Присъда по дело №801/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 19
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20223330200801
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Разград, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело
частен характер № 20223330200801 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. П. Щ., родена на ******г., българско
гражданство, неосъждана, работи, живущ в гр. Разград, *********, ЕГН
**********, за ВИНОВНА в това, че на 18.07.2022г. в гр. Разград е обидила
Д. А. М. с ЕГН ********** от гр.Разград, казвайки й думи, обидни за честта и
достойнството й, в нейно присъствие - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл.78а от НК я освобождава от наказателна
отговорност и й налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимата М. П. Щ., ЕГН ********** да заплати на Д. А.
М. с ЕГН ********** от гр.Разград сумата от 1000 /хиляда/ лева като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, както и
да й заплати сумата от 712 /седемстотин и дванадесет/ лева за деловодни
разноски.
В ОСТАНАЛАТА му част до 1500 лева, Съдът отхвърля гражданския
иск като неоснователен в тази му част.
ОСЪЖДА подсъдимата М. П. Щ., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд – Разград сумата от 50 /петдесет/ лева като държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №19/16.03.2023г., постановена по НЧХД №801/2022г. по описа на
Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от Д. А. М. от гр. Разград срещу М. П. Щ. от гр. Разград, за това, че
на 18.07.2022г. в гр. Разград М. Щ. е обидила тъжителката, казвайки й думи, обидни за честта и
достойнството й, в нейно присъствие– престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимата – претендира сумата от
1500 лв като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението. Претендира и разноски.
В заседанието пред РРС тъжителката не се явява. Повереникът й поддържа тъжбата и
гражданския иск.
Подсъдимата М. Щ. дава обяснения в които отрича виновността си. Лично и чрез
защитника си моли за постановяване на оправдателна присъда.
Обсъждайки доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата М. П. Щ. е родена на ******г. в гр. Стара Загора, живее в гр. Разград.
Същата е омъжена, неосъждана /наказвана по реда на чл.78а НК/.
Подсъдимата и тъжителката работели в Детска градина „Лудогорче“ №2- гр. Разград,
като и двете били на длъжност „учител“ във II група „Приказка“. Тъжителката започнала работа
на тази длъжност от 18.10.2021г. като в началото отношенията й с подсъдимата Щ. били нормални
- подсъдимата я обучавала относно функциите й като учител. През 2022 г. отношенията между
подсъдимата и тъжителката се влошили, поради различия относно начина на вършене на работата,
при което подсъдимата започнала да се държи грубо с тъжителката, проверявала какво е вършила
през деня, отправяла й постоянни забележки. На 18.07.2022г. подс. Щ. се върнала от отпуск, и още
в същия ден започнала да се държи грубо с тъжителката. Започна да проверява какви занятия са
проведени с децата по време на отпуска й, проверила в тази връзка и историята на лаптопа на
групата. Около обяд, в помещението на групата, при подготовката на децата за обеден сън,
подс.Щ. се обърналра към тъжителката Д. М., казвайки на висок „Докато ме няма нищо не си
правила“, „Не си научила децата на нищо ново“, „От теб не става детска учителка“. Тъжителката
се стъписала тъй като всичко ставало пред децата. Подсъдимата продължила да й отправя
реплики със съдържание: „Какво каза шефката, няма ли да те махне още от тази градина“, „Какво
ме гледаш, проста ли си, тъпа ли си, не ме ли разбра“, „Ти български език не разбираш, а си
тръгнала да ставаш учителка“. Тъжителката опитала да се оправдае, отвръщайки, че е вършила
това което се изисква от нея, почувствала се унизена от думите на подсъдимата и разплакана
напуснала групата. Отишла в дирекцията при счетоводителката на детската градина –св. Т.С.
/директорката отсъствала/ и й обяснила какво се е случило. Св. С. възприела състоянието на
тъжителката – разстроена, плачела, свидетелката дори мислила да се обади на спешна помощ,
защото се притеснила за състоянието й. В крайна сметка тъжителката си тръгнала /смяната й била
приключила/ като посетила личния си лекар, който, отчитайки състоянието й, й издал болничен
лист за следващите дни.
Впоследствие тъжителката подала жалба до Директора на Детска градина „Лудогорче“
№2 и бил свикан педагогически съвет /приложен препис от протокол/ като било решено да се
търси дисциплинарна отговорност на подсъдимата.
Така изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана. Изложеното от
тъжителката в тъжбата се разглежда като твърдения на страна в процеса, като основния въпрос е
доколко тези нейни твърдения се потвърждават от събраните доказателства. Съдът намира, че
изложените в тъжбата твърдения на тъжителката се потвърждават от събраните доказателства.
Действително в случая липсват лица, които да бъдат разпитани като очевидци на разигралата се
конфликтна ситуация между подсъдимата и тъжителката. Налице са обаче достатъчно данни, от
които да се направи извод, че изложеното от тъжителката в тъжбата и конкретно очертаването на
думите и изразите, употребени от подсъдимата спрямо нея, отговаря на действителността. В този
смисъл на първо място съдът отчита показанията на св. Т.С. /счетоводителката в градината/, която
е възприела състоянието на тъжителката непосредствено след ситуацията в групата. Тъжителката
1
и е обяснила какви думи е употребила спрямо нея подсъдимата и разказът на свидетелката С. за
това съответства на твърденията в тъжбата. Съдът счита свидетелката С. за незаинтересован
свидетел, намира показанията й за логични и последователни, поради което изцяло ги кредитира.
При това доколкото на тази база се установява, че непосредствено след ситуацията в групата
тъжителката, силно разстроена, е обяснила на свидетелката, че подсъдимата я нарекла „проста и
тъпа“ и „не знаеш български език, а искаш да ставаш учителка“, то несъмнено именно това се е
случило на тъжителката за да го разкаже по този непосредствен начин на свидетелката С..
Свидетелят св. А. В. /свекър на тъжителката/ също е възприел състоянието на тъжителката същия
ден /след инцидента/ и сочи, че била много разстроена. Съдът взема предвид възможната
заинтересованост на този свидетел, като близък на тъжителката, но в крайна сметка приема, че
показанията му са правдиви, доколкото свидетелят очевидно добросъвестно обяснява какво е
възприел и какво му разказала тъжителката, като явно чистосърдечно сочи, че не може да си
спомни някои обстоятелства. Несъмнено за съда е, че тъжителката действително се е почувствала
много зле от ситуацията. На база на всичко изложено до тук съдът намира, че картината на
разглежданото деяние се разкрива напълно – подсъдимата действително е казала на тъжителката
думи със съдържание „..проста ли си, тъпа ли си…“, „Ти български език не разбираш, а си
тръгнала да ставаш учителка“, така както се твърди в тъжбата. Доколкото защитата на
подсъдимата стъпва на обстоятелството, че в жалбата си до Директора тъжителката не била
посочила подсъдимата да й е казала конкретно тези реплики, то съдът намира, че това
обстоятелство не разколебава изводът за доказаност на изложената по-горе фактическа обстановка.
Защо в жалбата си тъжителката не посочила всички казани от подсъдимата думи е въпрос, който
може да има всевъзможни обяснения – например, че пострадалата е изпитвала срам да посочи, че е
била обект на такива обиди. Така или иначе за съдът е несъмнено, че именно тези думи е отправила
към нея подсъдимата, който извод, както се казва се изгражда на показанията на свидетелите С. и
В. за непосредствения разказ на тъжителката за случилото се. В този смисъл съдът не кредитира
обясненията на подсъдимата, отричаща да е употребявала такива думи и ги възприема като
защитна теза, която се оборва от останалите доказателства. Поради изложеното съдът намира, че
обстоятелствата, изложени в тъжбата, са доказани по несъмнен начин.
С оглед изложеното съдът направи следните правни изводи: Подсъдимата М. П. Щ. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението „обида“ по смисъла на
с чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 18.07.2022г. в гр. Разград е обидила тъжителката Д. М., казвайки
й думи, обидни за честта и достойнството й, в нейно присъствие. Конкретно думите „..проста ли
си, тъпа ли си…“, „Ти български език не разбираш, а си тръгнала да ставаш учителка“, които
подсъдимата е отправила към тъжителката са безспорно обидни. Думите „проста“ , „тъпа“ се
явяват обидни квалификации, засягащи самооценката на тъжителката. Също и коментара относно
разбирането на български език изразява една унизителна негативна оценка. Тези думи накърняват
честта и достойнството на тъжителката – за нея те са унизителни и подсъдимата не е имала право
да ги отправя спрямо тъжителката. Подсъдимата е действала с пряк умисъл – явно е целяла да
засегне тъжителката директно изразявайки негативно отношение спрямо нея, да я накара да се
почувства обидена и унизена.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата М. Щ. съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление
се предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева, подсъдимата не е осъждана, деянието
не е свързано с причиняване на имуществени вреди. В предходен период е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, но е изтекъл съответния срок /аналогичен на
правилата за реабилитация/ от плащане на наложената й тогава глоба, поради което институтът на
чл.78а е приложим и в този случай. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от
1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимата очевидно не е
лице с висока обществена опасност. При това съдът намира, че следва на подсъдимата да бъде
наложено наказание в минималния законов размер по чл.78а от НК, а именно глоба в размер на
1000 лв. Този размер на санкцията в случая, според съда, е адекватен и справедлив с оглед
поправянето на подсъдимата.
2
В този смисъл частично основателен е гражданският иск предявен от тъжителката
срещу подсъдимата за обезщетяване на неимуществените вреди от нанесената й обида. Съдът
намира, че този граждански иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 1000 лв, което
обезщетение съдът намира за справедливо с оглед характера на разглежданата ситуация.
Тъжителката безспорно се е почувствала унизена и съдът намира, че това унижение следва да бъде
обезщетено чрез присъждане на сума в размер на 1000лв, ведно със законната лихва както се
претендира. В останалата му част до 1500 лв гражданският иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен в тази му част.
С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските
по същото, включително да заплати на тъжителката и направените от нея разноски, както и да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3
Съобщи за изтекли лични данни