№ 3805
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100509365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20100041/20.04.2021г. по гр.д. № 5611/2020г., по описа на
Софийски районен съд 55 състав на основание чл. 34 от ЗС е допусната
съдебна делба между Н. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Изток“ ул. „******* и Д. И. И., ЕГН:**********, адрес в гр. София, ж.к.
„Изток“ ул. „******* на следния недвижим имот – апартамент №1, находящ
се на адрес гр. София, ж.к. „Изток“ ул. ******* с площ 86 кв.м. при съседи:
стълбище, В.В. и от три страни двор, ведно със зимнично помещение № 2 с
площ 6,70 кв.м. при съседи - от две страни коридор, помещение за колички и
В.В., както и таванско помещение № 2 с площ 11.25 кв.м. при съседи –
коридор, помещение за сушилня, двор и Желю Саръмов, заедно с 5.58% от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя върху
която е построена жилищната кооперация, както и 1,02 % от портиерско
жилище в бл. 64 от същия квартал който е с идентификатор
68134.801.2027.1.1 по КККР на гр. София одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015г. на изпълнителния директор на АГКК с предназначение
жилище апартамент с площ 86 кв.м. разположен в поземлен имот с
идентификатор № 68134.801.2027 и прилежащи части зимнично помещение
№2, таванско помещение № 2, 5.58% от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя, при съседи на обекта на същия етаж
68134.801.2027.1.2, под обекта-няма, над обекта 68134.801.2027.1.5 при квоти
от ½ за Н. Д. Л. и ½ за Д. И. И..
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът Д. И. И.,
1
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
необоснованост и при твърдения за постановяването му в нарушение на
материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
По-конкретно жалбоподателят поддържа основателност на направеното от
него с отговора на ИМ възражение за придобиване на процесното жилище по
давност. Искането му към въззивната инстанция е да отмени решението на
първоинстанционният съд и отхвърли предявения иск за съдебна делба.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от Н. Д. Л. с който счита въззивната жалба за неоснователна и моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1
ГПК – във фазата на допускането.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част
от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/.
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй
като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл.
34, ал. 2 ЗС.
Ищцата е предявила искова молба за допускане на съдебна делба на
следния недвижим имот: апартамент №1, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
„Изток“ ул. ******* с площ 86 кв.м. при съседи: стълбище, В.В. и от три
страни двор, ведно със зимнично помещение № 2 с площ 6,70 кв.м. при
съседи - от две страни коридор, помещение за колички и В.В., както и
таванско помещение № 2 с площ 11.25 кв.м. при съседи – коридор,
помещение за сушилня, двор и Желю Саръмов, заедно с 5.58% от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя върху която е
построена жилищната кооперация, както и 1,02 % от портиерско жилище в
2
бл. 64 от същия квартал който е с идентификатор 68134.801.2027.1.1 по КККР
на гр. София одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на
изпълнителния директор на АГКК с предназначение жилище апартамент с
площ 86 кв.м. разположен в поземлен имот с идентификатор №
68134.801.2027 и прилежащи части зимнично помещение №2, таванско
помещение № 2, 5.58% от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя, при съседи на обекта на същия етаж 68134.801.2027.1.2,
под обекта-няма, над обекта 68134.801.2027.1.5.
Несъмнено е установено, че страните са съпрузи, като бракът им е бил
прекратен по взаимно съгласие с решение от 23.04.1996 г., постановено по
гр.дело № 3009/1995 г. по описа на СРС, 83 бр. с-в, което е влязло в сила на
02.05.1996 г.
По време на брака си страните са закупили процесния апартамент № 1 -
видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт № 109 от
02.10.1991г. на нотариус Ст. Пашова.
Не е спорно че след развода апартамента се ползвал от ответника Д. И.
И..
