Решение по дело №1053/2012 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                             04.09.2013г.                              град Провадия                     

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Провадийският районен съд                                                                         втори състав          

на единадесети март                                                две хиляди и тринадесета година 

в публично заседание в следния състав:                                                             

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

 

при участието на секретаря В.М.,  

като разгледа докладваното от съдията Иванов

гражданско дело № 1053 по описа за 2012година,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

           

Производството е образувано по искова молба на Л.А.Г., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Л.В.Н., ЕГН ********** и Н.В.Н., ЕГН **********, всички с адрес ***, против В.Н.С., ЕГН **********,***, с която на основание чл.143, ал.2 и чл.149 от Семейния кодекс се претендира за присъждане на месечна издръжка в полза на ищците, дължима от ответника - техен баща в размер на 100 лева за детето Л.В.Н. и 150 лева за детето Н.В.Н., считано за една година назад преди завеждане на исковете, а именно за периода от 14.11.2011г. до 14.11.2012г., както и занапред от завеждане на делото на 14.11.2012г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Моли се присъдената издръжка да бъде платима до пето число на месеца, за който се дължи. Ищците твърдят, че са деца на ответника, като грижите и издръжката им, считано от 01.01.2012г. са поети единствено от майката, която е безработна. Сочи се, че майката няма възможност да задоволява пълноценно нуждите на децата от храна, отопление и облекло. Същевременно ответникът работел и получавал добро трудово възнаграждение. Ангажирани са доказателства.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Счита за неоснователна претенцията за заплащане на издръжка за детето Н.Н. в периода от началото на м. април 2012г. до 15.09.2012г., тъй като в този период именно ответникът полагал непосредствените грижи за детето. Твърди, че е отделял средства и за дъщеря си. Сочи, че изплаща банков кредит. Твърди, че и понастоящем отделя средства за децата.

Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Провадия, редовно уведомена,  представя социален доклад. Не изразява конкретно становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид направените от страните искания и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените удостоверения за раждане на децата Л.В.Н. и Н.В.Н. се установява, че ответникът е техен баща. По делото не е спорно, че родителите на децата не са в брак. От представения социален доклад се установява по категоричен начин, че родителите на децата са разделени от месец април 2012г., като от този момент и понастоящем децата се отглеждат от майката Л.Г. в дома на нейните родители. Ответникът предоставял средства за децата, макар и рядко. Детето Н.Н. е ученик в трети клас на ОУ“Х. Ботев“ – с.******, което се установява и от представена по делото служебна бележка от училището. Детето Л.Н. е в неучилищна възраст и се отглежда в семейна среда. Децата са в добро здравословно състояние. Майката на децата е безработна, което се потвърждава и от представено копие от карта за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Провадия. Получава помощ в отглеждането на децата от своите родители. Л.Г. получава месечни помощи за децата по чл.7 от ЗСПД в размер на 70 лева. Ответникът от своя страна работи по трудов договор като пазач невъоръжена охрана при „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море, при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 304 лева, което се установява от представен трудов договор. Живее в собствено жилище. В производството е представен и сключен от ответника договор от за банков кредит в размер на 15000 лева, по силата на който В.С., като кредитополучател, се е задължил да заплаща месечна анюитетна вноска в размер на 222.82 лева до 01.06.2021г. Солидарен длъжник /съдлъжник/ по същия договор е и майката на ищците Л.Г.. 

При така направените фактически констатации, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на правоимащото лице и възможностите на лицето, което я дължи, но минималната издръжка на едно дете следва да бъде равна на ¼ от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал. 1 и 2 от СК. В разглеждания случай се установява безспорно, че до фактическата раздяла на родителите на децата през месец април 2012г. ответникът е участвал в отглеждането, респ. в издържането на децата, като спорадично е предоставял средства и след това. Размерът на отделяните средства след фактическата раздяла не е установен. Независимо от това може обосновано да се приеме, че за времето от 14.11.2011г. до месец април 2012г., а и след това до завеждане на настоящото производство В.С. е изпълнявал задълженията си за издръжка на децата, поради което и претенциите за издръжка за минало време се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. За времето след завеждане на исковата молба липсват категорични доказателства за полагани грижи и давана издръжка, а такава е дължима. Ето защо и  се явяват доказани по основание исковете за издръжка за времето от завеждането им до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид възрастта на децата, тяхната активност, здравословно състояние, социални контакти и ангажираност в учебен процес - в тази връзка са налице нужди, свързани с необходимостта от закупуване на дрехи, учебни помагала, медикаменти, както и за задоволяване на ежедневните текущи разходи за храна. Следва да се съобразят и възможностите на ответника да дава издръжка. Ответникът е в работоспособна възраст, реализира трудови доходи. Обитава собствено жилище, респ. не заплаща разходи за наем. Не са налице здравословни проблеми или други особени или извънредни затруднения, които да обосноват заключение за необходимост от разходване на допълнителни средства. Необходимо е обаче да се съобрази размерът на реализирания от ответника трудов доход. Не следва да бъдат кредитирани възраженията относно нуждата от обслужване на банков кредит. Както бе отбелязано, задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно, като при наличие на повече от едно дете родителят следва да покрива нуждите съразмерно. Не е допустимо и поетите облигационни задължения да служат като основание за намаляване отговорността на родителя. Да се приеме обратното би означавало да за признае право на задълженото да дава издръжка лице само да се постави в положение, което да изключи задължението му. Следва да се посочи още и че същите задължения за обслужване на банковия кредит тежат и върху майката на ищците. При това положение съдът намира, че исковете за издръжка занапред следва да бъдат уважени до размер на по 90.00 лева за всяко от децата, като издръжката бъде платима до пето число на месеца, за който се дължи. За размерите над посочената сума до пълния размер на претенциите, исковете за издръжка за бъдеще време следва да бъдат отхвърлени, тъй като определянето на издръжка в претендираните параметри би надхвърлило възможностите на задълженото лице. На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на настоящото решение.

На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден  да заплати на Провадийския районен съд сумата от 259.20 лева, представляваща дължими държавни такси за производството.

Мотивиран от горното, Провадийският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.В.Н., ЕГН **********, представлявана от своята майка Л.А.Г., ЕГН **********, двете с адрес ***, против В.Н.С., ЕГН **********,***, за присъждане на месечна издръжка в размер на 100 лева /сто лева/ за периода от 14.11.2011г. до 14.11.2012г.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.В.Н., ЕГН **********, представляван от своята майка Л.А.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против В.Н.С., ЕГН **********,***, за присъждане на месечна издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ за периода от 14.11.2011г. до 14.11.2012г.

ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********,***, да заплаща на Л.В.Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Л.А.Г., ЕГН **********, двете с адрес ***, месечна издръжка в размер на 90 лева /деветдесет лева/, платима на всяко пето число на месеца, за който се дължи, считано от 14.11.2012г.,  до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.В.Н., ЕГН **********, представлявана от своята майка Л.А.Г., ЕГН **********, двете с адрес ***, против В.Н.С., ЕГН **********,***, за присъждане на месечна издръжка, считано от 14.11.2012г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, в частта за разликата над присъдените 90 лева /деветдесет лева/ месечно до претендираните 100 лева /сто лева/ месечно.

ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********,***, да заплаща на Н.В.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.А.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, месечна издръжка в размер на 90 лева /деветдесет лева/, платима на всяко пето число на месеца, за който се дължи, считано от 14.11.2012г.,  до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.В.Н., ЕГН **********, представляван от своята майка Л.А.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против В.Н.С., ЕГН **********,***, за присъждане на месечна издръжка, считано от 14.11.2012г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, в частта за разликата над присъдените 90 лева /деветдесет лева/ месечно до претендираните 150 лева /сто и петдесет лева/ месечно.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на съдебното решение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********,***, да заплати на Провадийския районен съд, сумата от 259.20 лева /двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължими държавни такси.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................