МОТИВИ към Присъда № 50 от 18.06.2019 г. по НОХД № 670/2018 год. по описа на Районен съд - гр. Д.
Районна прокуратура гр. Д. е повдигнала и предявила
обвинение срещу Й.К.Г. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
В
обвинителния акт се сочи, че на 01.07.2017 г. в курортно селище
„П.”, област Кюстендил, от църковно бунгало
към храм „***” е отнел чужди движими вещи,
а именно: 1 брой печка на дърва
и въглища на стойност 110 лв.; 1 брой микровълнова печка на стойност 70 лв.; 1 брой хладилник
на стойност 150 лева; 1 брой телевизор
на стойност 30 лева и 1 брой приемник
на „Булсатком” на стойност 48 лева, всичко на
обща стойност 408 лева, от владението
на Г.М.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като за извършване
на кражбата е използвал моторно превозно средство – микробус – тип „фургон”, червен
на цвят, марка „Форд Транзит”, с рег. № КН 51 94 АХ, собственост на Г..
Представителят на Дупнишка районна прокуратура в съдебно заседание е
поддържал обвинението и е изразил становище, че същото е доказано от обективна
и субективна страна и предлага на подсъдимия да бъде наложено съответно наказание.
Защитникът на подсъдимия
адв. Й.Г. излага доводи, че обвинението не е доказано, както от обективна, така
и от субективна страна. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Застъпва тезата, че подсъдимият по нареждане на св. Фелибев,
на когото е следвало да бъдат заведени вещите, след като встъпи в длъжност, е
натоварил вещите в микробуса си и ги закарал в дома на последния. Пледира да
бъде признат за невиновен.
Подсъдимият дава
обяснения по обвинението, не се признава за виновен и желае да бъде оправдан.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, съдебно-оценителна
експертиза и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Й.К.Г. е роден на *** ***,
с постоянен адрес:***, ***,
***гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН **********.
На 01.07.2017 г. около
10.00 ч. сутринта подсъдимият отключил бунгало, което било собственост на
Община *** и предоставено от нея за ползване от храм ,,***“ в курортно селище
,,П.“, обл. Кюстендил и с помощта на св. Ч. и трето
лице /неустановено/ изнесъл оттам следните вещи, собственост на Архиерейското
наместничество гр. Д., представлявано от св. П., а именно: 1 бр. печка на дърва
и въглища, 1 бр. микровълнова печка, 1 бр. хладилник, 1 бр. телевизор и 1 бр.
приемник на ,,Булсатком“. Подсъдимият имал ключ от
бунгалото от времето, когато бил в Църковното настоятелство към храма. След
изнасянето на вещите тримата ги натоварили в микробуса на подсъдимия – тип
фургон, червен на цвят, марка ,,Форд транзит“ с рег. № КН 5194 АХ, след което Г.
ги закарал и оставил пред дома на св. Фелибев в гр. ***.
Вече натоварени в микробуса ги видял и свидетеля Г.М., който бил ***в храма,
преди назначаването на свидетеля Фелибев за ***в
храма. Изнасянето на вещите и натоварването им в микробуса било видяно и от св.
Фелибев, който се намирал в близост до бунгалото. Два часа
след това съпругата на Фелибев му се обадила по
телефона и му казала, че подсъдимият е оставил пред дома им някакви вещи, за
които й бил казал, че ги праща той /св. Фелибев/ по
неговия микробус. Отношенията между св. Фелибев и
подсъдимия били нормални, не е имало никакви спорове и пререкания между тях до
11.06.2017 г., когато първият трябвало да приеме храма след като встъпи в
длъжност – ***при храма ,,***“ в к.с. П.. Двамата се скарали, като подсъдимият
заявил, че храмът не е техен, той го бил направил, последвали заплахи към Фелибев от страна на Г. като на този ден приемането на
храма от св. Фелибев не било осъществено, а това
станало през месец юли 2017 г., когато приел храма от предишния ***– св. Г.М..
За изнасянето на вещите,
св. Фелибев сигнализирал архиерейския наместник на ******
- свидетеля П. /отговорник за всички църкви в околията/, който го посъветвал
вещите да останат при него до произнасянето на компетентните институции. Св. Фелибев подал заявление до Началника на РУ Д. в първия
работен ден след случая, а именно на 03.07.2017 г., с искане да бъдат
предприети законовите мерки срещу отговорното за деянието лице. По делото е приложена като доказателства
фактура за закупуването на хладилник марка ,,Индезит“,
видно от която същият е закупен за храма в к.с. П. и като материално-отговорно
лице е посочен Г.П..
Видно от назначената на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице Р.Х., приета от съда и неоспорена от страните установява, че към момента
на извършване на деянието стойността на процесните вещи е 408.00 лв. При
направената проверка в Булсатком офис гр. Д. вещото
лице е установило пазарната стойност на приемника – 48.00 лв.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Г.П., П.Ч., Д. Фелибев, Г.М., Димитрина
М., изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, частично от
обясненията на подсъдимия и приетите и присъединени по съответния процесуален
ред писмени доказателства: заявление от Д. Фелибев до
Началника на РУ-Д., протокол за предупреждение от 14.08.2017 г. на Й.Г.,
Заповед № 199/26.05.2017 г. за назначаване на Д. Фелибев
за ***при храма ,,***“ в к.с. П., считано от 01.06.2017 г.; 3 бр. фактури; Акт
за частна общинска собственост № 185/01.12.2006 г.; Заповед №
РД-08-315/18.07.2017 г.; констативен протокол от 24.07.2017 г., справка за
съдимост на Й.Г..
Съдът кредитира
показанията на свидетелите П., Ч., Ф. и М., които установяват релевантни по
делото факти и обстоятелства относно осъществяваната фактическа власт върху
вещите, предмет на престъплението до момента на извършване на деянието, местонахождението
и вида им, както и времето и мястото на
извършване на деянието. Ч. и Ф. непосредствено са възприели влизането на
подсъдимия в бунгалото, изнасянето оттам и натоварването на вещите в микробуса
на Г. на процесната дата и място. Свидетелят М. е възприел вещите в момент, в
който същите вече са били натоварени в микробуса, а свидетелката М. чрез
показанията си установи мястото, на което са оставени вещите след тяхното
изнасяне от църковното бунгало и оставянето им пред дома им. Съдът изцяло
кредитира и показанията на св. П. относно собствеността на вещите, като същият
заявява, че са собственост на Архиерейското наместничество гр. Д., предадени от
св. П. на Църковното настоятелство при храм ,,***“ в к.с. П., когато негов ***е
бил св. Г.М.. Самият подсъдим не оспорва, че е изнесъл вещите, натоварил ги,
след което ги закарал и оставил пред дома на св. Фелибев,
като по отношение на тези обстоятелства не съществува спор. Такъв е налице по
отношение на твърдението на подсъдимия дали действително е изнесъл и натоварил
вещите по нареждане на св. Фелибев и пак по негово
нареждане ги е закарал и оставил пред дома му в гр. ***. Отговорът на този
въпрос е отрицателен и съдът изведе същия от показанията на свидетелите Фелибев и М., като първият категорично отрича да е
съществувала такава уговорка или нареждане от негова страна подсъдимият да
изнесе вещите и да ги закара в дома му. За такава уговорка липсват данни и в
показанията на свидетелката М., който при разпита си е заявила: ,,стовариха
нещата и си тръгнаха…нещата ги оставиха в двора….Аз го попитах какви са тези
вещи, той каза, че са от П. от черквата, от бунгалото. Не каза защо ги оставя в
нас“.
Обясненията на подсъдимия са както
средство за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени.
За съда възниква
задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство, успоредно с показанията на останалите свидетели,
с другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност на обясненията.
В случая те следва да се
възприемат като израз на защитната му позиция, доколкото от една страна подсъдимият
не отрича, че е изнесъл вещите, натоварил ги в микробуса си и ги закарал и
оставил пред дома на св. Фелибев, а от друга - като
мотив за това си действие сочи, че св. Фелибев му
наредил така, за да не му ги заприходят, когато встъпи в длъжност. Такова
нареждане обаче по делото не се установи да му е давано от св. Фелибев. В подкрепа на този извод е и приетата като
доказателство по делото Заповед № 199/26.05.2017 г., с която Д. Фелибев е назначен за ***при храма ,,***“ в к.с. П.,
считано от 01.06.2017г., и предвид датата на която е извършено деянието -
01.07.2017 г., съдът приема за недостоверни обясненията на подсъдимия, че Фелибев му бил наредил да изнесе вещите и да ги закара в
дома му, за да не му ги заприходят при встъпването му в длъжност, тъй като той
вече е бил назначен на тази длъжност.
Съдът намира за
несъстоятелни възраженията на защитника на подсъдимия, че в нито един момент
подсъдимият не е имал намерение да свои тези вещи или да се разпорежда с тях. Присвоителното намерение на подсъдимия се установява от
неговите активни действие по отнемането на вещите, изнасянето им от бунгалото,
с които действия той прекъсва чуждата фактическа власт и установява своя такава
без съгласието на владелеца. Доказани са всички елементи от обективната
страна на престъплението “кражба". Деянието е довършено, тъй като с натоварването
на вещите на МПС и изнасянето
им извън бунгалото, където са се намирали до този момент, подсъдимият е прекратил досегашната фактическа власт над вещите, като е установил
своя. Освен това съдебната практика е категорична, че за да
е довършена кражбата, не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да
е успял да укрие вещта или
да се е разпоредил
със същата /Постановление № 6/26.04.1971 г. на ПВС, т.4/.
С оглед на така установеното,
съдът прие, че подсъдимият Й.К.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Обект на престъплението са
имуществени отношения, свързани със собствеността. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на това престъпление, като на 01.07.2017 г. в курортно селище „П.”, област Кюстендил, от църковно бунгало
към храм „***” е отнел чужди движими
вещи, а именно: 1 брой печка на дърва
и въглища на стойност 110 лв.; 1 брой микровълнова
печка на стойност 70 лв.; 1 брой хладилник
на стойност 150 лева; 1 брой телевизор
на стойност 30 лева и 1 брой приемник
на „Булсатком” на стойност 48 лева, всичко на
обща стойност 408 лева, от владението
на Г.М.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като за извършване
на кражбата е използвал моторно превозно средство – микробус – тип „фургон”, червен
на цвят, марка „Форд Транзит”, с рег. № КН 51 94 АХ, собственост на Г..
Подсъдимият е
осъществил изпълнителните деяния чрез действие, като е прекратил фактическата
власт на досегашния владелец архиерейския наместник на ****** – свидетелят Г.М.П.
и е осъществил своя фактическа власт върху тях. Отнемането е извършено
противозаконно, без знанието и съгласието на досегашния владелец – св. П..
Елемент от обективната страна на кражбата е и
липсата на съгласие от страна на владелеца
за отнемането на вещта.
Съдебната
практика приема, че дори и в случаите, когато деецът установява своя фактическа
власт върху чужда вещ с намерение противозаконно да я присвои дори в
присъствието и пред очите на лицето, което я владее или държи, но без изрично
волеизявление от негова страна, че то е съгласно с това,
отново е налице кражба по смисъла на НК (Решение № 412/13. IХ. 1987 г. на ВК на ВС).
За
осъществяване на изпълнителното деяние, подсъдимият е използвал моторно
превозно средство – микробус, тип ,,фургон“, червен на цвят, марка ,,Форд
Транзит“ с рег. № КН 5194 АХ.
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна деянието
е извършено умишлено - при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички фактически
обстоятелства на престъпния състав, а именно, че се касае за чужди движими
вещи, които се намират във владение на определено лице, че със своето деяние
отнема тези вещи, като прекъсва досегашното владение върху тях и установява
свое такова. От субективна страна
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК може да
бъде извършено само и единствено с пряк умисъл. В конкретния случай подсъдимият Г. е съзнавал,
че като
изнася инкриминираните вещи от
бунгалото по този начин лишава владелеца от фактическа власт
върху тях, като именно това е целял със
своите действия - да
установи своя фактическа власт върху предмета на престъплението. Освен прекия умисъл
за отнемане на предмета, за
да е осъществена кражба, законът изисква деецът да действа с намерение противозаконно
да присвои
вещта, като следва да се
отбележи, че за съставомерността на деянието не
е необходимо деецът да е осъществил присвоителното намерение, както
на практика се е случило в разглежданото деяние.
При извършване на
деянието подсъдимият съзнателно е ползвал моторно превозно средство, с което е налице
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
С оглед на изложеното
съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4 във
вр. с чл.194, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът определи
наказанието съобразно изискванията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като взе
предвид и пределите, предвидени в чл. 195, ал.1, т.4 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващити вината обстоятелства. Степента на обществена
опасност на деянието е висока. Съдът прави този извод като взе предвид времето,
мястото, начина и подбудите за извършване на деянието. Степента на обществена
опасност на подсъдимия е ниска, предвид чистото му съдебно минало.
Съдът прецени,
че в случая са налице многобройни
смекчаващите отговорността обстоятелства, което даде основание на съда да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, тъй като дори
и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко за подсъдимия. Вземайки предвид невисоката
стойност на предмета на престъплението – стойността на процесните вещи е 408
лв., съдействието, което подсъдимият е оказал за разкриване на обективната
истина по делото, както и обстоятелството, че дълги години е бил ангажиран с
църковна дейност, които смекчават неговата
отговорност, съдът на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложи наказание
,,лишаване от свобода“ за срок
от 3 (три) месеца.
С оглед размера на наказанието,
както и че подсъдимият не е осъждан на ,,лишаване от свобода”, съдът
отложи изтърпяването на наказанието при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години,
като счете, че целите на наказанието,
визирани в чл. 36 НК ще се постигнат
без да е необходимо ефективното му изтърпяване.
Съдът не наложи на
подсъдимия възпитателни мерки по чл. 67, ал.1-4 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по делото в размер
на 127.30 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Кюстендил за съдебно-оценителна
експертиза.
По горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: