Р Е Ш Е Н И Е
№ 2380
гр. Пловдив, 21.12. 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети
декември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ТАТЯНА ПЕТРОВА,
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Стефани Черешарова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2877 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
К.А.Н., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат Л.М.- пълномощник, обжалва Решение №260211 от
23.09.2020г. по Н.А.Х.дело №4919 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
ХVI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К №3670213, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с който на жалбоподателя Н. е наложена глоба в размер от 100,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на
направените разноски за производствата пред двете съдебни инстанции, съгласно
представени списъци на разноските.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. От
юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, е представено становище (отговор) по касационната
жалба чрез Районен съд- Пловдив, в което се твърди, че жалбата е неоснователна;
претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя, ако жалбата бъде уважена.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Стефани Черешарова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 03.06.2020г., около 21:28ч., в гр. Пловдив,
на ул. “Васил Левски” №111, в посока към бул. “Дунав“, се движи моторно
превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “БМВ 730Д Х ДРАЙВ”, с
Рег.№СВ******КК, със скорост от 75 км/ч. (всъщност със 78 км/ч., от която е
приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за
движение от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и
скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо
средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M №648, като за целта е изготвен клип №21095.
Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№СВ****КК е регистриран като
собственост на “УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, а жалбоподателят Н. е
негов ползвател. Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 75
км/ч. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1
от ЗДвП, поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспорения пред него
ЕФ. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от
настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още
повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията, формулирани в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Съгласно чл.188 от ЗДвП,
(1) Собственикът или този, на когото е предоставено МПС,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
(2) Когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо
лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС.
Според чл.4, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №I-45), Физическо
или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация
като ползвател на превозното средство по искане на собственика.
В случая, като
доказателство по преписката е налична нарочна справка, според която справка процесният
лек автомобил “БМВ 730Д Х ДРАЙВ”, с Рег.№СВ6719КК, е регистриран като
собственост на “УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, а касаторът К.Н. е вписан
като ползвател на автомобила.
На следващо място,
според информация, достъпна в сайта на Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) в интернет на адрес: **********, към 03.06.2020г. управителният
съвет (УС) на “УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, се състои от И.В.С., А. К.К.
и М. М. Г.. Посочените три лица са вписани за представители на акционерното дружество,
а начинът на представляване на акционерното дружество е “по друг начин“: ЗАЕДНО ОТ ВСЕКИ ДВАМА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ.
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че в случая е очевидно невъзможно буквалното
приложение на чл.189, ал.5 от ЗДвП, според която норма, ЕФ по ал.4 се връчва на
лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра
на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено
в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Също така, нормата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП не предвижда възможност за лицето, посочено в декларацията
от собственика на МПС, че му е предоставено МПС, респективно ползвателят на МПС
да декларира пред органите на МВР, че съответното МПС е предоставено на трето
лице.
Предвид гореизложеното,
процесният ЕФ е законосъобразен и правилен. Следователно, като го потвърждава,
районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона и
решението на съда е правилно. Също така, решението на районния съд е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация
(юридическото лице), съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260011 от 23.09.2020г. по Н.А.Х. дело №4919 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., ХVI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, Серия К №3670213, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с
който на К.А.Н. е наложена глоба в размер от 100,00 лева.
ОСЪЖДА К.А.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………