ПРОТОКОЛ
№ 623
гр. В., 10.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ, в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223100102100 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът К. К. Г. , редовно призован, не се явява , представлява от адв. Л. П., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ищцата Я. Д. Г., редовно призована, не се явява, представлява от адв. Л. П., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът И. К. Г., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Д.
С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Ж. Н. Б., редовно призована, депозирала заключението в срок, явява се
лично.
Вещото лице А. В. С., редовно призован, депозирал заключение в срок, явява се
лично.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П.: Поддържам изцяло депозираната искова молба, така както съм я уточнил в
рамките на процеса. По повод отговора на ответника искам да направя едно уточнение.
Първото уточнение е, че този имот е прехвърлен не само като един гол поземлен имот,
защото върху него има останали преместваеми обекти, които също дават стойност на този
имот. Именно и поради тази причина и преди, и сега и през цялото време на техните
1
правоотношения този имот е използван за търговска дейност – като магазин с външна
складова площ. Нотариално този имот е продаден и с наличните преместваеми обекти.
Заявявам, че в един период от време е изплатен кредита чрез периодично плащане на вноски
към банката. Никога не съм твърдял, че моите доверители Я. и К. са внесли парите.
Адв. С.: Поддържам депозирания отговор. Оспорвам исковата молба. Моля да ми
дадете възможност да направя и аз едно уточнение. В отговора сме посочили, че сумата
която е заплатена покрай придобиването на имота и за заплащането на вноските по кредита
е 116 974,36 лева. В този смисъл заявявам, че сме допуснали техническа грешка – сумата е
117 661,90 лева равняваща се на 60 159,57 евро. В този смисъл малко по- късно в проекта за
доклад е посочено, че равностойността е 55 551,01 евро, което всъщност е твърдение на
ищеца.
На въпроси на Съда:
Адв. П.: По скоро има едно плащане и баща му е плащал и той е плащал. Какви са
вътрешните им взаимоотношения, не знам. Няма спор, че изцяло задължението по договора
за инвестиционен кредит е платено от ответника.
Адв. С.: За да бъдем максимално коректни изцяло задължението по договора за
инвестиционен кредит е платено от ответника след 01.09.2021г., тъй като до него момент те
са си плащали вноските.
Адв. П.: Между другото не бях достатъчно коректен, защото доколкото знам, тези
вноски след процесния договор след 01.09.2021 г. , където постъпва една сума от 10 000 лв.,
както ще се установи и от експертизата има три или четири регулярни вноски, които са
плащани от СТ. - баща на ответника. Доколкото знам, тези пари са му давани от внука на
моите доверители. Така ми е казано на мене, че той ги е давал. Става въпрос за въпросното
лице Д.Д.. Това което знам е, че Д. ги е давал на СТ. и той ги е внасял в банката.
Адв. П.: Като цяло нямам възражения по доклада, освен тези уточнения, които
направих в днешното съдебно заседание.
Адв. С.: Нямам възражения по доклада с изключение на направеното уточнение в
днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ обявява за окончателен изготвения доклад и на основание чл. 146 от ГПК
пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
В исковата и уточняващата молба, ищците Я. Г. и К. Г. твърдят, че по време на брака
си в режим на съпружеска имуществена общност, са придобили с договор за покупко –
продажба от 19.12.2019г., за който е съставен нотариален акт, правото на собственост върху
ПИ с идентификатор № 10135.2575.1793 находящ се в гр. В., ул.“****.
Върху така придобития имот, считано от 25.07.2008г., е била учредена ипотека в
полза на „РАЙФАЙЗЕБНАК /Б./“ ЕАД за обезпечаване на всички вземания на банката,
произтичащи от договор за инвестиционен банков кредит, сключен на 24.07.2008г. от
2
кредитополучателя търговско дружество „ТЕРА – К“ ЕООД, представлявано от К. Г.,
последната явяваща се дъщеря на ищците и съдлъжник по договора.
След смъртта на съдлъжника К. Г., задълженията по договора за кредит, е следвало
да се погасят от децата й Д.Д. и А.-Й..
С цел да се избегне принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, намиращ
се в патримониума на ищците, поради просрочие на месечните вноски, Я. Г., Д.Д. и И. Г.
сключили писмено споразумение на 01.09.2021г.
С него, е уговорено ответникът да заплати по банков път сумата от 10 000 лв.,
представляваща задължение по договор за инвестиционен банков кредит от 24.07.2008г., по
който Д.Й. е конституиран длъжник, а Я. Г., собственик на имота, послужил като гаранция
по кредита.
На 08.09.2021г., ищците са прехвърлили на И. Г. правото на собственост върху
собствения им недвижим имот, ипотекиран в полза на банката за сумата от 9 800 лв. при
данъчна оценка от 23 037, 10 лв.
Задължението по договора за кредит в общ размер на 55 581, 87 евро, е погасено в
периода от 30.07.2021г. до 24.02.2022г. и принудително изпълнение върху имота, не е
проведено.
Ищците твърдят, че така сключената сделка, с която е прехвърлена собствеността
върху недвижимия имот обезпечава вземането на И. Г., произтичащо от споразумението от
01.09.2021г., представляващо договор за заем.
Така постигнатото съглашение е недействително, тъй като с него е уговорен начин за
удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, поради което
настояват за прогласяване нищожността на възмездната сделка поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 152 ЗЗД.
Евентуално съединеният иск почива на твърдения, че уговорената цена е по-ниска от
данъчната оценка и десетократно по-малка от действителната стойност на имота, поради
което, ако се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, то се настоява за уважаване на
този по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от И. Г., в който не се оспорват
твърденията, че страните са постигнали споразумение със съдържание, такова, каквото е
отразено в нарочно съставения документ.
Оспорват се твърденията между страните по делото или между тези по
споразумението от 01.09.2021г., че са възникнали заемни отношения, както и, че е
постигнато съгласие за друг начин на удовлетворяване, различен от предвидения в закона.
Към посочената дата, вземанията по договора за инвестиционен кредит са били
просрочени и е съществувала възможност банката да ги обяви за предсрочно изискуеми. За
да се избегне принудително изпълнение, със сумата от 10 000 лв. са погасени всички
просрочени вземания, след което кредитът е бил редовен.
3
Релевирано е възражение за нищожност поради привидност на сключения на
08.09.2021г. договор за покупко-продажба, в частта му относно посочения в него размер на
покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действителното съгласие между страните за
продажба срещу цена от 116 974, 36 лв., чиято равностойност в лева е 55 551, 78, която е
равна на остатък от вземанията на банката по договор за инвестиционен банков кредит от
24.07.2008г., която е изплатена от ответника със собствени и заемни средства в периода от
01.09.2021г. до 22.02.2022г. След погасяване на всички задължения по кредита, ипотеката е
заличена от кредитора.
Общо платената сума за придобиване на имота е в размер на 55 551, 78 евро, която
цена е значително по-висока от пазарната му стойност.
Предвид изложено, моли да отхвърляне на предявените искове.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
Съобразно установеното в чл. 154 ГПК правило за разпределение на
доказателствената тежест, ищците следва да установят при условията на пълно и главно
доказване по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, следните факти:
1./ сключването на договор за покупко – продажба на 08.09.2021г. в изискуемата от
закона форма;
2./ че оспорваната сделка служи за обезпечаване на заемно правоотношение, по
силата на което в тежест на ищците е възникнало задължение за връщане на сумата от 10
000 лв. в полза на ответника, с която последният е погасил задълженията на Д.Д., явяващ се
длъжник по договор за инвестиционен банков кредит, сключен на 24.07.2008г., след смъртта
на майка си, последната съдлъжник по същия договор за инвестиционен кредит;
В тежест на ответника е да докаже онези благоприятни последици от които извличат
изгодни за себе си правни последици, вкл. релевираното възражение за нищожност поради
привидност на сключения на 08.09.2021г. договор за покупко-продажба, в частта му относно
посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действителното
съгласие между страните за продажба срещу цена от 116 974, 36 лв., чиято равностойност в
4 лева е 55 551, 78, която е равна на остатък от вземанията на банката по договор за
инвестиционен банков кредит от 24.07.2008г. и твърденията си, че е погасил вземанията по
договора за кредит.
По иска по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване, следните факти:
1./ сключването на договор за покупко – продажба на 08.09.2021г. в изискуемата от
закона форма;
2./ че атакуваната сделка страда от порок, водещ до нейната нищожност.
В тежест на ответника е да докаже онези благоприятни последици от които извличат
изгодни за себе си правни последици, вкл. релевираното възражение за нищожност поради
привидност на сключения на 08.09.2021г. договор за покупко-продажба, в частта му относно
4
посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действителното
съгласие между страните за продажба срещу цена от 116 974, 36 лв., чиято равностойност в
лева е 55 551, 78, която е равна на остатък от вземанията на банката по договор за
инвестиционен банков кредит от 24.07.2008 г.
Адв. П.: Не се противопоставям да се приемат представените с исковата молба и
отговора писмени документи.
Адв. С.: Не се противопоставям да се приемат представените с исковата молба и
отговора писмени документи.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото всички писмени
документи представени от страните.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и отговора на исковата молба копия на писмени доказателства, както следва:
Адвокатско пълномощно-1 бр.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 195, том 2,
рег. № 2449, дело № 387 /2021 г.-2л.; Скица на поземлен имот № 15-982723/08.09.2021 г. на
поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1793 - 1л; нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 162, том 5, рег. № 6575, дело № 704/2019 г.-2л.; Скица на поземлен имот
№ 15-10836304/28.11.2019 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1793 -1л;
Актуално състояние на „Зефира 2014“ ЕООД-1л.; Актуално състояние на „ТЕРА - К“ ЕООД
-2л.; Учредителен акт на Зефира 2014 ЕООД – 3л.; Съгласие за извършване на непарична
вноска в капитала на търговското дружество – 3л.; Удостоверение изх. №
20150320091745/20.03.2015 г. – 3л.; Скица на поземлен имот № 15-259411/28.07.2014 г. на
поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1793 -1л; нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижимите имоти № 35, том 6, рег. № 12440 дело № 1035/2008
г.-4л.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 34, том 6, рег. № 12439, дело №
1034/2008 г.-2л.; Молба – 1л.; Молба от „Райфайзен банк Б.“ ЕАД – 2л.; Удостоверение за
наследници – 1л.; Нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот № 134,
том 2, рег. № 2102, дело № 305/2022 г.-2л.; Искане за заличаване на възбрана – 1л.; Искане за
вписване на възбрана – 1л.; Споразумение от 01.09.2021 г. – 1 л.; Договор за инвестиционен
банков кредит № 58852/24.07.2008 г.-4 л.; Анекси към договора – 9л; Договор за
поръчителство – 6л.; Справка – 3л.; Нотариален акт N9195, том II, per. № 2449, дело №
387/2021 г.; Скица на поземлен имот № 15 - 982723-08.09.2021 г.; Нотариален акт за
продажба на идеална част от недвижим имот № 134, том II, per. №2102, дело № 305/2022 г.;
Вносна бележка от 01.09.2021 г.; Вносна бележка от 05.11.2021 г.; Вносна бележка от
06.10.2021 г.; Вносна бележка от 06,12.2021г.; Вносна бележка от 11.01.2022г.; Вносна
бележка от 22.02.2022г., Вносна бележка от 22.02.2022г., Операционна бележка от
22.02.2022 г.; Договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2022 г. и погасителен план;
Молба вх. № 24016/25.07.2022 г. до Агенция вписвания – В.; Преводно нареждане от
5
25.07.2022 г.; пълномощно адв. Д. С. С. – 1 бр.; нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 195, том 2, рег. № 2449, дело № 387 /2021 г.-2л.; Скица на поземлен имот № 15-
982723/08.09.2021 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1793 -1л; Нотариален
акт за продажба на идеална част от недвижим имот № 134, том 2, рег. № 2102, дело №
305/2022 г.-2л.; Вносна бележка „Райфайзен банк Б.“ ЕАД – 7 бр. Операционна бележка – 2
бр.; Договор за кредит за текущо потребление от дата 04.02.2022 г. -2л.; Погасителен план
„Банка ДСК“ ЕАД -4 л.; молба – 1л.; Преводно нареждане „Токуда банк“ АД – 1 л.
Адв. П.: В имота има поставени преместваеми обекти, които съвсем законосъобразно
се използват, както към минал момент, така и към настоящия момент.
Ответникът И. Г.: Дворното място не се ползва. Имам ключ да вляза в имота. Има
магазин върху терена. Той е преместваем обект. След сключване на договора, т.е фургона
който е към момента на покупката, след покупката е доизграден още един обект отново
преместваем тип „Българска скара“. Първият преместваем обект, който е съществувал е бил
фургон. Знам, че преди имота се е ползвал като складове.
Адв. П.: В момента този обект е преместваем и той така или иначе се намира в имота,
който е собственост чисто юридически на ответната страна. Ние няма как да влезем в имота
и да го преместим.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №8096
/30.03.2023 г. по допуснатата съдебно – оценителна експертиза и пристъпи към изслушване
на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Ж. Н. Б.: 66 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство
и дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебно – оценителна
експертиза.
Вещото лице, на въпроси на Съда:
Вещото лице Б.: Извърших оглед на имота. Снимката, която е част от заключението
е актуална към настоящият момент. Нямам снимков материал към 01.09.2021 г. Наистина в
имота има три преместваеми обекта: първият преместваем обект е на “Българска скара”,
както беше уточнено, вторият преместваем обект е фургон, който е магазин и още един
фургон, който се ползва като склад.
Съдът предявява снимка на стр. 4 от заключението, на която вещото лице посочи,
че обекта в средата на снимката е търговски обект, а до него е склада. По данни от
Агенцията по Вписванията, този фургон се води магазин, а другият фургон тип склад се води
открит навес. Тези обекти не съм ги оценявала, тъй като те не са предмет на оценката, която
ми е била поставена. Имах за задача да определя стойността на поземления имот. Фургона
тип магазин се намира в имота и функционира. Всички обекти находящи се в имота са
преместваеми обекти.
На въпроси на адв. П.:
6
Вещото лице Б.: Възможно е на имота да бъде направена и друга оценка, тъй като за
имота не е правен ПУП и той може да се ползва, както за жилищни нужди, така и за
търговска цел. Поради тази причина към момента на оценката няма как да определя по
някакъв друг метод стойността на имота именно, поради липсата на ПУП. Потвърждавам, че
към 01.09.2021 г., когато трябваше да определя пазарната стойност на имота, ПУП не е
имало. Питах страните преместваемите обекти на кого са били собственост? Ищеца тогава
каза, че не знае. По- късно процесуалният представител на ищцовата страна ми съобщи, че
са се снабдили с необходимата информация. От своя страна ответната страна каза, че има
разрешение за търговия.
На въпроси на Съда:
Ответникът И. Г.: Магазина си го ползваме ние. При закупуването на имота този
фургон беше там. Фургона който се ползва за склад също беше там. И двата обекта са
преместваеми.
На въпроси на адв. П.:
Вещото лице Б.: Имотите, които съм ползвала за аналогова оценка е стара.
Използвала съм само информацията до която имам достъп. При липсата на достатъчно
достоверна публична информация за цени на сделки с аналогични обекти / активи в района
на оценявания се допуска да се извърши сравнение на база съществуваща информация за
цени от пазарно предлагане /цени продава/ и респектвно пазарно търсене /цени купува/,
като оценителят е длъжен да приложи допълнителен анализ и корекции за осъвременяване
на офертните цени и привеждането им към настоящи. Завишила съм конкретно стойността и
съм сложила по 5% на всички останали, защото в съседство се намира магазин “Май
Маркет”. На последният аналог пише на отстояние магазин “Май Маркет”, затова съм
завишила с тези 5 %, тъй като двата обекта са в близост, но не са на главна улица. Не е
възможно стойността да се увеличи на 100 % . Мога да увелича стойността на имота, ако
съм взела аналог от друг квартал, друго населено място, или друго селищно образование.
Направила съм справка и в недвижими имоти “М.”, където оценката на имота е 51 евро на
кв.м.
На въпроси на Съда:
Ответникът И. Г.: При закупуването на имота фургона тип „Българска скара“ беше
там. Склада също беше там. Всички обекти в имота са преместваеми обекти.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебно – оценителната експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с рег.
№ 8096 /30.03.2023 г. на вещото лице Ж. Н. Б..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Ж. Н. Б. за
7
увеличаване на определеният от съда депозит от 180 /сто и осемдесет / лева на 300 /триста/
лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Ж. Н.
Б. намира, че депозита за възнаграждение на вещото лице следва да бъде изменен от сумата
180 /сто и осемдесет/ лева на 300 /триста/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за вещото лице в размер на 300.00 /триста/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на първоначално внесения депозит
в размер на 180 лева /изд. РКО за 180 лв./.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна по делото в петдневен срок от датата на днешното
съдебно заседание да довнесе сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща
увеличен размер за възнаграждение на вещото лице.
УКАЗВА на ответника да представи доказателства за довнесен депозит в размер на
120.00 /сто и двадесет/ лева, като при неизпълнение в указания срок сумата ще бъде събрана
принудително по реда на чл. 77 от ГПК.
Адв. П.: Моля съдът да ми даде възможност да формулирам допълнителна задача
към изслушаната в днешното съдебно заседание съдебно - оценителна експертиза.
Съдът докладва писмо с вх. № 8716/06.04.2023 г. в който е приложен диск, който е
изпратен от от “Кей Би Си Банк Б.” ЕАД, който съдържа договора за кредит на “Тера - К”
ЕООД, ЕИК *****, ведно с договорите за поръчителство, анекси и справки съдържащи
информация за движението по кредита, както и копия на вносни бележки за указания
период.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. № 7904
/29.03.2023 г. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и пристъпи към изслушване
на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице: А. В. С. - 40 г., неженен, неосъждан, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза.
Вещото лице, на въпроси на Съда:
Вещото лице С.: Не съм запознат с информацията изпратена на диск. Получих
справки от “КБС БАНК” ЕАД за дължимите и платени суми по процесния кредит. От
кредита е видно главници, лихви, периоди на начисляване, дължимост. Тази информация
ведно с приложените материали по делото ми бяха достатъчни да изготвя заключението по
назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Вещото лице, на въпроси на адв. С.:
Вещото лице С.: По т. 2 от поставените задачи съм посочил, че е внесена сумата от
8
10 000 лева., което се равнява на 5 104,65 евро, като с тази сума е погасена общо сумата от
4 456,36 евро. В случая са останали 648,29 евро, с които са погасени следващата вноска от
07.09.2021 г. изцяло и с остатъка от 138,84 евро е погасена договорна лихва от вноската от
05.10.2021 г.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебно – счетоводната експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 7904/29.03.2023 г. на вещото лице А. В. С..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице А. В. С. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 300 /триста/ лева на 455 /четиристотин
петдесет и пет/ лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице А. В.
С. намира, че депозита за възнаграждение на вещото лице следва да бъде изменен от сумата
300 /триста/ лева на 455 /четиристотин петдесет и пет/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за вещото лице в размер на 455.00 /четиристотин
петдесет и пет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на първоначално внесения депозит
в размер на 300 лева /изд. РКО за 300 лв./.
УКАЗВА на ответната страна в едноседмичен срок от датата на днешното съдебно
заседание да представи доказателства за внесен допълнителен депозит в размер на 155.00
/сто петдесет и пет/ лева, като при неизпълнение в указания срок сумата ще бъде събрана
принудително по реда на чл. 77 от ГПК.
След допълнителното внасяне ще бъде издаден разходен касов ордер на вещото лице
А. В. С..
Адв. П.: Представям Ви доказателство в уверение на това, че в процесния имот има
изграден преместваем обект. Това е едно Разрешение издадено от Община В., район „ПР.“ -
за поставяне на преместваем обект по искане на ответната страна, т. е те като собственици
на имота изцяло се разпореждат с тези права. Ние към момента и да искаме не можем да
разполагаме с тях. Твърдя, че тези постройки са 75 кв. м. и са полумасивни постройки, които
драстично променят стойността на имота. Моля да се допусне допълнителна задача на
вещото лице по допусната и изслушаната към момента съдебно – оценителна експертиза и
тази допълнителна задача да е със следния въпрос: вещото лице при оценка на имота да
съобрази и стойността на тези преместваеми постройки. Реално на обекта в момента има три
преместваеми постройки: въпросният магазин, който е в средата и склада и отляво стои
складовото помещение. По правилата на нашето Гражданско законодателство по скоро
9
собственика на парцела е собственик на всичко построено в него. Реално тези преместваеми
постройки следват имота и при условия, че имота е прехвърлен, следва да изследваме и
стойността на тези постройки. Сега е стопанисван от ответника, а преди това е бил
стопанисван от моите доверители. Преди помещението се е ползвало като строителна борса
и борса за някакви турски стоки, аз в момента не знам какво продава ответника. Съществува
пречка моите доверители да си ги вземат, тъй като ако стриктно прочетем Закона за
устройство на територията, преместваемият обект е доста обширно понятие. Много често в
Административният съд възникват казуси при разграничаване на реален строеж, който
изисква проекти, разрешително за строеж и всичко което се изисква, за да може една
кооперация да се построи. Този преместваем обект е и навеса, който мога да го откача от
планките и да го преместя, само че в случая този преместваем обект е встъпил на
фундамент, и е хванат е доста монолитно. Със сигурност този преместваем обект би могъл
да бъде преместен, но това е доста трудоемък процес.
Ответникът И. Г.: Имота е продаден с тези две преместваеми постройки. Аз съм го
отдал на моята фирма под наем.
Адв. С.: Считам искането на колегата за неоснователно, тъй като се касае за
временни преместваеми обекти и по устройството на Закона за собствеността те не са
трайно прикрепени към земята и съответно не следват земята, както и че същите не
увеличават стойността на процесния имот. Въпроса за собствеността е въпрос който е
различен от предмета на делото.
Съдът с оглед изявлението на страните намира, че следва да допусне допълнителна
задача към съдебно – оценителната експертиза, вещото лице по която след запознаване с
материалите по делото, оглед на имота и на съществуващите там обекти да отговори на
въпроса: Каква е цената която може да бъде получена при продажбата на процесния имот,
върху който е била учредена ипотека към 08.09.2021 г. при съобразяване, че към посочения
момент в имота са били поставени два преместваеми обекта, единият от които ползван за
магазин и в съседство до него ползван за склад при депозит в размер на 180 лева вносим от
ищците в едноседмичен срок от датата на днешното съдебно заседание.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА допълнителна задача към съдебно – оценителната експертиза, вещото
лице по която след запознаване с материалите по делото, оглед на имота и на
съществуващите там обекти да отговори на въпроса: Каква е цената която може да бъде
получена при продажбата на процесния имот, върху който е била учредена ипотека към
08.09.2021 г. при съобразяване, че към посочения момент в имота са били поставени два
преместваеми обекта, единият от които ползван за магазин и в съседство до него ползван за
склад.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 180 лева вносим от ищците в едноседмичен срок от
датата на днешното съдебно заседание.
10
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж. Н. Б., която да се призове след внасяне на определения
депозит от ищцовата страна по сметка на ВОС.
УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си най - малко една седмица
преди датата на следващото съдебно заседание.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото представените
от Община В., район „Район ПР.“ – Разрешение за поставяне и Скица на поземлен имот,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представеното от Община
В., район „Район ПР.“ – Разрешение за поставяне № Ч- 49 /12.06.2016 г. – 1л.; Скица на
поземлен имот № 8933 /12.04.2011 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1793 -
1л.
