О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, …....2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на
секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия Дечев в.н.ч. дело № 209 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.249, ал.3 от НПК вр. Глава XXII от НПК.
Образувано е по
частен протест от прокурор от СРП против определение от
проведено разпоредително заседание на 20.11.2020 г., по НОХД № 918/2020 г. на
СРС, НО, 3 състав, с което съдът е
прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното
производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
В частния протест се
излагат доводи за неправилност на заключението на СРС за наличие на отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалното право на обвиняемия на защита. Твърди се, че обвинителният акт
няма пороци. Излагат се доводи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
не са въведени фактически твърдения за няколко деяния. Мотивирано е
становището, че съдът неправилно е приел, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт са въведени и двете форми на изпълнителното деяние –
възбуждане и поддържане на заблуждение. В частния протест се посочва, че
обвинението не противоречи на изложената в обстоятелствената част фактическа
обстановка, което води до извода, че не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила. Поради това прокурорът от СРП моли въззивния съд да
отмени протестираното определение на СРС.
Частният протест е
процесуално допустим, подаден е в
срока за обжалване и от надлежна страна.
Разгледан по същество,
той е основателен.
Производството по
делото пред СРС е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу Г.Р.П. за извършено престъпление по чл.209,
ал.1 от НК.
Първоинстанционният
съд законосъобразно, съгласно измененията в НПК влезли в законна сила от
05.11.2017 г. е насрочил делото в разпоредително заседание за обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал.1, т.1 до 8 от НПК и с участието на всички страни.
Определението на съда
се състои от две части – обжалваема и необжалваема.
В конкретния случай
се обжалва определението в частта му, с която съдът е приел доводите на
защитата на подсъдимия П. за наличието на съществено отстранимо процесуално
нарушения в обвинителния акт и искането му за връщане на делото на прокурора.
Настоящият въззивен
съд намери, че неправилно СРС е приел, че представените доводи на адв. Д. са основателни
и е развил тезата, че формулираното по този начин обвинение е неясно и
противоречиво.
От обективна страна
деянието по чл. 209, ал. 1 от НК може да се осъществи в две форми. Първата е
възбуждане на заблуждение, т.е. за обективната съставомерност на деянието по
чл. 209, ал. 1 НК се изисква деецът да е упражнил такова въздействие върху
съзнанието на определено физическо лице, което да е довело до формиране на
неправилни представи у същия относно правното основание или условията, при
които осъществява акт на имуществено разпореждане, като мотивирано от тези си
неправилни представи, измаменото лице извършва акт на имуществено разпореждане.
Втората форма е поддържане на заблуждение – затвърждаване на неверни представи,
които са съществували изначално в съзнанието на пострадалия или вече са били
създадени от подсъдимия или от друго лице.
Престъплението измама по чл. 209, ал. 1 НК е
довършено с настъпване на имотната вреда, в резултат на имущественото
разпореждане, вследствие формираните неправилни представи у пострадалото лице
или в резултат на поддържането им.
Субективната страна
на измамата включва прекия умисъл и особената користна цел - деецът предвижда,
че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния ще възникнат
неправилни представи, или че поддържа вече възникнали такива представи относно
основанието или условията на сделката. Деецът предвижда и това, че измаменото
лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт
едно чуждо имущество ще бъде увредено, като наред с това субектът цели имотна
облага за себе си или за другиго, като съзнава неизбежността на настъпилата
вреда, като последица от разпореждането.
За да се приеме, че
деецът е осъществил инкриминираното деяние с измамлива цел, константната
съдебна практика изисква да бъде установено, че същият не е бил в състояние да
изпълни задължението си към лицето осъществило акт на имуществено разпореждане
срещу обещаната от дееца престация или пък че не е предприел никакви действия в
изпълнение на поетия ангажимент.
Според ТР №
2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита. Следователно в обстоятелствената част на обвинителния акт,
прокурорът задължително следва да посочи фактите, обуславящи съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че обвинението е формулирано от СРП по начин, по който предметът
на доказване е пълно и точно очертан. В обстоятелствената част са посочени всички
необходими факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
подсъдимия в осъществяването му, включително кога, къде, каква е формата на
изпълнителните деяния и по какъв начин е настъпила имотната вреда.
В обстоятелствената
част на обвинителния акт са описани общо четири срещи между подсъдимия и
пострадалия, всички от които са се състояли на неустановени дати през месец
декември 2016 г. На първата им среща на
неустановена дата през месец декември 2016 г. подсъдимият е казал на
пострадалия, че работи в посолството на
Русия в България и е личен шофьор на посланика, като в качеството си на
служител той има възможност да участва във вътрешен търг и така да закупи в
полза на пострадалия лек автомобил „Нисан Х Трейал“ за цена от 4000 лв.
Подсъдимият и пострадалият постигнали съгласие, че П. ще участва в търга, а
след като спечели и придобие автомобила, ще прехвърли собствеността на същия. Именно
това е моментът, в който според обвинението подсъдимият е възбудил в
заблуждение пострадалия и това е пределно ясно описано. В обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено по-нататък, че на следващите две срещи на
неустановени дати през декември 2016 г. в сервиз, в гр. София, ж.к. „*******измаменото
лице е предприело разпоредителни действия със своето имущество. На първата от
тези срещи пострадалият е дал на подсъдимия в брой сумата от 850 лв., а на
следващата – сумата от 3150 лв. Следователно във времево отношение имотната
вреда е настъпила именно към тези два момента – двата дни, в които цитираните
парични суми са напуснали патримониума на измамения. Така изложената фактическа
обстановка не води до извода, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
са въведени две отделни деяния, като второто от тях се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното. Съвсем ясно става от обстоятелствената
част на обвинителния акт, че прокурорът е описал не две отделни престъпни
деяния на измама, които да съставляват едно продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, нито реална съвкупност от две отделни
престъпления измама, а едно престъпление измама – по чл.209, ал. 1 от НК. Да,
действително пострадалият е дал на два пъти, на две отделни дати пари на
подсъдимия. Това обаче е сторено след като в него е било възбудено
заблуждението и е била казана точната сума, която той трябва да заплати. Видно
от сбора на двете суми, които той е заплатил, той точно съответства на 4000 лв.
Довършването на престъпния състав е станало със заплащането на втората сума,
защото именно с нея окончателно се причинява имуществената вреда в размер 4000,
която съответства на поисканата имотна облага след възбуденото заблуждение.
Дали сумата ще се плати на един, два или двадесет пъти, това по никакъв начин
не се отразява на фактът, че е налице едно престъпление измама, при това не
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Защото
изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия само и единствено при първата му среща с пострадалия Д.. Само при
тази първа среща подсъдимият е въздействал върху съзнанието на измамения и така формирал у него неверни представи. Последващите
две срещи са в причинна връзка с първата и представляват моментите, в които се
е реализирала имуществената вреда, която обаче е една, а не две отделни вреди,
като резултат от две отделни измами.
В обстоятелствената
част на обвинителния акт са посочени факти, които нямат отношение към
повдигнатото обвинение. Посочено е, че на 22.12.2016 г. подсъдимият е поискал
от измаменото лице заем в размер на 300 лв. Посочването на неотносими към
обвинението факти, безспорно е излишно и с неясна за съда цел, но не води до
ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като от заключителната част
на обвинителния акт става ясно за извършването на какво престъпление е
обвинението.
За разлика от
защитата и районния съд, настоящият въззивен съдебен състав намира, че напълно ясна
и точно описана е формата на едното изпълнителните
деяния. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени, две срещи
между подсъдимия и пострадалия, по време на които последният се е разпоредил с
имуществото си в резултат на заблуждение, което ясно е посочено в обстоятелствената
част и диспозитива е било възбудено, а не поддържано от подсъдимия.
Действително, на
стр.2 от обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е обяснил на пострадалия,
че процедурата с търга за купуване на леки автомобили (заради, което са били
поискани 4000 лв.) продължава и подсъдимият ще се свърже с него, когато купи автомобила.
Това безспорно би представлявало втората форма на изпълнителното деяние на
измамата – поддържане на заблуждение,
деецът проявява активност с цел утвърждаване на една вече формирана неправилна представа, ако обаче предхождаше
предаването на парите, с което настъпва имотната вреда. Съвсем ясно обаче се
вижда от обвинителния акт обаче, че парите са дадени преди, а не след
изричането на тези обяснения от подсъдимия. При това положение е очевидно, че нито
в обстоятелствената част, нито в диспозитива присъства тази втора форма на
изпълнителното деяние.
В заключение може да
се каже, че написан по този начин обвинителния акт дава достатъчно ясна и
непротиворечива представа какво е обвинението и съответно подсъдимият може да
осъществи пълноценно правото си на защита.
Ето защо въззивният
съд не споделя крайния извод на първоинстанционния, че съдебното производство е
следвало да се прекрати на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК поради
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е
ограничило процесуалните права на подсъдимия.
В обобщение на
изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 20.11.2020 г., по НОХД № 918/2020 г. на
СРС, НО, 3 състав, в частта в която е
прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия.
ВРЪЩА делото на СРС
за продължаване производството по него.
Определението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………… ЧЛЕНОВЕ:1…………. 2……………