Р Е Ш Е Н И Е
№ 1522 03.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на трети юли през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 220 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.Д.Я. с ЕГН********** с адрес: ***, чрез адвокат Г.С., против А.Н.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 8000 лева, като частичен иск от сума в общ размер от 13 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с извършено от ответника престъпление, за което има влязла в сила присъда по НОХД №616 /2018 година по описа на Бургаски окръжен съд и които вреди са обезпечени със запис на заповед за сумата 13 500 лева, законната лихва върху главницата, лихва върху главницата от 8 000 лева, считано от датата на влизане в сила на определението на Бургаски окръжен съд по НОХД №616 /2018 година до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Ищецът излага, че с разпореждане от 18.04.2018 година Бургаският районен съд е отхвърлил заявление, подадено от него, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – запис на заповед. В предоставения от съда срок ищецът заявява, че предявява осъдителен иск на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за сумата от 8 000 лева.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага,че притежава банкова карта, издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за банкова сметка ***аждение. Посочва, че често отсъства от града, предвид работата му като вахтен корабен механик. По време на един от рейсовете му, който се състоял от 09.11.2016 година до 18.03.2017 година, оставил банковата карта на майка си за съхранение и теглене на парично средства при нужда. След като се върнал установил, че от сметката липсва сума над 4 000 евро, а неговата майка му казала, че е теглила сума в общ размер от 1200 лева. В този период тя живеела на семейни начала с ответника А.Н.Р.. От банката, по повод негово запитване, го уведомили, че действително са извършени транзакции, но те са легитимни. Ищецът подал заявителски материал в Четвърто РУ на МВР – Бургас и след известно време от МВР го информирали, че разполагат със материал от видеокамери, от който се установява, че тегленията на сумите са извършвани от ответника. Подал жалба и в Районна прокуратура – Бургас, където било образувано досъдебно производство. Впоследствие било образувано НОХД № 616/2018 година по описа на Окръжен съд – Бургас, приключило със споразумение, с което А.Н.Р. се признава за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26 от НК за това, че за периода от 10.02.2017 година до 17.03.2017 година, в град Бургас, в условията на продължавано престъпление, е използвал чужд платежен инструмент – дебитна карта, издадена на името на ищеца Г.Д.Я., без съгласието на титуляра. За това престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от една година и единадесет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от четири години на основание чл.66 от НК. В исковата молба е посочено, че съдът е приел, че причинените от престъплението имуществени вреди са обезпечени със запис на заповед за сумата 13 500 лева, подписан от ответника по настоящото дело, в полза на ищеца, с падеж 31.12.2018 година. Ищецът излага, че до момента ответникът не е изпълнил задължението си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и процесуалният представител на ищеца е поискал да бъде приложено посоченото НОХД.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията процесуалният представител на ответника – адвокат К.Т., назначен на основание чл. 47 от ГПК, дава писмен отговор на предявения иск, в който отправя искане претенцията да бъде отхвърлена. В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, след анализ на доказателствата, че е бил налице деликт, на основание на който ищецът е дължал сумата 6 700 лева, защото това е сумата, която той, в условията на продължавано престъпление за периода от 10.02.2017 година до 17.03.2017 година, е изтеглил с дебитната карта на ищеца. Посочено е още, падежът на това задължение съгласно чл. 114, ал.3 от ЗЗД е периода от 10.02.2017 година до 17.03.2017 година. Излага, че съгласно практиката на ВКС и по – конкретно Решение на ВС № 1574 от 30.06.1977година по гражданско дело № 827/1977 година на Iг.о.,погасителната давност на правото на обезщетение от непозволено увреждане тече от по – късния момент на проявлението на вредите и откриването на дееца, причинил увреждането. Процесуалният представител на ответника счита, че в наказателното производство това задължение е било новирано като е заменено със задължение по запис на заповед, за което са изложени подробни правни доводи. Посочено е в тази насока, че са променени основанието, размера на задължението, както и падежа му. Процесуалният представител на ответника излага какви са характеристиките на новацията и посочва, че с възникване на задължението по записа на заповед задължението с източник деликт е погасено. Процесуалният представител на ответника счита, че ищецът би могъл да претендира сумата 13 500 лева или по – малко като частичен иск само и единствено на основание задължение по запис на заповед. В случая обаче един от реквизитите на ценната книга /дата на издаване/ липсва и поради това записът на заповед е недействителен. Поради това процесуалният представител на ответника излага, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На следващо място писмения отговор е посочено, в случай, че претенцията е основана на твърдения за деликт, че размерът му не може да бъде по – различен от сумата 6 700 лева, предвид конкретната фактическа обстановка. Процесуалният представител на ответника счита, че това е и сумата, която може да бъде присъдена, в случай, че съдът приеме, че задължението по деликта не е погасено с издаване на записа на заповед. По изложените съображения от името на ответника е поискано предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат С., поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и моли съда отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По отношение на материалноправната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Искът, предвид изложените в исковата молба и молбата за уточнението й факти и искания до съда, е с правно основание чл.45 от ЗЗД, за което вземане е посочено, че е обезпечено със запис на заповед.
В заявление от 25.07.2019 година, след оставяне на исковата молба без движение, ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да плати и на лихва за забава за периода от датата на влизане в сила на определението за одобряване на споразумението до датата на подаване на исковата молба. Тази претенция е с материално правно основание чл.86 от ЗЗД.
Предмет на доказване са настъпилите вреди, техния размер, както и че са причинени от противоправно поведение на ответника, причинно - следствената връзка между тях.
