Решение по дело №259/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба на Министъра на енергетиката чрез процесуалния представител О. М. Л. – Г. инспектор с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност в Министерство на енергетиката, против Решение № 96/27.05.2024 г. по АНД № 20232330200902 по описа за 2023 г. на Районен съд-Ямбол. Със съдебния акт е отменено НП № Е-НП-*/18.07.2023г., издадено от Министъра на енергетиката, с което на основание чл.93, ал.2, т.1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, на „В. К.“ ЕООД - [населено място], обл. Ямбол, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 50000 (петдесет хиляди) лева за нарушение по чл.4, ал.2 от ЗПБ.Съобразно изхода на спора Министерство на енергетиката е осъдено да заплати на „В. К.“ ЕООД - [населено място], обл. Ямбол, направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Обжалваното решение се счита за постановено при неправилно приложение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че решаващият състав е игнорирал материалната доказателствената сила на представените с преписката официални свидетелстващи документи, както и показанията на проверяващите, актосъставителя и на втория свидетел по АУАН.Оспорва се крайният извод на съда, че нарушението не е безспорно установено, поради което се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касацията на „В. к.“ ЕООД е депозирал отговор по касационната жалба със становище за нейната неоснователност. Споделя доводите на съда по приложението на закона, че за да е налице „добив“ на подземни богатства, какъвто безспорно е мраморизираният варовик, е необходимо да се установи, че на посочената в акта и в НП дата - 18.03.2022г., наказаното дружество е извършило дейност по отделяне на мраморизиран варовик от земните недра като извършените взривно-пробивни работи не са били свързани с такава дейност.В тази връзка се позовава на легалната дефиниция по § 1, т.4 от ДР на ЗПБ, според която „добив“ е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни, газообразни полезни изкопаеми и геотермални ресурси от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние. Счита, че пробивно-взривните дейности сами по себе си не са добив, тъй като са само един от етапите на добива на подземни богатства.В конкретния случай следва да се имат предвид и новонастъпилите обстоятелства след съставяне на АУАН - Решение №242/31.03.2023г. на МС за удължаване срока на К. Д. №***/09.01.2006г. и за подписването на 19.09.2023г. на Анекс между Министерство на енергетиката (АНО) и „В.к.“ ЕООД с обратна сила от 01.01.2021г., вкл. заплащането на концесионна такса от Дружеството за периода от 01.01.2021г. до датата на подписване на Анекса 23.09.2023г., като счита че с тези актове всички извършени до момента дейности на находище К. от страна на „В. к.“ ЕООД са били одобрени с обратна сила от АНО.Счита обжалваното решение за правилно и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касацията, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна, по съображенията за това, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на закона.

От фактическа страна съдът е установил следното:

По повод сигнал за нерегламентиран добив на мраморизиран варовик от находище за строителни материали „К.“, служителите С. и Д. - инспектори в Министерство на енергетиката, извършили документална проверка, в хода на която установили, че концесионният договор за находището с № ***/09.01.2006г., изм. с анекс № ***/18.05.2007г., е изтекъл на 01.01.2021г.На 09.11.2022г., съвместно със служители на Икономическа полиция при ОД на МВР - Ямбол и на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол, извършили и проверка на находището на място, при която установили наличие на два работещи багера Х., с рег. № СТ ***** и № СТ *****. Багерите били позиционирани на две взривни депа с координатни точки 35 Т ******* и utm *******, 35 Т ******* и utm *******, и изкопавали скална маса, видимо състояща се от мраморизиран варовик. До багерите имало две работещи мобилни челюстни трошачки за първично трошене - „ОМ“ с рег. № СТ ***** и „DSB“ без рег. номер, както и два работещи челни товарачи тип Фадрома, които извозвали мраморизиран мрамор до депо.В момента на проверката се установило, че дейността се извършва от служители на ЕТ „Г. К. - П. Н.“, с който дружеството жалбоподател имало сключен договор за отстраняване на некондиционни минни отпадъци, състоящи се от замърсени с глина фракции и извънгабаритни късове, депонирани вследствие на производствения процес.След проверката на място инспекторите изискали от ОД на МВР - Ямбол информация за подадените заявления и издадени разрешения за извършване на взривно-пробивни работи на територията на находище „К.“, при което установили, че в периода след изтичане на концесионния договор до датата на проверката на място - от 01.01.2021г. до 09.11.2022г., на територията на находището са проведени шест броя еднократни специални взривно-пробивни работи - „Вертикална планировка и преоткосиране на бордове, склонни към срутване“, както следва: на 13.05.2021г., на 28.09.2021г., на 02.12.2021г., на 14.12.2021г., на 18.03.2022г. и на 11.07.2022г. Взривно-пробивните работи били извършени от „Г. Б.“ ООД, което притежавало необходимото разрешение съгласно ЗОБВВПИ, и което имало сключен с жалбоподателя договор за възлагане извършването им на територията на находището.С оглед констатациите при проверката на място и документалните такива, бил съставен АУАН № 02/09.02.2023г. срещу „В. к.“ ЕООД, за нарушение по чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства, извършено на 18.03.2022г. чрез осъществяване на взривно-пробивни работи в находище „К.“ чрез подизпълнителя „Г. Б.“ ООД, без надлежно предоставена концесия за добив.На 18.07.2023 г., въз основа на този акт и при идентични на отразените в него обстоятелства на нарушението срещу „В. к.“ ЕООД било издадено и НП.

С процесното НП отговорността на ответника по касацията е ангажирана на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ, според който извършването на добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва при първо нарушение с глоба [рег. номер] 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Не се споделят доводите на районния съд, за това, че нарушението не е доказано, тъй като дейността взривно-пробивни работи е недостатъчна за квалифициране на деянието като „добив“ по смисъла на закона.

"Добив" —съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗПБ е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра, вкл.чрез преработка на естественото им състояние. Понятието технология означава в широк смисъл съвкупност от методи и инструменти за постигане на определен резултат или за решаване на практическа задача. Използваното от законодателя понятие цели да обхване всички възможни хипотези на извличане на полезни изкопаеми по начин, че да се стигне до тяхната разполагаемост, фактическа отделеност. Понятието "технологичен процес на извличане" като част от легалната дефиниция на понятието «добив» следователно трябва да се тълкува и съобразява във всеки конкретен случай като естеството и характера на осъществените действия следва да се преценят с оглед предизвиканата от тях промяна в състоянието и местонахождението на подземните богатства. В случая предмет на деянието са варовикови скали /или варовици/ които се използват като материал в строителството — подземни богатства по смисъла на §1, т.21 Д. З.. Дейността по добива на варовик, с оглед типичното местонахождение и характеристики на варовиковите скали, се обективира в действия по натрошаването, разтрошаването и отделянето на варовикови късове от мястото, където се намират в земните недра. Възможно е да се използват различни кариерни способи и техника в зависимост от местонахождението на варовиковата скална маса. В случая добивът се сочи като резултат от взривна дейност /"пробивно—взривни работи"/, довела като фактически резултат до разтрошаване и отделяне на варовикови скали на посоченото в НП място-кариера К.. С такъв предмет е и сключеният между „В. К.“ ЕООД(възложител) и „Г. Б.“ ООД (изпълнител) Договор за извършване на пробивно-взривни работи №Д-*-**-*-***** от 28.02.2020г. със срок до 31.12.2025г. за извършване на пробивно-взривни полета – за взривяване и раздробяване на скална маса(виж т.7 от договора)

Посредством извършените по възлагане на „В. К.“ ЕООД пробивно—взривни работи на 18.03.2022г., независимо от използваното вещество, технология и конкретен вид на взривните дейности, е осъществен процес по извличане, налице е разтрошаване на варовиковите скали в кариера К.. Описаните действия имат за пряка последица обективна наличност на варовикова маса - във вид, годен за последващи действия, вкл.по допълнително натрошаване и транспортиране, каквито са и констатирани при извършената на 09.11.2022г. проверка на място. Използваният способ —в случая взривна технология е довела до извличане на варовик като подземно богатство и осъществява смислово понятието добив по §1, т.4 пр.първо от ДР на ЗПБ.

Случаят не е маловажен, нито наказанието, наложено в минималния размер може да се счете за явно несправедливо – към датата на проверката концесионен договор не е бил налице, последващи актове и действия могат да обусловят намален размер на санкция, но не и да доведат до отпадане на отговорността за нарушението.

В заключение съдът намира, че подадената касационна жалба е основателна. Решението на решаващия съд е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, съответно следва да се постанови ново по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв. по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ за всяка от двете съдебни инстанции, общо в размер 160лв..

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63д от ЗАНН, Административен съд Ямбол

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 96/27.05.2024 г. по АНД № 20232330200902/ 2023 г. на Районен съд-Ямбол.

ПОТВЪРЖДАВА НП № Е-НП-3/18.07.2023г., издадено от Министъра на енергетиката, с което на основание чл.93, ал.2, т.1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, на „В. К.“ ЕООД - [населено място], обл. Ямбол, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 50000 (петдесет хиляди) лева за нарушение по чл.4, ал.2 от ЗПБ.

ОСЪЖДА „В.К.“ ЕООД - [населено място], обл. Ямбол, ЕИК ********* да заплати на Министерство на енергетиката юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно.