№ 472
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100514601 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК - З.“ АД срещу постановление от
01.09.2021 г. по изп. дело № 20218510402293 по описа на ЧСИ М.П., рег. №
851 на КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по
изпълнителното дело съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
юрисконсултското въззнаграждение, както и пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното постановление. Твърди се, че приетият размер на адвокатско
възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поддържа се, че не се дължи адвокатско възнаграждение
по чл. 10, т. 2 от посочената наредба, тъй като не са налице изискуемите за
начисляването му предпоставки, а именно: процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Прави искане за
отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване поради
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение
за изпълнителното производство, както и на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифа към ЗЧСИ. Претендират се разноски за производството, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят е подал писмени възражения, с които излага аргументи за
неоснователно на жалбата.
По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П.,
в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Изпълнително дело № 20218510402293 по описа на ЧСИ М.П., рег. №
851 на КЧСИ е образувано по молба от 25.08.2021 г. на ЗД „Б.И.“ АД,
представлявана от адв. М.Г., въз основа на изпълнителен лист от 28.04.2021
г., издаден по гр.д. 51342/2018 г. по описа на СРС, с който „ЗАД ОЗК - З.“ АД
е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 627,83 лв. – регресно вземане,
сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от
03.08.2018 г. до окончателно заплащане и сумата от 214,82 лв. разноски.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил
на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните
съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на
изпълнение.
Към молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е
приложил Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2021 г. за
процесуално представителство по процесното дело, като е уговорено
възнаграждение в размер на 350 лв., като е посочено, че е заплатено в брой.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 27.08.2021
г.
На 01.09.2021 г. е направено възражение от „ЗАД ОЗК - З.“ АД с искане
съдебният изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение,
както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 14.09.2021 г. „ЗАД ОЗК - З.“ АД е превело по сметка на ЧСИ П.
сумата от 4 070,23 лв., с основание плащане „изп. дело № 2268/2021“.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка по отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
2
съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните
могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената
страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата
страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна
на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или
правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното
адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако
прецени, че такава не е налице, може да намали уговореното възнаграждение,
като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително
дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200
лв., а с оглед на т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения
предвидени в чл. 7, ал. 2.
В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното
дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземане.
Жалбоподателят не е дал повод за прилагане на изпълнителни способи, при
положение че е изпълнил задължението изцяло в срока на доброволно
изпълнение. При това положение разноските за адвокатското възнаграждение
трябва да бъдат сведени до сумата от 200 лева за взискателя, дължими за
образуването на изпълнителното производство в съответствие с нормативно
установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата.
При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е
3
усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на
адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното
дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не са представени никакви доказателства, върху
уговореното възнаграждение да е начислено ДДС, съответно-
упълномощеният представител на взискателя да е регистриран като данъчно
задължено лице по ЗДДС, поради което в дължимото минимално адвокатско
възнагрлаждение не следва да се включва ДДС.
По отношение на т. 26 ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав намира, че
пропорционалната такса следва да се изчислява само върху размера на
присъденото вземане по изпълнителния лист без в основата, върху която
същата се изчислява, да се включват такси и разноски по самото
принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране в
производството адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по
изпълнителен лист към датата на поканата за доброволно изпълнение
възлизат на общата сума от 842,65 лева и законна лихва в размер на 197,59 лв.
Съгласно т. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ при този материален интерес - размерът на
пропорционалната такса е 104,02 лв. с ДДС. Следователно, неправилно е
определен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като следва да се намали
до размер на 104,02 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „ЗАД ОЗК - З.“ АД срещу постановление от
01.09.2021 г. по изп. дело № 20218510402293 по описа на ЧСИ М.П., рег. №
851 на КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по
изпълнителното дело съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
юрисконсултското възнаграждение, както и пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за
4
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 20217800400221 с постановление от 29.07.2021 г. на
ЧСИ В.Л., рег. № 780, с район на действие СГС дължимо от Гаранционен
фонд, от 350 лева на 200 лева, както и пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ на сумата от 104,02 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5