Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на четиринадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Александрина Пашова,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 15424 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.П.П. поддържа
твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, както и имуществени
вреди, изразяващи се в извършването на медицински разходи за лечение на
травмите, които получил на 30.01.2016г. в качеството му на пътник в лек
автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********, при описаната в исковата молба
фактическа обстановка Настъпването на ПТП било реализирано в резултат от
противоправното поведение на водача на същия автомобил - П.П.. Ищецът пътувал на предната дясна
седалка до водача, а произшествието било реализирано на пътен участък от АМ
Хемус в района на км 200+ след като лекият автомобил „Фолксваген“ ударил друг,
движещ се пред него лек автомобил „Опел “ с рег. № ********, управляван от И.И..
Конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на ПТП били установени в рамките на досъдебното
наказателно производство по преписка ДП № 4/2016г. съгласно описа на РУП-
Правец, респ. прокурорска преписка № 126/2016г. по описа на РП Ботевград. Тъй
като отговорността на водача П.П. била покрита със задължителна застраховка,
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество - ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му изплати застрахователно обезщетение
за компенсиране на неимуществените вреди в размер на сумата от 350 000
лева, заедно със законната лихва, считано от датата на настъпване на
произшествието - 30.01.2016г. до деня на окончателното плащане, както и да му
изплати застрахователно обезщетение за компенсиране на понесените имуществени
вреди в размер на сумата от 4413, 36 лева, заедно със законната лихва, считано
от деня на предявяването на иска - 09.12.2016г.
до деня на окончателното плащане на обезщетението (според последната уточнителна
молба с вх. № 6699/19.01.2017г.). С оглед очаквания изход на спора, ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни
разноски.
Исковата претенция е
оспорена от ответника З. „Б.и.“ АД, по съображения, подробно изложени в
подадените отговор на исковата молба (вх. № 33855/14.03.2017г.). Ответникът
оспорва изрично наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
посочения от ищеца причинител на вредите. Релевира твърдение, че в резултат от
настъпването на процесното ПТП фактически не
е бил причинен деликт, покрит от застраховката, тъй като самото то било
резултат от умишлени и незаконосъобразни действия на самия пострадал и неговия
баща (водачът на лекия автомобил „Фолксваген “ с рег. № ********), в опита им
за саморазправа с другите участници в произшествието. Поддържа становището, че
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение в конкретния случай е
незаконосъобразна и неморална, тъй като ищецът не би претендирал обезщетение
пряко от делинквента (негов възходящ по права линия от първа степен - баща)
поради спецификата на мотивите да се предизвика пътния инцидент и поради родствената
връзка с прекия причинител на вредите. При
условията на евентуалност, ответникът заявява, че при описаната в исковата
молба фактическа обстановка, вредоносният резултат бил съпричинен от
пострадалия поради нарушение на задълженията му по чл. 137а от ЗДвП. При
условията на евентуалност, ответникът релевира доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение, което е несъответно с действителния характер и обем
на вредите.
В качеството на трето лице – привлечено
като подпомагащо ответника - П.С.П. не изразява становище по основателността на
предявените искове.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателство преписи от Протокол за оглед на
местопроизшествие, скица, фотоалбум и Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 18.10.2016г. изготвено и подписано от прокурор
при РП Ботевград установяват настъпването на пътен инцидент на 30.01.2016г. на
пътен участък от АМ „Хемус“ с участието на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********
управляван от П.С.П. и втори лек автомобил „Опел“ с рег. № ********, управляван
от И.И..
Съдържанието на
постановлението сочи, че участниците в пътния инцидент се познават помежду си,
тъй като са роднини, част от които са взели пряко или косвено участие в настъпИ.
по- рано същия ден конфликтен инцидент в района на бензиностанция „Лукойл“,
бистро „Хемус“ и автосервиз или в предходен инцидент. Посоченото в
Постановлението основание за прекратяване на досъдебното производство ДП №
4/2016г. съответно на пр. преписка № 126/2016г. по описа на РП Ботевград е несъставомерност
на деянието т.е. липсата на доказано престъпление. Нанесеното на пострадалия
травматично увреждане носи медико- биологичната характеристика на тежка телесна
повреда, но по съображения от чл. 348б НК образуваното наказателно производство
подлежи на прекратяване.
Данните, съдържащи се в Протокола
за оглед на местопроизшествие фотоалбумо на местопроизшествието и Скицата на
местопроизшествието са обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна
авто- техническа експертиза, която дава следните изводи по отношение на
подлежащите на установяване юридически факти:
Заключението на
изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Х.И. /със специалност технология е безопасност в
автомобилния транспорт/ обосновава следните изводи:
·
Механизмът
на настъпване на процесното ПТП е следния - на 30.01.2016г., на пътен участък
от АМ „Хемус“, лек автомобил „Опел" с peг. № ********, управляван от И.М.И.,
се движи с посока от гр. София, към гр. Варна. Водачът управлява автомобила в
активната лента за движение. Скоростта на движение е 105 км/ч. В същото време,
в същата посока - от гр. София към гр. Варна, се движи лек автомобил
„Фолксваген" с per. № ********, управляван от П.С.П.. В прав участък от
пътя, при сухо време, дневна светлина и отлична видимост, водачът на лекия
автомобил „Фолксваген ", П.П., движейки се в лентата за изпреварване и в
непосредствена близост до и зад лек автомобил „Опел Корса", чрез използване
на механизмите за управление на автомобила задава
посока на движение надясно на управлявания от него автомобил „Фолксваген“ без
да завърши напълно маневра по изпреварването на успоредно движещия се лек
автомобил „Опел". В резултат на действията на водача на лек автомобил
„Фолксваген", същият навлиза в лентата за активно движение и с предната си
дясна част удря лявата странична част на купето на лек автомобил „Опел
Корса". В активната лента за движение са отложени протривни следи, които
указват мястото на настъпване на удара. В следствие на удара между двете превозни средства, лекия
автомобил „Фолксваген " променя първоначалната си траектория на движение, като се удря в двойната разделителна
мантинела и се установява върху лентата за изпреварване на платното за
движение. В резултат от предизвикания от лекия автомобил „Фолксваген“ удар - лекият автомобил „Опел" се отклонява и
преобръща, установявайки се в активната лента за движение, обърнат по таван и с посока, която е обратна на първоначалната му посока на движение. От
настъпИ. удар между двете превозни средства, същите получават множество
деформации.
·
Най-вероятното място на
удара между лек автомобил „Фолксваген " с peг. № ******** и лек автомобил
„Опел" с peг. № ******** в участъка от автомагистрала „Хемус" се
намира, по широчина на пътното платно, на 2 метра в ляво от бялата непрекъсната разделителна
линия между аварийната лента и лентата за активно движение, по посоката на движение на участвалите в ПТП леки
автомобили.
·
Анализът
на следите, които са
оставени по лявата странична
част на купето на лек автомобил „Опел" с peг. № ********, като се отчита
тяхното разположение, форма и естество, обосновава
заключение, че те са оставени от страничен контакт с друго
МПС, което се е движело със скорост, по-голяма от скоростта на движение на
лекия автомобил „Опел", като горната следа е оставена от твърд предмет,
позициониран на постоянна височина от терена, а долната е оставена от въртящ се
предмет с черен цвят. Важно е да се отбележи, че очевидно предния край на този
предмет, към момента на контакта е бил издаден по-вдясно от следообразуващия
предмет на горната следа. Ако се приеме хипотезата, че долната следа е оставена
от гумата на друг автомобил, движещ се попътно на лек автомобил „Опел" с
peг. № ********, то на тази гума, към момента на оставянето на следата категорично е била зададена команда за „десен
завой" чрез механизмите на управление на оставИ. следата автомобил, на който принадлежи гумата.
·
Причината за настъпването на пътния инцидент е поведението на водача на
лекия автомобил, чиято предна гума е осъществила контакт с корпуса на лек автомобил „Опел" с peг. № ********, а събраните доказателства
мотивират обоснован извод, че това е именно другия участвал в ПТП - лекия
автомобил „Фолксваген " с peг. № ********.
В дадените пред съда
показания /по делегация/ свидетелят Г.М.И.заявява, че е пряк участник в пътния
инцидент, понеже е пътувал в лекия автомобил „Опел", който е бил управляван от брат му И.. Свидетелят заявява, че
поведението на брат му било нормално. Свидетелят си спомня, че е имало
конфликт, скандал и бой преди да настъпи инцидента, но П. (водача на лекия автомобил „Фолксваген ") и С. (пострадалия) не са участвали в този бой.
Боят бил между свидетеля и К.П., но П. (водача на лекия автомобил „Фолксваген ") и С. (пострадалия) били роднини на К.П.. На
въпросите относно евентуалната връзка между конфликта и последвалото поведение
на споменаните двама П.
(водача на лекия автомобил „Фолксваген ") и С. (пострадалия),
свидетелят отказва да отговори, тъй като не си спомнял ясно и не знаел/ не
можел да прецени.
В дадените пред съда
показания /по делегация/ свидетелят И.М.И.
заявява, че е пряк участник в пътния инцидент, тъй като по време на инцидента
управлявал лекия автомобил „Опел", в който се возел и брат му Г.. Свидетелят заявява, че преди да настъпи пътния
инциден е имало бой между пътуващия с автомобила негов брат Г. и трето лице К.П.,
който бил брат на водача на лекия автомобил
„Фолксваген" – П. и чичо на С. (пострадалия).
Според показанията на свидетеля, поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген" – П. било провокирано от предшестващия конфликт.
Свидетелят споделя убеждението си, че пътният инцидент е преднамерен и
настъпването е било предизвикано целенасочено, тъй като заради участието на
брат му в предшестващия конфликт и бой, водачът на лекия автомобил „Фолксваген" – П. искал „да ги убие“, настигнал ги при
движението по автомагистралата с висока скорост и предизвикал инцидента.
Заключението на изслушаната
и приета комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена
от вещите лица д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) и Х.И. - осъществяващо сравнителен
анализ на данните за механизма на настъпване на ПТП и данните за характера на
понесените от ищеца травматични увреждания – мотивира категоричен извод, че при
настъпване на ПТП пострадалият е
използвал предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.
Като доказателство по
делото са приети медицински документи /стр.51-84, стр.249-252 от делото/ издадени
на името на ищеца – резултати от медицински изследвания – рентгенология,
кардиология, амбулаторни листове, епикризи, ЕР на ТЕЛК които не се обсъждат
подробно от съда, понеже съдържат специализирани медицински данни за здравословното
състояние на ищеца, а съдържанието на данните е обект на анализ от допуснатата комплексна
специализирана съдебно- медицинска експертиза.
Като доказателство по
делото са приети разходни документи /стр.85-93 от делото/, представляващи
фактури с фискални касови бонове, издадени на името на С.П.П., за заплатени
медицински услуги и специализирани медицински иЗ.елия.
Заключението на изслушаната
и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б. /ортопедия
и травматология/ и вещо лице д-р П.П. /неврохирургия/анализира съдържанието на
приетите медицински документи и обосновава следните изводи:
·
В резултат от настъпването на ПТП, ищецът е получил следните увреждания с
травматичен характер: травматичен шок, диафизарно счупване на
дясната бедрена кост, диафизарно счупване на
дясната голямопищялна кост, травматична конквасация (т.е.
размачкване), предизвикало необходимост от ампутация на дясното ходило
през Шопартовата става. Не са били установени нито анамнестични, нито
клинични данни за черепно-мозъчна травма, а се съдържат
обективни данни, че пострадалият е бил в съзнание, без оплаквания за контузия
на главата и гръбначни прешлени, а направените рентгенови снимки на череп и
шийни прешлени във фасова и профилна проекции не са установени никакви травматични
промени.;
·
По
своят вид и тежест, травматичните увреждания на ищеца имат следната
медико-билогична характеристика: Полученото счупване на дясната бедрена кост е
довело на ищеца - трайно ограничение на
движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая до 1 година ). Претърпяното счупване
на десния голям пищял е причинило на пострадалия - трайно ограничение на движенията
на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая от 7 месеца),
полученото размачкване и последвала ампутация на дясното ходило през
Шопартовата става и довело на пострадалия до
трайно осакатяване на десния долен крайник и
причинило трайна инвалидност. Диагнозата „световъртеж от централен
произход“ експертизата
категорично не приема като следствие от претърпения травматичен инцидент. При
тази диагноза причината за заболяването е или в мозъка/черепно-мозъчна травма,
инсулт/ или в ушите където е разположен органа на равновесието. В епикризата от
травматологична клиника на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, която е приложена в делото
няма диагностицирана черепно-мозъчна травма или заболяване на вътрешното ухо.
При С.П.П. световъртежа най-вероятно е обусловен от нарушение на
кръвоснабдяването на вестибуларните структури разположени в средното ухо.
·
Лечебният
и възстановителен период е протекъл по следния начин: Спешна помощ ищецът е
получил в непосредствено след злополуката пострадалият е получил УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД в София. След проведена кратка предоперативна подготовка, пострадалият е бил опериран. Извършени са били по
спешност: ампутация на дясното ходило през Шопартовата става, открито
наместване на счупените кости на дясната подбедрица и стабилизиране с външен
фиксатор, открито наместване на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране с
интрамедуларен заключващ пирон. След гладко протекъл следоперативен период,
пострадалият е бил изписан от болницата на 05.02.2016г. с назначено амбулаторно
лечение. В периода от 06.02.2016г. до 01.03.2016г. ищецът е продължил лечението си в
Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ гр. Плевен по
повод: „диафизарно счупване на десния голям пищял- стабилзирано с външен
фиксатор“. След проведени изследвания и предоперативна подготовка е била
извършено: сваляне на външния фиксатор, открита репозиция на счупения десен
голям пищял и скрепяване с метална остеоснитеза- интрамедуларен пирон. След
изписването от болницата пострадалият е продължил лечението си амбулаторно с
назначени контролни прегледи. В периода от 09.05.2016г. до
12.07.2016г. ищецът отново е
бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“
гр. Плевен по повод: „състояние след травматична ампутация на дясното ходило
през Шопартовата става“ Извършени са бил хематологични и рентгенови изследвания, а също
и реампутация на дясното ходило, заедно с последваща
кожна пластика за покриване на откритата част на ходилото.. Освен потвърдените
травматични увреждания от ПТП, при ищеца са били констатирани придружаващи
заболявания: с диагнози „Захарен диабет“ и „Артериална хипертония“. В
периода от от 31.08.2016г. до 04.09.2016г. ищецът С.П. е провел болнично лечение отделение
по „Нервни болести“ с диагноза:
„Световъртеж от централен произход. Преходен окуловестибуларен и
дизкоординационен тревожно-депресивен синдром“. При нативното КТ изследване на структурите на
главния мозък, не се установяват огнищни и травматични
изменения в мозъчния паренхим. Вентрикулната система е без деформация и
дислокация.
·
Понеже
лечението на ищеца е било продължително, надхвърлило шестмесечен срок, той е
бил освидетелстван от ТЕЛК с Експертно решение № 0506 /039 от 19.05.2016г. по
силата на което за: състояние след диафизарно счупване на дясната бедрена кост,
диафизарно счупване на дясната голямопищялна кост и травматична ампутация на
дясното ходило през Шопартовата става. Поради настъпилата трайна инвалидицация,
ищецът е бил освидтелстван от ТЕЛК отново, 5 месеца по-късно, като е иЗ.адено
Експертно решение на ТЕЛК № 0830 /061 от 11.10.2016г. по силата на което, за състояние след диафизарно счупване на дясната
бедрена кост, диафизарно счупване на дясната голямопищялна кост и травматична
ампутация на дясното ходило през Шопартовата става е била определена 62 % трайно
намалена работоспособност - за
срок от 3 години (до 01.10.2019г.).
·
Получените
травматични увреждания са довели на ищеца – болки и страдания за срок от 1 година, като най- интензивни те са били през първите 3-4 месеца след
злополуката и около 2 месеца в началото на проведената силова рехабилитация.
Извън тези периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки в зоната на
счупените кости на десния долен крайник. Интензивни болки (т.н.„фантомни
болки“) ищецът търпи и към настоящия момент в зоната на ампутираното дясно
ходило. Това е налагало и налага на ищеца да ползва седативни и обезболяващи
средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 5 месеца, ищецът не е можел да стъпва и да натоварва
десния си крак поради двете диафизарни фрактури и ампутираното дясно ходило.
Предвижвал се е трудно е помощта на патерици. През посоченият период е било напълно обосновано
използването на чужда помощ в бита. На извършения преглед на ищеца на 23.10.2017г., пострадалият се предвижва с помощтна на патерици,
понеже кракът му не е протезиран. Счупената дясна бедрена кост е зараснала
окончателно. Движенията на дясната калянна става са в норма. Счупената дясна
голямопишялна кост също е зараснала с остатъчна деформация , която се опипва по
предната част на подбедрицатна. Движенията на дясната глезенна става са трайно
ограничени при екстензия с 15 градуса и ходилото стои постоянно в шпиц. Дясното
ходило е ампутирано по-високо от Шопартовата става, на нивото на Скочно-тарзалната става, а ампутационният чукан не е
удобен за протезиране. В тази връзка, вероятно ще е необходимо нова
реконструктивна операция за удобна протеза. Към момента ищецът не може да
стъпва на десния си крак и да го натоварва, поради ампутираното ходило. Неврохиууугичния
преглед на 23.10.2017 г.. показва, че пострадалия е в ясно съзнание,
контактен, адекватен, всестранно ориентиран, не е имал оплаквания и не може да конкретизира точно какво
„замайване” е изпитвал, по повод на което да е постъпвал за лечение.
·
В
материалите по делото има приложени отчетни документи на името на ищеца С.П.,
за извършени от него разходи по време на лечението на процесиите увреждания -
за оперативни консумативи, за потребителски такси, за повеждане на
ангиография, за лекарска консултация за ЕМГ-изследване и за лекарства.
Разходите на ищеца са били задължителни за да може да се проведе лечението на
три тежки телесни увреждания. Разходите му са правомерно извършени, тъй като
описаните по-горе разходи не се заплащат от НЗОК, а се заплащат от пациентите.
Заключението на изслушаната
и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р В.В.
/психиатрия/ анализира съдържанието на приетите медицински документи и след
извършен преглед обосновава следните изводи: При ищеца се наблюдават типични прояви на тежък
стрес и разстройство в адаптацията, които носят белезите на посттравматично
стресово разстройство. То се характеризира с трайни емоционални и поведенчески
реакции. Симптомите са възникнали непосредствено след ПТП и към момента на изследването се наблюдава
все още дискретно /намалено по обем/ възстановяване.
Заключението на изслушаната
и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Е.В.
/ендокринология/ анализира съдържанието на приетите медицински документи и след
извършен преглед обосновава следните изводи: При ищеца се установява инсулинов диабет от ІІ тип т.е. по оценка на вещото лице в сравнително
лека форма.
При ищеца е налице фамилна
обремененост, предразполагаща към такова заболяване. Наличието
на силен стрес, в някои хипотези може да провокира фамилната обремененост, в
зависимост от индивидуалните особености на конкретния организъм.
В дадените пред съда
показания /по делегация/ свидетелят Бианка Димитрова Петрова заявява, че има
преки впечатления от състоянието на ищеца преди и след настъпването на
процесния пътен инцидент, както и по време на лечебния период, тъй като е
посетила мястото на пътния инцидент, а освен това живее с ищеца във фактическо
съжителство и му е оказвала помощ. На 30.01.2016г. свидетелката посетила
мястото на инцидента, след като била уведомена от ищеца за това, че е пострадал
при ПТП. По това време пострадалият получавал спешна медицинска помощ на
мястото на произшествието, а после бил откаран от линейка за оказване на
медицинска помощ в спешен център на лечебно заведение. Пострадалият се оплаквал
от много силни болки в крака, който бил счупен и с откъснато ходило. По време
на болничния престой, свидетелката придружавала и обслужвала пострадалия, чиито
силни болки били постоянни и дори успокоителните медикаменти не ги повлиявали
положително. Свидетелката заявява, че мъжът й (ищеца) имал значителни проблеми
с възможността да се придвижва самостоятелно, а за тази цел използвал
патерици. Претърпял няколко следващи
операции, а при показанията му предстояло пътуване в чужбина, заради
необходимостта от протезиране. Травматичните увреждания и болката оказали
неблагоприятно влияние върху психологическия статус на ищеца, дотолкова, че
започнал да се оплаква от децата си, не желаел да общува и да се среща с
познати и приятели, не можел да спи. Според свидетелката, пострадалият осъзнал,че
„има психичен проблем“ и по този повод желаел да се консултира с медицински специалист.
Изготвената
и приобщена към делото справка от ИЦ на ГФ мотивира извода, че към
момента на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на
собственика и водача на лекия автомобил „Фолксваген “ с рег. № ******** е била застрахована от ответното
дружество.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие
на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да заплати на
увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования при него водач неимуществени и имуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, съдът намира
за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на
ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. За да достигне
до този извод, съдът анализира събраните в хода на съдебното дирене писмени и
гласни доказателства, в следния контекст, определен от твърденията, доводите и
възраженията на страните:
По
отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП;
Участието на ищеца в процесното ПТП съдът приема
за установено, посредством съдържанието на представените официални удостоверителни документи по
преписка ДП № 4/2016г. съгласно описа на РУП- Правец, респ. прокурорска
преписка № 126/2016г. по описа на РП Ботевград. Страните не спорят и
множеството събрани доказателства установяват твърдението, че ищецът е пътувал в
лекия автомобил „Фолксваген“ и е пострадал в качеството си на пътник, разположен
на предната дясна седалка (до водача) на автомобила П.П..
Внимателният анализ на събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства (заключенията на
вещите лица Х.И. и д-р Б.) мотивират извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат от субективните незаконосъобразни
действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген“
с рег. № ********, в който е пътувал пострадалия. Независим извод в същата насока е направил и
наблюдаващият прокурор, който е изготвил описаното в настоящото решение Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 18.10.2016г. изготвено и
подписано от прокурор при РП Ботевград. Изводите на органите на прокуратурата
не са обвързващи за съда, но доколкото са изготвени на базата на независим
анализ на установените факти, могат косвено да илюстрират обосноваността на
заключителната теза.
Заключението на вещото лице И. категорично
установи, че от техническа гледна точка, причина за настъпването на ПТП е насочването
на автомобила от неговия водач, по време на движение – за осъществяване на
завой надясно, при успоредно движение с другия участник в процесното ПТП - обстоятелство, което се установява от
техническа страна категорично по оставените протривни следи от удар по корпуса
на лек
автомобил „Опел“ с рег. № ******** (странично и отзад) и се потвърждава от
показанията на разпитания свидетел И.И..
От формална страна, подобно поведение на водача на
лекия
автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******** осъществява грубо нарушение на правилата за
движение - чл.42, ал.1, т.2 и чл. 42, ал.2 т.1
от З.ВП, които изискват от водача, който ще предприеме изпреварване - да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, както и че след маневрата ще може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство (в случая лек автомобил „Опел“),
без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. По време на изпреварването - изпреварващият е длъжен да осигури достатъчно странично разстояние, между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
От фактическа страна, поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********
мотивира с факти дълбокото вътрешно убеждение на настоящия съд, че ПТП е
осъществено умишлено т.е. целенасочено от водача П.С.П..
Релевираните от ответната страна доводи, че причината
за настъпването на ПТП се дължи на съзнателното /прендамерено/ неправомерно
поведение на водача П.С.П., защото той е предизвикал умишлено настъпването на произшествието
следва да бъдат възприети изцяло, защото са обосновани от събраните
доказателства.
Но по аргумент от противното на разпоредбата на
чл. 268 от КЗ/отм./, както и по аргумент от разпоредбата на чл. 213, ал.2 от КЗ
/отм./ умишленото предизвикване на ПТП от водача със застрахована гражданска
отговорност не освобождава застрахователя от задължението му да изплати
обезщетение на увреденото лице - защото приложимият закон определя точно такова
разрешение, независимо дали то е справедливо и морално (като част от
аргументите, изложени от ответника). При разрешаването на споровете, съдът е
длъжен да прилага преимуществено закона, а не вътрешното си убеждение.
Относно
поведението на водача П.С.П. в механизма на настъпване на процесното ПТП;
Анализът на съвкупността от събраните
доказателства обосновават категорично извода за умишленото предизвикване на
процесното ПТП от страна на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била
застрахована.
На първо място от самия механизъм на настъпване на
произшествието по никакъв начин не характеризира някакво намерение за
изпреварване на движещия се лек автомобил „Опел“, защото изпреварването, като
маневра, предполага осъществяване на дефинираните от чл. 41, ал.2 от З.вП
технически действия, при спазване на правилата на чл. 42 от З.вП.
Извършеното посредством
завъртане на кормилната уредба движение за задаване на посока на предната дясна
гума на управлявания от П.С.П. лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********
- към задната лява част от корпуса на движещия се малко по –напред, но пред
него лек автомобил „Опел“ - разкрива очевидно намерение на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ да
дебалансира траекторията на движещия се с голяма скорост пред него лек автомобил „Опел“. Ситуацията при
„избутване“ на движещ се по- напред автомобил, от пътното платно при движение с
висока скорост е лесно предвидим за всеки един правоспособен водач на МПС, дори
и без да има особено голям практически опит. Всеки правоспособен водач, който е
осъществил поне веднъж маневра по изпреварване, лесно може да предвиди
последиците от своите обективно необосновани с друга необходимост действия, по
внезапен и рязък контакт с предната гума на автомобила с корпуса на движещия се по- напред лек автомобил, особено
като отчита високата скорост на движение.
Впрочем, известно е, че
субективната страна на деянието се разкрива посредством анализ на
взаимовръзката на обективната страна на деянието и мотивите, каквито в
конкретния случай очевидно са налице.
Мотивите за преднамерено
предизвикване на процесното ПТП от водача П.С.П. се разкриват ясно и категорично от предшестващ тежък конфликт и побой между близък родственик на водача П.С.П. и пътуващия в ударения в страни и в ляво лек
автомобил „Опел“ - Г. М.И.. Конфликтът, се е състоял на друго място,
непосредствено преди да бъде реализирано процесното ПТП и след като страните в
конфликта са се оттеглили от мястото на първоначалния сблъсък. Косвено значение
за разкриване на преднамереността в действията на водача П.С.П. е фактът, че няма логична причина,
обясняваща еднаквата посока на движение
на лек
автомобил „Фолксваген“ и движещия се малко по -напред лек автомобил „Опел“ (преписка ДП № 4/2016г. съгласно описа на РУП- Правец,
респ. прокурорска преписка № 126/2016г. по описа на РП Ботевград).
Както беше посочено, фактът на умишленото
причиняване на процесното ПТП от водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника ЗК „Б.И.“ АД, не
освобождава застрахователя от задължението му да изплати на пострадалото лице застрахователно
обезщетение, дължимо в хипотезата на чл. 226 от КЗ /отм./.
Относно
релевираните от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия /чл. 51, ал.2 от ЗЗ./;
Доводите на ответника, за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия бяха категорично опровергани от
заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа
експертиза, поради което не могат да бъдат възприети за основателни.
Понеже посредством данните в ИЦ на Гаранционен
фонд се установи, че отговорността на водача на лекия автомобил, в който е
пътувал пострадалия (ищеца) е покрита с валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ - то
настъпилото пътно- транспортно произшествие осъществява покрит застрахователен
риск. При изложените по- горе изводи,
разрешаването на спора се концентрира върху два съществени въпроса – първият е
свързан с обема и характера на пряко произтичащите
от настъпването на процесното ПТП вредоносни последици, а вторият- с размера на платимото
застрахователно обезщетение.
За да установи обема на вредите, съдът кредитира
заключенията на изслушаните три съдебно медицински експертизи, при изготвянето
на които взеха участие четирима висококвалифицирани медицински специалисти –
вещи лица в областта на травматологията, неврохирургията, ендокринологията и
психиатрията. Именно техните заключения, мотивират извода, че пряко свързани с
настъпването на пътния инцидент са следните
изчерпателно изброени увреждания с травматичен характер: травматичен
шок, диафизарно счупване на дясната бедрена кост, диафизарно счупване на дясната голямопищялна кост, травматична конквасация (т.е. размачкване),
предизвикало необходимост от ампутация на дясното ходило
през Шопартовата става, което е довело до трайна инвалидизация, с медико-
биологична характеристика на тежка телесна повреда.
Обезщетение за увреждания на централната нервна система не се дължи, понеже
такива увреждания не са налице - не са констатирани нито непосредствено след
пътния инцидент, нито по- късно, при експертното изследване за целите на
настоящото производство.
Психиатрична болест у пострадалия не е установена и обезщетение за такава
болест не се дължи, но е установено посттравматично психологическо
разстройство, което в известна степен повлиява социалното поведение и
емоционалното състояние на ищеца.
За медицински установеното заболяване от диабет тип ІІ не се дължи
застрахователно обезщетение, тъй като посредством експертното заключение не се
установи необходимата за целта категорична и пряка причинно- следствена връзка между
това заболяване, което има общ характер, а не травматична причина и настъпИ.
пътен инцидент. Експертното заключение мотивира евентуално възможно наличие на
косвена връзка, между преживения стрес от една страна и наличната фамилната
обремененост на ищеца с риска от развитие на такова заболяване с предпоставки
за възникване и развитие на диабетно заболяване. Следва да се има предвид обаче,
че за да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача и да възникне
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение, се изисква доказана
пряка причинно- следствена връзка, а не косвена, предполагаема, възможна,
опосредена причинно- следствена връзка.
Същият извод впрочем, се отнася и до другите релевирани от ищеца
оплаквания, имащи характер и симптоматика на общи заболявания (напр. такива на
сърдечно- съдовата система), за които липсва конкретна пряка причинно-
следствена връзка с пътния инцидент.
По
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, произтичащи от понесените телесни увреждания, съдът достигна до
следните изводи:
Като кредитира събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до тежка
телесна повреда - болки, страдания и неудобства за пострадалия в продължителен
период, които са довели до загуба на ходилото и инвалидизация, защото в този
смисъл са заключението на съдебно –медицинската експертиза и свидетелските
показания.
Според вещото лице-
травматолог, периодът на дискомфорт и спорадични болки до пълното възстановяване на
двигателната функция биха настъпили при предстоящо успешно протезиране.
При преценката на обема
на вредите, не може да бъде
пренебрегнат факта, че вредите са относително по - тежки, поради младата,
социално активна възраст на пострадалия, че при провеждане на лечението той е
понесъл множество оперативни намеси, че вредите не са оставили трайни последици
за З.равето на пострадалия и са въздействали върху психиката му, така че да
възпрепятстват сериозно социалната му ангажираност и активност, че лечебно- възстановителният
период обективно не е приключил.
Необходимо е обаче да се подчертае, че всички,
подлежащи на обезщетяване вреди се свързват пряко с травматичното увреждане на
долния крайник. Дори да се предположи, че могат да се проявят в бъдеще и по-
късно някакви усложнения, то обезщетението за тях не би могло да се предвиди
при липса на данни за това, нито да се присъди презумирано и предварително, а
само в нормативно уредената (вече в действащия КЗ) хипотеза на ексцес.
В тази насока, съдът кредитира преимуществено медицинската документация и
становището на медицинската експертиза, пред показанията на разпитаната
свидетелка (майка на ищеца), като отчита и твърде значителната предпоставка за
заинтересованост на последната от изхода на делото.
Според настоящия състав на съда, специално внимание
следва да се обърне на стреса, понесен от пострадалия, като се има предвид
сравнително младата му възраст. В този смисъл, съдът кредитира показанията на
свидетелката, че ищеца е променил социалното си поведение.
Като отчете характера и степента на претърпените
вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в
контекста на социално икономическите условия в страната - към момента на
настъпването на вредите 2015г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от
размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този
период), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното
увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо
оценимо на сумата от 90 000 лева.
До този размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение
за 350 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна и твърде прекомерна. В контекста на дефинирания от закона принцип на
справедливостта при определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение
имат и размерите на минималната работна заплата и средната работна заплата,
средната месечна издръжка на членовете на домакинствата и социално-
икономическите критерии за справедливост,
които се явяват правно значимата граница между адекватния размер на
обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на
ответника. Нито една травма и съпътстващите я страдания не са обективно
съизмерими с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция – то размерите на обезщетенията трябва да бъдат
съответни и съобразени с обществените разбирания за справедливост, а не напълно
абстрактни. Последните обществени обсъждания на тази тема и законодателните
изменения следва да бъдат отчетени при определяне на размера на справедливото
обезщетение.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на
причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.
По
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение и административни разноски за медицински документи, произтичащи от
понесените телесни увреждания, съдът достигна до следните изводи:
В контекста на разгледаната в мотивите на
решението претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - вече
бяха разгледани и обсъдени предвидените в закона предпоставки, ангажиращи
задължението на ответника, да изплати на ищеца застрахователно обезщетение. По
претенцията за изплащане на обезщетение за имуществените вреди, становището на
страните дава основание да се приеме, че е спорен въпроса за наличието на пряка
причинно- следствена връзка между релевираните разходи и необходимостта от
лечение. Ищецът твърди и според становището на медицинските експерти доказва, с
приложените фактури, че в действителност е заплатил за пряко свързани с
лечението му медицински дейности, изделия и консумативи сумата от 4413, 36 лева.
Съдът кредитира становището на вещото лице д-р Б., според което тези разходи са
били необходими за провеждане на лечението на ищеца и са свързани с
травматичното увреждане на долния крайник. Следователно, искането за изплащане
на претендираната сума, под формата на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди е напълно основателно. По изложените съображения, съдът
намира, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде уважен изцяло, в размера, в който е предявен.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, вр. с
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
законната лихва върху присъдената сума на застрахователното обезщетение, изчислена
за периода, считано от датата на предявяването на иска 09.12.2016г. (посочена в
уточнителната молба с вх. № 6699/19.01.2017г.) до деня на окончателното
изплащане.
По предявените
претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът е претендирал за осъждане на ответника, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да му заплати направените
съдебни разноски. Направените от ищеца разноски възлизат на сумата от 200 лева
за внесена държавна такса, от чието заплащане той не е бил изцяло освободен.
Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, като се отчита уважената част от
иска.
Останалата част от разноските, от заплащането на
които ищецът е бил освободен при условията на чл. 83, ал.2 от ГПК не са били
направени от него, но са били понесени първоначално от бюджета на съда. Ето
защо, съответната аритметична разлика, за превишението над внесената от ищеца
такса в размер на 200 лева и до пълния дължим размер на държавната такса,
съобразно уважената част от иска – 3576, 73 лева, както и направените разноски за
събиране на доказателства в размер на 1240 лева, от чието заплащане ищеца е бил
освободен, следва да бъдат възстановени от ответника на съдебния бюджет, също
както и направените разноски, от чието заплащане ищеца е бил освободен.
Така мотивиран,
съдът приема, че на основание чл. 78, ал.6 от ГПК и съразмерно с уважената част
от иска - ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, общо сумата от 4816, 73 лева.
Процесуалният
представител на ищеца - адв. Р.М. е заявила, че претендира възнаграждение за
процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за
адвокатурата. Съразмерно с уважената част от иска приложимата разпоредба на чл.
7 от НМРАВ, това възнаграждение възлиза общо
на 3362, 40 лева. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК е
неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е изчислено по нормативно
установения минимум. Настоящият състав на съда обаче намира за неоснователни
доводите за присъждане на данък добавена стойност /ДДС/ върху възнаграждението,
по чл. 38 от ЗА, защото се касае за косвен данък, който в на постановяване на
първоинстанционното решение очевидно не е фактически начислен, нито заплатен.
Механизмът на данъчното облагане предполага данъкът да се начислява в момента
на плащането – именно защото данъкът е косвен, а възнаграждението по чл. 38 от ЗА все още не е
заплатено. За данъчно облагане на всяка облагаема доставка - законът предвижда
задължително издаване на особени данъчни документи, които са предназначени да
установят начисляването и заплащането на данъка върху цената на стоката или
услугата, която е облагаема с ДДС, а такива пред настоящия съд не са
представени, защото не са и издадени. Точно по тази причина, макар и да е
присъдил възнаграждението на адвоката по чл. 38 от ЗА е съдът не е оправомощен
да „присъжда“ все още неначислен ДДС! Данъчно правните норми са специални
и не могат се прилагат по аналогия, дори да се допусне, че е налице известно
несъвършенство в механизъма за данъчно облагане с ДДС –в хипотезите по чл. 38
от ЗА. Настоящият състав на съда никак
не отрича правото на адвоката да получи косвения данък ДДС върху дължимото
възнаграждение, но само ако и след като се докаже, че този данък е фактически
начислен, защото тогава разходът ще е направен и ще са издадени предвидените в
закона данъчни фактури.
Ответното дружество също
има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В
случая, размерът на разноските, съобразно представените списъци на разноските
/стр.154-158, / възлиза общо на 36240 лева, тъй като включва разноски за процесуално
представителство от един адвокат за сумата от 36 000 лева и съответната
част от разноските за събиране на доказателства. Направеното от ищеца
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК е основателно и съдът намира, че размерът на
разноските следва да бъде присъден след редукция, но не такава- до абсолютния
минимум. Ответникът е бил представляван от висококвалифициран специалист, чието
възнаграждение се определя на пазарен принцип, поради което заплатената сума от
36 000 лева възнаграждение за процесуално представителство в процес със
значителна цена на иска от 354 413 лева не е твърде прекомерно, като се
отчитат правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените открити
съдебни заседания, естеството и количеството на събраните доказателства. По изложените
съображения, размерът на разноските за процесуално представителство следва да бъде редуциран с 10 000 лева,
до размер на сумата от 26 000 лева. По този начин, размерът на разноските, на
базата на които следва да бъде извършено изчислението за съразмерност, възлизат
на 26 240 лева и съразмерно с отхвърлената част от иска - ответникът е
легитимиран да получи от ищеца сумата от
общо 19 417 лева за съдебни разноски. Уместно в тази връзка е да се
отбележи, че относително високия размер на отговорността за разноски е пряка
функция от неоснователно големия размера на предявената претенция.
Третото лице - П.С.П. няма право да претендира
разноски и не носи отговорност за разноски пред главните страни.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.П.П. с ЕГН ********** и със
съдебен адресат: адв. Р.М.,***, офис № 411А, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./– сумата от 90 000 лева (деветдесет
хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, понесени в следствие телесни увреждания,
при ПТП от 30.01.2016г., което е било причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген”
с рег. № ********, заедно със
законната лихва върху така присъдената сума, считано от 30.01.2016г. до
окончателното плащане, като отхвърля
иска за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за сумата от 350 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.П.П. с ЕГН ********** и със
съдебен адресат: адв. Р.М.,***, офис № 411А, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./– сумата от 4413, 38 лева (четири
хиляди четиристотин и тринадесет лева и тридесет и осем ст), представляваща обезщетение за имуществените вреди, понесени в
следствие телесни увреждания, при ПТП от 30.01.2016г., което е било причинено
от водача на лек автомобил „Фолксваген” с рег. № ********, заедно със законната лихва върху така присъдената
сума, считано от 09.12.2016г. до окончателното плащане.
Задължението за изплащане
на присъдените суми може да бъде изпълнено, чрез превод по банкова сметка ***: CECBBGSF и IBAN: ***.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, да заплати на адвокат
Р.М.,***, офис № 411А, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38 от ЗА - сумата от 3362, 40 лева лева (три хиляди триста
шестдесет и два лева и 40 ст.), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на С.П.П., пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, да заплати на С.П.П.,
на основание чл. 78, ал.1 и от ГПК -
сумата от 400 лева (четиристотин
лева) за държавна такса и съдебни разноски, направени в производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА С.П.П., да заплати на ЗД „Б.и.”
АД, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с
ал. 5 от ГПК - сумата от 19 417 лева
(деветнадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева) за съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, да заплати
по сметка на Софийски градски съд -
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 4 816, 73 лева (четири хиляди
осемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и три ст.), представляваща държавна
такса и съдебни разноски, които са понесени от бюджета на съда, съобразно с уважената
част от иска и от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Решението е постановено при участието на П.С.П.,
с адрес ***, в качеството му на трето лице, привлечено да подпомага ответника ЗД „Б.и.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на всяка от страните.
СЪДИЯ: