната и дворищната регулация на
село *, обл. Добрич.
По делото не е спорно, че
ответниците С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П., Х.М.П. и Г.М.П. са притежавали останалите
602/4150 кв. м. от гореописания имот, на основание договор, сключен на
28.05.1987 г. с н. акт № 6,т.III, н.д.№ 777/1987 г. на нотариус
при ДРС /л. 69/. Установява се, че на 19.01.2016
г., с нот.акт № 4,т.1, н.д.№ 3/19.01.2016 г. на нотариус Е.Стоянова, рег.№ 301,
с район на действие ДРС, вписан
под акт № 128, т.1, н.д.№ 123/2016 г. в СВп. - гр.Добрич /л. 20/ същите даряват
100 кв. м. идеални части от УПИ I, 65 в кв.11а, целия от 4150 кв. м. на
ответника М.Л.В.. Същия ден, на 19.01.2016 г., с
нот.акт № 5,т.1, н.д.№ 4/19.01.2016 г. на същия нотариус, вписан под акт №
127,т.1, н.д.№ 122/2016 г. /л.19/ те продават на М.Л.В. още 502 кв. м. в
идеални части от дворното място от 4150 кв м от съсобствения между страните УПИ
I, 65 в кв.11а по ПУП на с.*, общ.Добричка за сумата 1150 лева.
С договор от 23.02.1982 г. – л.66
от делото, наследниците на Никола Богдавнов и съпругата му М. А. са постигнали
взаимно съгласие за това как да се разпредели ползването на общия им имот, предвид
това, че не е налице възможност същият да бъде парцелиран реално между тях.
Спорен по делото е въпросът дали този договор може да се приема като договор за
доброволна делба, ликвидиращ съсобствеността. Според ответниците ищцата
признава, че този договор е за делба на процесния имот, поради което не е
налице съсобственост и следователно предвид липсата на такава предявеният иск
по чл. 33, ал.2 от ЗС е неоснователен. Релевантна, в случая е, правната
характеристика на договора от 23.02.1982 г., а не субектвиното отношение на
някой от страните към същия. Договорът е за разпределение на ползването.
Посоченият договор обвързва страните по него относно установения начин на
ползване на съсобствения имот, докато трае съсобствеността, същият може да бъде
изменяван по всяко време по взаимно съгласие, а при липса на такова – по реда
на чл. 32, ал.2 от ЗС. С договора за разпределение на ползването не се разрешава
въпроса за сосбствеността, а касае единствено управлението и ползването на
общата вещ. Поради изложеното съдът приема, че е налице съсобственост по
отношение на процесния имот, като ищцата М. К. се легитимира като собственик на
ид. част от процесния недвижим имот към релевантния момент – 19.01.2016г.,
съгласно нот. акт № 2, т.5, н.д.№ 1295/1990 г. на нотариус при ДРС.
Твърденията на ищцата за
нищожност на договора за дарение, обективиран
в нот.акт № 4,т.1, н.д.№
3/19.01.2016 г. на нотариус Е.Стоянова, рег.№ 301, с район на действие ДРС, вписан под акт № 128, т.1, н.д.№ 123/2016 г. в СВп.
- гр.Добрич /л. 20/ поради привидност (чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД) се основават
на обстоятелството, че с извършеното дарение на идеални части от процесния
недвижим имот се прикрива договор за покупко-продажба (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), т.е.
твърди се, че е налице относителна симулация, като по този начин се цели
заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Твърденията за правото на
изкупуване на идеалните части от имота от страна на ищцата се основават на
извършено при твърдяната прикрита продажба, както и при явните такива,
нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като ответниците по тези сделки не са
предложили на ищцата, като съсобственик на имота, да закупи техните дялове на
предложената на третото лице цена и при същите условия.
Предмет на иск за обявяване на
нищожността на правната сделка, е установяването със сила на пресъдено нещо, че
същата е засегната от посочения в исковата молба порок - привидност. При
привидния договор волеизявленията на страните по него се правят симулативно, а
действителната им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна
симулация) или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна
симулация). В случая се твърди да е налице относителна симулация, тъй като
ищецът свързва привидността на договора за дарение с прикриването на договор за
покупко-продажба. За да е налице твърдяната относителна симулативност на
сключения между ответниците С.А., Г.А., М.П., Х.П. и Г.П., от една страна, като
дарители, и ответника М.В., като надарен, по делото безспорно следва да бъде
установено, че страните по сделката не са желаели настъпването на последиците
от дарението, а действителната им и прикрита от тях воля е била за сключване на
договор за покупко-продажба с предмет собствеността върху същите идеални части,
но възмездно. Доколкото се касае за иск за
нищожност на сделка, предявен от трето спрямо тази сделка лице, страните по
тази сделка следва да се считат за задължителни необходими другари (Определение
№ 632 от 20.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5812/2013 г., I г. о., ГК, Решение
№ 32 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2016 г., III г. о., ГК). Съгласно
чл. 216, ал.2 ГПК от извършените от някои от другарите действия имат значение и
за неявилите се и неизвършили тези действия другари. В случая е налице
признание от страна на ответниците Г.А. и Ф.А., заявено пред съда в съдебно
заседание от 15.05.2019г. на неизгоден за тях факт, а именно, че действителната
им воля е била да сключат договор за покупко – продажба с трето за
съсобствеността лице - М.В., като договорът за дарение е сключен по съвет на
нотариуса. На осн. чл. 216, ал.2 от ГПК извършеното признание обвързва и
останалите ответници. Действително,
извършеното признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото, на осн. чл. 175 от ГПК, но по делото не се събраха каквито и да е било
доказателства, вкл. и гласни, обуславящи валидността на договора за дарение.
Поради това се налага извода, че дарението от 19.01.2016 г. е симулативен
договор, прикриващ продажба, която е следвано от друга продажба при цена от
1150 лв., като страните не са формирали спор относно продажната цена. На
въпроси, зададени по реда на чл. 176 от ГПК, ответниците
Г.А. и Ф.А. заявяват, че действителната продажна цена е тази, посочена в нораиалния
акт.
С оглед гореизложеното, следва да
се уважи искът за прогласяване на нищожността на договора за дарение като
относително симулативен и прикриващ продажба при цена 1150 лв.
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 1
от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност. В разглежданата хипотеза ще се
приложат правилата на прикритата продажбена сделка, тъй като са налице основанията
за нейната действителност. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение №
5/2012 г. по тълкувателно дело № 5 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС. В
конкретния случай, предвид установеното по-горе, съдът приема, че
действителната воля на ответниците С.А., Г.А., М.П., Х.П.
и Г.П., от една страна, като дарители, и ответника М.В., като надарен е била да
сключат договор за продажба, който е действителен, последван от друга продажба.
По претенцията с правно основание
чл. 33, ал. 2 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на
трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При
неизпълнение на тези задължения, в алинея втора на цитирания текст е предвидена
възможността за заинтересования съсобственик да изкупи тази част при
действително уговорените условия. Законодателят е предвидил преклузивен
двумесечен срок от продажбата за предявяване на иск за изкупуване. Тоест,
дадено е право на съсобственик да бъде предпочетен при продажба на идеална част
от друг съсобственик на трето лице, чуждо на съсобствеността. Искът е
конститутивен и с уважаването му се реализира потестативно право, тъй като се
упражнява с изявление от непоканения непродаващ съсобственик и има за последица
настъпването на правна промяна. За да бъде уважен искът за изкупуване, ищецът
следва да установи, че е налице съсобственост, валидно сключен договор за
продажба от друг съсобственик и липса на отправено предложение от продавача до
съсобственика, предявил претенцията.
Предвид установеното по-горе
относно недействителността на договора за дарение, прикриващ договор за
продажба и прилагането на правилата относно този вид договори, следва да се
приеме за доказано, а и не се спори между страните, че продавачите -
съсобственици не са отправил писмено предложение до ищцата като съсобственик за
изкупуване на собствените им идеални части. Твърденията на ответниците, че още
през 2015г. ищцата е била уведомена устно от ответника С.А. за намерението процесният имот да бъде продаден е ирелевантно. Не представлява покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал.1 от
ЗС доведеното устно до знанието на съсобственика намерение на другите
съсобственици да продадат своите идеални части на неопределена датата, на
неопределен купувач и за неопределена цена /в този смисъл Решение № 153 от
18.02.2019 г. по гр. д. № 3895 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отделение/.
Основателността на иска по чл.33 от ЗС за изкупуването следва да бъде
предявен преди изтичането на посочения в чл. 33, ал.2, изр.2 от ЗС преклузивен
срок - два месеца от продажбата на дела. Налице е трайно установена съдебна
практика, която приема, че така определеният начален момент - деня на
продажбата, следва да се прилага само в случаите, когато съсобственикът - прехвърлител
е сключил продажбата с третото лице, след като предварително е поканил другите
съсобственици да купят дела му и те не са приели предложението му. В настоящата
хипотеза началният момент на срока за предявяване на иска за изкупуване по чл.
33, ал.2 от ЗС следва да бъде отнесен към момента на узнаване на продажбата с
нейните съществени елементи, а не към момента на извършването й.
Във връзка с установяване момента
на узнаването, по искане на ответниците са събрани гласни доказателства чрез
разпита на водения от тях свидетел М.К.Димитрова /без дела и родство със
страните/. Свидетелката споделя пред съда, че по искане на */чиято фамилия не
помни/ е извършила трасиране на имот в село *. При извършване на трасирането в
имота била само К., като отпред свидетелката видяла някакво момче, но не знае
кое е то. В съседния имот били мъж и жена. Протоколът за трасирането бил
предаден на К., но бил на името на собственика.
Като свидетели на страната на
ищцата са разпитани съпруга й С.К.и сина й П.К.. Свид. С.К.споделя, че през м.
септември 2015г. ответникът С.А. посетил дома им. Казал, че иска да продава
имота в с. *, съседен до този на съпругата му. Свидетелят и М. К. изявили
желание да купят имота, но ответникът заявил, че вече имотът е обещан, без да
уточнява на кого. С.А. искал да му бъдат предадени документи във връзка с
имота. С.и М. К.и заявили, че няма да предостявят документите, ако имотът не
бъде продаден на тях. С.А. се разсърдил и си тръгнал. Свидетелят и съпругата му
очаквали С. да се обади, но това не се сличуло. През март 2016г. се появила К.,
която се представила за нов собственик на имота и искала да се запознае с тях.
Свидетелят й поискал документ за собственост, но тя отказала, като му
отговорила „какъвто документ имаш ти, такъв имам и аз”. С.К.знаел, че *има син,
но никога не го бил виждал, *се държала като собственик на имота. Същата
многократно е подавала жалби в полицията, че свидетелят я е тормозил. Едва през
м. януари 2019г. след справка в Служба по вписванията М. К. разбрала, че имотът
е продаден и М.В. е вписан като собственик на имота. Свид. П.К.споделя, че
родителите му имат имот в село *, и че от тях знае, че една жена, чието име не
може да си спомни, ползва имота. Родителите му са се интересували на какво
основание тази жена ползва съседния имот, но тя отказала да им отговори. По
искане на ищцата е разпитан и нотариус Юлиян Димитрво /без дела и родство със
страните/. Същият сочи, че в кантората му многократно са идвали М. К. и **. Последната се считала за собственик на имот в
село * и заявила, че има изключителни права върху него.
В случаите, когато идеална част
от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без изобщо
другият съсобственик да е поканен да я изкупи, каквато е настоящата хипотеза,
срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗС започва да тече от момента на узнаване на
продажбата с нейните съществени параметри, а именно: предмет и цена
/Определение № 334 от 21.06.2018 г. по гр. д. № 3895 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. Отделение/.
Безспорно, на 3.01.2019г. М. К.,
след справка в Служба по вписванията – гр. Добрич, е узнала за извършената
продажба и нейните параметри. При
липсата на безспорни данни ищцата да е узнала по-рано за атакуваната продажба,
вкл. и за цената, при която е сключена сделката, следва извода че искът е
предявен в законоустановения преклузивен срок /Решение №209 от 19.07.2010 г. гражданско дело №750/2010 г. на Върховен касационен съд,
1-во гр. Отделение/. Съдът следва да основава изводите си на конкретни
доказателства и факти. Недопустимо би било съдът да обосновава мотивите си на
предположение, че ищцата няма как да не знае за извършената продажба още от
2016г., доколкото имотът се е ползвал от едно трето лице, каквито възражения
релевира ответната страна.
Поради гореизложените съображения
следва да бъде допуснато по реда на чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване от ищцата на
процесните 100 кв.м., представляващи идеална част от дворното място от УПИ I, целият с площ от
4150 кв.м., пл. №65 в кв. 11А по плана на село *, обл.
Добрич, описани в нот.акт № 4,т.1, н.д.№ 3/19.01.2016 г. на нотариус
Е.Стоянова, рег.№ 301, с район на действие ДРС, вписан под акт № 128, т.1,
н.д.№ 123/2016 г. в СВп. - гр.Добрич и още 502 кв. м. в идеални части от същия
имот, описани с нот.акт № 5,т.1, н.д.№ 4/19.01.2016 г. на същия нотариус,
вписан под акт № 127,т.1, н.д.№ 122/2016 г. за сумата от вписаната във втория
нотариален акт сума от 1150 лева.
Относно отговорността за
разноски:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците солидарно следва
да заплатят на ищата сторените разноски в производството. Съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК ищцата претендира разноски, както следва: 1200 лева –
адвокатско възнаграждение; 150 лева – заплатена държавна такса; 10 лева –
държавна такса за вписване на исковата молба, 10 лева – депозит за свидетел;
3,30 лева - държавна такса за справка по имотна партида.
Наведеното
от ответниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна се явява неоснователно. В случая е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД, обективно и субективно пасивно съединен с
иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС. За всеки един от исковете е предвиден минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 310,50 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, като взе предвид
фактическата и правна сложност на спора, обема и вида на събраните по делото
доказателства, процесуалните действия на пълномощника на ищеца, броя на
проведените по делото съдебни заседание намира, че не са налице предспоставките
за приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В полза на ищцата се дължи и сумата от
150 лева – заплатена държавна такса; 10 лв. - държавна такса за вписване на
исковата молба и 3,30 лева - държавна
такса за справка по имотна партида. Ищцата не е била задължавана от съда да
внесе сумата от 10 лева – депозит за свидетел, сумата не е поискана и съответно
не е заплатена на призован по делото свидетел. Същата не следва да се възлага в
тежест на ответниците. По писмена молба тя подлежи на връщане на осн. чл. 4б от
ЗДТ.
С оглед
гореизложеното на ищцовата страна следва да се присъдят разноски в общ размер
от 1363,30 лева.
Така мотивиран, Добричкият
районен съд :
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА обективирания в нотариален акт за
дарение на идеална част от недвижим имот № 4, том I, рег. № 48, дело №3 от 2016г.
на нотариус Елена Стоянова с район на действие - района на Добричкия районен
съд, с № 301 в регистъра на НК, вписан
под акт № 128. т. I, д. № 123/2016г. в Служба по вписванията – гр. Добрич,
договор за дарение, по силата на който С.Ф.А. с ЕГН **********, Г.Ф.А., М.Х.П.
с ЕГН **********, Х.М.П. с ЕГН ********** и Г.М.П. с ЕГН ********** даряват на М.Л.В.
с ЕГН ********** дворно място, незастроено, с площ от 100 кв. м.,
представляващо идеална част от УПИ I /първи/, целият с площ от 4150 кв.м., пл. №65
в квартал 11А по плана на село *, общ. Добричка, обл. Добрич, при граници на
УПИ I – от всички страни: улици, ЗА
ПРИВИДЕН, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, доколкото същият прикрива договор за
покупко-продажба и УСТАНОВЯВА, че
относно този договор се прилагат правилата и последиците на договор за
покупко-продажба, по силата на който С.Ф.А. с ЕГН **********, Г.Ф.А., М.Х.П. с
ЕГН **********, Х.М.П. с ЕГН ********** и Г.М.П. с ЕГН ********** са продали на М.Л.В. с ЕГН **********
описаните 100 кв. м. в идеални части за сумата от 1150 лева.
ДОПУСКА М.А.К. с ЕГН ********** ДА ИЗКУПИ, на основание чл.33, ал.2 от ЗС,
продадените от С.Ф.А. с ЕГН **********, Г.Ф.А., М.Х.П. с ЕГН **********, Х.М.П.
с ЕГН ********** и Г.М.П. с ЕГН ********** на М.Л.В. с ЕГН ********** части от
следния недвижим имот: дворно място, незастроено, с площ от 100 кв. м.,
представляващо идеална част от УПИ I /първи/, целият с площ от 4150 кв.м., пл. №65
в квартал 11А по плана на село *, общ. Добричка, обл.
Добрич, при граници на УПИ I – от всички страни: улици, подробно описани в нотариален
акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 4, том I, рег. № 48, дело №3
от 19.01.2016г. на нотариус Елена Стоянова с район на действие - района на
Добричкия районен съд, с № 301 в
регистъра на НК, вписан под акт № 128, т. I, д. № 123/2016г. в Служба по
вписанията – Добрич, и дворно място, незастроено, с площ от 502 кв. м., представляващо
идеална част от УПИ I /първи/, целият с площ от 4150 кв.м., пл. №65 в квартал
11А по плана на село *, общ. Добричка, обл. Добрич, при граници на УПИ I – от
всички страни: улици, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 5, том I, рег. № 49, дело №4 от 19.01.2016г. на нотариус Елена Стоянова
с район на действие - района на Добричкия районен съд, с № 301 в регистъра на НК, вписан под акт № 127,
т. I, д. № 122/2016г. в Служба по вписанията – Добрич, ЗА СУМАТА ОБЩО ОТ 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева, която следва
да бъде заплатена на купувача М.Л.В. с ЕГН ********** в едномесечен срок от
влизане в сила на решението.
УКАЗВА на М.А.К. с ЕГН **********, че
ако не плати дължимата сума в едномесечен срок от влизане в сила на решението,
то това решение се счита за обезсилено по право, на основание чл. 33, ал.3 от
Закона за собствеността.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С.Ф.А. с ЕГН ********** ***, Г.Ф.А. с ЕГН ********** ***, М.Х.П. с ЕГН **********
***, Х.М.П. с ЕГН ********** ***, Г.М.П. с ЕГН ********** ***9 и М.Л.В. с ЕГН **********
***, солидарно да заплатят на М.А.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 1363,30 лева /хиляда триста щестдесет и три
лева и 0,30 стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: