Р Е
Ш Е Н И Е № 260 064
гр. Пловдив, 14.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15875 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон
за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника К.В.О., че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 625, 76 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 29.01.2016 г. до 11.11.2019 г. за обект, находящ се в ***,
както и мораторна лихва върху главницата в размер на 125, 42 лв. за периода 31.03.2016г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 30.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4137/ 31.07.2020г.,
по ч.гр.д. № 9243/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.
Ищецът твърди, че ответникът,
в качеството му на н., е потребител на ВиК услуги за водоснабден недвижим имот,
находящ се в ***. Посочва, че в процесния период, във водоснабдения имот не е
било поставено техническо средство за отчет (водомер). Предвид това,
стойностите за потребление са начислявани служебно, съобразно чл. 25, ал. 8 от
общите условия на доставчика на услугата. Поддържа се, че служебно начислените
стойности са отразявани в карнет. Изтъква се, че ищцовото дружество е изпълнило
своите задължения да предостави услугата и да отчете нейната стойност, поради
което е възникнало насрещното задължение на ответника да заплати същата. Предвид
изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и
сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител. Оспорва качеството на потребител на ответника, тъй като не са
налице данни да е собственик или вещен ползвател на имота. Възразява се, ищецът
не е отчитал коректно стойността на доставената услуга, тъй като в имота е поставен
водомер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за
главница и лихва за период от повече от три години преди подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Предвид изложеното, моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 9243 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV- ти гр. с-в, образувано
по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед № 4137/ 31.07.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415,
ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск -
указанията са получени на 30.10.2020г., а исковата молба е входирана в съда на ***г.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение и тези, предмет на исковото производство. Предвид изложеното, така
предявените от ищеца искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи
размера на претенциите.
Възникването
на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ( ЗРВКУ ).
За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
качеството на потребител на ответника, по делото е приет сключен между него и
Община Пловдив чрез ОП „Жилфонд“, Договор за наем на общинско жилище от ***г. /
л. 80- 81 /. Срокът на договора е от 31.07.2014г. до 31.07.2024г., което е в
рамките на процесния период на потребление ( 31.03.2016г.- 30.06.2020г. ). В
чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е предвидено,
че потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на
строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2
от Общите условия на оператора, според които потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги, а според чл. 2, ал. 3 от Общите условия, потребител
може да бъде и н. на имот, за който се предоставят ВиК услуги ( в тази връзка - Решение № 1264 от 06.11.2019
г. по в. гр. д. № 1666 / 2019 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив ).
В процесния случай, освен че е налице сключен договор за наем от ответника за
ползване на процесния недвижим имот, по делото е приета и подписана декларация от
ответника ( л. 87 ), с която дава съгласие копие от договора и настанителната
заповед да бъдат предоставена на ищцовото дружество, с цел смяна на партидата,
по която се предоставя услугата. Предвид изложеното, съдът приема, че
ответницата притежава качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот
и период.
По отношение на методиката на изчисление на стойността на
предоставената услуга: с
исковата молба ( т. III- та от същата ), ищецът
твърди, че в процесния имот не е налице постановено техническо средство за
отчет. Предвид това, стойността на услугата не е изчислена съобразно реалното
потребление, а е начислена служебно на основание чл. 25, ал. 8 от общите
условия на ищцовото дружество. Тези твърдения обаче останаха недоказани в
процеса. Разпитаният по делото с. ( М.К.- л. 105 ) поддържа, че в имота не е
поставен водомер. Същевременно, от приетите по делото карнети ( л. 10- 11 ),
които са съставени от с.я и му бяха предявени, се установява противното. В имота
е налице монтирано техническо средство за отчет, като номерът му е надлежно
отразен и в самите карнети ( № *** ). При това положение, то явно е, че е
монтиран водомер и за ищцовото дружество не е налице основание да начислява
служебно суми по реда на чл. 25, ал. 8 от общите условия, който текст третира
хипотеза на липса на индивидуален водомер.
След като в имота е поставен водомер с № ***, то за да се начисляват служебно
стойности за потребление, следва същият или да е неизправен или да е
непроверен. Подобни твърдения обаче, не са изложени нито в исковата молба, нито
в открито съдебно заседание. От съдържанието на намиращият се на л. 11 от
делото карнет, може единствено да се предположи, че към м.12.2017г. поставеният
водомер е бил или ремонтиран или е следвало да се отремонтира ( в графа „забележка“ е отразена единствено думата
„ремонт“ ). Което и от двете
предположения да се приеме, то явно е, че в имота е налице монтирано техническо
средство за отчет, като изложените в исковата молба твърдения не отговарят на
действителното фактическо положение. Следва да се посочи и че в хипотезите на
непроверен или неизправен водомер, начисленията не се извършават по реда на чл.
25, ал. 8 от общите условия, а по реда на чл. 21, съответно чл. 26, ал. 2 от
общите условия. Впрочем, дори и от ищцовото дружество дружеството да са
установили повреди или несъответствия, съгласно чл.33, ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., представител на оператора е
следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера
или за проверка на същия и да укаже срок,в който това да се осъществи. Тоест,
инициативата за ремонт, замяна или проверка на водомера трябва да изхожда от ВиК
оператора, а доказателства за упражнена
такава инициатива не са ангажирани. По делото не е представено известие за непроверен
или неизправен водомер. В тази връзка, следва да се посочи, че предписанието следва да е в писмена форма,
да сочи повредата или несъответствието на водомера и да дава срок за
отстраняването й. Предвид това, показанията на с. К., че на неустановена дата и
от неустановено по делото лице ( което е обозначено от нея единствено като „***“
) е връчено предписание, не доказват
изпълнение на задължението по чл. 33, ал. 2 от Наредбата. Всъщност, показанията
на самия с. са и крайно неясни в тази част- от една страна твърди, че в имота
въобще не е поставен водомер, а от друга, че к. на с. е връчвал предписание за
нередовност на водомера. Двете хипотези не биха могли да съществуват паралелно-
в имота или ще е налице монтиран водомер, който би могъл да бъде непроверен/
неизправен или въобще няма да е поставен водомер ( при последната хипотеза
въобще не се поставя и въпросът дали е проверен и изправен ).
Съобразно гореизложеното, от една страна не е
спазена писмената форма за съставяне на предписанието предвидена в Наредбата, а
от друга въобще не се изяснява дали поставеният в имота водомер е непроверен
или неизправен, в какво се изразява повредата и дали е предоставен срок за
отстраняването й. Тоест, дори и к. на с. действително да е съобщил на потребителя,
че водомерът следва да се замени с нов, тази негова констатация и уведомяване,
не представлява предписание по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Наредбата, което
трябва да изхожда от представител на ищеца и да отговаря на законовите
изисквания ( изрично в тази връзка -
Решение № 369 от 25.03.2019 г. по в. гр. д. № 219 / 2019 г. на VII състав на
Окръжен съд - Пловдив ).
Предвид гореизложеното, ищецът
не установи основанието за начисляване на процесните суми за консумирана
питейна и отведена канална вода, поради
което и искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника.
Същият не е представил доказателства за сторени такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр.
Пловдив, ЕИК ********* срещу К.В.О., ЕГН ********** обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника К.В.О., че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 625, 76 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 29.01.2016 г. до 11.11.2019 г. за обект, находящ се на
административен адрес ***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на
125, 42 лв. за периода 31.03.2016г.
– 30.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 30.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4137/ 31.07.2020г., по ч.гр.д. № 9243/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н.
Голчев
Вярно с оригинала.
С.А.