Р Е Ш Е Н И Е
№ 586/12.8.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2.
Светомир Бабаков
при
секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 690
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета
от АПК и е образувано по касационна жалба на ЦУ на НАП против Решение № 298/29.04.2020 г. постановено по
АНД № 141/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С атакуваното
решение Районен съд Пазарджик е отменил наказателно постановление № 472322-F
500756 / 23.10.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"
Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което на "Карат Крийм" ЕООД -
Пазарджик, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена на
дружеството имуществена санкция в размер на 600 лева.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението,
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и да бъде потвърдено НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище се поддържа жалбата. Иска се отмяна на решението по доводите
в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
За ответника по
касационната жалба – „Карат Крийм“ ЕООД - Пазарджик, редовно призован, се явява
надлежно упълномощен представител в съдебно заседание. В писмено становище устно се иска потвърждаване на атакуваното
решение. Не претендира разноски.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи,
че решението на Районен съд Пазарджик е обосновано и законосъобразно, поради
което счита, че следва да бъде оставено в сила като правилно.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За да постанови
решението си, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната фактическа
обстановка:
„Карат
Крийм“ ЕООД - Пазарджик стопанисвало хладилна витрина за продажба на сладолед,
находяща се в Централна градска част на гр. Пазарджик. На 12.05.2019 г.
инспектор по приходите пристигнал на място около 12,00 ч. за проверка.
Установил въз основа съпоставка от проверката на касовата наличност и данните
от изведен фискален бон - положителна касова разлика в размер на 170,50 лв. В
предоставената декларация на представителя на дружеството, последният отразил,
че пропуснал да въведе сумата в апарата като "служебно въведени". При
тези констатации бил съставен акт против дружеството за това, че "като
лице по чл. 3 от Наредба Н-18 /13. 12, 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ не е регистрирало чрез операцията "служебно
въведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 170,50 лв. "
- нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. АУАН е надлежно предявен и е връчен
препис, а въз основа на него е издадено атакуваното наказателно постановление.
След
като задълбочено е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства,
първостепенният съд е намерил, че съставеният АУАН и издаденото НП съдържат
пълно описание на онези обстоятелства, при които е извършено нарушението и
които покриват напълно съответно признаците на състава на възприетото
нарушение. В частност - отразени са надлежно и обективно времето, мястото и
начина на извършване на нарушението. Спазени са изискванията са предявяване,
подписване и връчване на административните актове. Липсвали обаче
обстоятелства, които са мотивирали наказващият орган да отхвърли приложение на
чл. 28 от ЗАНН, за приложение на който дори в НП се съдържали основания -
"извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи“. А
последното било една от основните цели на процесната Наредба и дори
наименованието ѝ я съдържало - "за регистриране и отчитане на
продажбите от търговските обекти…". Съдът е приел, че при положение, че
самият автор на НП е възприел обстоятелства, които са аргументи за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, е следвало ясно и мотивирано да представи становище защо
отхвърля приложението на тази норма, а не да заяви това само формално и като
извод, както е сторил: "За да се определи административното наказание са
взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН". Коментираният пропуск бил съществен и сам по себе си бил
основание за отмяна на НП. При това, били налице и други аргументи в полза на
претендираното от дружеството приложение на чл. 28 от ЗАНН, така че било налице
и нарушение на материалния закон, тъй като несъмнено било установено, че
обектът е работил само от час преди проверката, а и същия ден е имало доставка,
която трябвало да бъде заредена незабавно във витрината, т.е. сумата не
съставлява нерегистриран оборот от продажби, а невъведена като начална
/оборотна/ сума. Това водило до извод, че пропускът е формален и незасягащ
регулираните обществени отношения по начин, налагащ санкция за допускането му.
Тези изводи на
районния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата инстанция.
Първостепенният съд правилно е тълкувал приложимите правни норми на ЗДДС и
Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ и е достигнал до верния извод, че са налице
обстоятелства за приложението на чл.28 ЗАНН. В тази насока изводите му напълно се споделят от настоящата инстанция и
няма смисъл да бъдат повтаряни.
Доводите в
касационната жалба са неоснователни. Първоинстанционният съд е отменил НП
поради нарушения на процесуалните правила, тъй като наказващият орган не е
изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН, а последният е следвало да
намери приложение. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил подробно в НП дали са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН.
Липсват каквито и да е мотиви в тази насока – само се сочи декларативно, че не
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ нарушение, поради своята малозначителност e с явно
незначителна степен на обществена опасност. Легалната дефиниция на понятието
„маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл.28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус -
вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента
на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното
и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от
предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи
извършеното административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на
всички обстоятелствата по извършване на настоящото нарушение – дружеството няма
други нарушения преди проверката, няма никакви действия по укриване на обороти
или данъци, причините и обстоятелствата, при които е било извършено то, липсата
на причинени каквито и да е вреди, както за фиска, така и въобще за държавата
или други правни субекти, както и другите смекчаващите обстоятелства, а именно,
че нарушението е извършено за първи път (видно от изложеното в самото НП),
съдът счита, че извършеното деяние се характеризира с явно незначителна
обществена опасност и представлява маловажен случай. При това положение
административнонаказващият орган е следвало да не налага наказание. Наложената
имуществена санкция в размер на 600 лв., (дори над минимален размер), е крайно
несправедливо и неоправдано тежко наказание с оглед конкретните обстоятелства
по извършване на самото нарушение. От събраните доказателства е видно, че
действително се касае за инцидентен случай. Вярно е, че се касае за обективна и
безвиновна отговорност, то това не означава, че само по себе си причините за
извършването на деянието и обстоятелствата, сочещи на маловажност на случая, не
следва да се взимат предвид. Затова и настоящият състав на съда намира, че с
оглед цялостната преценка на обстоятелствата по конкретното деяние, както и
смекчаващите обстоятелства, в случая, макар и дружеството да е осъществило
състава на деянието по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, то
следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е съобразил
това административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция
несъответстваща на тежестта на нарушението.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
По изложените
съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение,
отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
По делото няма
искания за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба,
няма и доказателства за сторени такива.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 298/29.04.2020 г. постановено по АНД № 141/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/