От името на ответника фактите, описани в исковата молба не са оспорени. Направено е правопогасяващо възражение с довод за обективна новация с подписване от ответника на запис на заповед, поемател по който е ищеца
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Със споразумение по НОХД № 616/2018 година по описа на Окръжен съд – Бургас, А.Н.Р. се признава за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26 от НК за това, че за периода от 10.02.2017 година до 17.03.2017 година, в град Бургас, в условията на продължавано престъпление, е използвал чужд платежен инструмент – дебитна карта, издадена на името на ищеца Г.Д.Я., без съгласието на титуляра, извършил 10 успешни транзакции общо за сума в размер от 6 700 лева, като деянието не съставлява по – тежко престъпление, като в споразумението са конкретизирани отделните деяние от продължаваното престъпление. Споразумението, видно от отразяването на него, е влязло в сила на 09.04.2019 година.
Видно от съдържанието на протокола от проведеното съдебно заседание, в което е одобрено споразумението, процесуалният представител на пострадалия Г.Д.Я. е представил запис на заповед, издаден от А.Н.Р. в полза на Г.Д.Я. за сумата 13 500 лева и е посочил, че по този начин са обезпечени вредите на неговия доверител, включително и посочените в обвинителния акт. Към заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по повод което е образувано производството по частно гражданско дело № 3141 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година е приложен запис на заповед издаден от посочения издател и в полза на посочения поемател за сума в размер от 13 500 лева. С разпореждане от 18.04.2019 година заявлението е отхвърлено поради липса на реквизит в ценната книга – липса на дата. Разпореждането е влязло в сила.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Предвид установеното от фактическа страна и посочения приложим материален закон, настоящият състав приема, че по делото е доказано противоправното поведение на ответника, изразяващо се в извършване на използване на чужда платежен документ – дебитна карта като за периода от .02.2017 година до 17.03.2017 година, в град Бургас, е извършил 10 успешни транзакции в размер от 6 700 лева, изтеглени от банковата сметка на ищеца. Доказаните имуществени вреди са за посочения в исковата молба размер. Не се установяват от събраните по делото доказателства имуществени вреди от посочените деяния, с които е осъществено продължавано престъпление и представляващи основание на иска вреди в размера, посочен в исковата молба от 13 500 лева, при предявен частичен иск от 8 000 лева.
По отношение на възражението, направено от процесуалния представител на ответника за това, че с подписване на записа на заповед задължението за обезщетяване на имуществени вреди от престъплението е новирано по смисъла на чл.107 от ЗЗД настоящият състав приема, че е неоснователно. От посоченото съдържание на протокола се установява, че целта на подписване на записа на заповед е била обезпечаване на вредите по смисъла на чл.383, ал.3 и чл.384 от НПК за допускане на споразумението в съдебната фаза на наказателното производство. Поради изложеното следва да се приеме, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на имуществени вреди, причинени на ищеца от престъплението, а не са погасяване на това задължение и възникване на друго задължение, предвид и дефиницията за записа на заповед като абстрактна сделка.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 6 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от престъплението, а за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лева, който е частичен иск от сума в общ размер 13 500 лева искът следва да бъда отхвърлен. Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.07.2019 година.
В заявление от 25.07.2019 година, след оставяне на исковата молба без движение, ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да плати и на лихва за забава за периода от датата на влизане в сила на определението за одобряване на споразумението до датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължения за деликт длъжникът се приема, че длъжникът е в забава и без покана. Поради изложеното в полза на ищеца е възникнало задължение за плащане на лихва за забава за посочения период. Задължението за периода от 09.04.2019 година до 30.06.2019 година /деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба/ е в размер от 154, 47 лева и тази сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които, видно от приложените по делото доказателства са в общ размер както следва: сумата 270 лева, платена в заповедното производство /чл. 415, ал.3 от ГПК вр. чл.415, ал. ал.1, т.3 от ГПК/, сумата 50 лева, платена държавна такса в исковото производство, сумата 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за ищеца и сумата 450 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ответника на основание чл. 47 от ГПК. Общият размер на разноските е 950 лева. Съответно на уважената част от иска ответната страна следва да плати на ищеца разноски в размер от 795, 63 лева.
В тежест на ответника следва да бъде възложена сумата 50 лева, представляваща държавна такса са иска за лихва, чиито размер е определен по правилото на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Задължението следва да бъде възложено в тежест на ответника, предвид изхода от спора и съгласно чл.77 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.Н.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на Г.Д.Я. с ЕГН**********
с адрес: ***, сумата от 6 700 лева /шест хиляди и седемстотин лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с извършване на
престъпление, за което е одобрено споразумение с влязло в сила определение по НОХД
№616 /2018 година по описа на Бургаски окръжен съд, която сума е част от частичен иск, предявен
за сума от 8 000 лева /осем хиляди лева/ като част от претенция в размер
от 13 500 лева /тринадесет хиляди и петстотин лева/, 154, 47 лева /сто
петдесет и четири лева, четиридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена
върху главница в размер от 6 700
лева /шест хиляди и седемстотин лева/, за периода от 09.04.2019 година до
30.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 6 700
лева /шест хиляди и седемстотин лева/, ,
считано от датата на подаване на исковата
молба на 01.07.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата
795, 63 лева /седемстотин деветдесет и пет лева, шестдесет и три стотинки/,
представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената
част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.Д.Я. с ЕГН********** с адрес: ***, срещу А.Н.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер разликата между присъдената сума от 6 700 лева /шест хиляди и седемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с извършване на престъпление, за което е одобрено споразумение с влязло в сила определение по НОХД №616 /2018 година по описа на Бургаски окръжен съд, до пълния предявен размер на претенцията от 8 000 лева /осем хиляди лева/ като част от претенция в общ размер от 13 500 лева /тринадесет хиляди и петстотин лева/, както и претенцията за разноски до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА
А.Н.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати по сметка на Бургаски
районен съд държавна такса в размер от 50 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.