Мотиви кьм
Присьда №74/26.04.2018г. по НОХД №1398/2017г.:
ЯРП е предявила обвинение против М.Г. *** за извьршено
престьпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявеяния граждански иск от
пострадалия К.И.К. *** против подс. М.Г. *** и неговите родители – Г.П.Г. и М.Л.Г.,***,
за солидарно заплащане на причинените на К.К. неимуществени вреди в размер на
15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането –
24.01.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
Като граждански ищец и частен
обвинител/ЧО/ в процеса беше конституиран пострадалия с надлежно упълномощен
адвокат за повереник.
Като граждански ответници по
делото бяха конституирани родителите на подсъдимия - Г.П.Г. и М.Л.Г., които
заявиха, че се желаят сами да се защитават в процеса.
След даване ход на делото, по
искане на подсъдимия и защитника му, наказателното производство беше разгледано
по реда на Гл.27 от НПК. Предварителното изслушване на страните се проведе на
основание чл.371,т.2 от НПК.
Сьдьт разясни на подсъдимия правата
му по Гл.27 от НПК, както и това, че според чл.371,т.2 от НПК самопризнанията му
ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата и няма да му бьде провеждан
разпит за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а доказателствата
от ДП ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и защитата заявиха
пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и са съгласни да не бъдат събирани доказателства за тези факти.
Сьдьт, след като установи, че
самопризнанията на подсъдимия от с.з. се подкрепят от събраните в досьдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието на подсъдимия и събраните в досьдебното производство
писмени доказателства, без да събира нови доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Бе проведен само разпит на бащата
на пострадалия – св.И.К., с цел установяване на здравословното състояние на
гр.ищец и ЧО.
На основание чл.283 от НПК бяха
прочетени всички писмени доказателства приложени по делото, като и заключението
в.л. по назначената в ДП Съдебномедицинска експертиза/СМЕ/, от която се
установява, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК.
Участващият
по делото прокурор в пледоарията си заяви, че поддържа обвинението предявено
против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител
пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното обвинение като му
бьде наложено наказание „пробация“ при условията на чл.58а,ал.4 и
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК в минимален размер, а гражданския иск, като
основателен, уважен по справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Гражданският
ищец и частен обвинител пледира чрез повереника си на подсъдимия да бъде
наложено наказание ЛС към средния размер, което да бъде отложено от изтърпяване
по чл.66 от НК, а гражданския иск да бъде уважен в пълен размер като основателен
и доказан, изхождайки от високата степен на опасност на извършеното деяние и
личността на дееца, както и от неблагоприятните последици за пострадалия след
причиняване на телесната повреда.
Подсъдимият
участва лично в с.з. с упълномощен адвокат. Признава се за виновен по
предявеното обвинение, без да оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При
последната си дума изразява съжалението си затова, че е извършил престъплението.
Чрез защитника си пледира за налагане на минимално по размер наказание
„пробация“ при условията на чл.58а,ал.4 и чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК, т.к. се
касае за непълнолетно лице, с добри характеристични данни, чиято инкриминирана
проява е инцидентен случай в неговия
живот. По отношение на гражданския иск се пледира да бъде уважен като
основателен, но доказан до размер на 1000лв., с оглед времето за възстановяване
на пострадалия и възможностите на родителите и подсъдимия да репарират тези
неимуществени вреди.
Гр.ответник
Г.Г. пледира гр.иск да не се уважа от съда и да бъде отхвърлен, защото
семейството им не може да заплати поисканата сума от гр.ищец. Гр.ответник М.Г.
пледира, че гр.иск е основателен, но следва да бъде уважен в по-нисък размер.
Сьдьт, за да постанови
присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:
На
24.01.2017 г., около 13.30 часа, в гр. Ямбол, подс.М.Г.Г. и неговия приятел -
свид.Т.Д.К., вървели пеш в района на ПТГ „Иван Райнов“, гр.Ямбол, находящ се на
ул. Цар Иван Александър 42. На това място двамата свидетели срещнали свид.К.И.К.
и свид.Г.Х.Х., които също били приятели. При разминаването подс.М.Г. извикал на
свидетелите Кр.К. и Г.Х.:„Ей шматки!“. Свид.Кр.К. се обидил от това обръщение и
попитал подсъдимия: „Какъв е проблемът?“. Тогава подс.М.Г. решил да нанесе
побой на свид.Кр.К.. В изпълнение на взетото решение подсъдимият извадил от
джоба си метален бокс и го поставил в основата на пръстите на дясната си ръка.
След това с бокса успял да нанесе юмручен удар в лявата част на долната челюст
на свид.Кр.К.. От удара свидетелят изпитал силна болка и усетил кръвотечение в
устата си. Залитнал, но успял да запази равновесие. Подсъдимият успял да му
нанесе още няколко по-слаби удари с ръце в областта на главата, макар свид.Кр.К.
да отблъсне нападението. Опитал се да удари подсъдимия, но не успял, тъй като
се подхлъзнал на заледената настилка и залитнал. В същото време свид.Г.Х. при
опита си да прекрати сбиването, бил ударен няколко пъти с ръце от свид.Т.К. и подс.М.Г..
През това време свид.Кр.К. се отдалечил от мястото на инцидента и се прибрал в
дома си. Тъй като изпитвал силна болка в челюстта, свид.Кр.К. заедно с баща си
- свид.И.К.К. посетил зъболекар. На следващия ден на свид.Кр.К. била направена
рентгенова снимка, от която се установило, че има фрактура в лявата част на
долната челюст. Същият бил хоспитализиран и му било извършено оперативно
лечение.
От заключението
на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза/СМЕ/№ 52/2017г. се
установява следното:
На
свид.К.И.К. е било причинено открито счупване на долната челюст, в областта на
лявата половина на тялото й, наложило оперативното й лечение с използване на метална
остеосинтезираща техника, което счупване е осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак „Счупване на челюст, което затруднява
дъвченето и говоренето“. Описаното увреждане се дължи на силен удар с твърд тъп
предмет и добре отговаря да е получено по време и начин, описани в
свидетелските показания. При затворена уста и стиснати зъби се осигурява
надеждна неподвижност на долната челюст, което ограничава почти напълно
възможността на странично изместване в момента на нанасяне на удар отстрани. В
този случай ударното натоварване се възприема изцяло от едната страна на
долната челюст, където и се получава счупването. При удар със странично
направление с твърд предмет, с ограничена удряща повърхност се получава счупване
в мястото на удара най-често двуфрагментно на долната челюст. Имайки предвид
изложеното, експертизата прави заключението, че полученото от пострадалия К.К.
открито, напречно, двуфрагментно счупване на лявата половина на тялото на долната
челюст в областта между 32 и 33 зъби се дължи на силен удар при затворена уста
с твърд тъп предмет, с ограничена удряща повърхност и добре отговаря да е
причинено от удар с ръка, на която е бил поставен метален бокс. Описаните в
медицинските документи увреждания се дължат на един единствен удар с твърдия
предмет. При положение на телата на пострадалия и неговия нападател едно срещу
друго, лице срещу лице, ударът добре отговаря да е бил нанесен с дясната ръка
на нападателя.
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия, дадени в с.з., отчасти от показанията на св.Т.К. от ДП, както и
от показанията на свидетелите от ДП Г.Х., С.С., Н.Г., И.Г., М.Г. и И.К., и от
показанията на последния свидетел от с.з., които гласни доказателствени
средства в кредитираната им част от съда са логични, последователни и безпротиворечиви,
както и от заключението на в.л. по назначената в предварителното разследване СМЕ.
Гласните доказателствени средства и заключение на в.л. по СМЕ от ДП бяха
събрани от съда на основание чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, като съдът
изцяло кредитира заключението на в.л. по СМЕ, т.к. е обективно, точно и
компетентно, кореспондиращо с приетите от съда гласни доказателства и
медицински документи на пострадалия.
Съдът не приема за достоверни
онази част от показанията на св.Т.К. от ДП, в които се сочи, че подсъдимият е
бил нападнат от пострадалия и неговия приятел, че е бил ритан от тях, че
подсъдимият не е имал метален бокс и не е нанасял удари с юмруци на
пострадалия. В тази част показанията на този свидетел се опровергават от
самопризнанията на подсъдимия от с.з. и от показанията на пострадалия и
свидетелите Г.Х., Ст.С., Н.Г., Ив.Г. и Ив.К.. От думите на подсъдимия и
показанията на визираните свидетели се установява, че инцидентът е започнал по
вина на подсъдимия, който първо е обидил пострадалия, а после му нанесъл и
удари с метален бокс, при което е причинена и процесната телесна повреда.
Показанията на този свидетел, който като приятел на подсъдимия е и
заинтересован от изхода на делото, се оборват и от заключението на в.л. по СМЕ
и медицинските документи, касаещи механизма на причиняване на процесното телесно
нараняване. Следва също да се посочи, че в показанията си от очната ставка в ДП
този свидетел е заявил, че М. и К. са се сбили, т.е. М. е нанасял удари на К..
В тази насока е и протоколът за предупреждение от 31.01.2017г., съставен на подсъдимия
от служител на РУ-Ямбол, по който той не е направил възражения.
В останалата част съдът приема за достоверни
показанията на свидетеля, т.к. същите кореспондират с останалите доказателства,
събрани по делото в с.з.
Съдът
приема за достоверни показанията на свидетелите Г.Х., С.С., Н.Г., И.Г., М.Г./***/
и И.К./***/ от ДП и от с.з., защото тези свидетели добросъвестно са разказали
пред разследващия орган какво знаят за процесния инцидент. От показанията на
свидетелите Г.Х., С.С., Н.Г., И.Г., очевидци на станалия конфликт се установи,
че пострадалият е бил нападнат от подсъдимия и неговия приятел Т.К., че му е
нанесен побой с юмрук и метален бокс, при който му е счупена челюстта. Всеки от
тези свидетели е възприел различен момент от визирания побой и е разказал какво
е видял. Показанията на тези свидетели се допълват взаимно и се подкрепят от
заключението на в.л. по СМЕ и медицинските документи, касаещи процесното
счупване на челюстта на гр.ищец и ЧО. От показанията на майката на подсъдимия и
показанията на бащата на пострадалия се установяват каква личност е подсъдимия
и как е протекло лечението на гр.ищец и ЧО след инцидента.
Фактическата обстановка се
установява и от всички писмени доказателства приложени по делото, които сьдьт
събра на основание чл.373,ал.3 от НПК, включително и тези представени в с.з.,
касаещи семейното и социално положение на подсъдимия, както и неговата съдимост
– справка за съдимост и удостоверение за раждане на подсъдимия, протокол за
предупреждение от 31.01.2017г., СМУ №51/2017г., Епикриза от 27.01.2017г.,
Характеристична справка от 23.02.2017г. на ИДПС при РУ-Ямбол, История на
заболяването №1817/27.01.2017г., Предоперативна епикриза, Оперативен протокол,
Лист за преглед на пациент. От посочените медицински документи и заключение на
в.л. по СМЕ, както и кредитираните от съда гласни доказателства се установи, че
подсъдимият е причинил описната в обвинителния акт процесната средна телесна
повреда по чл.129 от НК на пострадалия с юмрук и метален бокс. От писмените
доказателства се установи също, че гр.ответници са родители на подсъдимия, че
той не е осъждан и не е наказван по ЗБППМН, че има добри характеристични данни,
макар да е по характер скрит, потаен и понякога склонен към употреба на лъжа,
че е предупреден с протокол от служител на РУ-Ямбол да не нанася побой на
пострадалия и не е направил възражения по този протокол.
От така установената фактическа
обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс. М.Г. *** е осьществил от обективна и субективна
страна престьпния сьстав на чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК,
тьй като на 24.01.2017 г., около 13.30 часа, в гр. Ямбол, в района на ПТГ „Иван
Райнов“, находяща се на ул. Цар Иван Александър № 42, чрез нанасяне на удари с
юмрук и метален бокс по лицето на К.И.К. ***, му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на лявата половина
на тялото й, довело до „Затрудняване дъвченето и говоренето“ на пострадалия,
като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си.
От
обективна страна непосредствен обект на престьпно посегателство е телесната
неприкосновеност на личността и по-конкретно здравето на св.Кр.К.. Подсьдимият
е осьществил изпьлнителното деяние на престьплението, видно от кредитираните от
съда гласни и писмени доказателства, сам, чрез нанасяне на удар с юмрук и
метален бокс, с дясната си ръка в областта на лицето на пострадалия. Силата на
удара, макар и само един, съчетан с оръжието на престъплението - метален бокс -
е била достатъчна, за да причини процесните увреждания на здравето на
пострадалия. Медико-биологичната характеристика на телесните увреждания е точно
определена от в.л., съобразно заключението по СМЕ от ДП, като е установено, че
няма влошаване на здравословното състояние на пострадалия. В тази връзка са й
всички медицински документи, касаещи здравословното състояние на гр.ищец и
частен обвинител.
От
заключението на в.л. по СМЕ и приложените по делото медицински документи на
пострадалия, се установи, че телесните увреждания по своята сьвкупност са
довели до разстройство на здравето на пострадалия и представляват средна
телесна повреда по чл.129 от НК.
Правилно
прокурорьт е предявил обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК на подсъдимия, който е бил непълнолетен, т.к. се установи, че в резултат
на общата му престьпна деятелност по едно и сьщо време на пострадалия са
причинени всички телесни увреждания, посочени в заключението на в.л. по СМЕ . В
тази врьзка правилно прокурорьт е определил квалификацията на деянието по най-тежките
последици за здравето на пострадалия, по най-тежко настьпилия престьпен
резултат. Тези изводи на сьда се извеждат от анализа и на кредитираните гласни
и писмени доказателства от ДП и от с.з., и в частност от показанията на
пострадалия и неговия баща.
В
съдебната фаза на процеса не бе установено подсъдимият да е имал съучастници –
подбудители, помагачи или съизвършители, или неговите действия да са били в
условията на неизбежна отбрана по чл.12 от НК, в резултат на провокирано или
неправомерно нападение от пострадалия. Пострадалият се е опитал да удари
подсъдимия, но не е успял, или именно той, а не подсъдимият се е намирал в
условията на неизбежна отбрана. Твърденията още едно лице, не се подкрепят от
събрания по делото доказателствен материал, като неговите показания в тази част
са изолирани и напълно оборени от показанията на пострадалия и св.Г.Х., както и
останалите очевидци на конфликта, които съдът кредитира по изложени вече
съображения.
От субективна страна престьплението е извьршено при пряк
умисьл. Подсьдимият като извършител е сьзнавал всички елементи от сьстава на
престьплението. Целял е да нарани пострадалия, поради неправилното разбиране на
понятието „справедливост”, и макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Решението за
извьршване на инкириминираното деяние е взето непосредствено, след като пострадалият
е попитал защо е бил обиден от подсъдимия. В тази насока са й направените
самопризнания на подсъдимия от с.з.
В хода на сьдебното следствие и от всички сьбрани по делото
гласни и писмени доказателства се
установява, че подсьдимият не се е намирал в наситено афективно сьстояние. Сьдьт
счита, че не са налице основанията за признаването на подсъдимия за виновен по
чл.132,ал.1 от НК, тьй като макар подсъдимият да е бил подразнен от въпроса на
пострадалия, не е налице противозаконно действие от пострадалия, за да се
квалифицира като насилие или тежка обида неговото поведение спрямо подсъдимия
или негови близки. Подсъдимият е разбирал, че от неговите действия ще настьпи
именно визирания престьпен резултат.
В хода на сьдебното следствие не се сьбраха доказателства
деянието да е осьществено от подсъдимия поради уплаха или смущение - чл.12,ал.4
от НК-при неизбежна отбрана, както вече бе отбелязано, или при превишаване пределите
на неизбежната отбрана - чл.12,ал.1 и ал.2 от НК, имайки предвид, че
подсьдимият е нападнал първи пострадалия и отчитайки механизма на причиняване
на телесното увреждане. Не бяха събрани доказателства и инкриминираното деяние
да е осъществено поради лекомислие или увлечение, или поради влиянието на
пълнолетни лица. При извършване на престъплението подсъдимият е изразил своето
желание да „въздаде справедливост“, съгласно своите разбирания за морал, и
демонстративно е използвал като оръжие и метален бокс, знаейки много добре
какви могат да бъдат последиците от евентуално нараняване на пострадалия в
областта на лицето и главата, или не може да се приеме, че има проявено
лекомислие или увлечение при извършване на престъплението, както сочи защитника
на подсъдимия. Съдът не сподели и виждането на повереника на гр.ищец и частен
обвинител, че се касае за престъпление по чл.131, ал.1,т.12 от НК, защото явно
подсъдимият не е искал да наруши грубо обществения ред и да прояви явно
неуважение към обществото, т.е. по хулигански подбуди да причини телесната
повреда, т.к. е бил подразнен от въпроса на пострадалия и се е почувствал лично
засегнат, според неговото разбиране за справедливост и обноски.
В тази
връзка съдът приема фактическите и правните изводи на ЯРП и повереника на
гр.ищец и частен обвинител, касаещи обективната и субективната страна на
процесното инкриминирано деяние по чл.129 от НК, защото при анализа на гласните
и писмените доказателства, включително и на заключението на в.л. по СМЕ,
поотделно и в тяхната съвкупност, се извежда и категоричния извод, че именно
подсъдимият, по посочения в обвинителния акт начин, и с помощта на метален бокс
и удар с юмрук е приничил процесната телесна повреда на гр.ищец и ЧО. В тази
насока в.л. е категорично, че с помощта на метален бокс и достатъчно силен удар
в областта на челюстта на пострадалия може да се получи именно процесното
телесно увреждане.
С
оглед изложеното сьдьт прие, че
подсъдимият е осьществил с деятелността си от обективна и от субективна страна сьстава на
престьплението от обвинението, предявено му с обвинителния акт от ЯРП, и го
призна за виновен по това обвинение.
При определяне на вида и размера на наказанието, сьдьт взе
предвид следното:
Извьршеното от подсьдимия инкриминирано деяние е с висока
степен на обществена опасност, тьй като с него се засягат непосредствено
обществените отношения свьрзани с телесната неприкосновеност на личността.
Личността
на подсьдимия е с невисока степен на обществена опасност, имайки предвид
степента на обществена опасност на извьршеното деяние и факта, че не е осьждан за
престьпления от общ характер и не е наказван по ЗБППМН.
При
определяне на наказанието, сьдьт, след като взе предвид гореизложеното, както и
начина, времето и мястото на извьршване на престьплението, самопризнанията на
подсъдимия от с.з., спомогнали за изясняване на обективната истина по делото,
добрите характеристични данни за личността на дееца, изразеното съжаление за
стореното, семейното и социалното положение на дееца, липсата на социален опит
и зрялост, младата възраст на подсъдимия/на 17 год. към момента на извършване
на деянието/, това, че се касае за деяние, което е инцидентен случай в неговия
живот, негативните последици за здравето на пострадалия и неговото успешно
възстановяване, наложи на подс.М.Г. при условията на чл.58а,ал.4 и
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК наказание „Пробация“, изразяващо се в следните пробационни
мерки по чл.42а,ал.2,т.1,т.2 и т.6,вр.ал.3,т.1 и т.3 от НК:1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1/една/год., с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/год. и 3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1/една/год. в размер на
200/двеста/часа годишно.
Сьдьт приложи разпоредбата на
чл.58а,ал.4 и чл.55 от НК, т.к. са налице многобройни смекчаващи вината на дееца
обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание от 3/три/мес. ЛС би
било несъразмерно тежко, дори и при приложението на чл.69, вр. чл.66 от НК.
Сьдьт счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 и чл.60 от НК
и спрямо личността на подсьдимия ще се постигне необходимото поправително и
превьзпитателно вьздействие, като в тази връзка, съобразно изложеното по-горе,
съдът споделя изводите на прокурора и защитата за приложението на разпоредбите
на чл.58а,ал.4 и чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК, но не и относно налагането на
минимално по размер наказание „пробация“, което би било неоправдано леко
наказание. Съдът не приема изводите на повереника на пострадалия за налагане на
наказание ЛС към средния размер, макар и с приложението на чл.69,вр.чл.66 от НК, т.к. това наказание би било изключително тежко, съобразно изложените вече
от съда съображения.
Относно
предявения граждански иск:
Сьдьт
уважи частично предявения гр.иск, като постанови на гр.ищец К.И.К. *** солидарно
подс.М.Г. *** и неговите родители й гр.ответници Г.П.Г. и М.Л.Г.,***, да
заплатят обезщетение за причинени от престъплението по чл.129 от НК неимуществени
вреди в р-р на 5 000/пет хиляди/лв., ведно сьс законната лихва от деня на
увреждането - 24.01.2017г. - до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над 5 000лв. до размер на 15 000лв. отхвьрли иска като неоснователен
и недоказан.
За да уважи гр.иск за неимуществени вреди в този размер, по
справедливост, отчитайки, че родителите също отговарят за вредите причинени от
непълнолетните им децата, които живеят при тях, на основание чл.48 и чл.52 от ЗЗД, сьдьт взе предвид, че престъпната деятелност на подсъдимия и настъпилите
телесни увреждания са в пряка каузална връзка, без да има опосредяване на
резултата поради обективни или субективни фактори. В тази насока съдът споделя
доводите на повереника на гр.ищец, на защитата и гр.ответник М.Г., че искът е
основателен, но не и досежно неговия размер, както не приема и аргументацията
на гр.ответник Г.Г., че искът е неоснователен и недоказан. Имайки предвид
преживените болки, страдания и неудобства от пострадалия, както и времето на
неговото възстановяване, съдът счита, че е несправедливо на гр.ищец да бъдат
присъждани 1000лв. обезщетение или сума по-голяма от 5000лв. При условие, че
категорично бе доказано от гласните и писмените доказателства по делото, както
и от заключението на в.л. по СМЕ, че именно от незаконосъобразната деятелност
на подсъдимия са причинени процесните неимуществени вреди на пострадалия, не
могат да се приемат доводите на гр.ответник Г.Г., че искът е неоснователен и
недоказан. Категорично деянието е престъпление и деликт, извършено е виновно и
противоправно от подсъдимия, настъпили са процесните неимуществени вреди за
гр.ищец, като между деянието и престъпния резултат съществува пряка
причинно-следствена връзка. Поради това й по силата на закона/чл.45, чл.48 и
чл.52 от ЗЗД/, подсъдимият и неговите родители са длъжни да репарират солидарно
причинените на гр.ищец неимуществени вреди в приетия от съда размер на
обезщетението.
Съдът присъди на гр.ищец и ЧО направените по делото
разноски, като осъди подсъдимия да заплати сумата от 266,67лв., а всеки от
гр.ответници по 266,67лв. на гр.ищец и ЧО.
Причини за извьршване на деянието са нарушаването на
установения в страната обществен ред, както и невьздьржания характер на
подсъдимия.
При
този изход на делото на основание чл.189,ал.3 от НПК, сьдьт осьди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски в размер на 169лв. в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол, сумата от 20лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС, и ДТ в размер на 66,67лв. вьрху
уважения размер на гр.иск.
Всеки
от гр.ответници бе осъден да заплати й сумата от по 66,67лв. ДТ върху уважения
размер на гр.иск.
По тези
сьображения сьдьт постанови присьдата си .
Районен сьдия :