Мотиви към
Решение № 419 от 08.03.2020 г. по АНД № 1632 по описа за 2020 г. на Районен съд
– Пловдив, XXI
наказателен състав.
Производство по реда на чл. 4 и
сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.
Образувано е по Акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 08.03.2020 г., съставен от
С.И.Б., *** при ***, против Д.П.П., ЕГН: **********.
В съдебно заседание нарушителят
П. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита.
Дава обяснения, в които посочва, че фактическата обстановка е правилно
установена в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство и не я
оспорва. Изяснява, че работи, като има постоянна работа и издържа детето си. В
хода на съдебните прения нарушителят П. пледира да е невинен. С последната си
дума заявява, че предоставя преценката по съществото на делото на съда.
Районна прокуратура – Пловдив,
редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Д.П.П. е роден на *** ***, б., б.
г., живущ ***, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН:
**********.
На 08.03.2020 г. около 00:00 часа
в *** свидетелите М. Д. И. и П. В. Ш. се прибирали в дома на свид. Ш., находящ
се на посочения адрес. Когато се намирали пред входната врата на жилищната
сграда, И. и Ш. забелязали нарушителя Д.П.П.. Последният бил употребил алкохол
по-рано вечерта. Когато свидетелите И. и Ш. се приближили до входната врата на
блока с административен адрес: ***, те видели как нарушителят П. блъскал и
удрял по вратата и се опитвал да влезе в сградата, като пречил на двамата
свидетели да се приберат. След като П. забелязал свидетелите И. и Ш., им казал:
„***“. Двамата останали възмутени от поведението на нарушителя и подали сигнал
до ОД на МВР – Пловдив. На място пристигнали полицейски служители от 04 РУ при
ОДМВР – Пловдив, които след като установили П., го отвели в сградата на
районното управление. Там против нарушителя Д.П.П. бил съставен акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство в присъствието на свидетелите Ш. и
И.. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите М. Д. И. и П. В. Ш., от
обясненията на нарушителя Д.П.П., от акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от 08.03.2020 г. и от протокол за предупреждение от 07.03.2020 г.
От показанията на свидетелите М.Д.И. и
П.В.Ш.се установяват датата и мястото на извършване на деянието, а именно на
08.03.2020 г., около 00:00 часа в гр. Пловдив, ул. „Георги Груев“ № 8, както и
конкретните проявни форми, в които се е изразило поведението на нарушителя,
като последният е бил видян от свидетелите да блъска и удря по входната врата
на жилищния блок, след което им е казал думите: „***“. Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира показанията на свидетелите И. и Ш., тъй като те са
подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, а и взаимно кореспондиращи
си. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които
непосредствено са възприели като очевидци. Не се установяват основания, по
които да се приеме, че те са били предубедени и не са изложили добросъвестно
известните им по делото обстоятелства. Показанията на свидетелите се подкрепят
и от обясненията на нарушителя, който заяви, че фактическата обстановка, приета
за установена в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, отговаря
на случилото се в обективната действителност.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че от правна страна с действията си Д.П.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1,
ал. 2 от УБДХ. От обективна страна
на 08.03.2020 г. около 00:00 часа в *** нарушителят П. е извършил непристойна
проява, изразена в блъскане и удряне на входната врата на жилищния блок,
находящ се на горепосочения адрес, и в употреба на псувни, като е отправил
думите: „***“ към свидетелите М.Д.И. и П. В. Ш., на публично място, с което е
нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност
деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Изречените от
нарушителя и инкриминирани по делото думи са несъвместими с установените в
обществото порядки и правила за общуване, поради което са годни да увредят
защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото
спокойствие. По делото се установява и че изказаните думи реално са били
възприети от присъстващите на мястото на извършване на деянието свидетели И. и
Ш.. Съставомерно от обективна страна е и останалото поведение на нарушителя по
блъскане и удряна на входната врата на жилищната сграда. С това си поведение П.
е нарушил обществения ред и спокойствие. Интензитетът на увреждане на
защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното деяние
разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и при
форма на вината пряк умисъл. П. е съзнавал отрицателната оценка, която
обществото дава на думите, които е употребил към свидетелите И. и Ш., както и
че същите ще бъдат непосредствено възприети от тях, съзнавал е и че се намира
на публично място. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и
спокойствие и е целял настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.
При определяне на наказанието съдът намира на първо
място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е изразило
общественоопасното поведение на нарушителя, следва да се наложи по-лекото от
двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието
„задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в
съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия състав и
наказанието „глоба“ ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху
нарушителя. Прилагането на държавната принуда в повече от необходимите предели
за постигане на преследваните цели противоречи на принципите за определяне на
наказанието, по които съображения съдът счете, че именно наказанието „глоба“ се
явява най-подходящо в случая. При индивидуализацията на така определеното
наказание бяха взети предвид като смекчаващи обстоятелства направеното
признание на фактите от нарушителя и добрите характеристични данни – същият е
неосъждан, работещ, издържа детето си. По делото не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът намира също така и че размерът на глобата не
трябва да засяга прекомерно имуществената сфера на нарушителя така, че да
създава невъзможност за нейното заплащане, но същевременно трябва да е
достатъчен, за да окаже предупредителен и превъзпитателен ефект върху
наказаното лице. По тези съображения настоящият състав намери, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и в минималния предвиден размер, като за процесната проявата на
дребно хулиганство на нарушителя Д.П.П. бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. Същото се налага с цел да
предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред. Съдът
счита, че фактът на образуваното производство и наложено наказание също ще
окажат предупредителен и превъзпитателен ефект върху нарушителя, поради което
не следва да се определя по-тежко по вид или по размер наказание.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