Адв. П.: Във връзка с изчерпване максимално оценката на имота искам да направя
още едно искане. Безспорно се доказа от снимките по делото, че имота е трайно ограден с
ограда, за която ние твърдим, че е изградена с фундамент, което е доста трудоемък процес,
поради което искам да се съобрази и това обстоятелство. Обръщам внимание и на това
обстоятелство, тъй като много пъти вещите лица не оценяват оградата. Със понятието
„заемно правоотношение“визирам договора от 01.09.2021г. Заемното правоотношение в
чисто житейски план, когато една сума е дадена и не е визирано на какво основание е дадена
за мен това означава, че е взет заем, който рано или късно трябва да се върне.
Съдът докладва постъпила молба от ищците, чрез техния пълномощник адв. Л. П. с
вх. № 5609 /02.03.2023 г. във връзка с дадени от съда указания по чл. 140 от ГПК. В
изпълнението на тези указания в молбата се посочва, че посредством разпита на трима
свидетели ищците искат да установят, че:
оспорената сделка служи за обезпечение на друго заемно правоотношение от
01.09.2021 г. дадените средства по което са били необходими за наваксване на
изоставянето при погасяване на банков ипотечен кредит;
че тези сделки договора за заем от 01.09.2021 г. и договора за покупко продажба са
свързани с плащането по заема и уговорките между ищците Д.Д. и ответника И. К.;
обстоятелствата около сключване на договорите и мотивите им да се обвържат с
процесната сделка, как и при какви условия страните са се запознали, искането за заем
преди това от други лица и отказа от тези лица да предоставят заем, нуждата от
парични средства;
уговорката имота да бъде върнат след връщане на заема, на цената от 9800 лв. при
подписване на договора за покупко – продажба не е действително платена. ;
както и цялата поредица на правоотношения между страните, включително договорка
за обратно изкупуване, целта на сключения договор обективиран в процесния
нотариален акт, за удовлетворяване на кредитор – заемодател при неизпълнение на
задължението за връщане на дадения заем, че ищците не са желаели бъдещо трайно и
11
окончателно прехвърляне на имота;
Съдът намира, че гласни доказателства за обстоятелството, че цената от 9800 лева,
не е платена при подписване на договора за покупко – продажба, не са допустими с оглед
забраната на чл.164, ал.1 т.4 от ГПК.
Съдът с въпрос към процесуалния представител на ответника: Давате ли изрично
съгласие за провеждане на разпит на свидетелите на ищеца за установяване на
обстоятелството, че цената от 9800 лева не е действително платена, при подписване на
договора за покупко – продажба?
Адв. С.: Възразявам да бъде разпитан свидетел за това обстоятелство. Считам, че има
официални доказателства за това.
Съдът намира, че следва да допусне на страната на ищците двама свидетели при
режим на водене за установяване на заемното правоотношение от 01.09.2021 г., дадените
средства които са били необходими за погасяване по вноски по банков и ипотечен кредит,
постигнатите уговорки между ищците Д.Д. и ответника И. К., както и за уговорките имота
да бъде върнат след връщане на заема, както и постигнатата уговорка при неизпълнение на
задължението за връщане на дадения заем имота да бъде прехвърлен чрез договор за
покупко – продажба, тъй като с тях страната не се стреми да доказва последиците на
заемното правоотношение, а за установяване противоречие със закона са допустими всички
доказателствени средства.
Съдът намира, че допускане до разпит на трети свидетел за установяване на
посочените обстоятелства не е необходимо с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК,
както и допускане до разпит на трима свидетели при режим на водене, че цената от 9800 лв.
при подписване на договора за покупко –продажба не е действително платена, също следва
да бъде отхвърлено, поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и недаденото изрично
съгласие на другата страна за допускането им, на осн. чл. 164, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на страната на ищците за установяване
заемното правоотношение от 01.09.2021 г., дадените средства които са били необходими за
погасяване по вноски по банков и ипотечен кредит, постигнатите уговорки между ищците
Д.Д. и ответника И. К., както и за уговорките имота да бъде върнат след връщане на заема,
както и постигнатата уговорка при неизпълнение на задължението за връщане на дадения
заем имота да бъде прехвърлен чрез договор за покупко – продажба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит на трети свидетел за
същите обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит на трима свидетели за
установяване, че цената от 9800 лв. при подписване на договора за покупко –продажба, не е
платена.
12
Адв. П.: Водим до разпит в днешното съдебно заседание двама свидетели.
Адв. С.: По принцип сме поискали двама свидетели, водим един. Правим отказ от
изслушване на втория свидетел.
Съдът докладва постъпила молба с вх. № 5164/ 27.02.2023 г. от И. Г., чрез
процесуалният му представител адв. Д. С. отново във връзка с дадени от съда указания по
чл. 140 от ГПК за следните обстоятелства:
какви разговори са водени и какви уговорки са направени във връзка със
споразумението от 01.09.2021 г.;
кога са направени тези разговори;
с каква цел е заплатена сумата от 10 000 лева;
каква е действителната уговорена продажна цена на имота по договора на покупко –
продажба от 08.09.2021 г.
Съдът намира, че за обстоятелството, каква е действителната уговорена продажна
цена на имота по договора на покупко – продажба от 08.09.2021 г., гласните доказателства
за тези обстоятелства не са допустими с оглед забраната на чл.164, ал.1 т.6 от ГПК.
Адв. С.: Желаем да установим, каква е действителната уговорка между страните.
Съдът с въпрос към процесуалният представител на ищците: Давате ли изрично
съгласие за провеждане на разпит на свидетелите на ответника за установяване, каква е
действителната уговорена продажна цена на имота по договора на покупко – продажба от
08.09.2021 г.?
Адв. П.: Възразявам да бъде разпитан свидетел за това обстоятелство.
Адв. С.: Имам предвид сумата от 10 000 лева за какво е послужила, а именно за
погасяване на вноски с настъпил падеж към 01.09.2021 г. Твърденията в отговора, че нямаме
уговорка за връщане на тази сума от 10 000 лв. и за обратно изкупуване на имота.
Адв. П.: Относно искането за оттегляне на втория свидетел не се противопоставям, а
относно искането за допускане на един свидетел за посочените факти и обстоятелства, моля
да не се допуска свидетел като считам, че са недопустими.
Съдът намира, че следва да допусне до разпит в днешното съдебно заседание на
страната на ответника един свидетел при режим на водене за опровергаване твърденията за
съществуването на заемно правоотношение от 01.09.2021 г. и липсата на уговорка за
връщане на сумата от 10 000 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит на страната на ответника един свидетел при режим на водене
за опровергаване твърденията за съществуването на заемно правоотношение от 01.09.2021 г.
и липсата на уговорка за връщане на сумата от 10 000 лева.
Съдът пристъпва към разпит на редовно призованите от страна на ищеца свидетели.
13
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Д.Д. Т. ЕГН
**********
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Д.Д. Т. – 28 г., неосъждан, българин, български гражданин, внук на Я. Г. и К. Г., без
дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Съдът предявява на свидетеля Споразумение намиращо се на л. 51 от гр.д. № 11780
/2022 г. по описа на Районен съд – В., Гражданско отделение, VII – ми състав: Бихте ли
отговорили на въпроса дали сте запознат със съдържанието на това Споразумение?
Свидетелят Т.: Да, аз съм подписал това Споразумение.
На въпроси на Съда:
Свидетелят Т.: Сумата от 10 000 лева трябваше да бъдат заплатени не от И. Г., а от
неговия баща СТ., тъй като с баща му имахме устна уговорка. С това момче И. не съм имал
никакви уговорки. Понеже имота остава наследствен за мен и беше с доста голяма тежест и
имаше просрочени вноски, които бяха в размер на 10 000 лева, се нуждаех от някой който да
ми помогне със заем, за да се издължа към банката. Опитах от няколко места да взема заем
от хора, които познавам, а именно да ми помогнат с финансова помощ, като ми дадат заем с
определен срок от два, три или шест месеца, за да съм точен към банката, но тези хора които
попитах ми отказаха. С бащата на И. Г. ме срещна друг човек В. Той също е отвън, пред
съдебната зала. Помолих В.да ми услужи с финансова помощ, но той нямаше такава
възможност. В един разговор между мен и СТ., когато вече се познавахме с него, той ми
съобщи, че е решил да ми осигури сумата от 10 000 лева, за да може да се възстановят
просрочията към банката и кредита да бъде в редовност, защото иначе щеше да влезе в
предсрочна изискуемост. СТ. се съгласи и заплати тези 10 000 лева към „Райфайзен банк Б.“
ЕАД. Тъй като се познавахме отскоро и той се притесняваше за парите си поиска от мен
някаква застраховка, за да не му изгорят парите. Затова тази бележка е ефект от въпросното
притеснение на СТ.. Уговорките, които постигнахме, за да може СТ. да се успокои за парите,
беше да направя прехвърляне на имота. Това беше направено абсолютно фиктивно и
представлява банково плащане под 9800 лева. В последствие се опитах да възстановя
парите. Работех в имота и имах отделно частно помещение. Беше в сферата на продажба на
строителни материали, което в последствие разпродадох след определен период от време, но
отношенията ни със СТ. на по – късен етап вече бяха изстинали. Започнах да се чувствам
излишен, защото ответниците имаха нотариален акт. Не съм възстановил парите, защото
хората се помислиха за собственици, тъй като бяха в печеливша позиция да си правят
каквото си искат. Имал съм желание да възстановя сумата от 10 000 лева, но при положение,
че те започнаха да си правят каквото поискат и аз съм безгласна буква в цялата ситуация.
14
Понеже имаше смяна на собственост в началото на м. 09.2021 г. банката е стигнала до тази
информация, че се е сменила собствеността. Вноските са били заплатени и кредита е бил
вече в редовност, собствеността се е сменила и банката е разбрала вече затова и отново
прави заема предсрочно изискуем. Реално сумата от 10 000 лева, които СТ. е дал не на мен,
а на банката, той е платил моят дълг, който от 10 000 лева става 50 000 лева. Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем и е дал реално срок на мен, тъй като аз се явявам
наследник на самата ипотека, защото това е ипотека на майка ми. След 01.09.2021 г. аз
дадох пари на СТ., за да плати първата вноска към банката за м.10.2021 г. в размер на 900
лева. Доказателство за това нямам. Сумата от 900 лв. представляваше текущата месечна
вноска към банката. Това беше преди кредита да стане предсрочно изискуем. В началото на
2022 г. банката ми даде срок от двадесет или тридесет дни да платя цялата сума по
ипотеката или кредита щеше да стане предсрочно изискуем. СТ. и синът му И. Г. по никакъв
начин не са обвързани с този кредит към банката. Към настоящия момент аз не плащам
вноските към банката, тъй като ответниците на своя глава решиха, че са собственици на
имота и платиха целия кредит. Как са го платили и откъде са взели пари, аз нямам яснота.
На мен обяснение от м. 10.2021 г. никой за нищо не ми е давал. В момента имота се ползва
ответника И. Г. и семейството му. За фургоните пак нямаме конкретна яснота и документи.
Фургоните са собственост на майка ми, която е починала и която ги беше закупила с
подкрепа на други хора. Цялото оборудване във фургоните е също закупено от майка ми.
След 2022 г. фургоните реално останаха в имота собственост на И. Г., тъй като аз вече се
явявах никой. Ответниците нямат документ за фургоните, но и аз нямам документи за тях.
Абсолютно всичко по обекта, което е извън земята, абсолютно всичко друго е на майка ми.
Прехвърлянето на имота стана за успокоение на СТ. – бащата на И. Г.. Първоначалната
уговорка със СТ. беше той да плати задължението ми към банката и аз до няколко месеца да
му възстановя тези пари в размер на 10 000 лева. Никога не е ставало въпрос за продажба на
имота и не е ставало на въпрос, че няма да ми бъде разрешавано да влизам в този имот.
Уговорката със СТ. беше устна. Не е била напечатана или разписвана нито от мен, нито от
тях. Със семейството на СТ. не съм имал никакви уговорки. Уговорката ми беше само със
СТ.. Споразумението го съставихме с цел СТ. да има някакво успокоение, но това не
представлява 100 % успокоение. Единствения вариант, за да бъде СТ. на 100 % спокоен, че
ще му върна тези пари в размер на 10 000 лв., беше да му прехвърля имота. Майка ми, която
почина прехвърли имота на баба ми, понеже имаше проблеми и с други финансови
институции. Затова тя прехвърли този имот на майка си и баща си. Към 01.09. 2021 г. баба
ми е била собственик на този имот и затова тя участва по прехвърлянето на имота. СТ.
помага на нея като собственик на имота. Това, че аз съм наследник и че работя в имота към
нея дата, това е друга тема за разговор.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят Т.: Предишни собственици на имота са били моите баба и дядо.
Присъствах при нотариуса, когато се водиха разговорите. Със И. Г. и с майка му не съм имал
никакви уговорки. Трябваше да успокоя СТ., тъй като се познавахме от кратко време, че тези
15
10 000 лева са гарантирани по някакъв начин. Баба ми и дядо ми бяха собственици на имота,
но реално този имот щеше да остане за мен. Те бяха против цялата тази ситуация. В няколко
проведени разговора помежду ни успях да ги убедя и да им обясня, че цялата ситуация е
сигурна и на тези хора може да им се има доверие. Баба ми и дядо ми искаха по някакъв
друг начин да се справят с тази ситуация като поискат подкрепа от техни близки или
роднини, за да се стигне до един благополучен край и не се стигне до предсрочно погасяване
на кредита. Аз реално съм говорил със СТ. по въпроса за връщането на тези 10 000 лева.
Имах подготовка да върна на СТ. тези пари към края на годината, но отношенията ни се
бяха развалили безгласно. В смисъл аз бях безгласна буква в цялата ситуация. Ответниците
се бяха помислили за собственици на имота и на собствена глава бяха решили да погасяват
кредит, който дори не е техен.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят Т.: Не знам баба ми и дядо ми да са имали някакви уговорки с И. Г. или
със СТ.. Ако се срещнат с И. на улицата не биха го познали.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: СТ. К.С.
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
СТ. К.С. – 48 г., неосъждан, неженен, българин, български гражданин, с майката на
И. Г. живеем на семейни начала, без дела със страните по спора. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на Съда:
Свидетелят Ст.: Д. не ме е потърсил. Просто В.ме потърси. Явно В.и Д. са приятели.
В.ми каза, че ако искам можем да отидем до кв. В.и да направим там един магазин. Тогава се
запознах с Д.. След проведения разговор помежду ни разбрах, че Д. има задължение по
кредит, по който не е плащал дължимите вноски, тъй като нямал средства да ги плати. Аз
също нямах пари в момента. Споделих със сина ми И. и той изтегли заем в размер на 10 000
долара. Когато отидохме на място в банката видяхме, че има да се плащат толкова много
пари и ги платихме. От проведените разговори помежду ни се разбра, че трябва да се платят
тези пари. Д. не ме е молил да платим тези пари. Каза, че няма пари да си плати вноските по
кредита и ако не се платят, имота ще излезе на пазара. За да не излезе имота на пазара, ние
платихме вноските по кредита. ******* ми каза, че има да плаща осем или девет просрочени
вноски към банката. Аз споделих със сина ми и тъй като той имаше парите се съгласи да ги
плати. Сина ми се съгласи да плати чуждото задължение, за да придобие собственост върху
16
имота. Д. и сина ми се уговориха. И. поиска да купи имота, защото имаше да се дават 53 000
евро. За начало той плати задължението на Д. и след това с цел придобиване на
собствеността И. продължи да плаща целият дълг. Д. се съгласи да продаде имота. В
последствие когато кредита стана предсрочно изискуем Д. нямаше от къде да вземе толкова
много пари. Тогава синът ми изтегли заем от „ДСК банка“ ЕАД, като взе заем и от приятели
и плати всичко. Не е имало уговорка Д. да върне тези пари на И.. Уговорката помежду им
беше да работим за момента. В последствие и ние започнахме да работим там. Между тях не
е имало никакви уговорки. Банката даде срок за по – малко от месец да се плати цялото
задължение по кредита и сина ми го плати. Имаше намеци от страна на Д., че иска да
продаде имота. И. плати цялото задължение по кредита.
Свидетелят, на въпроси на адв. С.:
Свидетелят Ст.: След покупката на имота Д. не ми е давал пари за погасяване на
месечните вноски по кредита. Аз внасях парите на банката, докато И. беше на рейс.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят Ст.: В самото начало не съм водил разговори с бабата и дядото на Д.,
когато се разбра, че внукът им се нуждае от тази сума в размер на 10 000 лева, която
трябваше да се плати. Не знам И. да е водил разговори с тях. Повечето разговори с Д. съм ги
провеждал аз. За да даваш пари и да платиш на някого задължението към банката, нормално
е да искаш да придобиеш собственост върху този имот. След като заема излезе в просрочие
и И. го плати, Д. ми се обади като искаше да му дам 10 000 лева заем, за да може да си плати
просрочието към банката и да се приключвало. След това започна да ми звъни и адвоката
му. Адвоката му започна да ми говори половин час по телефона. Вие като ми се обадихте по
телефона /свидетеля се обръща към адв. П./ ми казахте, че вече не става въпрос за 10 000
лева, а става въпрос за 30 000 – 35 000 лева. В.ми каза, че Д. търси варианти да си плати
задължението към банката и да се спаси обекта да не отиде на публична продан. Няма как да
платиш на някого такова голямо задължение по кредит и да не искаш да придобиеш
собственост върху този имот.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В.Л. В., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В.Л. ВЛ. – 49 г., осъждан за кражба, неженен, българин, български гражданин, с
майка му живеехме на семейни начала, без дела със страните по спора. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят Вл.: Д. се обърна към мен, тъй като имаше финансови проблеми и
17
имаше някакви просрочия към банката. Аз го свързах със СТ.. Той имаше турски магазин.
Заведох го да си говорят СТ. да вземе помещението или да помогне финансово. Д.искаше от
мен пари да му дам в заем, но тъй като аз нямах такава възможност го свързах със СТ.. Със
СТ. се познаваме и му предложих, ако се интересува и има възможност да плати
задължението на Д. към банката в размер на 10 000 лева и после да работят съвместно. Не
знам след като са разговаряли Д. и СТ., дали са определили срок в който да се върнат тези
пари. Доколкото знам са се разбрали СТ. да ползва част от помещението. Коментираха, че
ще има връщане на тези пари, но как и по какъв начин не зная. В имота имаше една барака,
която разделиха на две и СТ. в неговата част имаше намерение да си направи турски
магазин. Ползата на Д. е в това, че му помагат да му се плати просрочието в размер на 10
000 лева към банката, а за да се случи това той е трябвало да се съгласи да работят със СТ.
съвместно. Не е имало договорки, че щом двамата ще работят съвместно и СТ. ще ползва
половината помещение, че СТ. ще опрости задължението на Д.. Не са имали договорки за
какъв период от време двамата ще работят заедно – колкото се може повече, всеки според
интересите си. Идеята беше ако борсата върви, занапред Д. да продължи да си внася
вноските по кредита, тъй като тези вноски не са спрели да текат след плащането на
просрочието по кредита в размер на 10 000 лева. Но борсата на ******* не вървеше много
добре и СТ. продължи да внася вноските по кредита. След това банката обяви заема по
кредита за предсрочно изискуем и от там отношенията помежду им станаха негативни.
Нормално е този който е дал пари да се разсърди на този, който не си връща заема и пречи
да се изчистят отношенията помежду им. А банката така или иначе ще си вземе имота, ако
вноските по кредита не се внасяха регулярно. Вноските по кредита продължи да ги плаща
СТ., докато Д. плати само една вноска по кредита. После СТ. плати цялото задължение по
кредита. Тези пари в размер на 10 000 лева, които бяха дадени в заем на Д., за да се плати
просрочието към банката по един или друг начин се обезпечиха чрез договора за покупко –
продажба на имота на края на месец септември 2021 г. Не знам, защо толкова се е бързало
със сключването на този договор за покупко – продажба. Доколкото знам И. е платил
задължението по кредита. Защо го е платил той, а не Д. вече трябва да попитате самия Д.за
това. Я. и К. и СТ. и И. са се виждали само в деня на сделката. Мисля, че целия кредит е
платен от И. Г..
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят Вл.: Присъствах на самата сделка за прехвърляне на собствеността, тъй
като аз ги запознах и двамата са ми близки. На сделката присъстваха: аз, баба му, дядо му, Д.
И. и СТ.. Не е имало кой знае какви разговори преди сделката. После Д. и СТ. какво са си
говорили не знам. Трябваше да има някаква гаранция за тези 10 000 лв. Не е имало някаква
договорка. Нормално е ако Д. върне парите, имота да му се върне. Изначалната идея беше да
се помогне на Д. и да се върне просрочието към банката и като успее Д. да върне парите на
СТ. и двамата да продължат да работят съвместно. На първата среща стана дума СТ. да даде
заем на Д. за да може да се покрият вноските по кредита. Стана въпрос парите да се връщат.
Първата идея когато заведох СТ. да се срещне с Д. беше да дойде и да погледне едно
18
помещение. Обясних на СТ., че Д. има финансови проблеми. Обясних му целият казус с
имота и ако има интерес да вземе помещението, да направи магазин и ако може да му
помогне. Не е имало сключен договор за наем. Говориха да ползват помещението съвместно.
СТ. плащаше вноските по кредита, тъй като вноските продължаваха. Договор за наем не е
имало, но така се подразбира. ******* към настоящия момент не е върнал парите. По едно
време Д. беше направил някакви вноски, почнаха някакви драми, на които не съм
присъствал. Имота се прехвърли за обезпечаване на първоначалната сума по кредита към
банката в размер на 10 000 лева. Д. после пак продължи да не си плаща кредита. Мисля, че
СТ. и сина му И. го платиха.
Свидетелят, на въпроси на адв. С.:
Свидетелят Вл.: Не знам да са се провеждали други срещи между Я. и К. и СТ. и И..
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв. П.: Моля да ми бъде допуснат трети свидетел при режим на водене, за същите
обстоятелства, за които изслушахме водените от наша страна свидетели в днешното съдебно
заседание, а именно за доказване на какви уговорки и договорки е имало между двете
страни.
Адв. С.: Възразявам за допускане на трети свидетел, тъй като става въпрос за
изясняване на същите факти и обстоятелства. По тази причина в началото на днешното
съдебно заседание трети свидетел не беше допуснат. Това, че в свидетелските показания на
поисканите и допуснати двама свидетели от ищцовата страна, според ищеца не става ясно,
това е въпрос на доказване.
Адв. П.: Аз не казвам, че не става ясно, но считам, че има неизгладени доста
противоречия.
Съдът намира, че следва да бъде допуснат на страната на ищеца един свидетел, за
обстоятелствата за които в днешното съдебно заседание бяха изслушани двама свидетели, а
именно: за установяване на заемното правоотношение от 01.09.2021 г., дадените средства по
които са били необходими за погасяване по вноски по банков и ипотечен кредит,
постигнатите уговорки между ищците Д.Д. и ответника И. К., както и за уговорките имота
да бъде върнат след връщане на заема, както и постигнатата уговорка при неизпълнение на
задължението за връщане на дадения заем имота да бъде прехвърлен чрез договор за
покупко – продажба.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит един свидетел на страната на ищците за установяване заемното
правоотношение от 01.09.2021 г., дадените средства които са били необходими за погасяване
по вноски по банков и ипотечен кредит, постигнатите уговорки между ищците Д.Д. и
ответника И. К., както и за уговорките имота да бъде върнат след връщане на заема, както и
19
постигнатата уговорка при неизпълнение на задължението за връщане на дадения заем
имота да бъде прехвърлен чрез договор за покупко – продажба.
За събиране на допуснатите в днешното съдебно заседание доказателства - гласни и
изготвяне на допълнителна съдебно – оценителна експертиза, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 12.05.2023 г. от 11:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:28 часа.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
20