Р Е Ш Е Н И Е № 917/12.12.2019г.
гр. Ямбол, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Н.Х. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 1538/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадената искова молба от „Теленор
България“ ЕАД -гр.С., представлявано от адв.Г.-САК,
срещу М.Й.М. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Издадената
заповед е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Посочва се, че в
последствие се установили, че от общата
претенция сумата от 274, 72 лв.
представлявала – 92,97 лв. - незаплатена услуга, а останалата част 181,75 –
незаплатени лизингови вноски, което и пораждало правния интерес на ищеца да
предяви осъдителен иск за тези суми.Между страните съществувал валиден договор
за предоставяне на мобилни услуги , сключен на 06.07.2016 год., по силата на
който на ответника бил предоставен мобилен номер и съответна програма стандарт
– 15,99 лв. Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяни от дружеството услуги
под клиентски номер на абонат ***. За потребени от
абоната услуги за периода 01.06.2016 г. – 30.09.2016 г. ищецът издал фактури, като след извършена корекция останал
незаплатен дължим баланс на стойност 92,97 лв. Поради неизпълнението и на осн. чл. 75, вр. чл. 19 б от ОУ
мобилния оператор прекратил едностранно договора, като била издадена крайна
фактура за сумата от общо 1355, 49 лв.,
главница, неустойка и незаплатени лизингови вноски,като в настоящото
производство оператора нямал претенция по отношение на начислената неустойка
при предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 1080,77 лв.,като
същата не била част от иска.В останалата част се развиват се подробни съображения за
основателност на исковете. Посочва се и , че лизинговите вноски се претендират
за устройства Рhilips модел „S337 Black“ и „Нокия“,модел 220 , за след м. октомври 2016 год. Иска се
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В с.з. ищецът не
изпраща представител.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения
представител на ответника,с който се счита,че предявените искове са допустими и основателни.
В с.з. ответника се
представлява от особения си представител.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описаните в исковата молба договори за мобилни услуги от
07.06.2016 г. и договори за лизинг от 16.12.2014 г. и от 07.06.2016 г. между
страните, представени по делото. Представени са и издадените фактури, цитирани
от ищеца, с настъпил падеж.Представени са Общи условия на „Теленор България " ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни телефонни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени
през
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от
приложеното ч.гр.д. № ***г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с
чл. 79 ал.1 пр. ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от
ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните договор за предоставяне на
мобилни телефонни услуги и договори за лизинг. Валидността на договора за услуги не е спорна в частта
относно предоставянето на услугите, в която част договорите са валидни и
пораждат правни последици.По делото се установи, че е налице неплащане на
задълженията на ответника по договорите, което се изтъква като основание от
доставчика на услугите да ги прекрати. Т.е. за срока на ползване на услугите
длъжникът следва да заплати тяхната стойност, на основание валидните клаузи на
договорите в тази им част. Насрещните задължения на потребителя, не са погасени
до приключване на съдебното дирене. Поради това иска за сумата общо от 92,97
лв. е основателен и следва да се уважи.
Настоящия съдебен състав дължи произнасяне на предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Както е посочено в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС,искът по чл.422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков
процес,като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на
делото не е изрично изключена от законодателя.Въвеждането на друго основание,от
което произтича вземането,различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение,може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност-от която процесуална възможност се е възползвал
ищецът в настоящия случай /в същия смисъл и решение №141/06.11.2014г. по
т.д.№2706/2013г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По осъдителния иск с което се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 181,75
лв.,представляващи незаплатени лизингови
вноски по договори за лизинг. В случая вземането на ищеца произтича от сключени
с ответника договор за лизинг на 16.12.2014 г. за устройство „Нокия“,модел 220 и
договор за лизинг от 06.97.2016 г. за устройство Рhilips модел „S337 Black“ . Валидността
на договорите за лизинг не е спорна,като същите са валидни,като са породили
съответните правни последици.В тази връзка ищеца е изпълнил задължението си и е
представил на ответника лизинговите вещи – посочените устройства марка „Нокия“,модел 220 и Рhilips модел „S337
Black“,като насрещните задължения на потребителя не са
погасени до приключване на съдебното дирене.Поради това иска се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.
Относно мораторната лихва ищеца не е предявил такъв иск в
настоящото производство,както заповедта за изпълнение следва да се обезсили в
тази й част от заповедния съд за което е компетентен съобразно Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските (вкл. за особен представител) е основателно и
следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 ГПК.Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното
ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Й. ***, ЕГН **********,
дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.С. ЕАД, ЕИК*********
, ***, със съдебен адрес *** – адв. В. Г. сумата от 92,97 лв , представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението
в съда - 18.01.2019 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № ****г. на ЯРС.
ОСЪЖДА М.Й. ***, ЕГН **********
да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от О.Б.Ш., със
съдебен адрес *** – адв. В. Г. сумата от 181,75 лв.- неплатени лизингови вноски по
договори за лизинг от 06.07.2016 г. и от 16.12.2014 г.,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 25.04.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №*** по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.Й. ***, ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.С.
направените по делото разноски в размер на 555,00 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 56,58 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: