РЕШЕНИЕ
№ 1434
гр. Бургас, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120100810 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба
от 01.03.2023г., уточнена с молба от 09.03.2023г., подадена от Д. К. В., ЕГН:
**********, с адрес: *, чрез адвокатско дружество „Т. и *“, представлявано от
адв. М. Т. – БАК, със съдебен адрес: *, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: *, представлявано управителя *, с
която се претендира приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 5000 лв., претендирана като
частичен иск, представляваща просрочена главница - част от задължение в
общ размер 20653,48 лв., за което е издаден изпълнителен лист
№4376/27.09.2016г. по ч.гр.д. №5404/2014г. по описа на БРС. Претендира се
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на издаден изпълнителен
лист №4376/27.09.2016г. по ч.гр.д. №5404/2014г. е било образувано ИД
№813/2016г., по описа на ЧСИ *, прекратено, поради настъпила перемпция.
Сочи се, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано и ИД
№277/2022г. по описа на ЧСИ *.
Излагат се подробни съображения за недължимост на сумата от 5000
лв., поради изтекла погасителна давност за вземането.
Така предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1
1
от ГПК, като същият е допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
от ответника, с който предявеният иск се оспорва и се претендира
отхвърлянето му. Излагат се съображения за дължимост на вземането, като се
настоява, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не
са погасени. Твърдят се обстоятелства, обуславящи прекъсване на давността.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца. Заявено е възражение за прихващане на присъдените
разноски, в случай на частично уважаване на иска. Изразява се съгласие,
делото да се гледа в отсъствие на ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. *,
преупълномощена от адв. Т., която поддържа исковата молба и моли за
уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
В съдебно заседание, съдът е предоставил на страните десетдневен срок
за депозиране на писмени бележки, като такива са постъпили от ищцовата
страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на
27.09.2016г. е била издадена Заповед № 2890/03.07.2012г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. К.
В., да заплати на кредитора „Първа инвестиционна банка” АД, сумата от
общо 20 653.48лв. /двадесет хиляди шестстотин петдесет и три лева и
четиридесет и осем стотинки/, дължима съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 21.09.2016г., по сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 002СС-R-000059 от 28.05.2008г., от
която сумата от 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща просрочена
главница, сумата от 8276.66 лв. /осем хиляди двеста седемдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща просрочена договорна лихва за
периода от 19.05.2010г. до 20.09.2016г., сумата от 7 183.02лв. /седем хиляди
сто осемдесет и три лева и две стотинки /, представляваща дължима
наказателна лихва за периода от 08.06.2010г. до 20.09.2016г., сумата от
117лв. сто и седемнадесет лева/, представляваща годишна такса за
поддържане на карта, дължима за 2011г., 2012г. и 2013г. и сумата от 76.80 лв.
/седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски по
събиране на вземането към 20.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.09.2016г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за
платена държавна такса в размер на сумата от 413.07лв. /четиристотин и
тринадесет лева и седем стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение по чл.
7, ал. 5 вр. с ал. 2, т. 4 от НМРАВ в размер на 839.80лв. /осемстотин тридесет
2
и девет лева и осемдесет стотинки/.
Издаден е изпълнителен лист №4376/27.09.2016г., въз основа на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д №5404/2016г. по
описа на БРС.
С молба от 12.10.2016г., въз основа на горепосочения изпълнителен
лист „Първа инвестиционна банка“ АД е поискала образуване на
изпълнително производство за събиране на вземането срещу длъжника Д. К.
В..
На 13.10.2016г. е образувано изпълнително дело №20168040400813 по
описа на ЧСИ *, с район на действие Окръжен съд – Бургас.
По изпълнителното дело са изготвени справки относно имущественото
състояние и трудовите договори на длъжника.
На 10.11.2016г. е изготвена ПДИ до Д. К. В., връчена му лично на
12.11.2016г.
На 16.05.2017г. ИД е прекратено по отношение на досегашния взискател
„Първа инвестиционна банка „АД , същата е заличена като страна по ИД и е
конституиран „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по ИД, поради
извършена цесия, с която досегашният взискател е прехвърлил вземането си
на „Еос матрикс“.
На 17.07.2017г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в
Банка ДСК ЕАД.
На 03.02.2022г. е депозирана молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, до
ЧСИ * за прекратяване на ИД.
С Постановление от 08.02.2022г. на ЧСИ * е прекратено ИД, на
основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
С молба от 03.02.2022г., взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника Д. К. В., въз
основа на същия изпълнителен лист от 27.09.2016г.
На 18.05.2022г. е образувано ИД №20228040400277 по описа на ЧСИ *.
На 24.06.2022г. е изготвена покана за доброволно изпълнение.
С молба от 29.07.2022г., длъжникът е поискал от ЧСИ *, да прекрати
производството по изпълнителното дело като погасено по давност.
С Разпореждане от 01.08.2022г. ЧСИ * е отказал да прекрати ИД
№20228040400277.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК
за защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, насочено срещу него.
Искът е подаден от лице, което има качеството на длъжник по
изпълнително дело, срещу взискателя по изпълнението.
3
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В настоящия случай, изпълнително основание, по смисъла на чл.404 от
ГПК, е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК № 2890/03.07.2012г., издадена по ч.гр.д. № 5404/2016г. по описа на БРС.
Въз основа на нея е издаден ИЛ №4376/27.09.2016г., въз основа, на който е
образувано ИД №20168040400813 по описа на ЧСИ *, т.е. длъжникът може да
се позовава само на факти, настъпили след това.
От длъжника са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца-
длъжник погасителна давност.
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно
право за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи
възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане. Тя
представлява санкция за кредиторовото бездействие. Погасителната давност
се прекъсва само в предвидените в закона случай, като в настоящия случай е
меродавна разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, съгласно която
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия на
принудително изпълнение.
В настоящия случай, давността за изпълнение на вземането започва да
тече от издаване на изпълнителния лист – 29.07.2016г. и тя е петгодишна. В
този смисъл е Решение №50295/23.01.2023г., постановено по гр.д.
№1030/2022г. на ВКС, IV-то отделение, съгласно което „...от момента, в
който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е
пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение
влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за
изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.)“.
След тази дата са предприети действия по принудително изпълнение,
прекъсващи давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, тъй като по
делото се установи, че по молба на взискателя е образувано изпълнителното
дело №20168040400813 по описа на ЧСИ *.
Спорният между страните въпрос в настоящото производство е дали е
изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли
ищецът процесните суми.
В т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
4
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др“.
С молбата за образуване на ИД №20168040400813 по описа на ЧСИ *, с
която е поискано налагане на възбрана и запор върху имущество на
длъжника, давността е била прекъсната, като по изпълнителното дело, до
прекратяването му, са извършвани други действия, прекъсващи давността,
последното, от които - налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК, запорът върху
вземания на длъжника по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който на
банката е връчено запорното съобщение, което в настоящия случай е станало
на 17.07.2017г., с връчване на запорното съобщение на Банка ДСК ЕАД,
видно от представеното по делото копие на ИД №20168040400813 по описа на
ЧСИ *. Няма спор, че налагането на запор представлява действие,
прекъсващо давността, т.е. на 17.07.2017г. давността е била прекъсната и от
този момент нататък е започнала да тече нова петгодишна давност, изтичаща
съответно на 17.07.2022г.
На 03.02.2022г. е депозирана молба от ЕОС Матрикс за образуване на
ново изпълнително дело, в която молба е направено искане за налагане на
запор, което, от своя страна, представлява действие, прекъсващо давността.
Молбата от 03.02.2022г., прекъсваща давността е депозирана преди изтичане
на петгодишния давностен срок, изтичащ на 17.07.2022г.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че задължението
на ищеца не е погасено по давност, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има ответникът, но доколкото не е направено такова искане, то не
следва да му бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: *, иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено, че ищецът не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано управителя *, сумата от 5000 лв.,
претендирана като частичен иск, представляваща просрочена главница - част
от задължение в общ размер 20653,48 лв., за което е издаден изпълнителен
лист №4376/27.09.2016г. по ч.гр.д. №5404/2014г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6