ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 29.12.2020 г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като разгледа
докладваното от съдия Костова ВНЧД № 599 по описа на АСНС за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр. с
чл.270, ал.4 от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв.Ю.Д.,
защитник на А. А. П., В.Ц.П., В.В.П.-Д., подсъдими по НОХД № 939/2020 г. на Специализирания
наказателен съд, ХII състав, против
протоколно определение 01.12.2020 г. по същото дело, с което в производството
по чл.270 от НПК, съдът е оставил без уважение исканията на тези подсъдими и
техния защитник за изменение на мерките им за неотклонение „Задържане под стража“ в по-леки.
Постъпила е частна жалба и от подсъдимия
Д.М.Д., против протоколно определение по горното дело на СНС, но произнесено в
предходно съдебно заседание – на 24.11.2020 г., с което отново в производство
по чл.270 от НПК, е оставено без уважение искането на подс.Д. за промяна на
изпълняваната спрямо последния мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В жалбите се застъпват оплаквания за
неправилност на определенията, изразяваща се в необоснованост и
незаконосъобразност и се иска отмяната им, с оглед удовлетворяване на заявените
претенции за облекчаване процесуалното положение на жалбоподателите. В жалбата
на подс.Д.Д. се акцентира на продължителността на задържането, на пандемичната
обстановка в страната и на фактори от семейно и социално естество, като се
лансират и твърдения за липса на доказателства в подкрепа на обвинението. В
жалбата на адв.Д. се навеждат доводи за отсъствие на обосновано предположение
за съпричастност на подзащитните му към вменените им деяния, отсъствие на риск
от укриване и/или извършване на престъпление, прекомерен срок на търпене на
мярката, както и за накърняване на човешките права на подсъдимите, в резултат
на лошите условия в местата за лишаване от свобода, където са настанени и
неполагането на адекватни медицински грижи за тях. В нея също се обръща
внимание на пандемичната обстановка в страната, както и на обстоятелството, че
друг от подсъдимите по делото вече е с променена мярка от АСНС.
Частната жалба на адв.Д. е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба на подс.Д.Д. е
процесуално недопустима, защото е депозирана извън законоустановения 7 – дневен
срок за обжалване на тази категория определения. С нея се атакува определение
от 24.11.2020 г., което съгласно правилата за броене на сроковете, е било
възможно да се обжалва до 01.12.2020 г. включително (падащ се като ден от
седмицата вторник, присъствен и работен ден). Жалбата е била изпратена по
пощата, като видно от пощенските клейма, датата на изпращането й от Затвора
София е 02.12.2020 г., а датата на получаване в СНС – 03.12.2020 г. (тогава е
била и входирана в първата инстанция). Няма отбелязване върху нея или в друг
придружаващ я документ, да е била предадена по-рано за изпращане на
затворническата администрация. Следователно, като просрочена, тази жалба следва
да се остави без разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба
на адв.Д. е неоснователна.
До момента, съдилищата са се занимавали
многократно с въпроса за процесуалната принуда на подсъдимите П. като са
приемали, че продължават да съществуват в кумулативна даденост всички
предпоставки за действието на най-тежката мярка за всеки от тях.
Настоящият съдебен състав няма
основания да изложи различно виждане, въпреки удължаване времето на
задържането.
Както е
известно, с внесения в СНС обвинителен акт, на тримата подсъдими В., А. и В. П.са
повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група, с двама
ръководители, създадена с користна цел и с цел извършване на измами –
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК, както и за вторична
престъпна дейност – за подс.В.П. по чл.211, пр.1 вр. с чл.210, ал.1, т.1 вр. с
чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК (за шест отделни
деяния, обединени в продължавано престъпление, квалифицирано като особено тежък
случай и в особено големи размери, с оглед стойността на предмета на престъпно
посегателство 1 073 587,72 лева); за подс.А.П. по чл.211, пр.1 вр. с чл.210,
ал.1, т.1 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 и ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК (за пет отделни деяния, обединени в продължавано престъпление,
квалифицирано като особено тежък случай и в особено големи размери, с оглед
стойността на предмета на престъпно посегателство 1 071 709,30 лева); за
подс.В.П.-Д. по чл.211, пр.1 вр. с чл.210, ал.1, т.1 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК (за две отделни деяния,
обединени в продължавано престъпление, квалифицирано като особено тежък случай
и в особено големи размери, с оглед стойността на предмета на престъпно
посегателство 150 930 лева).
Наказуемостта на престъпленията с „лишаване
от свобода“ изчерпва първото предвидено в закона условие за легитимност на
задържането.
Изпълнено е и второто условие, свързано
с разумно подозрение за съпричастност към вменената деятелност. Наведеното в
жалбата възражение за противното е неоснователно. Доказателствените източници
на които обоснованото предположение се крепи, са били разисквани от съдилищата
в производствата по чл.64 и чл.65 от НПК и не е необходимо да бъдат
преповтаряни, като и онези, събрани в хода на започналото съдебно следствие
доказателства, не разколебават предположението.
Досежно опасностите, настоящият съдебен
състав вече е изразявал становището си, че опасността от укриване (счетена
изначално за съществуваща заради задграничните пътувания на жалбоподателите до
Румъния), предвид изминалия период на задържане, е намаляла. Опасността от
извършване на престъпление обаче, не е занижена и тя продължава да се обуславя
от много високата степен на обществена опасност на инкриминираните деяния, за
които жалбоподателите са привлечени към наказателна отговорност, от техния брой
и конкретни специфики. На фона на данните за предполагаемо участие в престъпно
сдружение, вероятно функционирало повече от две години, с множество участници,
насочено към реализиране на т.нар. „телефонни измами“, с трансграничен елемент
и на фона на предполагаемото съучастие в едни от най-тежко наказуемите по НК
квалифицирани измами и то на редица социално уязвими лица, с причиняване на
изключително сериозен вредоносен резултат, надвишаващ дори понятието за особено
големи размери, доводът за чисто съдебно минало (след настъпила реабилитация за
всеки от жалбоподателите), няма как да бъде третиран приоритетно.
От началото на задържането до настоящия
момент са изминали около една година и осем месеца, който срок, преценен на
база обема и сложността на делото, броя на участниците по същото, предстоящите
за осъществяване съдебно-следствени действия, както и активността на първата
инстанция по ритмичното му разглеждане, не се определя за неразумен.
По оплакванията за нарушаване на
човешките права, заради условията в местата за лишаване от свобода, заявени и
във въззивната жалба, СНС е дал аргументиран и верен отговор. Констатирани общи
проблеми в пенитенциарните заведения имат отношение към други институции и
други процедури, но не съставляват самостоятелно основание да не се изпълнява
задържане (или наказание лишаване от свобода при осъждане), когато не се
заявява и доказва индивидуално засягане.
Правилно е преценено също, че
възраженията за влошаване на здравословното състояние и неполагането на
адекватни медицински грижи са голословни. По делото липсва актуално
документиране за обостряне на здравословните проблеми на жалбоподателите, нито
за търсене на медицинска помощ, която да им е била отказана. Хипотетичното
позоваване на пандемичната обстановка в страната и попадането на лицата в „рискова
група“, не е достатъчно убедително.
Що се касае до направения паралел с
процесуалното положение на друго подсъдимо лице, такъв би бил допустим, само
при преимуществено сходство на значимите за мярката обстоятелства, без обаче да
е обвързващ за отделните съдебни състави. Името на въпросния подсъдим не се
сочи в жалбата, но ако става дума за А.Б. А., видно от приложеното ВНЧД №
533/2020 г. на АСНС, процесуалната ситуация при него е била съвсем различна,
като до преди няколко месеца е изтърпявал наказание лишаване от свобода по
влязла в сила присъда и е счетено, че внесеното искане за задържането му по
чл.66 от НПК по настоящото дело, не отговаря на съответните нормативни
изисквания.
С оглед на горното, атакуваното с
жалбата на адв.Д. определение, като законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното Апелативният
специализиран наказателен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 01.12.2020 г. по НОХД № 939/2020 г. на СНС, 16 състав, с което
са оставени без уважение исканията на подсъдимите А. А. П., В.Ц.П. и В.В.П.-Д.
и тяхната защита за изменение на
изпълняваната спрямо всеки от тези подсъдими мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в по-лека.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на подсъдимия Д.М.Д., против протоколно определение от 24.11.2020 г. по
същото дело на СНС, с което е оставено без уважение искането на този подсъдим
за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: