№ 101
гр. гр. Тутракан, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100429 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
С. С. М. с ЕГН ********** срещу ИСМ. ДЖ. М. с ЕГН **********.
Предметът на делото касае неизпълнение на договорно задължение за
връщане на сумата от 500 лева, която ответникът е получил от ищеца в заем
за потребление.
Ищецът С.М. твърди, че на 13.07.2019 в дома на ответника му е предал
в брой 500 лева с уговорката да бъдат върнати в тримесечен срок, което така
и не се е случило до подаване на исковата молба. На предаването на парите са
присъствали Д.А.К. и жената на ответника. Ищецът обяснява, че е дал парите
в заем, без да съставят документ, защото между него и заемателя имало
изградено доверие, понеже И.М. бил работник на представляваното от С.М.
дружество „Избран“ ЕООД. Освен това, два дни след 13.07.2019 М. М., за
която ищецът твърди, че е жена на ответника, се е задължила към С. М. със
запис на заповед за 7000 лева, като обезпечение на получен от нея заем.
Ищецът моли съда да осъди И.М. да му върне 500-те лева ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът И.М. не депозира писмен отговор и не взема участие в
откритото съдебно заседание.
След оценка на събраните доказателства, направена във връзка с
наведените твърдения в исковата молба, и съобразявайки относимите
законови норми, Тутраканският районен съд намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Касае се за иск с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за
връщане от заемателя на заетата сума пари. За уважаването на този иск е
необходимо ищецът да докаже, че е предал на ответника сумата от 500 лева
на 13.07.2019 с уговорката тя да бъде върната.
Искът е основателен.
Фактът на предаване на парите и уговорката за връщането им се
установяват от свидетелката очевидец Д.К., която на 13.07.2019 придружила
ищеца до дома на ответника в село Калугерене. Там последният помолил
ищеца да му даде в заем 500 лева, на която молба С.М. се отзовал и броил
сумата в банкноти от 10 и 20 лева. Свидетелката е чула двамата мъже да се
разбират, че парите ще бъдат върнати в тримесечен срок. Показанията на Д.К.
са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви. Достоверността им
съдът преценява не токова с оглед на евентуалната заинтересованост на
свидетелката, която следва от факта на съвместното съжителство с ищеца,
колкото от процесуалната пасивност на ответника. Същият, въпреки личното
връчване на исковата молба, осигуряващо му реалното узнаване на
фактическите твърдения на ищеца, нито дава отговор, нито взема участие в
откритото съдебно заседание и по никакъв начин не опровергава тези
твърдения. Показанията на свидетелката в останалата част се припокриват с
фактите, изложени от ищеца в исковата молба. Няма основания съдът да не
даде вяра на свидетелката Кадир.
В обясненията на ищеца, дадени лично пред съда, същият твърди, че
след като е дал парите на ответника през юли 2019, са сключили друг договор
през август 2019 за продажба на оборудване за производство на тестени
закуски, по силата на който ищецът продава на ответника оборудването за
7000 лева. По признание на ищеца ответникът се е разплатил за тази сума. От
приетото доказателство „Запис на заповед“ от 15.07.2019, издаден от
Мелекбер М., за която ищецът твърди, че е жена на ответника, се вижда, че тя
се е задължила за сумата от 7000 лева и в този документ е отразено, че е за
връщане на заета от нея сума в същия размер. Този документ е приет като
доказателство, че между ищеца, от една страна, и ответника и неговата жена,
от друга, е имало изградено силно доверие, но поставя под съмнение какви
точно са били взаимоотношенията между тях по повод на сумата от 7000
лева. Защото записът на заповед е издаден два дни, след като И.М. получава
сумата от 500 лева, и в него е удостоверено, че М. М. е взела друг заем от
ищеца в размер на 7000 лева, а последният твърди, че е продал на следващия
месец оборудване на същата стойност. Отношенията по повод продажбата и
записът на заповед не са предмет на настоящото дело, но са аргумент, че ако
предаването на 500-те лева на 13.07.2019 не е било в заем, ответникът е
разполагал с достатъчно други доводи, които можеше да наведе във връзка
със записа на заповед и продажбения договор, така че да постави под
съмнение достоверността на ищцовите твърдения и свидетелските показания.
След като е установено по сигурен начин, че ищецът е дал в заем за
потребление на ответника петстотин лева на дата 13.07.2019 в с. Калугерене и
няма доказателства последният да ги е върнал, той следва да бъде осъден на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да стори това, тъй като тази норма гласи, че
2
заемателят е длъжен да върне заетата сума.
Ответникът следва да бъде осъден за разноските, които е направил
ищеца по делото, в размер на 50 лева за държавна такса и 650 лева за
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА заемателя ИСМ. ДЖ. М. с ЕГН ********** да върне заетата
от него на 13.07.2019 в с. Калугерене сума в размер на 500 лева (петстотин
лева) на заемодателя С. С. М. с ЕГН **********, ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба на 20.08.2021 до изплащане на паричното
задължение.
ОСЪЖДА ИСМ. ДЖ. М. с ЕГН ********** да плати 700 лева
(седемстотин лева) на С. С. М. с ЕГН ********** за сторените разноски по
гр.д.№ 429/2021 на РС Тутракан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
3