Решение по дело №15875/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260064
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330115875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 260 064

 

гр. Пловдив, 14.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15875 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

         „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К.В.О., че дължи на ищеца следните суми: сумата от 625, 76 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 29.01.2016 г. до 11.11.2019 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 125, 42 лв. за периода 31.03.2016г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4137/ 31.07.2020г., по ч.гр.д. № 9243/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.

         Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на н., е потребител на ВиК услуги за водоснабден недвижим имот, находящ се в ***. Посочва, че в процесния период, във водоснабдения имот не е било поставено техническо средство за отчет (водомер). Предвид това, стойностите за потребление са начислявани служебно, съобразно чл. 25, ал. 8 от общите условия на доставчика на услугата. Поддържа се, че служебно начислените стойности са отразявани в карнет. Изтъква се, че ищцовото дружество е изпълнило своите задължения да предостави услугата и да отчете нейната стойност, поради което е възникнало насрещното задължение на ответника да заплати същата. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва качеството на потребител на ответника, тъй като не са налице данни да е собственик или вещен ползвател на имота. Възразява се, ищецът не е отчитал коректно стойността на доставената услуга, тъй като в имота е поставен водомер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница и лихва за период от повече от три години преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

            По допустимостта на предявените искове:

            Видно от приложеното ч.гр.д. № 9243 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV- ти гр. с-в, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4137/ 31.07.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск - указанията са получени на 30.10.2020г., а исковата молба е входирана в съда на ***г. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. Предвид изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.

         По основателността на предявените искове:

         За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

          Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ( ЗРВКУ ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване качеството на потребител на ответника, по делото е приет сключен между него и Община Пловдив чрез ОП „Жилфонд“, Договор за наем на общинско жилище от ***г. / л. 80- 81 /. Срокът на договора е от 31.07.2014г. до 31.07.2024г., което е в рамките на процесния период на потребление ( 31.03.2016г.- 30.06.2020г. ). В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора, според които потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според чл. 2, ал. 3 от Общите условия, потребител може да бъде и н. на имот, за който се предоставят ВиК услуги ( в тази връзка - Решение № 1264 от 06.11.2019 г. по в. гр. д. № 1666 / 2019 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив ). В процесния случай, освен че е налице сключен договор за наем от ответника за ползване на процесния недвижим имот, по делото е приета и подписана декларация от ответника ( л. 87 ), с която дава съгласие копие от договора и настанителната заповед да бъдат предоставена на ищцовото дружество, с цел смяна на партидата, по която се предоставя услугата. Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата притежава качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот и период.

По отношение на методиката на изчисление на стойността на предоставената услуга: с исковата молба ( т. III- та от същата ), ищецът твърди, че в процесния имот не е налице постановено техническо средство за отчет. Предвид това, стойността на услугата не е изчислена съобразно реалното потребление, а е начислена служебно на основание чл. 25, ал. 8 от общите условия на ищцовото дружество. Тези твърдения обаче останаха недоказани в процеса. Разпитаният по делото с. ( М.К.- л. 105 ) поддържа, че в имота не е поставен водомер. Същевременно, от приетите по делото карнети ( л. 10- 11 ), които са съставени от с.я и му бяха предявени, се установява противното. В имота е налице монтирано техническо средство за отчет, като номерът му е надлежно отразен и в самите карнети ( № *** ). При това положение, то явно е, че е монтиран водомер и за ищцовото дружество не е налице основание да начислява служебно суми по реда на чл. 25, ал. 8 от общите условия, който текст третира хипотеза на липса на индивидуален водомер.

След като в имота е поставен водомер с № ***, то за да се начисляват служебно стойности за потребление, следва същият или да е неизправен или да е непроверен. Подобни твърдения обаче, не са изложени нито в исковата молба, нито в открито съдебно заседание. От съдържанието на намиращият се на л. 11 от делото карнет, може единствено да се предположи, че към м.12.2017г. поставеният водомер е бил или ремонтиран или е следвало да се отремонтира ( в графа „забележка“ е отразена единствено думата „ремонт“ ). Което и от двете предположения да се приеме, то явно е, че в имота е налице монтирано техническо средство за отчет, като изложените в исковата молба твърдения не отговарят на действителното фактическо положение. Следва да се посочи и че в хипотезите на непроверен или неизправен водомер, начисленията не се извършават по реда на чл. 25, ал. 8 от общите условия, а по реда на чл. 21, съответно чл. 26, ал. 2 от общите условия. Впрочем, дори и от ищцовото дружество дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно чл.33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера или за проверка на същия и да укаже срок,в който това да се осъществи. Тоест, инициативата за ремонт, замяна или проверка на водомера трябва да изхожда от ВиК оператора, а доказателства за упражнена такава инициатива не са ангажирани. По делото не е представено известие за непроверен или неизправен водомер. В тази връзка, следва да се посочи, че предписанието следва да е в писмена форма, да сочи повредата или несъответствието на водомера и да дава срок за отстраняването й. Предвид това, показанията на с. К., че на неустановена дата и от неустановено по делото лице ( което е обозначено от нея единствено като „***“ ) е връчено предписание, не доказват изпълнение на задължението по чл. 33, ал. 2 от Наредбата. Всъщност, показанията на самия с. са и крайно неясни в тази част- от една страна твърди, че в имота въобще не е поставен водомер, а от друга, че к. на с. е връчвал предписание за нередовност на водомера. Двете хипотези не биха могли да съществуват паралелно- в имота или ще е налице монтиран водомер, който би могъл да бъде непроверен/ неизправен или въобще няма да е поставен водомер ( при последната хипотеза въобще не се поставя и въпросът дали е проверен и изправен ).

 Съобразно гореизложеното, от една страна не е спазена писмената форма за съставяне на предписанието предвидена в Наредбата, а от друга въобще не се изяснява дали поставеният в имота водомер е непроверен или неизправен, в какво се изразява повредата и дали е предоставен срок за отстраняването й. Тоест, дори и к. на с. действително да е съобщил на потребителя, че водомерът следва да се замени с нов, тази негова констатация и уведомяване, не представлява предписание по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Наредбата, което трябва да изхожда от представител на ищеца и да отговаря на законовите изисквания ( изрично в тази връзка - Решение № 369 от 25.03.2019 г. по в. гр. д. № 219 / 2019 г. на VII състав на Окръжен съд - Пловдив ).

Предвид гореизложеното, ищецът не установи основанието за начисляване на процесните суми за консумирана питейна и отведена канална вода, поради което и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника. Същият не е представил доказателства за сторени такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

         Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК ********* срещу К.В.О., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К.В.О., че дължи на ищеца следните суми: сумата от 625, 76 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 29.01.2016 г. до 11.11.2019 г. за обект, находящ се на административен адрес ***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 125, 42 лв. за периода 31.03.2016г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4137/ 31.07.2020г., по ч.гр.д. № 9243/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.

         Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

                  

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н. Голчев

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.