№ 30641
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110146869 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.129, aл. 3-4 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на И. А. Б., ЕГН
**********.
С разпореждания на съда от 21.09.2022 г. и 18.10.2022 г. искова молба е
последователно оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в съответствие с
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщенията
за отстраняване на нередовности. Ищецът е предупреден за правните последици при
процесуално бездействие.
В предоставените от съда срокове са постъпили уточнителни молби от ищеца. С
първата от тях същият изрично е посочил като ответник по делото Прокуратурата на
Република България. Същевременно, съдът намира, че ищецът не е изпълнил надлежно
указанията в частта относно излагането на ясни фактически твърдения за това кой е
изпълнителният лист, който счита за порочен, и във връзка с кое дело е издаден. Не са
посочени нито основанията, нито размерите на вземанията, удостоверени в него. Не се
изяснява и каква е връзката между посоченото в уточнителните молби гр.д. №15271/2013 по
описа на СГС и изпълнителния лист. Неясно е дали такава действително съществува,
доколкото е налице противоречие между последователно наведените с уточнителните молби
твърдения. С първата от тях ищецът заявява, че Прокуратурата на Република България е
взискател по изпълнително дело, образувано на основание изпълнителния лист. Със
следващата молба ищецът пояснява, че той и Прокуратурата на Република България са
имали еднакво процесуално положение в друго производство. Това от своя страна не
предпоставя Прокуратурата да бъде конституирана като взискател в последващ
изпълнителен процес, дори се приеме, че изпълнителният лист е издаден въз основа тъкмо
на решението по това дело, макар че не са заявени твърдения в тази насока. Не са изпълнени
указанията и в частта относно изясняването на употребеното от ищеца в искова молба
понятие „въпросния период“, доколкото с подадената от него уточнителна молба от
03.10.2022 г. не са посочени дефинитивно времевите му граници. Освен това, с искова молба
и уточнителна молба от 07.11.2022 г. ищецът навежда доводи за изтекла погасителна
давност още към м. май 2010 г. по отношение на вземането, предмет на гр.д. №15271/2013
по описа на СГС, като изрично заявява, че така посоченият от него момент предхожда
депозирането на искова молба, въз основа на която е образувано производството пред СГС.
Така релевираното възражение обаче не следва да бъде разгледано в отделно производство.
Напротив, под страх от настъпване на преклузия същото следва да бъде своевременно
направено в рамките на производството, в което се разглежда спорът относно
1
съществуването на вземането, което се твърди да е погасено по давност. На следващо
място, с втората уточнителна молба ищецът заявява, че не е упражнил правото си на жалба
нито срещу Разпореждането за издаване на процесния изпълнителен лист, нито срещу
постановлението за налагане на възбрана. Предвид това, и съобразно изричните разяснения
на съда, дадени с Разпореждане №88384 от 21.09.2022 г., съдът намира, че обжалването на
акта на ЧСИ, съответно отмяната на изпълнителния лист по реда на исковото производство
е недопустим.
По изложените съображения съдът намира, че дадените от него последователно с
разпореждания от 21.09.2022 г. и 18.10.2022 г. указания не са изпълнени в цялост, доколкото
нередовностите в обстоятелствената част на искова молба не са отстранени и същата
продължава да бъде неясна. Неизпълнението на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 4
ГПК указания, във връзка с редовността на исковата молба, представлява предвидено от
закона основание за нейното връщане и прекратяване производството. Повторно даване на
указания на ищеца за отстраняване нередовности на искова молба би противоречало на
изискването за процесуална дисциплина; както и нарушило прогласения в чл. 9 ГПК
принцип за равнопоставеност на страните в гражданския процес, като поставя една от тях в
привилегировано положение спрямо противната и би превърнало съдът в неин помощник.
Ето защо и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК искова молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, въз основа на която е образувано производството по гр. дело
№ 46869/2022 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 46869/2022 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2