О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№272
град Велико Търново, 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №128 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е било образувано по подадена жалба от М.В.М. против Великотърновския
университет/ВТУ/ „Св. Св. К. и Методий“ и в която се претендира обявяване на
нищожност на „… решения на общото събрание на ВТУ досежно измененията в чл. 14,
ал. 4, т. 2 и чл. 14, ал. 2, т. 4 от Правилника на ВТУ „Св. Св. К. и Методий“,
а с това – и промените в чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 2 от Правилника за
дейността на общото събрание на ВТУ“/цитата от жалбата/.
Така
подадената жалба е била нередовна с оглед на изискванията по чл. 150, ал. 1,
т., т. 2 и 5 и чл. 151, т. 3 от АПК, поради което с разпореждане на съдията
докладчик от 27.02.2019г. е била оставен без движение. В срока по чл. 158, ал.
1 от АПК по делото е подадена нова жалба, наименована „коригираща“ от *** Р. М., легитимираща се като
пълномощник на **** М. М., проф. *** В. К., **** М. Г., ***** П. П. и ****. Б. Г.. Така подадената жалба е
редовна с оглед на изискванията по чл. 150 и чл. 151 от АПК, като с нея се
поддържа направеното оспорване на текстовете, с които са отменени/изменени
разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 2, чл. 14, ал. 2, т. 4 и чл.
14, ал. 4, т. 2 от Правилника за дейността на ВТУ, с искане за обявяване на
нищожността на новите разпоредби, приети с решение на Общото събрание на ВТУ от
13.06.2018г.
С
Определение №145/10.04.2019г. настоящият състав е счел делото за неподсъдно на
АСВТ, като е препратил същото по подсъдност на ВАС. В образуваният спор по чл. 135,
ал. 3, пр. последно от АПК, с Определение №10902/12.07.2019г. по АД
№5918/2019г. петчленен състав на ВАС е приел, че компетентен съд за разгледа
така подадената жалба е АС – В. Търново.
Настоящият
състав на съда намира подадената жалба за процесуално недопустима за
разглеждане по следните съображения:
Съгласно
подадената в отговор на разпореждането за оставяне на първоначалната жалба без
движение молба, наименована „коригираща жалба“/стр. 338 и сл. от делото/,
жалбоподателите оспорват решенията по т. 3 и по т. 4 от Протокол от заседание
на Общото събрание на ВТУ от 21.05.2018г. с искане за обявяване нищожност на
решенията на общото събрание, с което са приети изменения и допълнения в чл. 4,
ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 14, ал. 2, т. 4 и ал. 4, т. 2 от Правилника на ВТУ
„Св. Св. К. и Методий“.
В предходната разпоредба на чл. 4, ал.
1/действаща преди изм. от 13.06.2018г./
от Правилника на ВТУ „Св. Св. К. и Методий“/по нататък в текста
„Правилника“/ е визирано, че изборът на членове на общото събрание става, както
следва: за квотата на докторантите и студентите – изборът е по утвърдени от
Академичния съвет квоти за основните структурни звена на Университета. Изборът
се провежда от общите събрания на докторантите и студентите от всяко основно структурно
звено/т. 2/; а чл. 4, ал. 2 в същата редакция гласи „Събранията по горните
точки се свикват от основните структурни звена по решение на Академичния съвет,
с изключение на Общите събрания по ал. 1, т. 2, които се свикват от Студентския
съвет“. Сега действащата редакция на чл. 4 от Правилника визира, че ВТУ „СВ.
Св. К. и Методий“ осигурява качеството на образованието и научните изследвания
чрез изградена, внедрена, функционираща и развиваща се вътрешна система за
управление на качеството, чрез която се оценява и поддържа нивото на обучението
и на академичния състав. Системата за управление на качеството включва
проучване на мнението на заинтересованите страни, в това число и студентското
мнение, най-малко веднъж годишно.
Цитираната от оспорващите разпоредба на чл.
14, ал. 2, т. 4 от Правилника, в
предходна си редакция, не е имала нито такава номерация, нито съдържанието,
които й се вменява от жалбоподателите, а текста на алинеята/без точки/ е
визирал членския състав на Общото събрание, като е посочвал длъжностите на
лицата, които могат да влязат в него. Видно от съдържанието на коригиращата
жалба, стр. 342 от делото, оспорващите явно имат предвид разпоредбата на чл.
14, ал. 4, т. 2 от Правилника, която неточност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК
съдът взема предвид и коригира. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4, т. 2, в
редакцията, която имат предвид жалбоподателите/съгласно цитираното в
коригиращата жалба съдържание/ посочва, че изборът на членове за общото
събрание става: за квотата на докторантите и студентите – от общото събрание на
всички докторанти и студенти, съгласно Правилника на студентския съвет.
В
предходната разпоредба на чл. 14, ал. 4, т. 2
от Правилника се посочва, че събранията по горните точки/има се предвид
ал. 2, т., т. 1 – 3/ се свикват от основните структурни звена по решение на
Академическия/Академичния/ съвет, с изключение на общото събрание по т. 2,
което се свиква от Студентския съвет.
Сега
действащите разпоредби на чл. 14, ал. 4, т. 2 и т. 4 от Правилника имат съответно
съдържание: Изборът на членове на общото събрание става: За квотата на
докторантите и студентите – изборът е по утвърдени от академичния съвет квоти
за основните структурни звена в Университета. Изборът се провежда от общите
събрания на докторантите и студентите от всяко основно структурно звено/чл. 14,
ал. 4, т. 2/; и събранията по горните точки се свикват от основните структурни
звена по решение на Академичния съвет, с изключение на Общите събрания по т. 2,
които се свикват от Студентския съвет/ разпоредбата на чл. 14, ал. 4, т. 4 е
напълно еднаква по смисъл и значение с предходната, изменена разпоредба/.
Правилникът е
акт, регулиращ дейността на висшето учебно заведение, приет от Общото събрание
на ВТУ на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за висшето образование, вр. с § 17
от ПЗР на ЗВО. Текстове от този
правилник, които според жалбоподателите са изменени с нищожни решения, регламентират реда и начина за избиране на
членове на общото събрание на ВТУ. Правилникът е приет въз основа на законова
делегация, в изпълнение на закон, но според съставът на ВАС по посоченото
по-горе дело, той няма нормативен характер.
Независимо от това, въпреки, че съдът
няма за цел в настоящото определение да конкретизира допълнително правната
природа на този акт, след като по силата на препращащата разпоредба на чл. 38
от ЗВО са приложими правилата за оспорване на АПК, то допустимостта на
оспорването ще се преценява според тези
правила.
Съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват
административният акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда
задължения. Нормата е обща, наличието на правен интерес за жалбоподателя следва
да се изведе от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от
атакувания административен акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва
друга правна норма от специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто
права се засягат от конкретният административен акт, издаван по съответния специален
закон. Правото на съдебна защита на правните субекти срещу всички
административни актове, които ги засягат е регламентирано в нормата на чл. 120,
ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдържанието на понятието "засягане" е
изяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение №21/1995г. С него той е
приел, че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, респ. организации, когато нарушава
или застрашава техни права или законни интереси“. Това обективно нарушаване или
застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин, юридическо
лице или организация е материалноправното основание за включването му в кръга
на съдебнообжлваемите актове. Същевременно това материално основание легитимира
процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт.
Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси
пряко не са нарушени или застрашени. Правният интерес за обжалване предпоставя
предотвратяване на неблагоприятни правни последици и представлява абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт
възниква тогава, когато административното произнасяне реално е довело до
установяването на определено правно положение между конкретни правни субекти
към момента на издаване на административния акт. Освен това интересът трябва да
е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на
оспорващия като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно
създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което
уврежда жалбоподателя.
Видно от
съдържанието на цитираните разпоредби от Правилника, в предходната отменена
редакция/ чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 14, ал. 2, т. 4 и ал. 4, т. 2/ същите
са уреждали начина на конституиране и избор на общо събрание на студенти и
докторанти към ВТУ. По делото не е спорно, че петимата жалбоподатели са
преподаватели във ВТУ, т.е. те нямат качествата нито на студенти по смисъла на
чл. 66, ал. 2 от ЗВО, нито на докторанти съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗВО и не
участват в дейността на органа по чл. 72, ал. 1 от ЗВО. Следователно
разпоредбите на чл. 4 и чл. 14 от Правилника, нито в предходните, нито в сега
действащите си редакции по някакъв начин пряко засягат тяхната правна сфера.
За да бъде осъществен съдебният контрол върху
определен административен акт, компетентният съд следва да е надлежно сезиран
от оспорване, подадено от лицата, чиято правна сфера, /като права задължения и
правни интереси/ посоченият акт следва да засяга по неблагоприятен начин. Извън
така очертаният кръг лица, други правни субекти, респ. организации по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на АПК, не могат да оспорват редовно един административен
акт, респ. да сезират валидно съдът да разгледа правния спор по неговата
законосъобразност. При това положение и доколкото спрямо жалбоподателите по
никакъв начин не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената
съдебна защита, по арг. от чл. 15, ал. 1 от АПК, съдебното производство подлежи
на прекратяване поради недопустимост.
В подадената
коригираща жалба освен това се посочва, че жалбоподателите са членове на Общото
събрание на ВТУ, което съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗВО е приело Правилника,
с чиито текстове изразяват несъгласие оспорващите.
Членовете на колективния орган, какъвто е общото
събрание, в това им качество, нямат правната възможност да осъществяват контрол
за законосъобразност на актовете на този орган, по пътя съдебното им оспорване.
Тези членове на колективния орган, които не са подкрепили решението, не могат
да го обжалват пред съда по съображения, че не са съгласни с него, защото нямат
пряк, личен и непосредствен интерес, различен от този на колективния орган.
Правният интерес от обжалване на административните актове, както вече се
посочи, се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната
сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Прогласеното от
Конституцията право на защита срещу незаконосъобразни административни актове
принадлежи само на гражданите и организациите, засегнати от актовете, а не на
административните органи, които ги издават, или на отделните членове на тези
органи.
При това положение, при липсата на изрично нормативно
овластяване на оспорващите /което не може да се извлече и по тълкувателен път/,
като лица, имащи право да подават жалби срещу решения на общото събрание, както
и липса на пряк и личен правен интерес, то оспорването се явява недопустимо.
Ето защо подадената жалба, като недопустима следва да
бъде оставена без разглеждане, а образуваното дело да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК,
Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на *** М.В.М., **** В.П.К., **** М.Н.Г., *** П.С.П. и ***. Б.Ж.Г., с искането за обявяване
нищожността на решения на Общото събрание на ВТУ „Св. Св. К. и Методий“ за
изменение на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 2, чл. 14, ал. 2,
т. 4 и чл. 14, ал. 4, т. 2 от Правилника за дейността на ВТУ.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №128/2019г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :