Решение по дело №2259/2018 на Районен съд - Плевен

                                          Р Е Ш Е Н И Е  № 

                                        гр. Плевен, 30.10.2018г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

         Плевенски районен съд, ІII н.с., в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета год. в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

при секретаря АНЕЛИЯ ДОБРЕВА, като разгледа АНД № 2259/2018 год. по описа на ПлРС, ІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0938-000089/15.01.2018 год. издадено от Началник сектор  “Пътна полиция” към О.н.М. ***, упълномощен с МЗ 8121з-952/20.07.2017г., с което на Р.О.К. *** с ЕГН **********  е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП .

         Жалбоподателят  – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като в жалба си моли Съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран, а също така, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.

         Въззиваемата страна – Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Плевен – редовно призован, не изпраща представител.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 89 от 11.01.2018 год. Около 12,50ч с Тученица,ул ***,посока на движение с.Радишево  ,управлява а-л ***  с рег.№ ***,като превозва на задната седалка  малолетният си син *** ЕГН ********** без поставен обезопасителен колан  с който автомобила е оборудван.Записано било от проверяващите, че по този начин е нарушена разпоредбите на чл 183,ал4,т7 от ЗДвП.

Жалбоподателят  да подписал АУАН,  без възражения.което било удостоверено с подписа на свидетел-очевидец. Като доказателства бил иззет контролен талон към СУМПС - № 4716878. Нарушителят бил уведомен за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Такива не  са били депозирани от страна на жалбоподателката до наказващия орган. Вследствие на което е издал обжалваното наказателно постановление /НП/ като е приел, че е  извършено  нарушение: по  чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева.

Актосъставителят Х.И., редовно призован се явява в съдебно заседание, поддържа изцяло съставения от него акт. Проверката извършил в качеството на полицейски инспектор  обслужващ села към Първо РПУ-грПлевен,включително и  Тученица,като с колегата си Н.Х. на 11.01.2018г направили КПП на централна улица в с. Тученица  и работели по КАТ. Лично констатирал нарушението и излага пред Съда как е била извършена същата, какво се е установило, как е бил съставен АУАН. Твърди,че при спиране за проверка на сив джип плевенска регистрация управляван от жалбоподателката Р.К.,същата возела на задната седалка синът си на  видима възраст 10-11 години без поставен предпазен колан.

В тази насока са и показаният на свидетелят по АУАН Н.Х.,който напълно преповтаря казаното от колегата си.

 Съдът кредитира показанията на актосъставителят и свидетелят  като логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

Въпреки безспорната установеност на нарушенията следваща от доказателствата по делото и липсата на каквито и да било аргументи от страна на жалбоподателят, които да ги опровергаят, настоящата инстанция прие, че следва ангажираната административна отговорност на Р.О.К. да отпадне на следните основания:

При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че НП е незаконосъобразно по отношение нарушението по чл.183,ал4,т7 от ЗДвП, тъй като страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не са посочена материално правната норма-  законовата разпоредба, която е нарушена. Посочените от страна на наказващия орган норма  е наказващата такава за нарушението извършено от жалбоподателката и е бланкетна и препращат за част от своето съдържание към други разпоредби от закона при попълване на своята диспозиция, като по този начин формират в цялост нарушеното правило за поведение. В процесното наказателно постановление е посочена само наказващата норма, като липсва материалноправната разпоредба, която е била нарушена. Това нарушение е допуснато и при съставяне на АУАН,липсва посочване на нарушената материално правна норма,а като такава е посочена наказващата. Разпоредбата на Чл. 137б.,137в уреждат начина  и реда на превозване на деца в МПС ,според годините,техният ръст и килограми в 137б (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:

1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;

2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;

3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;

4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;

5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.

(2) Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:

1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;

2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.

Чл. 137в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Пътниците в моторни превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със:

1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 – за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;

2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2.

(3) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.

(4) В таксиметрови автомобили, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.

(5) Не се допуска превозването на деца в система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не е деактивирана.

 В тази насока административно наказващият орган не е уточнил коя от изброените по горе материално правни разпоредби е нарушена от жалбоподателката.

В този смисъл не е цитирана нормата, която предвижда правило за поведение. От друга страна от обстоятелството, че санкционната норма говори за нарушени правила при непоставяне на обезопаси телен колан , без да ги разграничи и без да ги квалифицира в пълнота чрез посочване на всички норми от закона и подзаконовите нормативни актове, които попълват съдържанието на бланкетните правни норми, което представлява липса на реквизит – непосочване на нарушените разпоредби от закона. В случая освен, че не се сочат нарушените разпоредби от закона  ползвана при ангажиране на отговорността на водача и правилото за поведение, което е трябвало да се  цитира като нарушено. административно наказателното производство срещу нарушителя е образувано с несъществуваща правна квалификация, което е недопустимо, тъй като създава неяснота какво нарушение е било извършено в действителност. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, а от тук и отговорността на жалбоподателя за горепосоченото нарушение следва да отпадне.

 Тази липса на реквизит на правното основание  -нарушено правило за поведение, налагат отмяна на НП поради незаконосъобразност.

Предвид гореизложеното Съдът

                                                        Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №  18-0938-000089/15.01.2018 год. издадено от Началник сектор  “Пътна полиция” към О.н.М. ***, упълномощен с МЗ 8121з-952/20.07.2017г., с което на Р.О.К. *** с ЕГН **********  е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП .

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Плевен  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                           

                                                                                          СЪДИЯ: