Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.11.2019 год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 12.11.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.Д.
при
участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11710 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от М.К.Ц., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Д.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.П.Р., ЕГН: **********, с
адрес: ***, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „****", БУЛСТАТ: ****,
със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, пощенски код 7650, гр. ****, бул.
Възраждане №19, чрез Адвокатско дружество „К.Т., ****", личен номер: ****,
със седалище и адрес на управление ***/партер - вътрешен двор/, представлявано
от управляващия съдружник адв.К.Д.Т. – ВАК, против „****” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124 ГПК, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че:
- М.К.Ц., ЕГН: ********** не дължи на „****" АД, сума в размер на 7
233,80 лева /седем хиляди двеста тридесет и три лева/, сума представляваща 98
%/деветдесет и осем процента/ - дялово участие в ДЗЗД „****, съгласно Договор
за учредяване на ДЗЗД от 23.11.2018г., част от общото задължение в размер на 7
381,43 лева /седем хиляди триста осемдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки/, по фактура № ********** от 27.06.2019г., начислена за периода
13.06.2017 г. - 12.06.2018г. общо за 365 дни, представляваща корекция на
сметка, а не реално доставена и потребена ел. енергия за клиентски № **** и
абонатен № *********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „****" бл. №
30, вх. „Д", маг. 1.
- Д.Г.Д., ЕГН: ********** не дължи на „****" АД, сумата 73,81 лева
/седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/, сума представляваща 1
%/един процент/ - дялово участие в ДЗЗД „****", съгласно Договор за
учредяване на ДЗЗД от 23.11.2018г, част от общото задължение в размер на 7
381,43 лева /седем хиляди триста осемдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща начислена сума по фактура № ********** от
27.06.2019г., за периода 13.06.2017 г. - 12.06.2018г. общо за 365 дни,
представляваща корекция на сметка, а не реално доставена и потребена ел.
енергия за клиентски № **** и абонатен № *********, с адрес на потребление: гр.
Варна, ул. „****" бл. № 30, вх. „Д", маг. 1.
- Р.П.Р., ЕГН: ********** не дължи на „****" АД, сума в размер на
73,81 лева /седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/, сума
представляваща 1 %/един процент/ - дялово участие в ДЗЗД „****",съгласно
Договор за учредяване на ДЗЗД от 23.11.2018г, част от общото задължение в
размер на 7 381,43 лева /седем хиляди триста осемдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/, начислена сума за периода 13.06.2017 г.
-12.06.2018г. общо за 365 дни, представляваща корекция на сметка, а не реално
доставена и потребена ел. енергия за клиентски № **** и абонатен № *********, с
адрес на потребление: гр. Варна, ул. „****" бл. № 30, вх. „Д", маг.
1.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на
отрицателен установителен иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърдят, че са съдружници в ДЗЗД „****", БУЛСТАТ: ****, със седалище и
адрес на управление:***, и в това си качество са потребители на електрическа
енергия за битови нужди, доставяна от "****" АД на обект с клиентски
№ **** и абонатен № ****, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „****"
бл. № 30, вх. „Д", маг. 1. Твърдят, че дружеството, в което са съдружници
е титуляр на партидата. Твърдят, че правото си на иск черпят от
обстоятелството, че ДЗЗД, в което са съдружници не е юридическо лице и не е
самостоятелен правен субект, поради което страна в процес могат да бъдат
неговите съдружници, които запазват своята юридическа самостоятелност и носят
отговорност в зависимост от дяловете си. Твърдят, че М.К.Ц. е с 98 % дялово
участие, Д.Г.Д. е с 1 % дялово участие и Р.П.Р. е с 1 % дялово участие.
Твърдят, че при проверка при ответника установили, че дължат процесната сума.
Оспорват дължимостта на претендираната сума, както и обстоятелствата по
установяване на описаните в Констативния протокол констатации. Твърдят, че не
са извършили софтуерна манипулация на СТИ, както и не са имали достъп до него и
скритите му регистри. Оспорват корекционната процедура по начисляване на
процесната сума.
Ответникът - „****” АД депозира
писмен отговор, с който излага подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 12.06.2018
год., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ на
потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната
процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото Констативен протокол №1104426/12.06.2018г. се
установява, че на същата дата служители на „Енерго- про Мрежи” АД са извършили
техническа проверка в обект, находящ се на адрес в
гр. Варна, ул. „****" бл. 30, вх. Д, магазин 1, с клиентски №**** и
абонатен №****, при която са отчетени показанията на СТИ на регистри, както
следва:
регистър 1.8.1. са отчетени 005467 кВТч, в регистър
1.8.2. - 051834 кВТч, в регистър 1.8.3. - 021426 кВТч., а в скрит регистър 1.8.4
показания в размер на 039541 кВТч.
Протоколът
е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, а също и от представител на абоната.
От
представения по детото Констативен протокол №1161/19.06.2019г. на
БИМ-Русе е видно, че при проведеното изследване
и проверка на СТИ - Тип: „ISKRA", тип
MT174-D2A54-M3K03 е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема
на електромера и наличие на преминала електрическа енергия по четвърта
тарифа -1.8.4 в размер на 39541.3 кВТч, която не е
визуализирана на дисплея.
Въз
основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 26.06.2019год. за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с клиентски №**** и абонатен №**** в
размер на общо 39541 кВТч. за период от 13.06.2017г. до
12.06.2018г., въз
основа на осъществен прочит на регистър 1.8.4, при
който е установено неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена
Фактура №********** от дата 27.06.2019г., с издател „****” АД и получател ДЗЗД
„****", БУЛСТАТ:****, на стойност 7381,43 лева /седем хиляди триста
осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/ лв. с ДДС, представляващи
стойността на служебно начислено количесто електроенергия - 39541 кВТч. за
период от 13.06.2017г. до 12.06.2018г., за обект находящ се в гр. Варна,
ул. „****" бл. 30, вх. Д, магазин 1, с клиентски №**** и абонатен №****.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
и което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, в случая е начислено
количество ел. енергия след
прочит на т. нар. «скрит» регистър, в който се съхранява информация за
количества ел. енергия, неотразено във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на
електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като
извършеното изчисление е математически точно.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в случая регистър 1.8.4 не е
активен и по него не следва да се отчита ел.енергия. В
конкретния случай не може да се даде категорично стгановище дали установените
показания по тарифа 1.8.4 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни.
Типа електромер е такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна
манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното
количество ел.енергия в тарифа 1.8.4 да не е реално
преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена тя.
В същото време не може да бъде категорично установено кога и по какъв начин е
извършена тази манипулация, както и от кого.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото
разглеждане, е наличие на правен интерес за
ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск
следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните
състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор
за продажба на електрическа енергия, който
застрашава имуществената сфера на ищеца, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта,
обосновават правния интерес от избраната форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата
на договор за доставка на ел. енергия, а също и
начисляване на процесната сума като корекция на сметката на абоната.
В тежест на
ответника е да установи наличие на задължение на
ищеца в посочения размер, произтичащо от извършена корекция на сметката на
абоната, в т. ч. и изпълнение на процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ,
приети с Решение № 147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013г.
Между
страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е битов потребител на
ел.
енергия, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което
ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на 12.06.2018год., поради
което и в настоящия случай приложение следва да намерят Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.
98/ 12.11.2013 год., в сила от
16.11.2013 год.
С
визираните правила е уредено правото на оператора на съответната мрежа да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа – същите са приети от ДКЕВР с решение по т. 3, обективирано в Протокол
№147/ 14.10.2013 г., взето в съответствие с
правомощията на комисията, предвидени в чл.
21, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 2, ал.1 от ЗНА. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени
въвправилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се приемат
от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от
енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.
Предвид
изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на
средството за търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на
ел.
енергия съществува нормативна възможност,
регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на количество ел. енергия. В
настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен
начин, че при
проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в
корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест
не е устанановена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на
която количествата ел. енергия са отчитани
освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за потребителя
тарифа 1.8.4. При тези данни корекционните основания
по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае
механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на
свързване и измерване, а хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична
неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ. В чл.50 ПИКЕЕ
е предвидена възможност на корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа
„Смарт” при който данните от преноса да се записват директно в информационните
масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е
извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на
електромера. Ето защо разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може
да бъде приложена.
От изложеното
следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на
ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ са неприложими, а нормите на
чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за
реализиране на корекционната процедура. Ето защо
начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да
се отрече.
На следващо място
следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност
на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от
значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща
дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува
или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на
средствата за търговско измерване. След като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество,
очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На
следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за
зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение,
когато това е възможно, както в случая.
Нещо
повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително
консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.4 е потребена от ищеца - абонат за
процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например е въведена по
софтуерен път от лице, притежаващо съответния софтуер. Подобна възможност е налице предвид липсата на данни за показанията
на тарифа 1.8.4 към момента
на монтиране на СТИ. Изложеното обуславя извод за
недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена до обекта на
ищеца ел. енергия в рамките на исковия
период.
По
изложените съображения се налага извода, че ответника не установи наличие на
основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на
абоната, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията,
поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски. В същото време
процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. От приложение от проц.представител на
ищците списък с разноски по чл.80 ГПК е видно, че М.К.Ц. е декларирал заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 750лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 5000 до 10
000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., т.е. сумата от 696 лв. Съдът
приема, че предвид ниската правна и фактическа сложност на настоящото
производство, на ищеца се следват розноски за заплатено адвокатско
възнаграждение именно в границата на минималното определеното, както и сторените
деловодни разноски в доказания размер от 289,36 лв. за заплатена ДТ, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски. В същото време
процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. От приложение от проц.представител на
ищците списък с разноски по чл.80 ГПК е видно, че Д.Г.Д. е декларирал заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при цена на иска до 1000
лв. следва да бъде определено в размер на 300 лв. Съдът приема, че предвид
ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство, на ищеца се
следват розноски за заплатено адвокатско възнаграждение именно в границата на
минималното определеното, както и сторените деловодни разноски в доказания
размер от 50 лв., на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски. В същото време
процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. От приложение от проц.представител на
ищците списък с разноски по чл.80 ГПК е видно, че Р.П.Р. е декларирал заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при цена на иска до 1000
лв. следва да бъде определено в размер на 300 лв. Съдът приема, че предвид
ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство, на ищеца се
следват розноски за заплатено адвокатско възнаграждение именно в границата на
минималното определеното, както и сторените деловодни разноски в доказания
размер от 50 лв., на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.К.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.П.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „****", БУЛСТАТ: ****, със седалище и
адрес на управление:***, НЕ ДЪЛЖАТ на „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:*** следните суми:
- М.К.Ц., ЕГН: ********** не дължи на „****" АД, сума в размер на 7 233,80 лева /седем хиляди двеста тридесет
и три лева/, сума представляваща 98 %/деветдесет и осем процента/ - дялово
участие в ДЗЗД „****, съгласно Договор за учредяване на ДЗЗД от 23.11.2018г.,
част от общото задължение в размер на 7 381,43 лева /седем хиляди триста
осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, по фактура № ********** от
27.06.2019г., начислена за периода 13.06.2017 г. - 12.06.2018г. общо за 365
дни, представляваща корекция на сметка, а не реално доставена и потребена ел.
енергия за клиентски № **** и абонатен № *********, с адрес на потребление: гр.
Варна, ул. „****" бл. № 30, вх. „Д", маг. 1.
- Д.Г.Д., ЕГН: ********** не дължи на „****" АД, сумата 73,81 лева /седемдесет и три лева и
осемдесет и една стотинки/, сума представляваща 1 %/един процент/ - дялово
участие в ДЗЗД „****", съгласно Договор за учредяване на ДЗЗД от
23.11.2018г, част от общото задължение в размер на 7 381,43 лева /седем хиляди
триста осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
начислена сума по фактура № ********** от 27.06.2019г., за периода 13.06.2017
г. - 12.06.2018г. общо за 365 дни, представляваща корекция на сметка, а не
реално доставена и потребена ел. енергия за клиентски № **** и абонатен №
*********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „****" бл. № 30, вх.
„Д", маг. 1.
- Р.П.Р., ЕГН: ********** не дължи на „****" АД, сума в размер на 73,81 лева /седемдесет и три лева и
осемдесет и една стотинки/, сума представляваща 1 %/един процент/ - дялово
участие в ДЗЗД „****",съгласно Договор за учредяване на ДЗЗД от
23.11.2018г, част от общото задължение в размер на 7 381,43 лева /седем хиляди
триста осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, начислена сума за
периода 13.06.2017 г. -12.06.2018г. общо за 365 дни, представляваща корекция на
сметка, а не реално доставена и потребена ел. енергия за клиентски № **** и
абонатен № *********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „****" бл. №
30, вх. „Д", маг. 1, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****”
АД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на М.К.Ц., ЕГН: **********, сумата от 985,36 лева /деветстотин осемдесет и
пет лева и 36 стотинки/, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****”
АД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на Д.Г.Д., ЕГН: **********, сумата от 350 лева /триста и петдесет/ лева, представляваща извършени разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****”
АД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на Р.П.Р., ЕГН: **********, сумата от 350 лева /триста и петдесет/ лева, представляваща извършени разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: