Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 29.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 113 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба
от В.Г.М. с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 4307845 на
ОДМВР - Хасково,
с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер 300 лв. С Жалбата са
релевирани
оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, сочи се не била извършила нарушението.
В
съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят В.Г.М., се
явява. Пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било
ясно мястото на процесното нарушение.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на
надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 27.12.2020 година
в 11.27 часа по автомагистрала (АМ) „Марица”, при км. 110+100 на територията на община
Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 642/13,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС)
марка „Тойота”, модел „Аурис” с държавен регистрационен номер СВ 24 61 МХ,
със скорост 92 км/ч, при разрешена такава 60
км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно
превишена стойност на скоростта 32 км/ч -
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от
ОДМВР - Хасково е издаден
ЕФ серия К № 4307845
на името на жалбоподателя М. в качеството й
на собственик на превозното средство, видно от Справка
за собствеността на автомобила към датата на деянието, като е посочено че МПС
се движи от АМ „Тракия” към ГКПП „Капитан Андреево” и че АТСС е насочено към АМ
„Тракия”.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № Із-305 от 04.02.2011
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение към посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената,
приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в
размер на 300 лв. Фишът е връчен на лицето на
дата 19.01.2021 година (, видно от Писмо с рег.№
125300-2402 от 12.02.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Хасково), като
съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация
с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството
му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не е представя
в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и
използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 27.12.2020 година, когато е установено
нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство
по делото. Проверен е от Началника на структурното
звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 27.12.2020 година, времето (10.00 часа до 17.00 часа) и точното местонахождение
на мястото за контрол, където е използвана
системата – АМ „Марица”, при км. 110+100 на територията на община
Свиленград, област Хасково, посоката на движение на
контролираните МПС – от град Свиленград към ГКПП „Капитан Андреево”, за ограничението на скоростта,
въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС, така и броя на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите
на образеца. ЕФ е съставен на основание
снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените
записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От
същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № СВ 24 61 МХ в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 95 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 35 км/ч (преди приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км.ч., въведена с пътен знак В26, като превишението е 32 км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч).
От
представения Протокол № 5-52-20/15.04.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения
тип.
В публичния Регистър
на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на
посочения институт, след извършена служебно от Съда
справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип,
вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от
датата 24.02.2010 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения
по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го
обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния
местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград (делото е изпратено по подсъдност
от Районен съд – Хасково).
Като прецени така
установената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната
служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК
и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата на депозирането
й в Деловодството на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд (след изпращане на документите по компетентност).
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни
съображения:
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, МПС се е движело в
посока от АМ „Тракия” към ГКПП „Капитан Андреево”, като АТСС е било поставено
към АМ „Тракия”. Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че посоката
на движение на контролираните МПС е от град Свиленград към ГКПП „Капитан
Андреево”. В съдържащите се в кориците на делото документи дори не се споменава
за АМ „Тракия”. Разстоянието от град Свиленград до АМ „Тракия” е около 80 км и
това разстояние се минава с МПС за около 1 час. В конкретния случай Съдът
констатира противоречия в отбелязванията в Протокола, приложен към
Административнонаказателната преписка (АНП) спрямо ЕФ, които се отразяват върху
обективните елементи от състава на нарушението – каква е посоката на движение
на процесното МПС, на къде е било насочено АТСС, т.е. налице е несъответствие
между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една
страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП. Това
несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване
между фактите, изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства
възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и
правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно
основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други
налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало
до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Предвид изложеното настоящият
Съдебен състав следва да
отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния
извод, то Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ
би бил законосъобразен
от формална, процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя М. би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4,
вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 642 (радар) на основание
издаден против нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се
в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, дадено
в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът
би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 4,
вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност
на жалбоподателя.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до
посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната
единица - ОДМВР - Хасково в структурата на Министерството
на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата
на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно
спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и Наказателното постановление (НП), но
само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното,
и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година
по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен
състав би намерил,
че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по
аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково
по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева). Дори и да се
приеме обратното, Съдът би приел, че релевантно в случая е
че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е бил спазен общият
давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с
основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната
проверка на Съда в същия - общо достъпен на интернет- страницата на органа и
видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало
последваща проверка, както би се установило от приетите доказателства. Съгласно
чл. 30, ал. 5 от ЗИ когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат за одобрен тип. Съдът би приел, че процесното АТСС е преминало
последваща проверка в съответствие с чл. 43 от ЗИ. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът
му. В този смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл.
6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това би било ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е
установено нарушението. В този смисъл е и Решение
№ 604 от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Василка Желева.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от
Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се
посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния
снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От
приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на
жалбоподателя М., тя не е
посочила друго лице, като извършител на нарушението, при
съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Фактът, че при посочване на нарушената
правната норма, наказващият орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2,
вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, Съдът би
приел, че не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга
правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в ЕФ се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства,
какво е извършил). Т.е. налице би било
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от АНО санкционна
норма би съответствала на установеното нарушение – констатираното нарушение би
било достатъчно точно описано в ЕФ и не би била
налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на защита на жалбоподателя
М., поради което не би се стигнало до неразбиране от страна на последната
за какво я санкционират, съответно не би било
нарушено по никакъв начин правото й да организира и осъществи защитата си в
пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае
управление на МПС със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само
пътните знаци от група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и
единствено пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока
от означената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от данните,
съдържащи се в ЕФ. Разстоянието от пътния знак до АТСС е посочено в Протокола за
използване на АТСС, а именно 300 м.
От събраните по делото доказателства, Съдът би
направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 642.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за
надлежно доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В
съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е
въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за
контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1
на същата норма да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Приложена е снимка
на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се
отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова,
не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през
времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
При
този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване
на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо
от ЗДвП. ЕФ за санкциониране
на допуснато нарушение на ЗДвП
може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Налице би бил и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено
виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят М. е разбирала свойството и значението на извършваното и е
могла да ръководи постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 32 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за
нарушението би била приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание –
„Глоба” от 300 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил
за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание.
Процесното административно нарушение не
би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай.
Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент
би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение
по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 95 км/ч до приетата за установена скорост от 92 км/ч би
било в интерес на жалбоподателя М., тъй като би изключило възможните
неблагоприятни последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото
средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното
редуциране би било в съответствие с основния принцип в административното право,
наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен
начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на
правна квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
При този вариант
на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата на писмените
доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената.
Водим
от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4307845 на ОДМВР - Хасково,
с който на В.Г.М. с ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание „Глоба”
в размер 300 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)