Р Е Ш Е Н И Е
№
град Варна, 21.04.2020 г.
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Татяна
Лефтерова-Савова
разгледа гр. дело №9658 по описа на ВРС за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.247 и сл. ГПК.
По делото е постановено решение
№4098/09.10.2019 г., с което, на основание чл.422, ал.1 ГПК, съдът е приел за установено, в
отношенията между ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, от една страна и ответниците: В.В.П. ЕГН ********** с адрес: ***, и Д.В.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, от друга, че ответниците дължат
солидарно на ищеца, по заповед № 421/23.1.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени
от Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 879/2018 г., следните суми: сумата от 9759,03
лв., представляваща дължима главница по Споразумение за обединяване на кредити
от 10.08.2015 г. и извлечение от
счетоводните книги на банката, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 725,38 лв., представляваща
договорна лихва за периода 15.06.2017 г. до 19.01.2018 г.; сумата от 10,04 лв.,
представляваща лихвена надбавка за периода от 15.07.2017 г. до 09.01.2018 г.;
сумата от 120,00лв., представляваща дължима такса изискуемост, дължими по
Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015 г., предсрочно изискуем,
считано от 11.01.2018 г., на основание чл. 20.1., т. 1 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление и извлечение от счетоводните
книги на банката, като е отхвърлил иска, в частта за главницата, за разликата
над сумата от 9759,03 лева до предявения размер от 9919,03 лева, като погасен
поради извършено в хода на процеса плащане.
При въззивното
обжалване на горепосочения съдебен акт, ОС - Варна, е констатирал, че в
заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист е била допусната
очевидна фактическа грешка, като е била изписана крайна дата на периода на
присъдената лихвена надбавка за забава - 09.01.2018 г. вместо заявената дата –
19.01.2018 г. Допуснатата в заповедното производство фактическа грешка е била пренесена
в доклада по гр. дело №9658 по описа на ВРС за 2018 г., а впоследствие и в
постановеното решение №4098/09.10.2019 г.
С разпореждане № 7024/17.02.2020
г. по ч.гр.д. № 879/2018 г. по описа на ВРС, заповедният съд е отстранил
констатираната очевидна фактическа грешка, а след това въззивният
съд е указал отстраняването ѝ и от решение №4098/09.10.2019 г. по гр. дело №9658 по описа на ВРС за 2019 г.
Действително, в производството по
ч.гр.д. № 879/2018 г. по описа на ВРС, заповедният съд е формирал воля да уважи
заявлението така, както е било подадено, като несъответствието ѝ с
нейното външно изразяване в заповедта за изпълнение и в изпълнителния лист е
било санирано по реда на чл.247 ГПК. Горното налага
тази грешка, пренесена от заповедното в установителното
производство, също да бъде отстранена от диспозитива
на решение №4098/09.10.2019 г. по гр. дело №9658 по описа на ВРС за 2019 г.
При
горните доводи, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №4098/09.10.2019 г. по гр. дело №9658 по описа на
ВРС за 2018 г., като в диспозитива на същото, вместо текста „…сумата от 10,04 лв. (десет лева и 04 ст.),
представляваща лихвена надбавка за периода 15.07.2017 г. до 09.01.2018 г./, да се чете: „…сумата от 10,04 лв. (десет лева и 04 ст.), представляваща лихвена
надбавка за периода 15.07.2017 г. до 19.01.2018 г./“
Решението, с което се
поправя очевидна фактическа грешка е неразделна част от решение
№4098/09.10.2019 г. по гр. дело №9658 по описа на ВРС за 2018г.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: