РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900393 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по частичен осъдителен иск от ЗК „Уника" АД, гр.
София, срещу Р. С. Р. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 540,94 лв.,
частично от 79 540,94 лева (остатък след присъдена сума от 10 000,00 лева по предявен
частичен иск от 89 540,94 лева), представляващи изплатени от ищцовото дружество
обезщетения в полза на Г. Д. И., Н. Р. П. и И. Д. П. по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за нанесени от Р. С. Р. от гр. Долни Чифлик вреди в
резултат от настъпило на 10.10.2009 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП) по вина на Р.
в качеството му на водач на л.а. „Опел Вектра" с peг. № ******C, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че със застрахователна полица № 05-5-********* за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, издадена от ЗК
„Уника" АД, е била застрахована гражданската отговорност на Р. С. Р. от гр. Долни Чифлик
в качеството му на водач на л.а. „Опел Вектра" с peг. № ******C за периода от 14.01.2009 г.
до 13.01.2010 г. Съгласно споразумение по НОХД № 6739/2011 г. по описа на Районен съд
Варна, одобрено с определение № 1034 от 14.12.2011 г., ответникът Р. С. Р. бил признат за
виновен в това, че на 10.10.2009 г. при управление на л.а. „Опел Вектра", с peг. № ******C в
пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с
несъобразена скорост е ударил трима пешеходци, а именно Г. И. Д., И. Д. И.ов и Н. Р. П.,
като им е причинил телесни повреди. Увредените лица предявили срещу ЗК „Уника" АД
1
преки искове за заплащане на обезщетения по щета № *** за претърпените в резултат на
настъпилото ПТП вреди, които били частично уважени. Присъдената в полза на Г. Д. И.
сума за претърпените вреди била общо 65 862, 50 лв., а в полза на И. Д. И.ов и Н. Р. П. –
общо 9 000,00 лева. Ищецът заплатил на увредените лица по влезли в сила съдебни решения
присъдени обезщетения, лихви и разноски в общ размер на 89 550,94 лева, както следва: - в
полза на Г. Д. И. – общо 73 946,44 лв. по всички образувани изпълнителни дела, както
следва: • на 28.02.2014 г. – 21 490,54 лв.; • на 28.02.2014 г. – 2 243,67 лв.; • на 28.02.2014 г. –
12 132,70 лв.; • на 29.09.2014 г. – 38 079,53 лв.; - в полза на И. Д. И.ов и Н. Р. П. – общо
15 604,50 лева, както следва: • на 25.02.2014 г. – 13 627,78 лв.; • на 25.02.2014 г. – 1 976,72
лв. С Решение от 24.04.2018 г. по гр.д. № 9969/2017 г. на СРС ответникът Р. С. Р. бил
осъден да заплати на ЗК „Уника" АД сумата от 10 000,00 лева по предявен в същия размер
частичен иск от заявен общ размер 89 540,94 лева – регрес по щета № ***, на основание чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ – (отм.).
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Р. С. Р. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва изложените в исковата молба факти
и обстоятелства. Прави възражение за недължимост на претендираната с исковата молба
сума от 25 540,94 лв. поради изтекла в полза на ответника 5 годишна давност на основание
чл. 110 вр. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД. Възражението обосновава с посочените от ищеца и видни от
приложените доказателства дати на извършени плащания към пострадалите лица –
25.02.2014 г., 06.02.2014 г. и 23.09.2014 г., от които извежда, че задълженията са погасени
по давност съответно на 25.02.2019 г., на 06.02.2019 г. и на 23.09.2019 г. Дори да се приеме,
че плащанията са извършени на посочените в уточнителната молба дати, то възразява, че
погасителната давност е изтекла съответно на 28.02.2019 г, на 30.09.2019 г. и на 25.02.2019
г., докато исковата молба е подадена в СГС през 2020 г. Прави искане за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Подал е писмена молба, в която
заявява, че поддържа иска и моли за уважаването му, както и за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В пледоарията си по съществото на спора процесуалният представител на ответника
акцентира на релевираното възражение за изтекла в негова полза петгодишна погасителна
давност за регресното вземане считано от деня на извършеното от застрахователя плащане
към увредените лица. Отделно от това сочи, че въпреки изричните указания на съда ищецът
не е представил доказателства, че извършените плащания се отнасят именно за процесната
полица.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е допустим частичен осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм.) с предмет регресно вземане на ищеца срещу делинквент – ответника по делото,
гражданската отговорност на който в качеството му на водач на МПС е била предмет на
застрахователно покритие по издадена от ищеца застрахователна полица № 05-5-*********
2
с период на действие от 14.01.2009 г. до 13.01.2010 г.
Частичният иск, предмет на настоящото дело е втори по ред след уважен частичен
осъдителен иск между същите страни и със същия предмет за сумата от 10 000 лева съгласно
влязло в законна сила Решение от 24.04.2018 г. по гр.д. № 9969/2017 г. на СРС. С влизане в
сила на посоченото решение на СРС със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право, а именно: наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите издадена от ЗК „Уника" АД покриваща отговорността на ответника Р. С.
Р. в качеството му на водач на л.а. „Опел Вектра" с peг. № ******C към датата на ПТП –
10.10.2009 г.; фактът, че ответникът Р. С. Р. е виновен за нанесените имуществени и
неимуществени вреди на Г. И. Д., И. Д. И.ов и Н. Р. П. в резултат на настъпило на
10.10.2009 г. ПТП; фактът, че ЗК „Уника" АД е образувала преписка щета № *** за
изплащане на обезщетения на пострадалите в резултат на настъпилото на 10.10.2009 г. ПТП
лица. Прието е, че ЗК „Уника" АД има право на регрес към ответника Р. С. Р. за изплатените
на пострадалите лица суми по щета № ***, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), тъй
като е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма.
При тази фактическа установеност в настоящото производство ищецът носи тежестта
да докаже размера на присъдените в полза на пострадалите лица с влезли в сила съдебни
решения обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на
настъпилото на 10.10.2009 г. ПТП, както и размера, датите и основанието на извършените
към пострадалите лица плащания по щета № ***, който следва да е равен най-малко на
сбора от исковата претенция и присъдената по гр.д. № 9969/2017 г. по описа на СРС сума.
Твърденията на ищеца, изложени в исковата и в уточняващата молби са, че сумите
съставляващи обезщетения към пострадалите от процесното ПТП лица са били изплатени на
части дати 28.02.2014 г. и на 29.09.2014 г. – общо 73 946,44 лв. в полза на Г. Д. И. – и на
25.02.2014 г. – общо 15 604,50 лева в полза на И. Д. И.ов и Н. Р. П..
Преди да пристъпи към истинността на фактическите твърдения на страните съдът
следва да провери основателността на релевираното възражение за давност с правно
основание чл. 110 във вр. с чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Според цитираните разпоредби вземанията,
за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с петгодишна давност, която почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предвид датата на настъпване на процесното ПТП правото на регрес на ищеца към
делинквента е възникнало на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от отменения КЗ (Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г.), според който застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
По общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за едно вземане, включително и за
3
вземането на застрахователя спрямо застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност" на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), започва да тече от момента на неговата
изискуемост. Регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта, а
изискуемостта на регресното притезание настъпва в момента на плащането на
обезщетението на третото лице.
Следователно петгодишната погасителна давност за регресното вземане на
застрахователя е започнала да тече за всяка отделна сума, която е била изплатена като
обезщетение на пострадалите лица, от момента на плащането на съответната сума. Според
твърденията на ищеца плащанията на отделни части от присъдените обезщетения са
извършени на 25.02.2014 г., 28.02.2014 г. и 29.09.2014 г., от което следва, че правото на
застрахователя да получи от застрахования платеното обезщетение се е погасило по давност
на 25.02.2019 г., 28.02.2019 г. и 29.09.2019 г. за съответната част от обезщетението платена
на всяка от посочените дати. Исковата молба е подадена на 16.01.2020 г., т. е след изтичане
на давностния срок, което обуславя извод за основателност на възражението за давност.
Следва да се отбележи, че с предявяването на 16.02.2017 г. на частичен регресен иск в
размер на 10 000,00 лева от общо изплатените според твърденията на ищцовото дружество
обезщетения в размер на 89 540,94 лева давността по отношение на разликата над тези
10 000 лева до пълния размер на регресното вземане не е била прекъсната, както и не е
спряла да тече по време на първия съдебен процес (т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК).
С оглед на основателността на своевременно направеното възражение за давност
искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 700,00 лева съгласно своевременно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Направеното от ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно,
тъй като адвокатският хонорар е в размера на минимално установения с Наредба № 1/2004 г.
на ВАС – чл. 7, ал. 2, т. 4.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Уника" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. "Тодор Александров" № 18, срещу Р. С. Р., адрес: гр. Долни
Чифлик, област Варна, ул. „****" № **, иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ
(отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 540,94 лв., частично от
общо заявен размер 79 540,94 лева (остатък след присъдена сума от 10 000,00 лева по
предявен частичен иск от общо заявен размер 89 540,94 лева), представляващи изплатени от
ищцовото дружество обезщетения в полза на Г. Д. И., Н. Р. П. и И. Д. П. по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за нанесени от Р. С. Р. от гр. Долни Чифлик
4
вреди в резултат от настъпило на 10.10.2009 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП) по
вина на Р. С. Р. в качеството му на водач на л.а. „Опел Вектра" с peг. № *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на дължимите суми, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Уника" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. "Тодор Александров" № 18, да заплати на Р. С. Р., адрес: гр. Долни Чифлик,
област Варна, ул. „****" № **, сумата 2 700,00 лева представляващи сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5