М О Т И В И :
………
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия А.П.П., с ЕГН ********** *** за извършени престъпления от общ
характер, а именно:
На 23.03.2013г. в ***,при
условията на опасен рецидив,в съучастие като съизвършител с О.Б.Х. *** /по
отношение на когото производството е приключило със споразумение за решаване на
делото в досъдебното производство/,се опитал да отнеме чужди движими вещи – 13
линейни метра силов кабел СВТ 3х6 кв.мм. на стойност 50.05 лева,12.45 линейни
метра силов кабел СВТ 3х.2.5 кв.мм. на стойност 21.78 лева, 1.5 линейни метра
силов кабел СВТ 3х4 кв.мм. на стойност 4.09 лева, 2.5 линейни метра силов кабел
СВТ 3х.1.5 кв.мм. на стойност 1.93 лева, 3 линейни метра кабел ШПКЛ 3х.1.5 кв.
мм. на стойност 4.62 лева, 1.2 линейни метра кабел ШКПЛ 2х.0.75 кв. мм. на
стойност 0.84 лева, 22 линейни метра кабел ПВ-2 1х1.5 кв.мм. на стойност 7.70
лева и 1 бр. контакт на стойност 1.40 лева,всичко вещи на обща стойност 92.41
лева,от владението на П.С. ***, без негово съгласие,с намерение противозаконно
да ги присвои,като престъплението останало недовършено по независещи от дееца
причини.
Престъпление по чл.196, ал.1, т.
1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А”, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Плевен поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия
по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по
делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Развива подробни съображения в тази насока. Предлага
подсъдимият А.П.П. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението,
като му се наложи наказание около 1 година лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
Съдът е
дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия А.П.П., при условията на чл.269,
ал.3, т. 2, т. 3 и т. 4, б. “а” и б. “в”
от НПК, тъй като въпреки продължителното и щателно издирване,
същият не е бил установен, нито пък е
известно местоживеенето му в страната.
Видно от
справка, с рег. № 20053 от 11.06.2014 г. на ОД на МВР – Плевен, подсъдимият А.П.П.
е обявен за местно и общодържавно издирване с телеграма на ГД “НП” – София, № 22809/10.06.2014
г, по НОХД № 1353/2014 г. по описа на РС - Плевен.
От
справката е видно, че въпреки провежданите щателни издирвателни мероприятия,
подсъдимият А.П. не е установен на територията на България .
Съдът прие,
че отсъствието на подсъдимия при разглеждане на делото няма да препятства
разкриването на обективната истина, както и че е недопустимо в конкретния
случай делото да се спира , тъй като би се нарушил проведения в чл.22 от НПК
принцип за разглеждане и решаване на делата в разумни срокове.
Защитникът
на подсъдимия А.П.П. –
адвокат В.М. *** сочи, че от събраните по делото доказателства, които
кореспондират с приетата в обвинителния акт фактическа обстановка, обвиненията
се доказаха по безспорен и несъмнен начин.
Естествено, защитникът изтъква наличието на
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия А.П., с които съдът
се съобразява при постановяване на присъдата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с
оглед принципите визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, намира за установено
следното:
Подсъдимият А.П. и О.Х. ***,
двамата се познават и поддържат помежду си приятелски отношения.
Свидетелят П.С. ***, като също
така стопанисва недвижим жилищен имот, находящ се в същото населено място,
собственост на лице с което се намирал във фактическо съжителство. Свидетелят П.С.
със свои средства изградил електрическата система на сградите, намиращи се в
посоченият имот, който не е обитаем перманентно. Свидетелят С. съхранявал в
сградите различни свои движими вещи, като с оглед на това обстоятелство и
полагането на грижи спрямо имота го посещавал регулярно. Свидетелят П.С.
познава подсъдимия А.П. по име и по външни белези и свидетелят О.Х. само по
външни белези.
На 23.03.2013г., свидетелят С.
посетил горепосочения недвижим имот. По обяд на същия ден подсъдимият А.П. и
свидетелят О.Х. преминали покрай имота и решили да извършат кражба на вещи от
него. Подсъдимият заедно със свидетелят О.Х. влезли в двора, след което се
насочили към таванското помещение, находящо се над кухненската сграда.
Подсъдимият П. заедно с другото придружаващо го лице влезли в него и започнали
да издърпват кабели от изградената електрическа инсталация на сградата и да
полагат елементи от нея в полиетиленов чувал. По този начин отнели 13 линейни
метра силов кабел тип СВТ 3х6 кв. мм., 12.45 линейни метра силов кабел тип СВТ
3х2.5 кв. мм., 1.5 линейни метра силов кабел тип СВТ 3х4 кв. мм., 2.5 линейни
метра силов кабел тип СВТ 2х1.5 кв. мм.,3 линейни метра кабел ШПКЛ 3х1.5
кв.мм,1.2 линейни метра кабел ШКПЛ 2х0.75 кв. мм.,22 линейни метра кабел ПВ-2
1х1.5 кв.мм. и един брой контакт. При извършване на всички тези действия от
страна на подсъдимия и придружаващото го лице, свидетелят П.С. чул звук от
тяхното предвижване по тавана. Свидетелят П.С. уведомил за присъствието на
лицата в сградата по телефона своите родители – свидетелите В. и Ц. Симеонови, като
последните се отправили незабавно към мястото, където се намирал имота.
Свидетелят П.С. започнал да
наблюдава входа към стопанското помещение, като в последствие видял
присъствието на подсъдимия А.П. и свидетеля О.Х., като вторият от тях държал
чувала с отнетите вещи.
Свидетелят П.С. им извикал да
останат на място. Подсъдимият А.П. и свидетелят О.Х. побягнали, като О.Х.
захвърлил чувала със съдържащите се в него движими вещи. След пристигането на
родителите на свидетеля П.С., същият заедно със своя баща задържали подсъдимия А.П., като поради тази тяхна намеса
престъплението останало недовършено.
Свидетелите незабавно уведомили
органите на полицията, като своевременно на местопроизшествието се отзовали
полицейски служители при РУП-гр. Долна Митрополия, който отвели подсъдимия А.П.
в сградата на управлението.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена съдебно-стокова, от която е видно, че
вещите предмет на престъплението – 13 линейни метра силов кабел СВТ 3х6 кв.мм.
на стойност 50.05 лева, 12.45 линейни метра силов кабел СВТ 3х.2.5 кв.мм. на
стойност 21.78 лева, 1.5 линейни метра силов кабел СВТ 3х4 кв.мм. на стойност
4.09 лева, 2.5 линейни метра силов кабел СВТ 3х.1.5 кв.мм. на стойност 1.93
лева, 3 линейни метра кабел ЩПКЛ 3х.1.5 кв. мм. на стойност 4.62 лева, 1.2
линейни метра кабел ШКПЛ 2х.0.75 кв. мм. на стойност 0.84 лева, 22 линейни
метра кабел ПВ-2 1х1.5 кв.мм. на стойност 7.70 лева и 1 бр. контакт на стойност
1.40 лева , са в общ размер на 92.41 лева.
В подкрепа на така изложената
фактическа обстановка са и прочетените и присъединени на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по Досъдебно производство № Д-595/2014 г. по описа на
Районна прокуратура – гр. Плевен.
След
преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият А.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията наказуеми, а именно:
- чл.196, ал.1, т. 1, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А”, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 23.03.2013г. в ***,при условията на
опасен рецидив,в съучастие като съизвършител с О.Б.Х. *** /по отношение на
когото производството е приключило със споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство/,се опитал да отнеме чужди движими вещи – 13 линейни
метра силов кабел СВТ 3х6 кв.мм. на стойност 50.05 лева,12.45 линейни метра
силов кабел СВТ 3х.2.5 кв.мм. на стойност 21.78 лева, 1.5 линейни метра силов
кабел СВТ 3х4 кв.мм. на стойност 4.09 лева, 2.5 линейни метра силов кабел СВТ
3х.1.5 кв.мм. на стойност 1.93 лева, 3 линейни метра кабел ШПКЛ 3х.1.5 кв. мм.
на стойност 4.62 лева, 1.2 линейни метра кабел ШКПЛ 2х.0.75 кв. мм. на стойност
0.84 лева, 22 линейни метра кабел ПВ-2 1х1.5 кв.мм. на стойност 7.70 лева и 1 бр.
контакт на стойност 1.40 лева,всичко вещи на обща стойност 92.41 лева,от
владението на П.С. ***, без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги
присвои,като престъплението останало недовършено по независещи от дееца
причини.
Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът, като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия А.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1,
т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А”, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а именно:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна
страна подсъдимият чрез своите действия се е опитал да отнеме чужди движими
вещи от владението на пострадалия П.С.:
13 линейни метра
силов кабел СВТ 3х6 кв.мм. на стойност 50.05 лева,12.45 линейни метра силов
кабел СВТ 3х.2.5 кв.мм. на стойност 21.78 лева, 1.5 линейни метра силов кабел
СВТ 3х4 кв.мм. на стойност 4.09 лева, 2.5 линейни метра силов кабел СВТ 3х.1.5
кв.мм. на стойност 1.93 лева, 3 линейни метра кабел ШПКЛ 3х.1.5 кв. мм. на
стойност 4.62 лева, 1.2 линейни метра кабел ШКПЛ 2х.0.75 кв. мм. на стойност
0.84 лева, 22 линейни метра кабел ПВ-2 1х1.5 кв.мм. на стойност 7.70 лева и 1
бр. контакт на стойност 1.40 лева,всичко вещи на обща стойност 92.41 лева
* субект на
престъплението - пълнолетно вменяемо лице - не е имал фактическа власт върху
движимите вещи – предмет на
престъплението и не е бил техен
собственик;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал,
че лишава от фактическа власт
владелеца на чуждите движими вещи,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи
тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой
интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е
обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици;
Квалификацията на
престъплението при условията на чл.196 от НК се определя от обстоятелството, че
процесното деяние се явява опасен рецидив съгласно разпоредбите на чл. 29, ал.
1, б. “а” от НК. Престъпното посегателство е осъществено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК, предвид предходните
осъждания подсъдимия за тежки умишлени престъпления, по които е осъждан на лишаване от свобода.
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата
основни принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на наказателно- правната ни система в специалния
текст на чл. 196, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2
до 10 години.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе предвид тежкото му
материално-битово положение, изключително ниската стойност на предмета на
престъпление, а като отегчаващи вината обстоятелства лошите характеристични
данни и предишните му осъждания.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при наличието на смекчаващите вината обстоятелства /ниската
стойност на предмета на престъпление /, когато и най-лекото, предвиденото в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко при условията на чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК, поради което му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 9 / девет
/ месеца, което наказание съдът счита, че подсъдимият следва да изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг
режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под
стража.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че
следва да възложи направените по делото разноски върху подсъдимия.
Съдът счита, че така
определеното и наложено на подсъдимия наказание по размер ще постигне целите на
наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата
на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъпните деяния се коренят в явното
незачитане на моралните и правни норми на обществото, в ниската правна култура
на подсъдимия и стремежа му да се облагодетелства по лек и престъпен начин.
При така направените фактически и
правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на
закона съдът постанови своята осъдителна присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: