гр.Габрово, 08.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Големанова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д. №451 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД против Разпореждане № 260242/20.10.2020г. по ч.гр.д.№1128/2020г. на РС Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата от 323,60лв.-такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 265лв. разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Жалбоподателят твърди, че заповедният съд бил превишил правата си, като се е произнесъл относно неравноправност на клаузи, без на заявителят да е дадена възможност да обоснова и докаже индивидуално договаряне, като по този начин ограничавал равнопоставеността на страните в процеса. Нищожността на договорни клаузи, поради неравноправност била особен вид недействителност, която не попадал в общите хипотези на противоречие със закона или добрите нрави. Твърди, че таксата за експресно разглеждане на документи била изначално уговорена между страните съгласно принципа за свобода на договарянето, овен това длъжникът бил видял нейната стойност в СЕФ преди да подаде заявката си за кредита и се е съгласил с нея. погрешен бил извода на съда, че тази такса се начислява ежемесечно, същата се начислявала еднократно и се дължала разсрочено с всяка погасителна вноска. Освен това заявителят претендирал такса за експресно разглеждане на документи само за падежираните вноски. по отношение на претендираната сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението твърди,у че относно същата страните били постигнали съгласие, подписвайки договора. Съдът неправилно бил приел, че същата несе дължи по аргумент на чл.33, ал.1 ЗПК. Тази неправилна квалификация била довела до извода за нищожност на договора по отношение на тази такса. съгласно чл.10 А ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези допълнителни услуги били в следствие на виновно неизпълнение от страна на заемателя и кредиторът ги извършвал с цел напомняне за изпълнение на поетото задължение.
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице и против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.
Габровски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД против Б.А.М. за заплащане на следните суми: 2000лв.- главница, 76,40лв.- договорна лихва, 323,60лв.- такса за експресно разглеждане на документи, 265лв.- разходи за извънсъдебно събиране, 18,89лв. законна лихва за периода от 11.09.2020г. до 14.10.2020г. и закона лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С обжалваното Разпореждане №260242/20.10.2020г. по ч.гр.д.№1128/2020г. на РС Севлиево съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение относно 2000лв.- главница, 76,40лв.- договорна лихва, 18,89лв. законна лихва за периода от 11.09.2020г. до 14.10.2020г. и закона лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 326,33лв. и 41,88лв. - ДТ и е отхвърлил заявлението за сумите 323,60лв.- такса за експресно разглеждане на документи, 265лв.- разходи за извънсъдебно събиране.
Според заповедния съд допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към съществените престации и касаят действия свързани с кредита, но не попадащи в съществените задължения на страните. Според него експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му, поради което тази такса не спада към допълнителните услуги. Същото предхожда по време сключването на договора и по същината си е цена за приоритетното им придвижване, поради което не може да се приеме, че е тази услуга е свързана с договора за кредит. Съдът приел и че чрез клаузата за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране при определени условия след настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и е въвеждане на допълнителни плащания, които са изцяло свързани с хипотеза на забава на длъжника.
Въззивният съд намира следното :
Правилно РС- Севлиево е приложил разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Процесният договор безспорно е такъв. В чл.411, ал.2 от ГПК изрично е създадена нова т.3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
С оглед на изложеното въззивният съд не възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка. Цитираната съдебна практика в частната жалба, касае производства образувани в периода преди измененията в ГПК, обнародвани в бр.100/2019г. ДВ, които вменяват задължение на съда служебно да следи искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, а съгласно чл.411, ал.2 т.3 ГПК (нова) да не го уважи, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Такса за експресно разглеждане на документи е въведена от жалбоподателят за обработка на заявлението за искане за потребителски кредит и получаване на отговор до 15 минути от изпращането му. Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му и очевидно към момента на сключване на договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Освен това съдът намира, че тази такса противоречи на добрите нрави, тъй като за целият период на действие на договора е в размер близо три пъти по-висок от предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Жалбоподателят твърди, че
претендираните от него разходи
за събиране на вземането се изразяват в изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса
на потребителя, както и изпращането на електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. Така уговорената клауза в раздел ІХ от ОУ е нищожна на
основание чл.21, ал.1 ЗПК, като имаща за цел заобикаляне клаузите на закона. Тези разходи са обективирани в тарифа, която не е представена със
заявлението и не са представени доказателства, че е подписана от длъжника,
както и че същият е запознат с нея. Съдът намира, че с таксата за извънсъдебно събиране
се заобикаля
разпоредбата на чл.33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Предвидената
допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение по своя
характер представлява именно вземане, произтичащо от забавата на потребителя и
представлява допълнително плащане, което се претендира заедно със законната
лихва за забава, с което се заобикаля ограничението на чл.33 ЗПК. Следва да се
посочи и че разходите за изпращане на писма, съобщения, провеждането на
телефонни разговори, както и посещения на адреса на потребителя, представляват
такива, свързани с управление на кредита - неговото събиране, което пък е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.10а ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това заявителят не е
посочил какви точно действия по извънсъдебно събиране на кредита е предприел и
не е представил съответните доказателства за реалното им извършване.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции относно дължимостта на сумите, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение обжалваното разпореждане в тази му част следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260242/20.10.2020г. по ч.гр.д.№1128/2020г. на РС Севлиево в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: