Р Е Ш
Е Н И Е № 5/31.1.2020г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
на двадесет и
трети януари 2020 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
Секретар Ст.Гюмлиева
Прокурор Г.Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №173 по
описа на 2019 г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба от Ф.Р.А.,***, ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.П.М. ***, със съдебен адрес:***,
за проверка на Решение №236/15.11.2019г., постановено по АНД №221/2018г. на Елховски районен съд. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно
постановление № 2793/2017г. от 04.05.2018г. на В.Е.С. - Началник Митница
Бургас, с което на Ф.Р.А., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.18,
ал.1 вр.с чл.14а, ал.1 от Валутния закон(ВЗ) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева, както и на
основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на
нарушението – изделия от злато 14 карата общо 62.00 грама проба 585, както
следва: - обеци – 13 чифта – 20.23 грама; колиета – 2 броя – 38.10 грама;
пръстени – 1 брой – 2.90 грама и висулки - 2 броя - 0.77 грама, за извършено
административно нарушение по чл.18, ал.1 вр.с чл.14а,
ал.1 от ВЗ във вр.с чл.9, ал.1 вр.с
чл.5, ал.1 и чл.4, т.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ. Иска се отмяна на съдебното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление по съображения, че
АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, НП е издадено въз основа на презумптивната доказателствена
сила на АУАН и не е установена истинността на обстоятелствата и фактите,
съдържащи се в него.Сочи се и грешно датиране на обжалваното НП.
По касационната жалба е постъпило писмено становище от
ответника по касацията Митница Бургас(понастоящем ТД Южна Морска на Агенция
Митници) чрез юрисконсулт М.Л..Възраженията в жалбата се считат за
неоснователни – АУАН е съставен от старши митнически инспектор при МП“Лесово“, оправомощен да съставя АУАН по Валутния закон със Заповед
№ЗМФ-495/21.04.2010г. на Министъра на финансите;НП не погрешно датирано,
издадено е на 04.05.2018г. в шестмесечния срок от съставяне на акта за
нарушение;след анализ на всички писмени и гласни доказателства по делото ЕРС е
достигнал до извод, че НП е правилно и законосъобразно, тъй като Ф.Р.А. е
осъществила от обективна и субективна страна нарушение по Валутния закон - за
пренасяните златни изделия с общ грамаж, превишаващ допустимия размер от 60
грама не е подала по надлежния ред декларация; липсва основание за прилагане на
чл.28, б.“а“ от ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид;
законосъобразно са приложени разпоредбите на ВЗ, като са отнети в полза на
държавата златните изделия – предмет на нарушението, и за извършеното деяние на
нарушителя е наложена глоба в минималния законоустановен
размер.
В съдебно заседание касаторът
Ф.Р.А. се представлява от адв.П.М. ***, който поддържа жалбата и моли да се постанови
решение за отмяна на решението на ЕРС и на потвърденото с него НП.Повтарят се
съображенията в жалбата за некомпетентост на
началника на Митница Бургас да издаде НП, като се сочи, че същият е бил
упълномощен, а не оправомощен, както и за погрешно
датиране или номерация на НП.Твърди се също, че нарушението е неясно описано –
не е ясно от къде точно от лицето на жалбоподателката
са снети украшенията. Алтернативно се пледира за маловажност на случая, тъй
като пренасяните златни изделия са 62 грама и превишават само с два грама
разрешеното количество.
Ответникът по касацията, не изпраща процесуален
представител.
Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.Счита, че решението на ЕРС е
обосновано и законосъобразно, наложеното административно наказание е
справедливо, поради което предлага да се остави в сила решението на районния
съд.
След като извърши
проверка за допустимост на жалбата и за наличието на отменителни
основания по отношение на обжалвания съдебен акт, съдът намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при
спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Сочените в касационната жалба съображения за отмяна на
НП са обсъдени и от въззивния съд. Фактите по делото
са правилно установени и крайният извод на съда за законосъобразност на НП се
споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21
от ВЗ и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18 ал.10 от ВЗ. Съгласно чл.18, ал.10 от ВЗ актовете за установяване на нарушенията по
чл.18, ал. 1 - 6 се съставят от оправомощени от
Министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се
издават от Министъра на финансите или от оправомощени
от него длъжностни лица. Материалната компетентност на актосъставителя
и на издателя НП произтича от приобщената по делото Заповед №ЗМФ-495 от
21.04.2010г. на Министъра на финансите, която е административен акт, съдържащ
властническо изявление. Независимо, че в разпоредителната част на същата е вписано
упълномощаване на митническите органи да съставят АУАН и на конкретно изброени
органи от структурата на Агенция Митници да издават НП, по същество тази
заповед е акт за оправомощаване на митнически органи
от структурата на Агенция Митници да съставят АУАН по ВЗ (т.1 от заповедта)и
акт за делегиране на правомощия за издаване на НП по ВЗ(т.2.от заповедта), на горестоящия орган(министъра на финансите), извършено по силата на изрична законова разпоредба.
Нарушението е достатъчно конкретно и ясно описано.
Установено е при митническа проверка, извършена на 25.08.2017г., при личен
преглед на Ф.А., за който е съставен Протокол за личен преглед
№39/25.08.2017г., са открити поставени в чантата й, в бельото й /сутиена/ и по
нея като накити, изделия от жълт метал, с общо тегло от 62 грама, а именно: - обеци - 13 чифта с тегло 20.23
грама; колиета - 2 броя – 38.10 грама; пръстени - 1 брой – 2.90 грама и
висулки- 2 броя - 0.77 грама, измерени с ел.везна модел DS-682-15КТ.Същите вещи
са описани по вид, количество и грамаж в АУАН и в НП.Видно от експертната
оценка за стойността на вещите, те представляват златни бижута в готов вид за
търговска цел, с пазарна стойност 4216 лв.
АУАН е предявен на нарушителя Ф.А., която е упражнила
и правото си за обяснения и възражения, като е вписала, че не съгласна с
глобата и иска да и се върне златото без да посочи конкретни съображения за
несъгласие.Впоследствие е депозирала възражение, че пренасяните от нея изделия,
които е закупила от Турция са били 58 грама, причина за превишаване на
допустимото за пренасяне през границата общо тегло са обеци, които са подарък
от нейна баба, за които не е знаела, че са златни. Това възражение е обсъдено и
прието за неоснователно от наказващия орган в НП. Със съдебния си акт въззивният съд също е дал отговор на възражението като
правилно е счел за ирелевантно обстоятелството, че
част от пренасяните златни изделия са били употребявани и носени като бижута
при митническата проверка, след като общото нетно тегло на откритите у жалбоподателката изделия от злато са надвишавали установения
с нормата на чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. допустим размер от 60
грама, освободен от митнически контрол.
Квалификацията на нарушението е правилна.Съгласно
разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от
трета страна подлежи на деклариране. Редът за това е регламентиран в Наредба №
Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 2012 година е
регламентирано, че при пренасяне през границата на страната на благородни метали
и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и
изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, в случая бижута и
аксесоари от сплави на злато, същите не се декларират, ако размерът им е до 60
грама. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба,
следва да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите.
Касаторът Ф.Р.А. е нарушила действащия валутен режим,
като на посочената в АУАН и НП дата – 25.08.2017г. при влизане от Република
Турция в Република България пренесла изделия от злато общо 62 грама, без да е
изпълнила задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки митническа декларация по образец.
С
бездействието си е нарушила нормативните правила, за което правилно е
ангажирана административно-наказателната й отговорност.
Санкционните норми, сочени като нормативно основание в
НП за налагане на глоба и за отнемане на вещите предмет на нарушението съдът
счита за правилно приложени.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ВЗ предвижда за този,
който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ,
както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба в размер
от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С наказателното
постановление на Ф.Р.А. е наложена глоба в минимален размер от 1000.00 лева.
Настоящият съдебен състав споделя и извода на ЕРС, че
случаят не е маловажен, както и че правилно е приложена и кумулативната мярка –
отнемане на вещите в полза на държавата, предвид търговския характер на
вещите-предмет на нарушение и доказания факт, че част от тях са били укрити от
лицето. В тази връзка правилен е изводът, че нарушителят е съзнавал противоправния характер на деянието си.
Наказателното постановление не с погрешен номер, нито
дата. В същото е изписан № 2793/2017г. - това е номерът на образуваната по
случая административно-наказателна преписка по описа на Митница Бургас, заведена
срещу Ф.Р.А., НП е издадено като краен акт за решаване на въпроса за
отговорността на нарушителя по тази преписка, с дата 04.05.2018г.
По изложените съображения съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Решението на ЕРС е валидно, допустимо и постановено в
съответствие със събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горното и на осн.
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №236/15.11.2019г., постановено
по АНД №221/2018г. на Елховски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ не се чете
2./п/ не се чете