Спорният по делото въпрос във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания е, дали Д. И. И. е придобил процесния недвижим имот по
давност по арг. чл. 79, ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. По силата на чл. 79, ал. 2 ЗС ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. т. е. чрез упражняване на фактическа
власт върху имота с намерение да се държи само за себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. Институтът на придобивната давност е
уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание - арг. чл. 77,
предл. 2 ЗС, като, за да е налице владение, следва да се установят в процеса
на доказване две материални предпоставки /юридически факти/, при
проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание - 1/ в
продължение на определен период от време /5 години/ едно лице, да
упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно
фактическата власт върху определена вещ, като това фактическо господство
като фактическо отношение следва да се изразява в действия, които
съответстват на вещните правомощия на собственика /обективният признак
на владението/ и 2/ фактическата власт следва да се упражнява с намерение за
своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на
фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия,
част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост
/субективният признак на владението/. При спор за придобиване по давност
на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
3
права в продължение на определен от закона срок от време. За да е налице
владение, годно да произведе правни последици, е необходимо
упражняването на фактическа власт за себе си да е постоянно и непрекъснато
/да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по
начин, препятстващ евентуално владение на други лица за период по-дълъг от
шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит
начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, както и за това, че я държи за себе си/. Владението като фактическо
състояние включва обективен елемент - фактическа власт и субективен -
намерение за своене на вещта. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
установи, че я държи за другиго. Няма спор в съдебната практика, че по
давност може да се придобие право на собственост и върху идеални части от
недвижим имот.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК,
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си /т.е. действия, които
да са могли да станат достояние на останалите съсобственици, което следва
от изискването владението да не е установено по скрит начин/. Поведението
на позовалия се на придобивна давност следва да е активно спрямо другия
съсобственик, без да е необходимо последният да доказва свое активно
поведение по отношение на правата си във вещта, които не може да изгуби,
ако друг не ги придобие /чл. 99 ЗС/. В този смисъл е и практиката на ВКС
/виж РЕШЕНИЕ № 451 ОТ 11.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 710/2011 Г., Г. К., І Г.
О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 88 ОТ 27.07.2016 Г. ПО ГР. Д. № 661/2016 Г., Г.
К., ІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 262 ОТ 29.11.2011 г. ПО ГР. Д. №
342/2011г. Г.К. II Г.О. на ВКС; и др./
От контекста на изложеното може да се направи извода, че ответникът
позовавайки се на изтекла придобивна давност следва да докаже, че
невладеещият собственик са уведомени за намерението за своене на
владелеца, т. е. същото да им е противопоставено.
4
От данните по делото обаче въззивният съд не може да направи
обоснован извод за явно манифестирано от страна на въззивника с намерение
пред другия съсобственик за своене на процесния недвижим имот.
Противно на твърдяното в жалбата, от представените в
първоинстанционното производство гласни доказателства се установява,
единствено че процесния апартамент е бил ползван от ответника, и че той е
полагал грижи за поддръжката му, обстоятелства, които не са били спорни в
производството.
Не се установява обаче, че ответникът да е манифестирал намерението
си за своене пред ищцата.
Нещо повече установява се че ищецът е плащал наем за процесния
апартамент. видно от приложените разписки за пощенски записи. На л.29- 30
са приложени покани – потвърдително за паричен превод от който е видно, че
ответникът е превел суми на ищцата с основание наем. Същите покани за
получаване на паричен превод са с пощенски клейма 22.02.2020г. и
28.03.2020г.
С този акт ответникът на практика е признал, че е държател на
идеалната част на ищцата от собствеността върху процесния апартамент.
Съгласно практиката на ВКС /виж РЕШЕНИЕ № 41 ОТ 26.02.2016 Г. ПО ГР.
Д. № 4951/2015 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 291 ОТ 09.08.2010 Г.
ПО ГР. Д. № 859/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС и др./Ако собственикът на
недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от
последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал.
2 ЗС-налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да
се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с
което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй
като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт
с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това разрешение
следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е
придобило право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна
сделка и лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа
власт върху имота с намерение за своене след сключването на сделката по
волята на прехвърлителя, както и ако помежду им съществува уговорка за
ползването.
Ето защо настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за
уважаване на направеното от ответника възражение за придобивна давност.
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има въззиваемата,
която е представила доказателство за сторени разноски в размер на 1000 лв.,
които следва да и бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20100041/20.04.2021г. по гр.д. № 5611/2020г.,
по описа на Софийски районен съд 55 състав.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН:**********, адрес в гр. София, ж.к. „Изток“
ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Изток“ ул. „******* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1000 лв.
разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6